Решение по дело №4447/2018 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен,12.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 4447 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище  и адрес на управление *** ***, против А.Л.Я. с ЕГН **********, с адрес ***. В исковата молба се твърди, че ищецът се намирал в облигационни отношения с ответника, регулирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, които са общоизвестни и публикувани в редица издания на периодичния печат. Твърди, че съгласно чл.98 а от Закон за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът твърди, че за периода от 04.10.2016г. до 02.02.2017г. е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия, а ответникът не е изпълнил задължението да я заплати по издадените от ищцовото дружество фактури. Твърди, че за посочения период е доставяло на ответника като абонат с ИТН ***, за което са издадени следните фактури :

Фактура № ********* от 10.11.2016г. на стойност 87,79 лева за периода 04.10.2016г. – 02.11.2016г.

 Фактура № ********* от 08.12.2016г. за периода 03.11.2016г – 03.12.2016г. на стойност 128,80 лв.

Фактура №********* от 11.01.2017г. за периода 04.12.2016г. – 03.01.2017г. на стойност 52,94 лева

Фактура № ********* от 10.02.2017г. на стойност 7,78 лева за периода 04.01.2017г. – 02.02.2017г.

Твърди, че така посочените във фактурите задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на Ч.Е.Б. АД, абонатът разполага с десетдневен срок  за плащане на задълженията за консумирана тел.енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този период вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Ищецът твърди, че съгласно чл.19 ал.8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че е образувал ч.гр.дело по реда на чл.410 ГПК, но ответникът е подал възражение, че не дължи сумата. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сума в размер на 277,31 лева за консумирана и неплатена електроенергия за периода от 04.10.2016г. – 02.02.2017г., сумата от 23 лева лихва за забава върху главницата за периода от 08.12.2016г. до 02.11.2017г.

Моли съда да осъди ответника за разноски по настоящето дело, както и по направените разноски в заповедното производство.

Определения особен представител на ответницата е подал писмен отговор в едномесечния срок, в който оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не е доказал, че ответницата е собственик на имота. Твърди, че ищцовото дружество не е прекъснало захранването на имота след неплащане на първата фактура, което би ограничило задължението до сумата от 87,79 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Правното основание на предявения иск е чл.79 ЗЗД за изпълнение на договорно задължение за заплащане на сума по договор за предоставяне на ел.енергия и лихва, като претенцията е предявена по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№8790/2017г. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по реда на чл.422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Установява се от представената на лист 26 Лицензия №Л-409-17/01.07.2013г. на ДКЕВР, че ищецът е доставчик от последна инстанция на електрическа енергия. Не се спори между страните, че в това си качество дружеството е доставило до имота, находящ се в гр.***, с ИДН **********, Клиентски № ***, електрическа енергия за периода от 04.10.2016г. – 02.02.2017г. за което са били издадени фактури на обща стойност 277,31 лв. Безспорно е, че в определения в самите фактури срок не е извършено плащане и задълженията по тях не са погасени.

В §1 т.41б ЗЕ е посочено, че  "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“АД ПОТРЕБИТЕЛ (или „краен клиент“ след изменението на ЗЕ) на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Не се спори между страните, че ищцовото дружеството е доставило до имот на адрес гр.***, с ИТН ***, електрическа енергия за периода от 04.10.2016г. до 02.02.2017г., за което са били издадени четири броя фактури на обща стойност 277,31 лв. Установява се от представената справка за лице от Агенция по вписванията, че през периода 04.10.2016г. – 02.02.2017г., ответницата е собственик на процесния имот. Безспорно е, че в определения в самите фактури срок ответницата не е погасила задълженията си към ищцовото дружество. Съгласно заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, към момента на изготвяне на счетоводната експертиза непогасеното задължение на ответницата към „Ч.Е.Б.” АД за ползвана и незаплатена ел. енергия възлиза общо на сумата от 277,31 лв., а размерът на дължимата се лихва за забава за процесния период възлиза на сумата от 23 лв.

По възражението на процесуалния представител на ответницата, че ищцовото дружество е следвало да прекъсне снабдяването с ел.енергия на имота при неплащане в срок на първата фактура, съдът приема същото за несъстоятелно. Съгласно Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България“АД, в чл.38 е предвидено, че Електроразпределителното предприятие има право да прекъсне или да ограничи снабдяването с електрическа енергия на потребител по искане на крайния снабдител  в случай на забава на плащането или неплащане на дължими суми за електрическа енергия и за разпределение. Т.е. ищцовото дружество има право, но не е длъжно да прекъсне снабдяването с електроенергия на обекта. Същото е уговорено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, където съгласно чл.42, Продавачът има право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно тези Общи условия. На основание чл.123, ал.1 от ЗЕ и чл.42 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, крайният снабдител има право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.

При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният от  „Ч.Е.Б.” АД положителен установителен иск по чл.422 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло като бъде признато за установено вземането на ищеца за сумата от 277,31 лв., представляващи главница по описаните в исковата молба 4 броя фактури, издадени за ползвана, но незаплатена електроенергия за периода 04.10.2016г. до 02.02.2017г. и 23 лв. представляващи лихва за забава за периода от 08.12.2016г.  до 02.11.2017г.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в производството разноски в размер на  582 лева, от които 75 лева държавна такса, 87 лева адвокатско възнаграждение, 120 лева депозит за вещо лице и 300 лева депозит за особен представител.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 58 лева адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък.

По така изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата              А.Л.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищеца “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представляван от К.С.С. и Я.Б., сумата от 277,31 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия по издадените от ищцовото дружество 4 броя фактури, а именно:

Фактура № ********* от 10.11.2016г. на стойност 87,79 лева за периода 04.10.2016г. – 02.11.2016г.

 Фактура № ********* от 08.12.2016г. за периода 03.11.2016г – 03.12.2016г. на стойност 128,80 лв.

Фактура №********* от 11.01.2017г. за периода 04.12.2016г. – 03.01.2017г. на стойност 52,94 лева

Фактура № ********* от 10.02.2017г. на стойност 7,78 лева за периода 04.01.2017г. – 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2014г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 23 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.12.2016г. до 02.11.2017г.

ОСЪЖДА А.Л.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представляван от К.С.С. и Я.Б., сумата от 83 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.дело 8790/2017г.по описа на |РС Плевен.

ОСЪЖДА А.Л.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представляван от К.С.С. и Я.Б., сумата от 582 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: