Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 10.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 72 по описа за
2023 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е въз основа
на жалба от Е.Й.Б. ***, депозирана чрез пълномощник адв. ***от ШАК, против
Решение № 2153-27-34/10.02.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх.
№1012-27-24/24.01.2023г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1066#3 от
30.12.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание
чл.68, ал.1-3 от КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на лицето. Оспорващата твърди, че административният
орган неправилно не е зачел за
действителен осигурителен стаж времето на раждане и отглеждане на малко дете в
периода от 12.06.1989г. до 04.05.1991г., през който същата не е работила.
Счита, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия
КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж при пенсиониране,
респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от
обстоятелството дали майката е била работеща или неработеща. Според
жалбоподателката в резултат на неправилното приложение на относимите за случая
материалноправни разпоредби от страна на административния орган, касаещи
зачитането на времето на раждане и отглеждане на малко дете от неработеща майка
за действителен осигурителен стаж, същият неправилно е приложил и разпоредбата
на чл.68, ал.3 от КСО и че с прибавянето /зачитането/ на процесния период за
действителен осигурителен стаж, то осигурителният ѝ стаж ще надвишава
15г. и с оглед навършената от нея възраст, към датата на подаване на
заявлението са налице всички предпоставки да ѝ бъде отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. По изложените съображения
отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане на спорния стаж като
действителен осигурителен стаж. В съдебно заседание оспорващата се представлява
от адв.Г.С., която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Въз
основа на изложените аргументи моли съда да се произнесе с решение, с което да
отмени обжалвания акт и да върне преписката със задължителни указания относно
прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски съгласно представен
списък.
Ответникът – директор на
Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт
Л.И., депозира писмено становище, с което оспорва жалбата. Счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 2113-27-1066/30.08.2022г.,
подадено до директора на ТП на НОИ – гр. Шумен Е.Й.Б. направила искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68
от КСО. Към заявлението приложила документи за осигурителен стаж.
Въз основа на данните в
пенсионното досие на заявителката, длъжностното лице по пенсионно осигуряване
приело, че към датата на заявлението оспорващата има навършена възраст 66г.,
10м. и 02 дни и зачетен осигурителен стаж от трета категория труд – 16г., 02м.
и 24дни, в това число и времето за отглеждане на дете като „неработеща майка“ –
01г., 10м. и 22дни. За действителен осигурителен стаж са зачетени 14г., 04м. и
02 дни. Въз основа на установените факти с Разпореждане № 2113-27-1066#3 от
30.12.2022г. ръководителят по пенсионно осигуряване отказал отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В разпореждането са изложени
мотиви, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.68 от КСО за
отпускане на този вид пенсия, тъй като не притежава необходимия по тези
разпоредби стаж. По отношение неприложимостта на чл.68, ал.3 от КСО отказът е
аргументиран с обстоятелството, че лицето няма изискуемият действителен
осигурителен стаж от 15 години. За определянето на действителния стаж
пенсионният орган се е позовал на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Несъгласна с този извод на
пенсионния орган, Е.Й.Б. обжалвала разпореждането, като в подадената жалба вх. №
1012-27-24/24.01.2023г. посочила, че неправилно органът не е зачел за
действителен осигурителен стаж времето, през което неработещата майка е
отглеждала дете, както и времето, през което е ползвала законоустановен отпуск
за раждане и отглеждане на дете. С Решение № 2153-27-34 от 10.02.2023г. на директора
на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Според съдържащите
се в решението мотиви, към момента на раждане на второто дете (04.05.1988г.) в
сила е бил Указът за насърчаване на раждаемостта и съгласно чл.3ж, ал.2 от
същия, времето, през което майките и осиновителките, които не работят по
трудово правоотношение, отглеждат дете до навършване на тригодишна възраст, се
зачита за трудов стаж. По представената към заявлението трудова книжка се
установявало, че от 28.01.1987г. до 12.06.1989г. Е.Б. е работила в РПК „Септември“
- гр.Нови пазар и има приключен осигурителен стаж 2г., 4м. и 14 дни, който е
зачетен за действителен. След прекратяването на трудовото правоотношение, т.е.
от 12.06.1989г. до 04.05.1991г. (навършване на 3-годишна възраст на второто
дете), е зачетено майчинство за „неработеща майка“ – 01г., 10м и 22 дни, което
съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО не е действителен осигурителен стаж. Този
стаж на основание §9 от ПЗР на КСО е зачетен за осигурителен стаж, тъй като
според действащите до 31.12.1999г. разпоредби се е зачитал за трудов стаж при
пенсиониране, но не е зачетен за действителен осигурителен стаж. По така
изложените мотиви директорът на ТП на НОИ – Шумен приел за правилен отказа на
пенсионния орган да отпусне ЛПОСВ по подаденото заявление.
Видно от приложеното по
делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на Е.Й.Б. на 22.02.2023г.,
а настоящата жалба е входирана в деловодството на административния орган на 09.03.2023г.
Изложените факти от
установяват от административната преписка по издаване на обжалваното решение и
по същество не се оспорват от страните.
При така установените факти,
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
Решение № 2153-27-34 от 10.02.2023г. на директора на Териториално поделение –
Шумен на НОИ - индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден
съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е
направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по
същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168,
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за
основателна по следните съображения:
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО -
ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът.
Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите
и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът
приема, че Решение № 2153-27-34 от 10.02.2023г. на директора на Териториално
поделение – Шумен на НОИ е валиден акт, издаден в надлежна форма.
При извършената проверка за спазване
на процедурните правила и съответствие на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
Е.Й.Б. е подала заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 30.08.2022г. Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО лицата, които нямат право на пенсия по ал.1
и 2, през 2022г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 години
и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От
доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателката е навършила 66 години 10
месеца и 02 дни, т.е. е налице първото условието за достигната възраст. По
отношение на другото условие, касаещо стажа, следва да се има предвид понятието
„действителен осигурителен стаж“. Легалното определение за действителен стаж е
дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Тази норма определя като
действителен стаж действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика (виж решение
№6744/22.05.2018г. по АД № 2009/2018г.) Върховният административен съд е приел,
че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален
риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд.
Уредените в нормата на чл.9, ал.2, т.1 и 2 от КСО хипотези не правят
разграничение за изчисляване на стажа по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и по чл.68,
ал.3 от КСО. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд
тълкува и смисъла на нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО.
В случая първото дете на
оспорващата е родено на ***г. и за него майчинството в размер на 12 месеца е
зачетено за действителен осигурителен стаж, тъй като съгласно представените към
заявлението документи в периода от 19.05.1980г. до 27.09.1983г. същата е
работила по трудово правоотношение в ДГ „Здравец“ – с.Войвода.
Към момента на раждане на
второто дете (04.05.1988г.) Е.Й.Б. е работила в РПК „Септември“ – Нови пазар,
считано от 28.01.1987г. до 12.06.1989г. Осигурителният стаж за периода, в който
е съществувало трудовото правоотношение е зачетен за действителен осигурителен
стаж. Спорен по делото е периодът след прекратяване на трудовото правоотношение
до навършване на тригодишна възраст на детето – от 12.06.1989г. до
04.05.1991г., в който жалбоподателката е била неработеща майка, т.е. не е
полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова. Този стаж в
размер на 01г., 10м. и 22 дни е признат от административния орган за
осигурителен стаж, но не е признат за „действителен“ осигурителен стаж по
смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Съдът намира, че изводът на
административния орган е формиран в противоречие с материалния закон. В §9,
ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния
период е разпоредбата на чл.80 от Правилника за приложение на Закона за
пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е
гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето,
прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по
КТ. Към момента на раждане на второто дете в сила е бил Указът за насърчаване
на раждаемостта, който в разпоредбата на чл.3ж, ал.2 регламентира правилото, че
времето, през което майките и осиновителките, който не работят по трудово
правоотношение, отглеждат дете до навършване на тригодишна възраст, се зачита
за трудов стаж. В същия дух е и разпоредбата на чл.354, т.6 от Кодекса на труда
(в действащата през процесния период редакция), която е гласяла, че за трудов
стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово
правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за
отглеждане на дете до навършване на тригодишна възраст. Следователно и при
двата пенсионни режима - по отменения ЗП и по сега действащия КСО, отпускът по
майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е взависимост
от обстоятелството дали жената - майка е била работеща или неработеща, напротив
- такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради
което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Със
създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели
отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и
осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният
орган е отказал на основание §1, т.12 от ДР на КСО да признае процесния период
за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като
действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията,
регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и
осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са
изложени в Решение №2 от 4.04.2006г. по конституционно дело № 9/2005г. на
Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение №
2477/17.02.2020г. по адм. д № 5956/2019 г. на ВАС, VI отделение).
Въз основа на
доказателствата по делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че към
датата на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по
чл.68, ал.3 от КСО за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като
има повече от 15 години действителен осигурителен стаж и е навършила 66 години,
10 месеца и 02 дни, поради което жалбата
се явява основателна, а оспореното решение № 2153-27-34 от 10.02.2023г. на
директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ, с което е постановен отказ
за отпускане на лична пенсия за ОСВ на Е.Й.Б., е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия при
съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение.
Предвид изхода от спора и с
оглед своевременно направено искане, на основание чл.120, ал.2 от КСО и чл.143,
ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателката направените
разноски по делото в размер на 510 лева, в това число внесена държавна такса в
размер на 10,00 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г. в размер на 500,00 лева.
Водим от горното и на
основание чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-34/10.02.2023г.
на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-27-24/24.01.2023г.,
подадена от Е.Й.Б.
от с.Войвода срещу
разпореждане № 2113-27-1066#3 от 30.12.2022г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е постановен отказ да се
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Шумен на НОИ да заплати на Е.Й.Б. с ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд –
Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: