№ 542
гр. Видин, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20231320100371 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес:
***********, против „РЕКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.“Младост 1“, бул. „Андрей Ляпчев“ № 34, ет. 4, ап. 14, с която са
предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето от
ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ищецът и
ответникът са били в облигационни отношения, породени от Индивидуален договор за заем
№ SL0000002054/28.04.2022г., с твърдяното съдържание, като ответникът е предоставил на
ищеца потребителски кредит в размер на 255,65евро, при условията договорени в процесния
договор. В Договора е уговорена и начислена неустойка – чл. 13, за неизпълнение на
задължение за предоставяне на гаранция относно изпълнението на Договора. Същата се
явява част от задължението по договора и е включена като част от всяка погасителна вноска
и е погасена от ищеца. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като заемател, и е
върнал заетите суми, като е заплатил включително и начислената неустойка. Въведени са
възражения и мотиви, заложени в посочената съдебна практика от ищеца, относно
нищожност на клаузите за договорена неустойка, предвид противоречието й с добрите
нрави, с оглед надхвърляне на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Предвид заплащането на сумите за неустойка от ищеца, същите се явяват
недължимо платени и следва да му се възстановят от ответника.
Иска се от съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да прогласи за нищожни
клаузите на чл. 13 от Индивидуален договор за заем № SL0000002054/28.04.2022г., сключен
между "РЕКРЕДИТ“ ООД, като кредитор, и Ю. С. Б., като кредитополучател.
Иска се от съда да осъди "РЕКРЕДИТ“ ООД да заплати на Ю. С. Б., сумата от
127,64евро, представляваща получена без основание сума по Индивидуален договор за заем
№ SL0000002054/28.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
1
Иска разноски по производството.
От ответното дружество е постъпил писмен отговор. Оспорва допустимостта и
основателността на исковата молба. Не оспорва въведеното облигационно отношение
произтичащо от Индивидуален договор за заем № SL0000002054/28.04.2022г. Ищецът е
получил Стандартен европейски формуляр в който е посочено, че за определени кредитни
продукти може да бъде поискано обезпечение под формата на лична солидарна отговорност
– поръчител. Оспорва въведените твърдения на ищеца за характера на неустойката. Ищецът
е имал правна възможност да направи отказ от кредита по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗПК.
Неустойката не води до скрито оскъпяване, поради което не следва да бъде включена в
годишен процент на разходите. Същата е разход свързан с неизпълнение на договорно
задължение. Договорената неустойка е индивидуално договорена. От ищеца не е изискана
за заплащане процесната неустойка. Всички плащания са отнесени за погасяване на
главница, възнаградителна лихва. Кредитът е приключен поради погасяване на
задължението, но неустойка не е изисквана и заплащана от кредитополучателя. Не оспорва,
че кредитът е погасен поради изплащане на задължението. Иска разноски по
производството.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения препис на договор, че
между страните е сключен Индивидуален договор за заем № SL0000002054/28.04.2022г. По
силата на същия Договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 255,65евро, а
ищецът се е задължил да върне заетата сума и да заплати възнаградителна лихва в срок от 4
месеца на 4 броя погасителни вноски съгласно погасителен план / Приложение № 1/ към
договора. Съгласно чл. 13 (1) от договора в срок от 3 /три/ дни след сключване на договора
заемателят се задължава да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Съгласно чл. 13(3) от Договора третото
лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от заемодателя с оглед на неговата
възможност да поеме посоченият солидарен дълг, като страните са договорили третото лице
– поръчител да отговаря кумулативно на минимум посочените условия в същия текст. В чл.
13(4) от Договора е уговорено, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си по чл.
13(1) от договора, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 127,64евро, която се
заплаща на части договорени между страните.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение по
поставените задачи, след запознаване с данните по делото и справка при ответното
дружество. Същото не е оспорено от страните и Съдът го е приел. Същото е обективно и
компетентно изготвено поради което съдът му дава вяра. Ищецът е направил 2 броя
погасителни вноски по договора - на 13.10.2022г. и на 24.01.2023г. на обща стойност
542,36лева, като с направените плащания са погасени задължение за главница в размер на
500,00лева и задължение за договорна лихва в размер на 42,36лева.
При така установените фактически обстоятелства Съдът намира от правна страна :
Предявените искове са с правно чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД и са процесуално допустими.
Разгледан по същество иска по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за прогласяване на
нищожност на клаузи от Индивидуален договор за заем № SL0000002054/28.04.2022г. е
основателен. Безспорно между страните е сключването на процесния договори за заем, както
и неговото съдържание, включително по отношение на клаузите на чл. 13. Клаузите на чл. 13
от Договора, с които на кредитополучателя се вменява задължение да представи
обезпечение, което да отговоря на описаните в същите изисквания, реално прехвърля риска
2
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, вменени с нормата на чл. 16 от ЗПК, върху самия
длъжник и води до допълнително увЕ.чаване на размера на задълженията. Сочените клаузи
целят да заобиколят цитираната норма, респективно по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК същите
са нищожни. Поради това нищожни се явяват и уговорените в чл. 13(4) на Договора
неустойка за неизпълнение на това договорно задължение. Неизпълнението на главното
задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл. 13 не
може да се опредЕ. като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше
важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил
като условие за сключването на договора. На следващо място, следва да се отбележи, че
неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение не влече някакви
предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова. Тези доводи
обуславят извода, че неустоечната клауза не съответства на своята обезщетителна функция.
След като целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, то
чрез нея заемодателят цЕ. при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага,
която не му се следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цЕ.
неоснователно да обогати заемодателя, и се явява нищожна.
Процесната неустойка от договора за заем е предвидена за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител, като е въведен кратък
срок за представяне на това обезпечение – в срок от 3 /три/ дни след сключването на
договора, както и са въведени редица условия, на които да отговаря поръчителя по
Договора. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не съответства
на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на
неизпълнение на договорните задължения.
На заемателя е отпуснат кредит в размер на 255,65 евро, а уговорената и начислена
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на
127,64евро, т. е. в половин размер на главницата. Неустойката се начислява за неизпълнение
на непарично задължение, т.е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението. Неустойка би се дължала и при
редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора биха покрили тези неустойки. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения,
като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която
кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
3
поръчителство.
Претендираните неустойки противоречат и на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, който
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
По изложените съображения съдът приема, че посочените клаузи на чл. 13 от
Договора се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
По отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД, същият е неоснователен. От заключението на
вещото лице се установи, че сумата платена от ищеца по Договора, в общ размер на
542,36лева, е послужила за погасяване на главница в размер на 500,00лева и договорна
лихва в размер на 42,36лева. В този смисъл ищецът не е заплатил претендираната от него
сума, като неустойка, по нищожна договорна клауза.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски съразмерно уважената част
от иска в размер на 50,00лева за иска за прогласяване нищожност на договорна клауза.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съдът намира, че на адвокат Людмил Асенов Георгиев, на основание чл.
38 от ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ на ищеца в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно
уважения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в размер на 400,00лева.
С оглед изхода на делото по иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД ищецът следва да
заплати на ответната страна сумата от 400,00лева, съразмерно отхвърления иск. Ищецът
следва да заплати на ответната страна сумата от 200,00лева разноски за вещо лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожни клаузите, обективирани в чл. 13 от Индивидуален договор за
заем № SL0000002054/28.04.2022г., сключен между Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***********, като заемател, и „РЕКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост 1“, бул. „Андрей Ляпчев“ № 34, ет. 4, ап. 14,
като заемодател, като накърняващи добрите нрави.
Отхвърля предявения от Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********,
против „РЕКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.“Младост 1“, бул. „Андрей Ляпчев“ № 34, ет. 4, ап. 14, иск за заплащане на сумата от
127,64евро, представляваща платена без основание сума, като неустойка, по Индивидуален
договор за заем № SL0000002054/28.04.2022г., сключен между Ю. С. Б., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***********, и „РЕКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к.“Младост 1“, бул. „Андрей Ляпчев“ № 34, ет. 4, ап. 14, ведно
със законната лихва считана от предявяване на иска до окончателното издължаване, като
неоснователен.
Осъжда „РЕКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, ж.к.“Младост 1“, бул. „Андрей Ляпчев“ № 34, ет. 4, ап. 14, да заплати на Ю. С. Б.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********, сумата от 50,00лева - разноски в
производството за заплатена държавна такса съразмерно уважения иск, като искането в
останалата част отхвърля като неоснователно.
Осъжда „РЕКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к.“Младост 1“, бул. „Андрей Ляпчев“ № 34, ет. 4, ап. 14, да заплати на адвокат
Людмил Асенов Георгиев с личен номер ********** - САК, с адрес: гр. София, ул.
„Позитано“ № 14, ет. 1, офис 4, сумата в размер на 400,00лева, представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно уважения иск, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. по
посочената от същия банкова сметка: IBAN: BG89UBBS88881000779126, BIC: UBBSBGSF,
при „Обединена българска банка“ АД, титуляр Людмил Асенов Георгиев, като искането в
останалата част отхвърля като неоснователно.
ОСЪЖДА Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********, да заплати на
„РЕКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.“Младост 1“, бул. „Андрей Ляпчев“ № 34, ет. 4, ап. 14, сумата от 400,00лева – разноски
за адвокатско възнаграждение и сумата от 200,00лева – разноски за възнаграждение за вещо
лице, съразмерно с отхвърления иск, като искането в останалата част отхвърля като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от Решението да се връчат на страните включително и на посочени
електронни адреси.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5