ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 370
гр. Бургас, 23.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Кирил Гр. Стоянов
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
частно гражданско дело № 20222000500309 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на “РДК“
ЕООД, гр.Б., представлявано от М. К. М., против определение № 376 от
12.07.2022г. по гр.д.№ 193/2022г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която
производството по делото е частично прекратено, поради недопустимост на
предявения от частния жалбоподател против Община С. иск по чл.108 ЗС за
собственост на 2 броя преместваеми сглобяеми обекта-къщи.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно, поради
незаконосъобразност. Изложени са съображения за несъстоятелност на
извода на първоинстанционния съд, че собствеността е преминала от
ищцовото дружество към „Б.“ ООД по силата на сключен договор за покупко-
продажба на процесните два преместваеми обекта. Изтъква се, че в чл.3 от
договора изрично е уговорен начинът на преминаване на собствеността – след
подписване на приемно-предавателен протокол за доставка на посочен от
купувача адрес, като едва тогава купувачът дължи заплащане на цената. До
момента договорените вещи не са предадени на купувача, поради
неправомерните действия на община Стралджа, което обосновава правния
интерес от предявяването на ревандикационния иск. Посочено е още, че при
неяснота, решаващият съд е могъл да даде указание за уточняване на
обстоятелствата около твърдяната собственост, което би избегнало
настоящото обжалване. Заявено е искане за отмяна на определението в
атакуваната част и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по иска по чл.108 ЗС.
Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
срещу акт, подлежащ на обжалване, което сочи на допустимост.
По правилността на обжалваното определение:
1
Пред Ямболският окръжен съд “РДК“ ЕООД е предявило иск по чл.108
ЗС против Община С. за установяване собствеността върху 2 броя
преместваеми обекта и осъждане на общината да предаде владението на
същите, както и иск за сумата от 9 112,50 лв., имуществени вреди от
действията на общината, изразяващи се в дължима от ищеца неустойка по
договор за продажба на процесните преместваеми къщи на трето лице, които
не може да достави поради действията на ответника.
За да прекрати производството по делото в частта, досежно иска по
чл.108 ЗС, първоинстанционният съд е изложил съображения, че в исковата
молба се твърди от фактическа страна, че ищецът е придобил процесните
вещи от „Р. БГ“ ЕООД по договор за покупко-продажба от 4.05.2022г., а в
допълнителна молба, обосновавайки претенцията за неустойка, излага и
представя договор от 20.05.2022г., съгласно който е продал същите вещи на
трето лице – „Б.“ ООД. Съдът е заключил, че самият „ответник“ /има се
предвид „ищец“/ отрича твърдението си да е собственик на обектите, за които
претендира да бъде установен за такъв. Направен е извод за липса на правен
интерес и недопустимост на предявения ревандикационен иск, след като при
предявяване на исковата молба правото на собственост не принадлежи на
ищеца, включително по негови твърдения, като делото по този иск е
прекратено.
Постановеното от първоинстанционния съд определение е валидно и
допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд в
надлежно развило се съдебно производство.
По същество, определението е неправилно.
На първо място, както в обстоятелствената част /още в първото
изречение/, така и в петитума на исковата молба, ищецът твърди, че е
собственик на процесните вещи. Напълно несъстоятелно и невярно е
посоченото от първата инстанция, че в уточняващата молба ищецът „отрича
твърденията си да е собственик на обектите“ и са налице „негови твърдения“,
че правото на собственост не му принадлежи. Обстоятелството, че по
предявения паричния иск за вреди ищецът е посочил сключен с трето лице
договор за покупко-продажба на въпросните движими вещи, без същите да са
предадени на купувача, очевидно и категорично не сочи на отречено от ищеца
свое право на собственост върху тях.
На следващо място, дали претендираната собственост принадлежи на
ищеца е въпрос по съществото на спора по иска по чл.108 ЗС, въпрос на
неговата основателност, а не на допустимост. Правото на собственост на
ищеца е първият елемент от фактическия състав на материално-правната
разпоредба на чл.108 ЗС и то подлежи на установяване след анализ и
преценка на събраните в хода на процеса доказателства, обосноваващи
възприетите от съда фактически обстоятелства по делото и подвеждане на
установеното фактическо положение под приложимия материален закон
/чл.235,ал.2 и ал.3 ГПК/, каквито действия първоинстанционният съд не е
извършил, а е и недопустимо да извършва при преценка допустимостта на
2
иска.
При изложените съображения, обжалваното определение е неправилно,
като необосновано и незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено и
делото върнато на Окръжен съд – Ямбол за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 376 от 12.07.2022г., постановено по гр.д. №
193/2022г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която производството по
делото е прекратено по отношение на предявения от „РДК“ ЕООД против
община С. иск по чл.108 ЗС за собственост на 2 броя преместваеми сглобяеми
обекта.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Ямбол за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3