Р Е Ш Е Н И Е
№ 473 25.03.2013г.
град
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесет и осми февруари две
хиляди и тринадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: Дарина Николова
при секретаря Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Николова
гражданско дело № 7072 по описа за 2012 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на “ДИАНА” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б, пл. "Георги Измирлиев" No 15, ет. 1, офис
№5, представлявано от Д. Т. Я, чрез пълномощник адв. Г. Я. от БлАК, срещу
“РАДИНЕ - ТРАНС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С, р-н Възраждане, ул.Александър Стамболийски No 30Б, представлявано от Б. Г. К,
с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1326.14 лева главница, представляваща незаплатена цена на
доставени стоки и извършени услуги – автомобилни гуми, монтаж и демонтаж, за
което са издадени 4 бр.фактури в периода 05.05.2011 г. – 17.06.2011 г., а
именно фактура № ********** / 05.05.2011 г. на обща стойност 2217.60 лв., по
която е налице незаплатена част от 841.45 лв., фактура № ********** /
07.05.2011 г. на стойност от 24 лв., фактура № ********** / 27.05.2011 г. на
обща стойност от 451.09 лв. и фактура № ********** / 17.06.2011 г. на стойност
от 9.60 лв., както и сумата от общо 116.82 лева – лихва за забава за
периода от деня на падежа на всяка фактура до 17.04.2012 г., както следва: по
фактура № ********** / 05.05.2011 г. лихва за забава за периода от 04.06.2011
г. до 17.04.2012 г. в размер на 76 лв., по № ********** / 07.05.2011 г. лихва
за забава за периода 06.06.2011 г. до 17.04.2012 г. в размер на 2.15 лв., по
фактура № ********** / 27.05.2011 г. лихва за забава за перода от 26.06.2011 г.
до 17.04.2012 г. на стойност 37.94 лв. и по фактура № ********** / 17.06.2011
г. лихва за забава за периода от 17.07.2011 г. до 17.04.2012 г. в размер на
0.73 лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от завеждане на
исковата молба 18.05.2012 г. до окончателното изплащане. Излагат
се твърдения, че между страните са възникнали валидни търговски отношения, като
ищецът е доставил на ответника посочените във фактурите автомобилни гуми и
съответно е извършил описаните услуги, като за всяка от сделките е била
съставена фактура. Плащането е било отложено за срок посочен във всяка фактура,
но длъжникът не изпълнил поетото задължение, с изключение на частични плащания
от 376.15 лв. и 1000 лв. по фактура № ********** / 05.05.2011 г. на обща стойност 2217.60
лв. Ангажирани са доказателства и е
направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът
е подал писмен отговор, с който претенциите се оспорват изцяло като неоснователни.
Сочи се, че стоките не са били предадени на купувача, както и че описаните
услуги не са били действително извършени, поради което цената по фактурите не
се дължи. Ответникът твърди на първо място, че посочените като получатели на
стоките лица не са подписали документите - оспорва се авторството на положените
в документите подписи. На следващо място твърди, че лицата подписали изходящите
от ищеца фактури не са били оправомощени от “РАДИНЕ - ТРАНС” ЕООД и са
действали без представителна власт, поради което действията им не обвързват
дружеството. Предвид неизпълнение на задължението на ищеца да предаде стоките и
да извърши услугите описани във всяка от фактурите се иска от съда да постанови
едновременно изпълнение на двете насрещни задължения – за предаване на стоките
и за плащане на цената с правно основание чл. 90 ЗЗД. Ангажирани са
доказателства и се претендират направените разноски.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 327 ТЗ, вр.
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото са представени четири броя фактури издадени от ищеца в процесния период,
съдържащи подробно описание на доставени стоки и извършени услуги, както
следва: фактура №
********** / 05.05.2011 г. на обща стойност 2217.60 лв. за автомобилни гуми,
монтаж и демонтаж с падеж 04.06.2011 г., фактура № ********** / 07.05.2011 г.
на стойност от 24 лв. за метални вентили за тежки безкамерни гуми, монтаж и
демонтаж с падеж 06.06.2011 г., фактура № ********** / 27.05.2011 г. на обща
стойност от 451.09 лв. за автомобилни гуми, сваляне и качване, монтаж и
демонтаж, с падеж 26.06.2011 г. и фактура № ********** / 17.06.2011 г. на
стойност от 9.60 лв. монтаж и демонтаж с падеж 17.07.2011 г. Във
връзка с направеното оспорване на подписа на получател на стоките, респ.
услугите, положен върху всяка от фактурите, по делото е открито производство по
реда на чл. 193 ГПК. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата –
съдебно графологична експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, по делото е установена автентичността на подписите на
лицата, получили стоките и услугите от името на дружеството ответник. Не може
да бъде споделено възражението, че лицата приели изпълнението не са били
упълномощени от ответника. На първо място Ангел Русев и Черньо Жеков, получили
стоките по фактура № **********/05.05.2011 г., респ. фактура №
*********/07.05.2011 г. са регистрирани като служители на “РАДИНЕ - ТРАНС” ЕООД
по трудови договори, съгласно представената справка от ТД на НАП. На следващо
място, според заключението на вещото лице Д., по приетата съдебно-икономическа
експертиза, което съдът също кредитира изцяло, ответното дружество е
осчетоводило фактура №
********** / 27.05.2011 г. на обща стойност от 451.09 лв., подписана от М. С.
Според експертизата по трите посочени фактури ответникът е ползвал правото си
на данъчен кредит на обща стойност 448.78 лв. Следователно от страна на “РАДИНЕ
- ТРАНС” ЕООД е признато
съществуването на задължението по тези фактури. (В този смисъл
задължителната практика – решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г.
