О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
3166/7.10.2019г.
гр. Шумен, 07.10.2019
г.
Районен съд
Шумен, девети състав, в закрито заседание, проведено на седми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия:
Д. Димитров
като разгледа
докладваното от съдията ГД № 9736/2018 г., по описа на РС Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен, в условията на субективно съединение, негаторен иск от С.Н.С.,
Н.С.С. и С.В.И., чрез законния си представител В.И.И., против „М.“ ЕООД гр.
Шумен, представлявано от управителят Н.В. М., с правно основание чл. 109 ЗС.
След приключване
на устните състезания съдът е постановил Решение № 766/31.07.2019 г., с което е
уважил исковете.
В срокът за
обжалване от ищците по делото е постъпило Заявление рег. № 16022/09.09.2019 г.,
по описа на ШРС, с което правят отказ от исковете предмет на делото, а от
ответника въззивна жалба рег. № 16012/09.09.2019 г., по описа на ШРС.
С Разпореждане
рег. № 4381/25.09.2019 г., по описа на ШРС, съдът е дал възможност на ответника
да изправи нередовност на въззивната жалба, а искането на ищеца по чл. 233 ГПК
е изпратено на ответника за становище. В изпълнение на предоставената възможност
и срок с рег. № 17427/03.10.2019 г., по описа на ШРС, ответникът подава Становище,
с което не се противопоставя производството да бъде прекратено, а постановеното
съдебно решение обезсилено, като с Молба рег. № 17504/04.10.2019 г., по описа
на ШРС, представя вносна бележка за платена държавна такса за въззивната
обжалване.
Отказът от иска е подаден от надлежн упълномощено лице
с право да се разпореди с предмета на иска, поради което е процесуално
допустим. Разгледана по същество съдът приема молбата за основателна поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се
откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В
този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен
пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Отказът
от иск представлява изявление на ищеца до съда, с което окончателно се отказва
от търсената с иска защита, като по този начин десезира съда от спора. По общо
правило отказ от иска ищецът може да направи винаги, докато делото е висящо,
като ако е направен пред въззивна или касационна инстанция обжалваното съдебно
решение се обезсилва. В тази хипотеза компетентен да се произнесе по
обезсилване на постановеното съдебно решение е съдът, до който е адресирана
жалбата. В хипотезата, когато отказът от иск се прави след постановяване на съдебно
решение, в срока за обжалване, поради това, че отказът от иска е направен преди
влизане в сила на постановеното по спора съдебно решение, по аналогия от
разпоредбата на чл. 249 ГПК, следва същият съд да прекрати производството и
обезсили постановеното от него решение. В този смисъл е Опр. № 57/14.02.1977
г., ГД № 300/1977 г., ІІ г. о.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
Прекратява производството по ГД № 973/2018 г., по
описа на РС-Шумен, поради отказ на предявените искове срещу всички ответници и
връща исковата молба, на основание чл. 233 ГПК.
Обезсилва Решение № 766/31.07.2019 г., постановено по
ГД № 973/2018 г., по описа на РС Шумен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, по
реда на чл. 274 и сл. ГПК, в едноседмичен срок, пред Окръжен съд Шумен.
Районен съдия:………………………..