Решение по дело №4393/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 20.11.2023 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4393/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Р.С.Р., с която е предявен срещу З. „А.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 100000 лв., частичен от 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, осъществено на 06.07.2019 г., вследствие на което е настъпила смъртта на М. Б.Р., майка на ищеца. Претендира законната лихва от 17.12.2020 г. - датата на изтичане на 3-месечния срок за доброволно плащане и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е син на М. Б.Р., която като водач на МПС – л.а. „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ****, е пострадала от ПТП, предизвикано на 06.07.2019 г. от водача на л.а., марка Субару“, модел „Легаци“, с рег. № СВ ****МК, управляван от Е.К.К.. Виновният водач се е движил по ул. „Северна скоростна тангента“ с посока от ж.к. Люлин към бул. „Ботевградско шосе“, когато достигнал до кръстовището с ул. „Чепинско шосе“ предприел включване по ул. „Чепинско шосе“, без да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил, управляван от М. Б.Р.. В резултат на произшествието М. Б.Р. е претърпяла вреди, които са наложили продължително болнично лечение и са способствали са развитие на възпалителни процеси, в резултат на които е настъпила смъртта й. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от загубата на близък човек, изразяващи се в душевни болки и страдания. Претендира законна лихва за забава, считано от 17.12.2020 г. – датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне от застрахователя и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва отговорността на водача на лекия автомобил с марка „Субару“ за настъпване на твърдяното ПТП; оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на М. Б.Р.; твърди независимо съизвършителство от страна на М. Р.– поради това, че се е движила с превишена скорост и несвоевременно е възприела л.а. „Субару“, като обективно е можела да предприеме спиране и даизбегне удара; оспорва ищецът да е претърпял описаните болки и страдания; оспорва размера на претендираното обезщетение като го счита за неоснователно завишено. Претендира разноски по делото.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

С влязло в сила решение от 24.03.2022 г. по НАХД № 8150/2021 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение №79 от 06.02.2023 г. на СГС по ВНАХД №4764/2022 г., Е.К.К. е признат за виновен в това, че на 06.07.2019 г. около 07,00 ч., при управление на лек автомобил „Субару“ с рег. № СВ ****МК, по пътната връзка, свързваща ул. „Северна скоростна тангента“ и ул. „Чепинско шосе“, с посока на движение от с. Мрамор към бул. „Ботевградско шосе“, на кръстовището с ул. „Чеписнко шосе“, нарушил правилата за движение – чл.50, ал.1 ЗДвП, не пропуснал движещият се по път с предимство автомобил „Тойота“ с рег. № СА ****НА, управляван от М. Б.Р. и по непредпазливост й причинил счупване на голямопищялната и малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната част, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок, повече от 30 дни – средна телесна повреда.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от възприетия от наказателния съд механизъм, по който е настъпило на увреждането, доколкото представлява изпълнително деяние на престъплението, както и неговото авторство и причинените съставомерни последици.

Установява се от представените писмени доказателства – медицински документи и приетите съдебно-медициснки експертизи – първоначална и допълнителна, изготвени от вещото лице д-р Ц.Г. и повторна, изготвена от вещото лице д-р М.Г., следното: към момента на настъпване на произшествието пострадалата е била на 76-годишна възраст, страдала е от хронични заболявания (атерпсклероза, мозъчно съдова болест, след прекаран мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, захарен диабет тип II, хипертония, камъни в бъбреците). След настъпване на произшествието са й поставени следните диагнози на получените травматични увреждания: контузия на главата, контузия на гръдния кош, счупване на лявата подбедрица, контузия на лявото коляно. Приета е за лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, където е установено счупване на горния край на дясната тибия и на главичката на дясната фибула, но не е проведено изследване на черепа и мозъка, макар да е необходимо при контузия на главата. Проведено й е оперативно лечение – открито наместване и вътрешна фиксация на тибията, фибулата и пателата. След изписването от болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“ е приета за рехабилитация в МБПЛР „Сердика“, от където по спешност е приведена в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 04.08.2019 г. и където е починала на 05.08.2019 г. Като причина за смъртта е посочена: остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, белодробен оток, остра бъбречна недостатъчност, артериална хипертония, пристъпно предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност, мозъчно съдова болест.  

Двете вещи лица дават различно заключение относно причината за смъртта и причинната й връзка с произшествието.

Така вещото лице д-р Г. (изготвил първоначалната и допълнителната експертиза) посочва, че при Р.рязко е настъпило влошаване на здравословното състояние на базата на остър възпалителен процес, най-вероятно от вътреболнична инфекция при контакт с вирус. В прогресията си инфекциозното заболяване е довело до пневмония и многоорганна дисфункция с непреодолима многоорганна недостатъчност, която е непосредствена причина за смъртта. Вещото лице се опира на извършената аутопсия и извършени изследвания на хистологични препарати, от които е видно, че при пострадалата е настъпило като усложнение от произшествието слабо изразена белодробна мастна емболия. При изслушването си в съдебно заседание разяснява, че мастната емболия нима травматичен произход, представлява навлизане на мастни капчици в руслото на кръвообръщението. Посочва, че начинът, по който е описана в хистологичното изследване – като минимална, означава, че не се е отразявала съществено върху дихателната функция. Вещото лице изрично сочи, че не е гледал лично под микроскоп препаратите от хистологичните изследвания и коментира описанието на лекарят, който ги е гледал и който е описал възпалителните промени като такива от интерстициален тип.