на ІІ т.о. на ВКС). По отношение на последната фактура № ********** / 17.06.2011 г. на стойност от 9.60 лв.,
макар и същата да не е била осчетоводена от ответното дружество, извършените
услуги по монтаж и демонтаж посочени в нея са били приети отново от М. С,
подписал и фактура № ********** / 27.05.2011 г. След като търговецът не се е
противопоставил на задължението веднага след узнаването, то съгласно чл. 301 ТЗ
е потвърдил действията на лицето приело изпълнението на услугите от ищеца. С
оглед изложеното, настоящият състав намира предявения иск за
плащане на задълженията по посочените фактури за основателен в предявените
размери. Наличието на договорно правоотношение между страните, по повод доставени стоки - автомобилни
гуми и извършени услуги по монтаж и демонтаж е установена несъмнено, както
посредством представените писмени и гласни доказателства – показанията на
свидетеля Станимир Стоянов, така и с оглед заключението на вещото лице Д..
Ищецът е изправна страна по сделките, като по делото не са представени
доказателства за заплащане на цената на доставените стоки и услуги от
ответника, чиято е доказателствената тежест за това. Размерът на претенцията е
установен посредством заключението на съдебно – икономическата експертиза и се
покрива изцяло с претендирания с исковата молба размер от общо 1326.14 лева. Между страните
не се спори, че по фактура № ********** / 05.05.2011 г. на обща стойност
2217.60 лв. е било извършено частично плащане.
С оглед изложеното неоснователно се явява направеното от ответника възражение с правно основание чл. 90 ЗЗД за задържане на цената до предаване на стоките от ищеца.
Основателността на главния иск има за закономерна последица и основателност на претенцията за присъждане на мораторна лихва. Затова, съдът определи по правилата на чл. 162 ГПК размера на задължението за лихва върху неизплатената част от всяка главница по фактура за периода от падежа на задължението до 17.04.2012 г., на обща стойност от 116.82 лева, а именно по фактура № ********** / 05.05.2011 г. лихва за забава за периода от 04.06.2011 г. до 17.04.2012 г. в размер на 76 лв., по № ********** / 07.05.2011 г. лихва за забава за периода 06.06.2011 г. до 17.04.2012 г. в размер на 2.15 лв., по фактура № ********** / 27.05.2011 г. лихва за забава за периода от 26.06.2011 г. до 17.04.2012 г. на стойност 37.94 лв. и по фактура № ********** / 17.06.2011 г. лихва за забава за периода от 17.07.2011 г. до 17.04.2012 г. в размер на 0.73 лв. Следователно искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Заключението на вещото лице по допусната съдебно икономическа експертиза не следва да бъде кредитирано в тази част, доколкото крайният период на начисляване на лихвата е извън заявения от ищеца с исковата молба.
Предвид
изхода на делото, претенцията за разноски, включващи държавна такса за
настоящото производство от 57.72 лв., внесен депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза от 100 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. е
основателна съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от общо 257.72 лв. следва да се
възложи в тежест на ответника. Съдът констатира, че по делото не е била събрана
изцяло дължимата държавна такса по претенцията за мораторна лихва съгласно чл.
72, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на БРС сумата от 45.33 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “РАДИНЕ - ТРАНС” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С, р-н Възраждане,
ул.Александър Стамболийски No 30Б, представлявано от Б. Г. К, да заплати на “ДИАНА”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б, пл.
"Георги Измирлиев" No 15, ет. 1, офис №5, представлявано от Д. Т. Я, сумата от общо 1326.14 лв. (хиляда триста двадесет и шест лева и четиринадесет
стотинки) главница, представляваща незаплатена цена на доставени стоки и
извършени услуги – автомобилни гуми, монтаж и демонтаж, за което са издадени фактура
№ ********** / 05.05.2011 г. на обща стойност 2217.60 лв., по която е налице
незаплатена част от 841.45 лв., фактура № ********** / 07.05.2011 г. на
стойност от 24 лв., фактура № ********** / 27.05.2011 г. на обща стойност от
451.09 лв. и фактура № ********** / 17.06.2011 г. на стойност от 9.60 лв., както
и сумата от общо 116.82 лв. (сто и
шестнадесет лева и осемдесет и две стотинки) – лихва за забава върху
неплатената част от задълженията за периода от падежа на всяка фактура до 17.04.2012
г., както следва: по фактура № ********** / 05.05.2011 г. лихва за забава за
периода от 04.06.2011 г. до 17.04.2012 г. в размер на 76 лв., по № ********** /
07.05.2011 г. лихва за забава за периода 06.06.2011 г. до 17.04.2012 г. в
размер на 2.15 лв., по фактура № ********** / 27.05.2011 г. лихва за забава за
периода от 26.06.2011 г. до 17.04.2012 г. на стойност 37.94 лв. и по фактура №
********** / 17.06.2011 г. лихва за забава за периода от 17.07.2011 г. до
17.04.2012 г. в размер на 0.73 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от завеждане на исковата молба 18.05.2012 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 257.72 лв. (двеста петдесет и седем лева и
седемдесет и две стотинки) представляващи направените по делото съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА “РАДИНЕ - ТРАНС” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С, р-н Възраждане,
ул.Александър Стамболийски No 30Б, представлявано от Б. Г. К, да заплати сумата от 45.33
лв. (четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки), представляваща държавна
такса по сметка на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Дарина Николова
Вярно с оригинала:
З.М.