Решение по дело №112/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. К. от гр. В. против Решение № 27/ 12.03.2025 г., постановено по АНД № 35/ 2025 г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9351655, издаден от ОДМВР - Разград, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон. Развива доводи, че мястото, където е заснет процесният автомобил, се намира извън границите на населеното място, поради което твърди, че не е извършил вмененото административно нарушение и моли съда да отмени решението на районния съд и издадения ЕФ, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е съставен ЕФ по реда и при условията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 1, т.5 ЗДвП. В него е посочено, че на 02.06.2025 г. в 14:25 часа, в гр.Цар Калоян, бул. „Освобождение“, до бензиностанция „Петрол“ е отчетено с автоматизирано техническо средство (АТС) движението на лек автомобил „Мерцедес ЕКЦ 400 4 Матик“ с рег. № ****** ** със скорост от 92 км/ч (след приспадане на толеранс от 3 км/ч), при допустимата за населени места от 50 км/ч. Ползвател на посоченото МПС е жалбоподателят И. К. според данните за регистрацията му.

Към преписката административнонаказващият орган (АНО) е представил снимка/клип, установяваща извършеното нарушение; справка относно собствеността на процесното МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка на същото; Протокол за използване на АТСС и снимки към него.

С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на правилата и нормите на ЗДвП и специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). Това решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.

При съставяне на процесния ЕФ са спазени относимите процесуални правила и норми. Условията и редът за използване на АТСС са уредени в цитираната вече Наредба №8121з-532. Приложените писмени доказателства сочат, че полицейските служители са изпълнили всички законови изисквания, регламентирани в чл. 6 - чл. 12 от цитираната наредба при работа с процесното АТСС. Оспореният ЕФ е издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в установената форма, утвърдена със Заповед №Із-305/04.02.2011г. на министъра на МВР, съгласно изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно от ЗДвП. В него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя.

Спорът между страните е дали отчетената скорост е при движение на процесното МПС в рамките на населеното място.

В ЕФ и снимката/клипа към него достатъчно ясно и конкретно е описано мястото, където е извършено нарушението, с посочване на административния адрес и географските координати. От приобщения чертеж- ситуация на организацията на движение (поставени пътни знаци и табели), касаещи този отрязък от пътния участък, се установява, че то попада в границите на населеното място, обозначени с табели Д 11 и Д 12 на км 444+917.

Съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 и ал. 3 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове в случаите, когато се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. По този начин се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.

Според легалното определение, дадено в § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон „населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. В този смисъл е и легалното определение, дадено с разпоредбата на § 1, т. 22 от ДР на ППЗДвП. Следователно за целите на ЗДвП понятието „населено място“ има различен смисъл от общоприетия и се различава от това понятие, употребено в други закони или подзаконови нормативни актове. В този случай е необходимо да се установи, единствено дали нарушението е извършено на място, което попада в територия, обозначена със съответните пътни знаци.

Събраните по делото доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че процесният автомобил е заснет в рамките на населеното място, поради което съдът приема, че е извършено вмененото административно нарушение. Приложени са и съответните законови разпоредби, които обуславят административната отговорност на жалбоподателя. Определеното наказание е в абсолютния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено или намалено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в действащата все още редакция).

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/ 12.03.2025 г., постановено по АНД № 35/2025 г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА И. К. К. от гр. В. да заплати на Областна дирекция на МВР- Разград сумата от 80 (осемдесет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.