№ 362
гр. Пловдив, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000484 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 292 от 24.06.2025 година, постановено по т. дело №
274/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Света София“
№7, ет.5, да заплати на П. П. К., ЕГН **********, с адрес от гр.
*************, ул. „******* ********“ № 25, сумата от 150 000 лева като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматичните увреждания, причинени му при ПТП, настъпило
на 21.12.2020 г. на път 1-8 - Пловдив - Пазарджик, както и сумата от 2 213 лева
- обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 20.04.2023г - датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, до окончателното им
изплащане. Отхвърлен е предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 150 000 лева до претендираните 180 000 лв., както и
1
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за периода от
21.12.2020г до 19.04.2023г. вкл.
Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“, ЕИК *********, да заплати на адв. Г. Д., САК, със служебен
адрес гр. ***** ул. „***** ******“ № 16, адвокатско възнаграждение за
предоставеното безплатно процесуално представителство в размер на 10 739
лв.
Осъден е П. П. К., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, сумата от 2
505.63 лв. разноски за първоинстанционното производство, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“, ЕИК *********, да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 6 592.52 лв. - държавна такса
и депозит за вещо лице.
Решението е постановено с участието на Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********. Решението е обжалвано в
частта, с която на ищеца П. П. К. е присъдено обезщетение за причинените му
при ПТП неимуществени вреди в размера над 90 000 лева до 150 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2023 година до
окончателното й изплащане. Оплакванията са за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната част. Те се свеждат до
неправилно определяне на обезщетението за неимуществени вреди в
завишен, несъответстващ на принципа за справедливост размер от 150 000
лева, с оглед на конкретните факти и обстоятелства. Становището е, че
установените по делото травматични увреждания, получени от ищеца и дори
неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване за в бъдеще, не обуславят
определения размер на обезщетението. Твърди се, че обезщетения в такъв
размер се присъждат от съдилищата при фатален изход, свързан със
значителни, необратими и тежки последици за близките на починалото лице.
2
В случая ищецът бил жив, получените увреждания били средни телесни
повреди по смисъла на закона, поради което липсвало основание за
обезщетение в толкова завишен размер. Липсвали доказателства за
застрашаване живота на ищеца в който и да е момент след ПТП, нямало
трайни, необратими увреждания, което следвало да се прецени при
определяне размера на обезщетението. Определеният размер не бил
съобразен с размерите, определяни от съдилищата в сходни случаи.
Недопустимо било обезщетението да се превръща в източник на
неоснователно обогатяване. Поддържа се, че съдът не е отчел в достатъчна
степен значението на предшестващите ПТП заболявания на ищеца –
хипертонична болест на сърцето и захарен диабет и тяхното отражение върху
процеса на възстановяването му. По тези съображения се сочи, че
определеният размер не е адекватен и не съответства на реално причинените
неимуществени вреди. Той не бил съобразен и с икономическите и социални
условия в страна към датата на ПТП и с начина и стандарта на живот на
ищеца към този момент.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли искът за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лева до
150 000лева, ведно със законната лихва от 20.04.2023 година, като се присъдят
на жалбоподателя направените разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от П. П. К., чрез
процесуалния му представител адвокат Г. Д.. Становището е за
неоснователност на въззивната жалба. Развити са подробни съображения за
неоснователност на изложените в нея оплаквания. Искането е да се потвърди
решението в обжалваната част.
Третото лице – помагач на страната на ответника Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, не е изразило
становище във въззивното производство.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
3
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу
осъдителното първоинстанционно решение по иска за обезщетение за
неимуществени вреди частично. При подаване на въззивната жалба е спазен
срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Съобразявайки т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и
конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба, съдът намира, че
решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Въпросът, който следва да бъде обсъден, е свързан със справедливия
размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца
П. П. К. във връзка с процесното ПТП.
Със събраните по делото доказателства е установено, че ПТП е станало
на 21.12.2020 година. Към този момент ищецът е бил на навършени 65
години. Той е пострадал в качеството си на водач на товарен автомобил
Фолксваген Транспортер Т, ударен челно от лек автомобил Тойота РАВ 4,
който от своя страна се е отклонил след удар с друг автомобил – лек
автомобил Хонда Сивик.
На този етап от производството са безспорни обстоятелствата, свързани
с наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество по предявения иск по
чл. 432 от КЗ, а именно виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил Хонда Сивик, с рег. №**********, застрахован в ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
към датата на ПТП, както и сезиране на застрахователното дружество със
застрахователна претенция от ищеца за заплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди на дата 19.04.2023 година, по която е
заведена щета с №***********2023.
Конкретните увреждания, причинени на ищеца, свързаните с тях болки
и страдания, вида на проведеното лечение, продължителността на
възстановителния период и сегашното му състояние се установяват от
приложената по делото медицинска документация, от съдебно-медицинската
4
експертиза, от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза
в медицинската й част, по-конкретно в отговора на въпрос № 9, както и от
показанията на свидетелката Ю.Х., разпитана в съдебно заседание на
19.03.2025 година. Свидетелката Ю.Х. е жената, която живее на съпружески
начала с ищеца П. К. от 40 години. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.
172 от ГПК, цени нейните показания наред с всички други доказателства по
делото, въпреки възможната им заинтересованост, доколкото тя има най-
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца и установените
от нея обстоятелства не се опровергават от останалите доказателства по
делото, а съответстват на тях.
От съвкупната преценка на описаните доказателства е видно, че на
ищеца при процесното ПТП и в пряка причинна връзка с него са причинени
повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, повърхностна
травма на други части от главата, травма на други интраабдоминални органи,
без открита рана в корема, закрито счупване на дъното на лявата тазобедрена
става, разкъсване на лонното съчленение и пареза на левия малкопищялен
нерв.
В медицинската документация досежно счупването на дъното на лявата
тазобедрена става е отразено, че става дума за многофрагментна фрактура /
множество фрактурни линии/, преминаващи през левия ацетабулум с
дислокация на фрагментите и рамус инфериор на лява пубисна кост.
Непосредствено след ПТП – на 21.12.2020 година, ищецът е приет за
лечение във Второ хирургично отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ –
Пловдив, където е останал три дни – до 23.12.2020 година. В издадената
епикриза е посочено, че окончателната диагноза е травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Като придружаващи
заболявания са отразени първична хипертония и неинсулинозависим захарен
диабет, без усложнения.
Веднага след изписването си от хирургично отделение, ищецът е
постъпил на лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на същата
болница, с престой там от 23.12.2020 година до 05.01.2020 година. На
30.12.2020 година е извършено оперативно наместване и метална фиксация
на костните фрагменти на счупеното дъно на лявата тазобедрена става.
Операцията е извършена под обща анестезия. В епикризата, издадена от КОТ
5
е отразено, че е налична пареза на левия фибуларен нерв/ предназначен да
осигурява сетивността в предната и странична част на подбедрицата и даващ
възможност за повдигането на пръстите и вдигането на ходилото/. Ищецът е
изписан от болница с препоръка за превръзки на 2-3 дни, леглови режим за 45
дни и консултация и лечение на парезата на фибуларния нерв. В тази епикриза
като придружаващо заболяване е вписано хипертонично сърце без застойна
/сърдечна/ недостатъчност.
След изписването му от болница ищецът е извършил множество
консултативни прегледи, изписвани са му терапии. Прегледите от ортопед са
на 04.02.2021 г., на 25.02.2021 г., на 08.04.2021 г., на 29.04.2021 г., на
07.06.2021 г., на 17.06.2021г. и на 19.07.2021 година. На 08.02.2021г.,
08.04.2021г., 15.04.2021г., 16.07.2021г. са извършени прегледи от невролог.
От посоченото състояние на ищеца в издадените амбулаторни листове е
видно, че към датите на прегледите е установено затруднено придвижване и
самообслужването, болезнени изтръпвания на перониалната мускулатура на
лява подбедрица, като наред с диагнозата „счупване на ацетабулума“ е
поставена и диагнозата „други уточнени полиневропатии“.
Освен това ищецът е провел консултации с физиотерапевт и
физиотерапевтични курсове на 21.06.2021г., 28.06.2021г., 07.09.2021г.,
13.09.2021г.
