Р Е Ш Е Н И Е №304
29.11.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:В.Б., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№407/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение № №97/11.02.2019г. по гр.д.№1256/2018г. на Дупнишкия районен съд по подадена от И.В.Ш.,ЕГН ********** с адрес *** искова молба, признава за установено по отношение на С.С.В., В.Г.В., И.В.Г. *** и Н.В.Г.,***, че И.В.Ш. е собственик на 1/5 ид.ч. от нива в м.”Средините”, землището на с.Р., представляваща имот №009031 при съседи: имоти 01,01,63,55 с площ 5.130 дка, отхвърляйки иска за признаване правото на собственост върху целия имот, за признаването му за пълноправен собственик на имота.С решението съдът е отменил нот.акт №***, том **, рег.№****, н.д.№***/***г. за частта над 1/5 ид.ч. от този имот, отменил е нотариален акт №**, том **, рег.№***, н.д.№**/**г. за частта над 1/5 ид.ч. от имота и осъдил С.В., В.В., И.В. и Н.В. да заплатят на Ш. деловодни разноски в размер на 500 лева.
С определение от 19.06.2019г. съдът е изменил решението в частта за разноските, осъждайки С.В., В.В., И.В., Н.Г. да заплатят на И.Ш. деловодни разноски в размер на 100 лева, като основание за постановяването му е посочена нормата на чл.248 ГПК..
С определение от 08.07.2019г. по молба на ответниците, за редуциране на присъдени разноски от 500 лева на 100 лева, съдът изменя диспозитива на решението, с който се осъжда С.В., В.В., И.В., Н.Г. да заплатят на И.Ш. 100 лева деловодни разноски.
Жалби срещу двете определения не са постъпили.Ш. чрез пълн-к адв.Д. обжалва решението.В жалбата се твърди недопустимост, като постановено по недопустим иск, доколкото искът с който съдът бил сезиран е отрицателен установителен.Сочи се процесуално нарушение – неизготвен доклад, който да съдържа обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, кои права и кои обстоятелства се признават, които обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и недаване на указания на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.Твърди, че заедно с първата ответница са наследници по закон на б.ж. на гр.Дупница С.Г., както и, че с решение на ОС ЗГ, правото на собственост върху процесния имот било възстановено на наследниците на Г..Сочи, че по наследство от съпругата си е придобил 1/5 ид.ч. от имота, а останалите 4/5 ид.ч. е придобил на основание давнотстно владение продължило от 1995г. до м.05.2018г.Ползвал е имота спокойно, несмущавано и без противопоставяне от други лица вкл. и от останалите наследници на Г., като въз основа на непрекъснато, несмущавано владение го бил придобил по давност.Позовава се на показания на свид.Д. и на факта на сключен договор за аренда от 2015г.Доколкото искът е уважен за 1/5 ид.ч., съдът приема, че същото се обжалва само в отхвърлителната му част.В жалбата е заявено искане и за присъждане на деловодни разноски.
Преписи от жалбата се връчени на ответниците.В срок е подаден отговор от адв.Д. - процесуален представител на С.В. и Н.Г..Изразено е становище за правилност на решението и за неоснователност на жалбата, в която не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да са основание за отмяна на обжалвания акт, а освен това не се правят искания за събиране на нови доказателства.Иска се потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно, съобразено със събрания доказателствен материал.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Нови доказателства във въззивното производство не са ангажирани.
Съдът след като прецени, доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните прие за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от И. Ш. срещу С.В., В.В., И.Г. и Н.Г..В исковата молба ищецът е изложил твърдения за това, че на основание давностно владение е собственик на „полска култура от 5.130 кв.м., шеста категория, м.”Средините”, представляващ имот №009031, находящ се в землището на с.Ресилово, при посочени граници.Уточнил е, че този имот е възстановен на н-ци С.Г., каквато е неговата съпруга Д.Ш., починала на 14.01.2002г.Посочил е, че откакто е възстановен имота от 1995г., той се ползва, стопанисва и владее само от него, начина по който е стопанисван, както и, че никой не е оспорвал владението.Случайно през м.06.2018г. разбрал, че ответницата С.В. е призната за собственик на имота, както и, че тя и съпруга й В.В., са се разпоредили с него в полза на останалите наследници.Като отрича ответниците да са ползвали имота заявява искане, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че те не са собственици на имота.
Ответниците С.В. и Н.Г. в писмения си отговор на исковата молба са заявили, че изложените в същата фактически обстоятелства не отговорят на действителното правно и фактическо положение.Посочили са, че първата от тях е наследник на С.Г., като от момента на възстановяване правото на собственост върху имота, само тя обработва и стопанисва имота, като никой от наследниците не е предявил каквито и да било претенции по отношение на това владение.В подкрепа на факта за осъществявано от нея владение и за оборване твърдението на ищеца за такова, се изтъква факта, че през 2015г. на 20.04.2015г. жалбоподателят е подписал със С.В. договор за наем на имота.С оглед на осъществяваното владение върху имота В. се била снабдила с констативен нотариален акт, и в качеството си на собственик го продала на останалите ответници.Заявено е искане за отхвърляне на иска, като неоснователен.
