Р Е Ш Е Н И Е
№ 260172
гр. Бургас, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17 наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 28.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ
БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова,
като разгледа НАХД № 5448 по описа на РС
- Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Р.С., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 251а-790/25.11.2020 г. на директора на ОД на МВР
- Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл.
209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г.
на МЗ.
Жалбоподателят, редовно призован не се
явява. Процесуалния представител поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не изпраща представител. По делото е
изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 12.04.2020 г. жалбоподателя в гр.
Бургас, като олтарен служител в храм *** участвал в богослужение по случай
Цветница, като се е намирал на обществено място, като бил без поставена защитна
маска за лице, с което нарушил въведената в т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична
мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, с което виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр.
чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със
Заповед РД -01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Била
сезирана БРП за извършване на преценка за наличие на престъпление по чл.355 НК,
но бил постановен отказ, а материалите изпратени на наказващия орган за преценка
за извършено нарушение. След получаване на материалите и извършване на нужната
преценка, директорът на ОДМВР счел, че е налице административно нарушение и
издал обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, събрани
в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения.
Същественото при производството от
административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата
по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали
е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити
и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се
установи, че в хода на административно - наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав
намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при съществено
нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на
министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Във
връзка с пандемията от COVID-19, със заповед на МЗ Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020
г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139
от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от
26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от
31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г., Заповед №
РД-01-195/10.04.2020 г., Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед №
РД-01-236 от 24.04.2020 г., Заповед № РД-01225/20.04.2020 г. и Заповед №
РД-01-228 от 21.04.2020 г. (отм.); , са въведени противоепидемични мерки. С т.
I от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила
от 21.03.2020 г., са въведени допълнителни противоепидемични мерки на
територията на Република България до изричната им отмяна във връзка с
епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на
територията на страната. С подточка 1 е въведена забрана: Преустановяват се
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места.Със № Заповед № РД-01-263 от 14.05.2020
г., в сила от 14.05.2020 г., са отменени всички предходни заповеди.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов –
ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020
г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..
Обжалваното наказателно постановление е
издадено именно на 25.11.2020 г., когато вече вмененото на жалбоподателя деяние
не представлява административно нарушение. Считано от датата на издаване на
заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на МЗ това ограничение за посещаване на
открити и закрити обществени места, не е измежду въведените със заповед на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Налице е хипотезата на
чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. За жалбоподателя е по-благоприятно
установеното с посочената последваща заповед, тъй като според нея деянието му
не представлява административно нарушение и за него не следва да се носи
административно наказателна отговорност, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Дори и да се приеме, че АУАН е изряден
то, съдът намира, че е приложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.
93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно
по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай"
е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите
данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му,
вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН, съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Същото не се явява
прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди ОДМВР Бургас да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Предвид всичко посочено по-горе,
настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 251а-790/25.11.2020 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, с
което на жалбоподателя С.Р.С., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за
нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. 9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД
-01-197/11.04.2020 г. на МЗ.
ОСЪЖДА
ОДМВР
Бургас да заплати на С.Р.С.,
ЕГН ********** сумата от 300 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.