В амбулаторните листове, издадени от физиотерапевт на 28.06.2021
година и ортопед на 19.07.2021 година е посочено, че при ищеца има болка и
скованост в двете тазобедрени стави, затруднено движение наляво ходило,
затруднена походка по равно, при слизане и качване по стълби, вертебрален
синдром в лумбален дял на гръбначния стълб, ограничени и болезнени
движения, парещи болки по лява подбедрица, хипотрофия на подбедрената и
бедрена мускулатура на ляв долен крайник. При прегледа от ортопед на
07.09.2021 година и от физиотерапевт на 13.09.2021 година / девет месеца след
ПТП/ не е установено подобрение в състоянието на ищеца. Установена е
отслабена дорзална флексия на лява глезенна става, затруднена походка,
персистиращи органичени движения в лявата тазобедрена става. Посочено е,
че след проведената физиотерапия оплакванията на ищеца са редицурани
минимално.
Видно от писмените доказателства на стр. 292 и 293 от
6
първоинстанционното дело, до ПТП ищецът е работил по безсрочен трудов
договор като заварчик. Договорът е сключен на 16.01.2017 година и е
прекратен на 04.01.2022 година на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ – по
взаимно съгласие, заради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
По делото е представено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД от
27.07.2021 година, от което е видно, че на ищеца е призната 50% трайно
намалена работоспособност, с противопоказания на тежка физическа работа,
свързана с право стоене, принудителна поза и продължително ходене.
Намалената работоспособност е призната заради ограничените движения на
лявата тазобедрена става от тежка степен след счупване на ацетабулума,
лекувано оперативно с метална осеосинтеза и захарен диабет втори тип,
неинсулинозависим тип.
При изготвянето на съдебномедицинската експертиза / на 07.03.2025
година, т.е. четири години и три месеца след ПТП/, вещото лице д-р Б. е
установило, че ищецът е с пареза на левия малкопищялен нерв, придвижва се
с помощта на патерица тип „пилотка“, куца с левия крак, при ходене шляпа с
лявото стъпало, движенията в лявата глезенна става и лявото стъпало са
невъзможни, лечението му продължава с ежедневен прием на медикаменти
за нерва. Посочено е, че е провеждана физиотерапия и ЛФК за срок от около
осем месеца след ПТП, като ищецът е бил 11 пъти в различни
профилакториуми и са му дадени препоръки да продължава ежедневно с
гимнастика и да провежда физиотерапия и балнеолечение. Заключението на
вещото лице е, че възстановителният процес при ищеца не е приключил и че
щом парезата на левия малкопищялен нерв не се е възстановила към
07.03.2025 година, вероятността това да стане за в бъдеще и да настъпи
някакво съществено подобрение, е много малка, като описаното състояние на
лявата подбедрица и стъпалото ще останат за цял живот.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице Б. е обяснило,
че липсват доказателства диабетът при ищеца, който е описан като
придружаващо заболяване, да е довел до влошаване на състоянието му или
да е забавил възстановителния процес. Обяснил е, че по принцип
възстановяването на счупванията зависи от обмяната на веществата и от
спазването на хранителен режим и на режим на раздвижване. При ищеца
7
обаче главното, водещото била парезата на нерва, за която от значение били
медикаментите. Вещото лице е посочило, че за да се приеме, че
продължителният възстановителен период при ищеца е свързан с увредените
съдове в резултат на диабета, е необходимо изследване за състоянието на
съдовете към момента на ПТП, каквото в случая не е направено. Без такова
изследване не може да се приеме връзка между диабета и процеса на
възстановяване на ищеца. Още повече, че в издадената епикриза от
болничния престой след ПТП е отразено, че диабетът е без усложнения. За
отражение на хипертонията върху оздравителния процес при ищеца липсват
доказателства.