В доклада по спора съдът е обявил, че предмет на делото е производство по чл.124 ГПК за собственост на земеделска земя, наследена от страните, както и, че доказателствената тежест е за ищеца.
По делото са представени констативни нотариални актове № **** т.**,н.д.№***/****г.по описа на нотариус С.С. с рег.№294 на НК и нотариален акт №**, том **, рег.№****, н.д.№**/****г. по описа на нотариус С.М. с рег.№058 на НК, с първия от който ищецът е признат за собственик на описания в исковата молба недвижим имот, като придобил го на основание давностно владение, а с втория за собственик на имота, на основание давностно владение е призната С.В..
Няма спор и е установено, че с нотариален акт №**, рег.№*****, том**, н.д.№**/****г. по описа на нотариус М.***, С.В. и В.В. са продали на останалите ответници същия имот.
Възстановяването на правото на собственост върху имота на н-ци С.Г. се установява от решение №03/04.09.1995г. на ПК –Сапарева баня.На л. 8 от делото се намира скица за имота.
Представено е и удостоверение за наследници на С.Г., установяващо качеството на такава на С.В., както и родствената и връзка със жалбоподателя, произтичаща от факта, че той е съпруг на починалата и сестра Д.В., датата на смъртта на последната и останалите и наследници.
По делото са изслушани свидетели за установяване фактическото владеене на имота – дадени са показания от лицата В.Д. и В.Г., които дават противоречиви показания за ползването му в полза на посочилата ги страна.Изследван е и въпроса с твърдения договор за наем, като след изискването му от ОС”ЗГ” от последната е било посочено, че в тази служба не е бил представян оригинал на договора, в разрез с твърдението на ответниците, че оригинала на договора е представен в ОС”ЗГ”.
При тези обстоятелства е постановено обжалваното решение, което въззивният съд намира за недопустимо.Съображения:
Съгласно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.В т.9 от Постановление №1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС е посочено, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това, както и тогава когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, разгледал е иск, който не е предявен и не е разгледал предявеният.
В случая с оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулираното искане, чрез които се определя предмета на делото и обемът на дължимаща защита, следва, че първоинстанционният съд е бил сезиран за произнасяне по отрицателен установителен иск за собственост.
Вместо решение с което да признае, че ответниците не са собственици на имота или да отхвърли иска, при условие, че последните са доказали правото си на собственост, районният съд е постановил решение с което се е произнесъл по принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца, признавайки го за собственик на идеална част от имота и отхвърляйки иска за признаването му за пълноправен собственик.
Видно и от даденото с т.2б от Тълкувателно решение №4/14.03.2016г. разрешение, според което е недопустимо преминаването по реда на изменение на иска от положителен установителен иск или ревандикационен иск към отрицателен установителен иск и обратно, касае се за различни искове.Основанието на предявен положителен установителен иск е твърдения от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае съществуването на това право на собственост.Основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му на собственост, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува. Изложените в исковата молба по отрицателния установителен иск за собственост фактически обстоятелства за право на собственост на ищеца, не представляват основание на отрицателния установителен иск за собственост и не са част от предмета на делото по този иск, а само обосновават правния интерес на ищеца от предявяването на такъв установителен иск. Предмет на делото по положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на собственост, докато предмет на отрицателния установителен иск е отричаното право на собственост на ответника. Дори и когато тези права касаят един и същ имот или движима вещ, те са различни, тъй като произтичат от различни юридически факти и имат различни титуляри. Различният предмет на делото по тези искове обуславя различния предмет на доказване по тях, различното разпределение на доказателствената тежест /при положителния установителен иск тежестта на доказване на правото на собственост е за ищеца, а при отрицателния установителен иск е за ответника/, както и различните обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по тях /решението по осъдителния и положителния установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него основание, докато силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск има много по-широки обективни предели и друг предмет- обхваща всички основания за придобиване на правото на собственост от ответника.
Предвид изложеното произнасяйки се по положителен установителен иск с какъвто не е сезиран, районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото върнато на районния съд за постановяване на решение в съответствие с искането в исковата молба.Ищецът не е възразил срещу определения с доклада по спора предмет на делото, но той не е пълен и ясен, поради което и доколкото както бе отбелязано преминаването от отрицателен установителен иск към положителен е недопуситмо, то липсата на възражения по доклада не са основание решението да се счете за допустимо.
Предвид недопустимостта на решението недопустими са и определенията за изменението му в частта за разноските.
Тъй като не се произнася по същество съдът не дължи произнасяне и по разноските.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № №97/11.02.2019г. по гр.д.№1256/2018г. на Дупнишкия районен съд, както и определения от 19.06.2019г. и 08.07.2019г.
ВРЪЩА делото на районен съд за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск за собственост.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: