Решение по адм. дело №758/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалбата на Е. В. Ц., [ЕГН] от гр. Брацигово, обл. Пазарджик, [улица], ст. полицай на ГКПП – Аерогара Пловдив от ГПУ – Летище Пловдив към РДГП – Аерогари при ГДГП – МВР, подадена чрез адв. В. АК – Пазарджик, против Заповед № 3282з-2664 от 30.05.2025 г. на Директор ГД „Гранична полиция“ – МВР.

С обжалваната заповед на мл. инспектор Е. В. Ц. – старши полицай ГКПП – Аерогара Пловдив е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение на държавен служител в ГД „Гранична полиция“.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Моли се да бъде отменена. Направени са доказателствени искания, а именно да бъдат изискани всички писмени материали от проведено дисциплинарно производство срещу жалбоподателката.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. В., който поддържа подадената жалба с доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди се, че е издадена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Подробни аргументи се навеждат в представени писмени бележки. Прави се искане оспорената заповед да бъде отменена, като неправилна и необоснована. Претендира направените по делото разноски по приложен списък.

Ответникът по оспорването – Директорът на ГД „Гранична полиция“ – МВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки с писмо вх. № 7123/18.07.2025 г. (лист 158), в които гл. юрк. К. е изложила становище по същество на спора. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от кадрова справка с рег. № 4064р-1940 от 14.02.2024 г. (л. 121 от делото) въз основа на Заповед № 3282з-2392 от 03.09.2020 г., мл. инспектор Е. Ц. е постъпила на работа в системата на МВР на 16.09.2020 г. На сега заеманата длъжност старши полицай на ГКПП – Аерогара Пловдив от ГПУ – Летище Пловдив към РДГП – Аерогари е преназначена със Заповед № 3282з-3425 от 14.08.2023 г., считано от 21.08.2023 г. По време на службата служителят е награждаван четири пъти с „писмена похвала“. На служителката е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 година със Заповед № 4064з-367 от 05.04.2024 г. на Директора на РДГП – Аерогари, считано от 18.04.2024 г. Наказанието е наложено за нарушаване на т. 28 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, изменен и допълнен със Заповед № 2121з-581 от 08.06.2016 г. Заповед № 8121з-1619 от 21.12.2016 г., Заповед № 8121з-821 от 13.07.2018 г. и Заповед № 8121з-1169 от 23.08.2024 г.

При издаване на оспорената заповед е установено, че на 28.01.2025 г., около 20:49 часа в гр. Брацигово, [улица], при извършване на обход, автомобилен патрул на РУ – Пещера, след подаден звуков и светлинен сигнал, е спрял за проверка лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № [рег. номер], управляван от мл. инспектор Е. Ц. – старши полицай на ГКПП – Аерогара Пловдив от ГПУ – Летище Пловдив към РДГП – Аерогари. Служителката била изпробвана с техническо средство „Дрегер“ № 7510 с № ARPM 0823, като е отчетен резултат за съдържание на алкохол в кръвта – 1,58 промила, измерено чрез издишания въздух. Пробата й е показана, след което е издаден Талон за изследване на алкохол в кръвта с № 274876 и 8 броя стикери за поверителност с номера А 094859, които Ц. подписала и получила. На служителката бил съставен АУАН серия GА № 3603205 от 28.01.2025 г. за извършено нарушение на ЗДвП, подписан без възражения.

Със заповед за задържане № 315зз-10 от 28.01.2025 г., на основание чл. 343б, ал. 1 от НК мл. инспектор Ц. е задържана за 24 часа и е настанена в помещение за задържане на РУ – Пещера. В съответствие с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, жалбоподателката е била съпроводена от полицейските служители до ФСМП – Брацигово за даване на кръвна проба.

От заключението на изготвената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина (л. 113), изготвен от УМБАЛ „Пловдив“ е установено наличието на 1,77 промила етилов алкохол в изследваните проби кръв на мл. инспектор Е. Ц..

По случая в РУ – Пещера е образувано БП № 32 от 28.01.2025 г., за престъпление по чл. 342б, ал. 1 от НК, в последствие материалите са изпратени в РП – Пазарджик, ТО – Пещера, разследването по което е възложено на следовател от ОСлС – Пазарджик на основание чл. 194, ал. 1 от НК.

Въз основа на предложение с рег. № 4064р-1331 от 30.01.2025 г. по описа на РДГП – Аерогари, със Заповед № 3282з-521 от 31.01.2025 г. на ЗА Директора на ГДГП – МВР е образувано дисциплинарно производство срещу мл. инспектор Е. В. Ц., старши полицай на ГКПП – Аерогара Пловдив от Гранично полицейско управление – Летище Пловдив към РД „Гранична полиция“ – Аерогари при ГДГП – МВР и е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО).

Изготвена е покана с рег. № 10350р-1933 от 12.02.2025 г. за запознаване със Заповед с рег. № 3282з-521 от 31.01.2025 г. на ЗА Директора ГДГП – МВР за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, връчена на Ц. на 14.02.2025 г. (л. 82). На служителката е указана възможността да даде писмени обяснения и възражения в срок до 14.03.2025 г. Е. Ц. е депозирала обяснение с рег. № 10350р-2978 от 11.03.2025 г., в които е посочила, че на 28.01.2025 г. е била в законоустановен отпуск, поради което не приема, че е извършила дисциплинарно нарушение. Посочила е, че е приела сироп за кашлица „Мукоплант“, около 0,50 мл. „Леатон мултитоник“, както и „Деанксит“. Посочила е, че от употребените от нея медикаменти е възможно да са повлияли при измерването и е поискала от полицейските служители да й бъде извършено изследване с доказателствен анализатор, но такава възможност не й е била предоставена.

Срокът за разследване по дисциплинарното производство срещу мл. инспектор Ц. е удължен със Заповед с рег. № 3282з-1300 от 20.03.2025 г. на Директора на ГДГП – МВР (л. 48-50). Изготвена е покана с рег. № 10350р-3368 от 21.03.2025 г. за запознаване със Заповед с рег. № 3282з-1300 от 20.03.2025 г. на Директора ГДГП – МВР за удължаване срока на дисциплинарно производство, образувано със Заповед с рег. № 3282з-521 от 31.01.2025 г. на ЗА Директора ГДГП – МВР, връчена на Ц. на 24.03.2025 г. (л. 84).

С писмо с рег. № 2315р-2188 от 21.02.2025 г. от Началника на РУ – Пещера е изискана и получена заверена разпечатка на техническо средство алкотест „Дрегер“ № 7510 с № ARPM 0823, удостоверяваща наличието на концентрация на алкохол от 1,58 промила в издишания въздух при измерването в 20:49 часа на 28.01.2025 г. От данните за апарата се установява, че техническото устройство е калибрирано на 26.08.2025 г.

Установи се по делото, че с писмо рег. № 10350р-2985 от 11.03.2025 г. до Директора на Медицински институт на МВР е поискано становище дали употребата на посочените от Ц. медикаменти биха могли да са причина за високите стойности на концентрация на алкохол. С писмо рег. № 4132 от 14.03.2025 г. е изпратено становището на експертната медицинска комисия, която е категорична, че приетите от Ц. медикаменти не могат да бъдат причина за високите стойности на установения етилов алкохол в проба кръв, установен при проведения газхроматографски анализ.

С Протокол рег. № 10350р-3592 от 27.03.2025 г. в 08:59 часа, ДРО е предоставил на жалбоподателката изискани от нея копия от всички документи, събрани към момента в хода на провежданото дисциплинарно производство. Е. Ц. е депозирала обяснение с рег. № 10350р-4387 от 16.04.2025 г., в които е посочила, че е пила домашна ракия от бутилка минерална вода „Девин“, приета следствие на грешна представа от нейна страна, че приема вода.

По преписката е приложен Протокол рег. № 10350р-3940 от 03.04.2025 г., в който ДРО е предоставил на жалбоподателката копие от запис от извършената проверка на 28.01.2025 г. в качеството й на водач на автомобил от камера за видеонаблюдение, разположена в патрулен автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер]. Връчена и е и покана с рег. № 10350р-4342 от 14.04.2025 г. за запознаване с Обобщена справка с рег. № 10350р-4319 от 14.04.2025 г., по която същата е депозирала в деловодството на ГПУ – Летище Пловдив обяснение с рег. № 10350р-4387 от 16.04.2025 г.

Дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище с рег. № 4064р-4816 от 28.04.2025 г. до Директора на ГД „Гранична полиция“, относно проведено дисциплинарно производство, за извършено нарушение на служебната дисциплина (л. 50-64), с предложение на Ц. да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.

На 15.05.2025 г. на мл. инспектор Е. Ц. е връчена покана рег. № 3282р-13832 от 15.05.2025 г. от дисциплинарно наказващия орган за даване на писмени обяснения (л. 42). В дадения срок служителката е депозирала обяснения с рег. № 10350р-5483 от 16.05.2025 г.

Последвало е издаването на оспорената заповед, като ответният орган е приел, че мл. инспектор Е. Ц. е извършила посоченото по-горе нарушение, а именно, че е управлявала лек автомобил след употреба на алкохол. В мотивите на заповедта е посочено, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (не са спазени т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 28, буква „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, във връзка с т. 4, предложение първо от Заповед № 8121з- 396/05.08.2014 г.), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите си органът е посочил, че деянието на служителя е станало достояние на широк кръг лица, както от системата на МВР, така и извън нея, което се е отразило негативно върху авторитета на МВР.

При определяне вида и размера на наказанието е извършен анализ и оценка на всички съотносими материали от извършената проверка на нарушението. В административния акт е посочено, че нарушението е тежко, тъй като е нарушена забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.

На основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на мл. инспектор Е. В. Ц. – ст.полицай на ГКПП – Аерогара Пловдив от ГПУ – Летище Пловдив към РДГП – Аерогари при ГДГП – МВР, считано от датата на връчване на заповедта.

При така установеното от фактическа страна и след извършване на цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, Административен съд – Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и е в законоустановения срок. Във връзка с изложеното, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя й и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от същия. Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ е ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и в правомощията му е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, какъвто е и жалбоподателят. Следователно дисциплинарно-наказващият орган, издал процесната заповед, е разполагал с компетентност да налага дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.

Заповедта отговаря на императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание, като съдържа всички изискуеми от посочената разпоредба реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание на административния акт и не са налице нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

При издаване на процесната заповед е спазено изискването по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Следователно нарушението следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган със събраните доказателства към административната преписка.

В случая материалите за извършено дисциплинарно нарушение първоначално са постъпили при дисциплинарно наказващия Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на 15.05.2025 г. със становище рег. № 4064р-4816 от 28.04.2025 г. (л. 50-64). Именно със становището на ДРО е предложено на Е. Ц. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, като в него подробно са описани и материалите от дисциплинарното производство. Считано от 15.05.2025 г. до издаване на заповедта на 30.05.2025 г. не са изминали повече от два месеца. Спазен е и двугодишния срок, доколкото вмененото на служителя дисциплинарно нарушение е извършено на 28.01.2025 г.

Съгласно чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204 от ЗМВР. В случая срокът за разследване по дисциплинарното производство срещу мл. инспектор Ц. е удължен със Заповед с рег. № 3282з-1300 от 20.03.2025 г. на Директора на ГД „Гранична полиция“ до 01.05.2025 г. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, дисциплинарно наказващият орган може с писмена заповед да удължи срока на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или дисциплинарното производство. Заповедта за удължаване на срока е връчена на Ц. на 24.03.2025 г. След събиране на доказателства, проверката е приключила с изготвянето на становище рег. № 4064р-4816 от 28.04.2025 г., в което са описани извършените от ДРО действия при спазване на горепосочените срокове (в този смисъл Решение № 15472 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2020 г., V о.). Т. е. спазен е срокът по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР.

На Е. Ц. не е било препятствано правото да участва в дисциплинарното производство и да представи писмени обяснения, както и да се запознае с изготвената като краен резултат от проверката справка, и даде последващи обяснения. Заповед с рег. № 3282з-521 от 31.01.2025 г. на ЗА Директора ГДГП – МВР за образувано дисциплинарно производство е връчена на Ц. на 14.02.2025 г. (л.82), като е указана възможността да даде писмени обяснения и възражения в срок до 14.03.2025 г. Е. Ц. е депозирала обяснение с рег. № 10350р-2978 от 11.03.2025 г., в които е посочила, че на 28.01.2025 г. е била в законоустановен отпуск, поради което не приема, че е извършила дисциплинарно нарушение. Посочила е, че е приела сироп за кашлица „Мукоплант“, около 0,50 мл. „Леатон мултитоник“, както и „Деанксит“. Посочила е, че от употребените от нея медикаменти е възможно да са повлияли при измерването и е поискала от полицейските служители да й бъде извършено изследване с доказателствен анализатор, но такава възможност не й е била предоставена.

На 24.03.2025 г. мл. инспектор Ц. е запозната със Заповед с рег. № 3282з-1300 от 20.03.2025 г. на Директора ГДГП – МВР за удължаване срока на дисциплинарно производство, образувано със Заповед с рег. № 3282з-521 от 31.01.2025 г. на ЗА Директора ГДГП – МВР.

