№ 125
гр. гр. Добрич, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
в присъствието на прокурора П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20243200500154 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Д. Р. С. от гр.Добрич срещу решение №136/12.02.2024 г. по
гр.д.№2332/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлена молбата
на въззивника за промяна на собственото,бащиното и фамилното му имена от
Д. Р. С. на А.Р.С..Според въззивника първоинстанционното решение е
необосновано и неправилно.Били събрани доказателства,че са налице важни
обстоятелства,налагащи исканата промяна.Родителите на въззивника били с
български имена,а самият той бил известен в обществото със собствено име
А.,което било името на неговия дядо.С турските си имена същият имал
проблеми заради произхода си в Г.,където живеел,като същите се отразявали
на заплащането на труда му.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и
за уважаване на молбата по чл.19 ал.1 от ЗГР.
Заинтересованата страна Община-гр.Добрич не е депозирала писмен
отговор на жалбата,като не изразява становище по допустимостта и
основателността й и в хода на въззивното производство.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и настоява за оставянето й
без уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно
решение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
1
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
14.02.2024 г.,като жалбата му е подадена на 14.02.2024 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 28.02.2024 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице
/страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно като постановено от законен състав на
първоинстанционния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
подадената допустима молба.По същество е правилно,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№2332/2023 г. на ДРС е образувано по повод молба вх.
№15901/12.09.2023 г.,подадена от Д. Р. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич,с
която на основание чл.19 ал.1 от ЗГР се настоява за допускане промяна по
съдебен ред на собственото,бащиното и фамилното име на молителя,който
занапред да се именува А.Р.С..
В молбата е изложено,че молителят е роден с настоящите си турски
имена.Той и семейството му от 10 години работели и живеели в Г..Молителят
знаел,че имената му не са осмиващи и опозоряващи,но,понеже баща му
предприел действия по промяна на имената си от турски на български,и за
молителя възникнал правен интерес да си промени имената,тъй като работел
с българи,имал българско самосъзнание,а и българските имена щели да му
помогнат за по-добра интеграция в чужбина.Заради част от турските
преселници немците имали дискриминационно отношение към лица с турски
имена при наемането им на работа,заплащането на труда им,отдаването на
квартири и предоставянето на социални и здравни услуги.Желаното от
молителя собствено име А. било името на дядо му по майчина линия,което
молителят,а и неговият дядо приживе,желаели да носи.Всички негови близки
се обръщали към молителя с името А..
Видно от удостоверение за раждане,издадено от Община-гр.Добрич на
04.09.2023 г. въз основа на акт за раждане №1141/12.11.2001 г.,молителят се
именува по рождение Д. Р. С.,като произходът му е от майка Н.И.Х. и от
баща Р. С. Р. /понастоящем с променени имена Р.С.Р. съгласно справката от
НБД „Население“ на листи 24 и 25 от делото на ДОС/.
Според разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗГР промяна на имената на едно
лице се допуска,когато те са осмиващи,опозоряващи или обществено
неприемливи или ако важни обстоятелства налагат това.Не е налице нито
една от горните законови предпоставки.
Както и самият молител сочи,имената му не са осмиващи,опозоряващи
или обществено неприемливи.Напротив същите напълно отговарят на
етническата му и религиозна принадлежност,като повечето от близките му
родственици са с турскоезични имена /майка му Н.И.Х.,братята и сестра му
2
Д.Р.Т.,С. Р. С. и М. Р. С. според удостоверението за родствени връзки изх.
№2761/04.09.2023 г.,издадено от Община-гр.Добрич-на лист 7 от делото на
ДРС/.
По делото е разпитана като свидетел майката на молителя Н.И.Х.,която
споделя,че тя и семейството й от няколко години живеят и работят в Г.,където
молителят имал трудности,защото немците не приемали турските
имена.Свидетелката обаче не излага подробно от какъв характер са тези
трудности,как турските имена на молителя се отразяват на общуването
му,интеграцията в немското общество и на социалния му статус.Същата
твърди,че в рода всички се обръщали към молителя с името А.,защото много
приличал по характер на дядо си по майчина линия,който носел същото
собствено име.При раждането му обаче го кръстили със собствено име Д. по
настояване на свекърва й,която била много строга.
Други доказателства в подкрепа на сочените от молителя „важни
обстоятелства“,налагащи исканата промяна,не са депозирани по
делото.Недоказано е твърдението,че турските имена на молителя му създават
затруднения в личния живот и обществото в Г..Следва да се отбележи,че в Г.
живеят и работят лица с различен етнически произход и различно
гражданство,като е ноторно известно,че страната постига значими резултати в
интеграцията на пребиваващите в нея малцинствени групи.Касае се за
правова цивилизована европейска държава,чиято политика спрямо
различните етноси трудно може да се определи като
дискриминационна.Неподкрепено с доказателства е твърдението на
молителя,че турските имена му създават пречки за намиране на по-добра
работа и за по-добро заплащане на труда му.
Промяната на имената,които са основен идентификационен признак на
индивида и отразяват родовата му принадлежност,се допуска от закона само
по изключение и при наличие на действително важни
обстоятелства.Субективното желание на молителя да носи български имена
поради това,че според него така е известен сред близките си хора и
приятелите си,не представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1
от ЗГР.Колкото и да са хуманни тези съображения и да почиват на моралната
преценка на молителя,промяната на имена се допуска по изключение и не
зависи от субективното отношение на заявителя,а от наличието на обективни
предпоставки,които законът е уредил изчерпателно /така решение №680 от
11.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №1164/2009 г.,IV г.о.,ГК;решение №936 от
15.10.2008 г. на ВКС по гр.д. №536/2008 г.,III г.о./.В случая не е доказано
наличие на сочените от молителя важни обстоятелства,налагащи исканата от
него промяна,които да обосноват основателност на претенцията му.Молбата
му по чл.19 ал.1 от ЗГР е неоснователна и следва да се
отхвърли.Първоинстанционното решение,с което същата е отхвърлена,е
правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №136/12.02.2024 г. по гр.д.№2332/2023 г. на
Добричкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4