Така вещото лице д-р Г. (изготвила повторната експертиза) посочва, че след лично изследване на хистологичните препарати (изображения от които прилага към експертизата), че непосредствена причина за смъртта на М. Р.е резултат от късното усложнение от травмата – интерстициалната и лобуларна, кофлуираща пневмония, която е пряко свързана с контузията на белите дробове и причинената от нея мастна емболия. Вещото лице допуска, че е имало мастна емболия и в бъбреците, поради която е настъпила острата бъбречна недостатучност. Вещото лице приема за водеща медицинска причина за смъртта претърпяната транспортна травма – от счупването на тръбести кости на десния долен крайник е настъпила мастна емболия в белия дроб и мозъка, като вещото лице допуска такава и в бъбреците. Интерстициалните промени не са от вирусен произход, а са в резултат от мастната емболия. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че от хистологичните изследвания се вижда възпалителен процес, разположен около контузията на белия дроб, като именно от гръдните травми и кръвоизливи в белия дроб и мастната емболия е причинена пневмонията, а не от вирус. Тази диагноза се потвърждава и от извършените й кръвни изследвания приживе. Вещото лице посочва още, че за наличието на мастна емболия в мозъка сочат данните за промяна в съзнанието и несвързан говор, за което й е извършена консултация с психиатър, но впоследствие други прегледи и изследвания (консултация с неврохирург, образно изследване) не са насрочени.

При анализа на заключенията на двете вещи лица, съдът кредитира повторната експертиза, изготвена от д-р Г., като основен фактор за това е обстоятелството, че вещото лице лично е прегледало всички материали от хистологичните изследвания, за да формира извода си, а не се е основала на разчитането, изготвено от друг лекар. Вещото лице е обсъдило и другите изследвания, извършени на пострадалата, за да потвърди изводите си (напр. ниво левкоцити в извършени кръвни изследвания и дали съответстват на вирусна инфекция, наличието на промяна в съзнанието, съответстващо на ембол в мозъка и т.н.). Съобразно изложеното съдът приема, че повторната експертиза е по-убедителна и мотивирана и дава обоснована с цялостното състояние на пострадалата (всички нейни симптоми) диагноза и извод за причината на смъртта. Ето защо съдът приема за доказана причинно-следствената връзка между произшествието от 06.07.2019 г. е настъпилата на 05.08.2019 г. смърт на пострадалата.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства (удостоверение за наследници – л.11), че ищецът е син на починалата М. Б.Р.. От показанията на свидетеля Т.Д.Р.– съпруга на ищеца, се установява, че ищецът и майка му са имали изключително близки отношения – останали са сами, защото баща му и брат му са починали. Имали са и професионални отношения – магазин за хранителни стоки, в който работели заедно, всеки ден са се чували по телефона, поне през ден са се виждали, а събота и неделя са ходели заедно на вилата си. Ищецът е понесъл много тежко загубата на майка си, изживял е шок, в началото не е искал да говори, само плачел. От стреса е качил килограми, започнал да вдига кръвно налягане. Понастоящем все още не е преживял загубата, продължава да се разстройва.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и последователни, основани на непосредствените му впечатления и напълно кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото.

Поради което съдът приема, че между ищеца и починалата е имало трайна и дълбока емоционална връзка, в следствие на което ищецът търпи от смъртта на майка си продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на Е.К.К. като водач на лек автомобил „Субару“ с рег. № СВ ****МК. Родствените отношения между починалата и ищеца установяват правото му на обезвреда на неимуществените вреди вследствие на загубата на близък, каквито се установи, че е претърпял от ангажираните гласни доказателства. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Е.К.К. при управление на автомобил „Субару“ с рег. № СВ ****МК.

Не е спорно между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на инцидента, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта към настъпване на произшествието на пострадалата (77 г.) и на ищеца (56 г.); обстоятелството, че двамата са си били единствени живи роднини (загубили са по-рано останалите членове на семейството), двамата са имали изключително близка емоционална връзка. При преценка на посочените критерии и икономическите условия към момента на настъпване на произшествието (2019 г.) съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 140000 лв. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика към датата на настъпване на произшествието (2019 г.) като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 140000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от тях неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на съдебната авто-техническа експертиза се установява, че водачът на лекия автомобил „Субару“ е имал възможност да забележи приближаващия се автомобил „Тойота“, но до момента на удара не е реагирал с аварийно спиране; Водачът на лекия автомобил „Тойота“ от своя страна, доколкото се е движила по път с предимство, не е имала възможност да прецени, че другият автомобил ще й отнеме предимството, а в момента, в който е могла да определи, че няма да спре и да я пропусне, не е имала възможност да спре и да предотврати настъпване на произшествието. Ето защо вещото лице сочи, че за пострадалата, като водач на лекия автомобил „Тойота“, произшествието е било непредотвратимо. А от гледна точка на динамиката на самия удар между двата автомобила, поставеният предпазен колан не е бил в голяма степен ефективен за предпазване на пострадалата. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като обосновано, логично и убедително. По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява правонарушение, извършено от пострадалата, с което да е допринесла за настъпване на произшествието или на вредите, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.

Съобразно изложеното, съдът приема, че искът следва да се уважи изцяло в предявения частичен размер от 100000 лв.

Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Подадена е молба с входящ № 100-3476/17.09.2020 г., на посочената дата ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и от този момент ответникът му дължи има изплащане на законната лихва. С оглед диспозитивното начало лихвата следва да се присъди от датата, от която се претендира – 17.12.2020 г.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и експертизи, в размер на 700 лв.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3530 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3850 лв. – държавна такса.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК:****, да заплати на Р.С.Р., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 100000 лв., по частично предявен иск от 150000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 06.07.2019 г., заедно със законната лихва от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;

на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 700 лв., представляваща съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК:****, да заплати на адв. Ч.Д.Д., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 3530 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК:****, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3850 лв., представляваща дължима държавна такса.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: