№ 32709
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110113359 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 70294/14.03.2023г. на СРС, подадена
от С. А. К. чрез адв. В. Т. срещу Н. А. К., Р. В. В. и Р. Р. К..
С Отговор, вх. № 175954/21.06.2023г. на СРС, ответницата Н. А. К. е заявила
възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл. 105 ГПК, като е поискала то
да бъде изпратено по подсъдност на Районния съд в град Ловеч, тъй като не се касаело за
спор по чл. 109 ГПК, а постоянният ú адрес бил в село Тепава, община Ловеч. С Отговор,
вх. № 253488/13.09.2023г. на СРС, ответниците Р. В. В. и Р. Р. К. са направили възражение
за местна неподсъдност на спора, като са заявили, че делото следва да се изпрати на
Районния съд в град Ловеч, тъй като основната ответница била Н. К., а нейният постоянен
адрес бил в село Тепава, община Ловеч.
Видно от служебно извършените справки за постоянен и настоящ адрес, ответницата
Н. А. К. е с постоянен и настоящ адрес (от 2021г., съответно 2016г.) в село Тепава, община
Ловеч, а ответниците Р. В. и Р. К. от 28.03.2023г. са с постоянен и настоящ адрес в град
София. Същите не твърдят преди тази дата да са били с постоянен/настоящ адрес извън
територията на Столичната община. От извършените справки в НБД „Население“ се
установява, че към 14.03.2023г., когато е подадена исковата молба, същите са с постоянен
адрес също в град София.
Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС, какъвто е предмет на настоящото производство, е
облигационен по своя характер (опр.298/10.06.2019г.-гр.д.4913/2018г.-Іг.о,
опр.101/24.01.2023г.-ч.гр.д.4372/2022г.-ІІг.о.). Поради това местната подсъдност на делото
се определя по правилото на чл. 105 ГПК – по постоянен адрес на ответника. Когато обаче
са налице няколко ответника, чиито адреси обуславят подсъдност в различни съдебни
райони, в сила влиза правилото на чл. 116 ГПК, даващо право на ищеца да избере в кой от
съдебните райони по постоянните адреси на ответниците да предяви иска. В този случай
законът не предвижда „главен ответник“, по чийто адрес да се определи местната
подсъдност, както твърдят ответниците В. и К., а изборът е предоставен изцяло на ищеца.
Доколкото към датата на подаване на исковата молба ответниците В. и К. са с постоянни
адреси на територията на Столичната община и в съдебния район на Софийския районен
съд, а ищецът е избрал именно пред него да предяви иска си, то същият се явява местно
компетентен да разгледа спора, като заявеното възражение за местна неподсъдност на
делото е неоснователно и следва да се остави без уважение.
1
На основание чл.118, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответниците за местна
неподсъдност на спора и искането им делото да бъде изпратено по подсъдност на
Районния съд в град Ловеч.
Определението в тази си част, на основание чл. 121 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийския градски съд с частна жаба, подадена чрез Софийския районен съд в седмодневен
срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 14 ноември 2023г.
Час: 13:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът С. А. К. чрез адв. В. Т. е предявил срещу ответниците Н. А. К., Р. В. В. и Р.
Р. К. иск с правно основание по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/2 идеална част от
недвижим имот с идентификатор 68134.509.582 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляващ дворно място с площ от 420 кв.м. по документ за собственост, а по
скица - 443 кв.м., представляващ УПИ VІІІ-582, кв. 61 по плана на град София, м.
„Орландовци“, при посочени граници и съседи, при цена от 16000,00 евро.
Ищецът твърди, че с ответницата К. са брат и сестра. Описания по-горе имот
придобили по наследство от Асен Стоянов К. при равни квоти – по 1/2 част. При
извършването на сделки с построените в имота постройки наследодателят им не се бил
разпоредил с правото на собственост върху дворното място. На 15.02.2023г. К. с нотариален
акт продала на ответниците В. и К. 1/2 идеална част от имота за сумата от 16000,00 евро, без
обаче да предложи преди това на ищеца да изкупи тази част при същите условия, които той
щял да приеме. В съставения нотариален акт също не било упоменато такова предложение
да е правено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. А. К. е депозирала Отговор, вх. №
175954/21.06.2023г. на СРС, в който обаче, освен възражението за местна неподсъдност на
спора, не е изразила становище относно допустимостта и основателността на предявения
иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. В. В. и Р. Р. К. са подали Отговор, вх.
№ 253488/13.09.2023г. на СРС. Освен възражението за местна неподсъдност на спора
заявяват, че чл. 33 и чл. 66 ЗС не се прилагат когато съсобствениците на дворното място
притежават в изключителна собственост отделни обекти в него, като в тези случаи земята
2
има обслужващо предназначение и статут на обща част по чл. 38 ЗС. Тъй като сделката,
сключена в нарушение на чл. 33 ЗС, не била нищожна, то явно законът давал възможност на
всеки собственик сам и без съгласието на останалите съсобственици да се разпореди с дяла
си в имота.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 33, ал. 2 ЗС е и за двете страни. Ищецът следва пълно и главно да докаже,
че има дял в съсобствен имот, че първият ответник е бил съсобственик в същия имот и е
сключил договор за покупко-продажба, с който е прехвърлил на другите двама ответници
дела си в имота, както и че искът е предявен в двумесечен срок от узнаване на сделката, а
при отправена покана – от датата на сделката. В тежест на ответниците е да докажат, че
преди сключване на сделката на ищеца е предложено изкупуване на съответния дял при
същите условия, при които е била осъществена продажбата между тях. Извън това всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците с оглед искането на ищеца, заявено по
повод нормата на чл. 33, ал. 3 ЗС, да посочат свои банкови сметки в седмодневен срок
от съобщението.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
3
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на
доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4