От показанията на свидетелката Ю.Х. се установява, че след ПТП
ищецът е бил много зле. Тя твърди, че той не е бил в съзнание, което не
може да бъде прието за установено, при липса на медицинска документация
за изпадане на ищеца в безсъзнание. Свидетелката е била до ищеца по време
на болничния му престой. Тя установява, че той е имал много силни /адски/
болки, които не можел да изпърпява, въпреки болкоуспокояващите
медикаменти, поради което операцията, която първоначално била насрочена за
04.01.2021 година, била изместена по-рано, преди Нова година. След
изписването от болница, ищецът бил транспортиран до дома си със
специализирана линейка, за него била пригодена стая на долния етаж, тъй
като близките му не могли да го занесат на третия етаж, където било
жилището им. Ищецът бил само на легло, наложило се да приспособят
помощни средства, за да се хваща и да се повдига. Той не можел да става и
да се обслужва сам, бил на памперси, свидетелката го обгрижвала за всичко,
сменяла памперсите, след като той се повдигал с помощта на тези въжета.
Според показанията на свидетелката ищецът бил на легло за период от около
една година и три месеца. През първите осем месеца в дома му го
посещавали лекари, рехабилитатори, кинезитерапевти, които го преглеждали
и провеждали процедури, за които ищецът и свидетелката заплащали.
Ищецът изобщо не чувствал единия си крак, все едно го нямало. След година
и два- три месеца той успял да се премести на инвалиден стол и да ползва
тоалетен стол, като вече не бил в леглото на памперси. Към момента той
накуцвал, придвижвал се с патерица, не можел да ходи без помощно
средство и продължително. Свидетелката установява, че ищецът е правел
всичко, което му казвали лекарите, за да се възстанови. След ПТП той
8
първоначално имал много силни болки, дори искал да сложи край на живота
си. Дълго време, около година, той бил на силни болкоуспокояващи, като
лекарите го посъветвали да ги намали, за да не привикне с тях. Ищецът все
още имал болки, кракът му бил непрекъснато студен, нервът не бил
възстановен. Той и до сега чувствал постоянни болки както в крака, така и
в таза, между вътрешната част на бедрото и интимните части и приемал
болкоуспокояващи, но по-леки, към които не се привиква.
Свидетелката установява, че след ПТП тя и ищецът са се устроили да
живеят за постоянно на долния етаж, той се качвал в жилището им на третия
етаж само за да се изкъпе, тъй като банята била там, но се придвижвал много
трудно по стълбите. И до сега той не можел да ходи дълго време, трудно
клякал и се навеждал.
От свидетелските показания е видно, че случилото се се е отразило и на
психиката на ищеца, той бил много изнервен, не можел да спи, ограничил
социалните си контакти, не общувал. Преди ПТП ищецът работел, бил
общителен, много жив, събирал се с приятели. От фирмата, в която работел
преди ПТП, продължавали да го търсял, но той отказвал да се върне на работа,
не се чувствал добре, смятал, че не може, куцал. Ищецът не бил ходил при
психолози и психиатри, наблегнал на физическото си възстановяване, ходил
на физиотерапия и на санаториуми, през зимата два пъти бил на
кинезитерапевт в Пампорово, който лекувал спортисти, тъй като отново се
чувствал много зле.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът взема предвид обсъдените по-горе физически увреждания, които са
в пряка причинна връзка с ПТП, интензитета и продължителността на
болките и страданията, отражението им върху начина на живот на ищеца,
върху душевното и емоционалното му състояние и самочувствието му,
сегашното му състояние, включващо болки, невъзможност за самостоятелно
придвижване, без патерица, невъзможност за по-продължително ходене.
Съдът съобразява неблагоприятната прогнозата за в бъдеще, според която не
може да се очаква подобрение в състоянието на лявата подбедрица и
стъпалото, поради невъзможност да се възстанови парезата на левия
малкопищял нерв. Подробно обсъдените обстоятелства, наред с факта, че
става дума за травма, която е довела до пълна промяна в личния и социалния
9
живот на ищеца, в трудовата му реализация, поставила го е в пълна
зависимост от близките му хора, в частност – от жената, с която живее на
съпружески начала, включително за ежедневните хигиенни и битови нужди, за
дълъг период от време – повече от година, дават основание на съда да приеме,
че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 150
000 лева, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Неоснователни са доводите в жалбата, основани на съпоставка между
размерите на обезщетенията, които се присъждат при смърт на близък човек и
това, определено на ищеца по делото. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост съобразно конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото и критериите,
посочени в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и доразвити от съдебната практика.
Определяните от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени
вреди при смърт на близък човек не могат да бъдат съобразявани в случая,
тъй като става дума за различни по своя характер и интензитет болки и
страдания. В практиката на съдилищата са определяни обезщетения в размер
около приетия от съда по настоящото дело, при сходни обстоятелства,
касаещи получени телесни увреждания в период около датата на процесното
ПТП, причиняващи сходни по вид и интензитет болки и страдания и с
неблагоприятна прогноза за възстановяване.
Неоснователен е и доводът, че не са взети предвид заболяванията,
които ищецът е имал преди ПТП и тяхното отражение върху
възстановяването му. По делото не са събрани доказателства за
неблагоприятно отражение на съществуващите заболявания –хипертония и
диабет, върху състоянието и възстановяването на ищеца от получените
травми при ПТП.
Посоченият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150
000 отчита социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП
– края на 2020 година, включително размера на минималната работна
заплата. Минималната работна заплата към този момент е 610 лева. За
период от само две години – от 2018 година до 2020 година година, тя е
нараснала със 100 лева, т.е. с повече от 20%, което налага извод за
подобряване на финансовото състояние и на жизнения стандарт на
работещите в страната, в частност на ищеца. Това обстоятелство е взето
10
предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, наред с факта, че болките и страданията, за които се отнася
обезщетението, продължават и до момента, пет години след ПТП и
възстановителният период не е приключен.
От значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди са
и нормативно определените в чл. 492 от КЗ лимити на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
обстоятелството, че след непрекъснатото им нарастване, към датата на
процесното ПТП те са достигнали до размер от 10 420 000 лева за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, съгласно изменението на
КЗ, обнародвано в ДВ бр. 101/2018 година / при 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева при две или повече лица към
01.01.2010 година/. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната и за обществено разбиране за
справедливост, имат значение при определяне на размерите на обезщетението
за неимуществени вреди, което становище се застъпва в съдебната практика.
По тези съображения въззивният съд намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част, с която на ищеца е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 90 000 лева до
150 000 лева, ведно със законната лихва от 20.04.2023 година до
окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивната инстанция има
адвокат И.Т. в качеството му на процесуален представител на ответника по
жалбата П. К., осъществил безплатна правна защита във въззивното
производство.
Определянето на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се извършва служебно от съда, като не е необходимо
представяне на списък по чл. 80 от ГПК, респ. посоченият в този списък
размер не обвързва съда.
Определяйки размера на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът, съгласно чл. 633 от ГПК, съобразява задължителните за него
разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС,
съдържащи се в решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022
година. Според това решение съдът не е обвързан от размерите на
11
адвокатските възнаграждения, посочени в приетата от Висшия адвокатски
съвет Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/ Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, след измененията,
обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/. Размерът му следва да се
съобрази с реално извършената работа от адвоката по конкретното дело. В
случая работата на процесуалния представител на П. К. във въззивното
производство се свежда до изготвяне на отговор на въззивната жалба и до
явяване в откритото съдебно заседание. Във въззивното производство не са
поддържани нови доводи и възражения, проведено е само едно открито
съдебно заседание. Поради това съдът намира, че следва да определи по-
ниско адвокатско възнаграждение от претендираното, а именно сумата от
общо 3500 лева, която е съобразена и с обжалваемия интерес.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума като дължимо
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адвокат И.Т.
за въззивното производство.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 292 от 24.06.2025 година, постановено
по т. дело № 274/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е осъдено Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати на П. П. К., ЕГН
**********, с адрес от гр. *************, ул. „******* ********“ № 25,
сума в размера над 90 000 лева до 150 000 лева / или за 60 000 лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания, причинени
му при ПТП, настъпило на 21.12.2020 г. на път 1-8 - Пловдив - Пазарджик,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2023г - датата
на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
12
Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати на адв. И.П.Т., САК, със
служебен адрес гр. ***** ул. „***** ******“ № 16, адвокатско
възнаграждение в размер на 3500 лева за предоставената безплатна правна
помощ на П. П. К., ЕГН **********, във въззивното производство.
Решението е постановено с участието на Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, като трето лице –
помагач на страната на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13