На 15.04.2025 г. ДРО е връчил на мл. инспектор Ц. покана с рег. № 10350р-4342 от 14.04.2025 г. за запознаване с Обобщена справка с рег. № 10350р-4319 от 14.04.2025 г. Ц. се е запознала със справката на 15.04.2025 г., за което е положила подпис и дата, като е депозирала в деловодството на ГПУ – Летище Пловдив обяснение с рег. № 10350р-4387 от 16.04.2025 г.

Ответният орган е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да приеме писмените му обяснения. От изложеното следва, че са спазени разпоредбите на чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7 и ал. 10 от ЗМВР. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаване, които са подробно описани, както и всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Дисциплинарната отговорност по Глава VІІІ от ЗМВР е лична и виновна отговорност, и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР следва дисциплинарно наказващият орган да докаже, че служителят е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания. Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание, административният орган е посочил в оспорената заповед чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР съгласно която, дисциплинарно нарушение е неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В процесната заповед е посочено, че извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, според която разпоредба дисциплинарно наказание „Уволнение“ се налага за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Изрично е посочено, че с поведението си Ц. е нарушила т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 28, буква „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР (ЕКПДСМВР) и т. 4 от Заповед 0 8121З-396 от 05.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични и упойващи вещества.

Според правилата за поведение, установени в т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 28, буква „б“ от ЕКПДСМВР, държавният служител: съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме (т. 15); пази доброто име на институцията, която представлява (т. 19); насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т. 20); не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта (т. 25); независимо от заеманата длъжност по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда (т. 28, буква „б“); и не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън установеното работно време или по време на използване на отпуск (т. 4).

За да са съставомерни тези нарушения на Етичния кодекс, следва по несъмнен начин да е доказано, че жалбоподателят в качеството му на държавен служител в МВР: не съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; не пази доброто име на институцията; не дава личен пример с поведението си; злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта; по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участник в пътното движение не се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.

В случая безспорно се установява извършването на описано в оспорената заповед дисциплинарно нарушение от страна на Ц.. Описаното поведение на служителя правилно е квалифицирано от ответния орган, като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 28, буква „б“ и т. 4. Извършените от жалбоподателката действия, водят до извод за несъобразяване законността на действията му, за злоупотреба с правомощия и със служебно положение, както и че своите действия Ц. не дава личен пример и не насърчава хората да спазват закона. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от Ц. става достояние на широк кръг лица, води до уронване престижа на институцията – чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и е основание действията й да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Следва да се вземе предвид, че не е задължително престижът вече да е уронен, тоест не се съблюдава резултатност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава авторитета на МВР с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото.

Не на последно място следва да се отбележи, че цялостното поведение на служителката е отразено в Кадрова справка с рег. № 4064р-1940 от 14.02.2025 г., от която се установява, че през 2024 г., със Заповед № 4064з-367 от 05.04.2024 г. на Директора на РДГП – Аерогари (лист 23), на същата и е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 година, считано от 18.04.2024 г. По повод на издаването на посочената заповед е констатирано, че на 01.01.2024 г. (в рамките на не повече от една година назад) е възникнало пътно транспортно произшествие между лек автомобил Пежо с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателката и лек автомобил Ф. С. с рег. № [рег. номер], управляван от г-жа К., при който ПТП жалбоподателката е отказала да й бъде направен тест за алкохол в кръвта. Независимо, че са й издадени талони за медицинско изследване на кръв, такова не е извършено. С посочената заповед е наложено наказание за нарушение на т. 28 „Държавният служител независимо от заеманата длъжност по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участник в пътното движение се подчинава: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда;“ от ЕКПДСМВР.

Предвид на това съдът намира, че при поведението на жалбоподателката като водач на МПС се наблюдава една системност на нарушения по ЗДвП, която рефлектира непосредствено върху престижа на службата, в която работи, уронва авторитета й, което от своя страна води до загуба на общественото доверие.

Предвид изложеното съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 200 (двеста) лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. В. Ц., [ЕГН] от гр. Брацигово, обл. Пазарджик, [улица], ст.полицай на ГКПП – Аерогара Пловдив от ГПУ – Летище Пловдив към РДГП – Аерогари при ГДГП-МВР, против Заповед № 3282з-2664/30.05.2025 г. на Директор ГД „Гранична полиция“- МВР, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение на държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“.

ОСЪЖДА Е. В. Ц., [ЕГН] от гр. Брацигово, обл. Пазарджик, [улица]да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 200 (двеста) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.