№ 203
гр. Варна, 20.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000102 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Техновент“ ЕООД
със седалище гр.Шумен срещу решение № 487 от 09.11.2023г. по търг.дело №
347/21г. по описа на Варненски окръжен съд в частите му, с които: е
отхвърлен предявения от него срещу „СИС Билдинг Системс“ ЕООД иск за
разликата над 4 106.65лв. до предявения размер от 58 892.28лв. като погасен
чрез прихващане до размера на сумата 5 388.64лв., представляваща сбора от:
сумата 246.54лв., платена от „СИС Билдинг Системс“ ЕООД по проформа
фактура 32 от 06.10.2020г. и стокова разписка № 846 от 07.10.2020г.,
издадени от „Техновент“ ЕООД, сумата 1 500лв., платена от „СИС Билдниг
Системс“ ЕООД по фактури 3359 от 30.09.2020г. и 3367 от 05.10.2020г.,
издадени от „Гил Инженеринг“ ООД за извършени услуги с автокран и
маниту, представляващи вреди от неспазване на уговорен ден и час за
доставка на изделия по договор № 62 от 04.05.2020г. и сумата 3 642.10лв. по
фактура № 933 от 05.11.2020г. на стойност 7 240лв., издадена от „СИС
Билдинг Системс“ ЕООД, включваща разходи за материали и разходи за
изработка, демонтаж, монтаж на дефектни страници и капаци на климатични
камери, вкл.механизация, труд и транспорт, а за останалата част като
неоснователен, както и в частите му, с които са уважени насрещните искове и
дружеството е осъдено да заплати на „СИС Билдинг Системс“ ЕООД сумите
1
както следва: сумата от 14 400лв., представляваща неустойка по т.13 от
договор № 62 от 04.05.2020г. за производство и доставка на вентилационно и
климатично оборудване за забавяне на доставките в периода от 03.07.2020г.
до 28.08.2020г. и от 23.09.2020г. до 19.10.2020г. или общо 80 дни, на
основание чл.92 от ЗЗД и сумата от 29 182.63лв, представляваща неусвоена
част от аванс по договор № 62 от 04.05.2020г. съгласно фактура № 220 от
04.05.2020г. на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, и двете суми, ведно
със законна лихва от деня на предявяване на иска – 04.02.22021г. до
окончателното изплащане, както и е осъдено да заплати разноски в размер на
12 417.04лв.
Твърди във въззивната жалба че „Техновент“ ЕООД не е доставил
изработеното поради неизпълнение на валидно и ликвидно вземане срещу
„СИС Билдинг Системс“ ЕООД. Твърди че неправилно съдът е възприел и
интерпретирал фактическата обстановка по отношение на съществуването на
облигаторно правоотношение между страните, по отношение на възлагането
на извършването на конкретната работа, както и по отношение на приемането
на същата.
Излага, че не е спорно между страните сключването на договор за
изработка. Твърди че възложеното от страна на ответника е било изпълнено
от ищеца – доставени са необходимите материали, поръчаното е изработено,
извършвани са проби във връзка с изработеното, издадените фактури за
изработката, остойностяващи изработеното са осчетоводени и при двете
страни. Позовава се на представената по делото кореспонденция в период от
около година и повече и твърди че в нея се съдържат безспорни доказателства
във връзка с възложената работа, изработване и доставка. Сочи че
направените проби представляват косвено доказателство относно
изпълнението на работите. Позовава се на трайно установената практика на
ВКС че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношене и
осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
представляват недвусмислено признание на задължението по тях.
По отношение на спорния въпрос – приемането на изпълнената работа,
сочи че по същество приемането на работата обхваща два момента –
фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признание, че то
2
съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора. Сочи
че приемането на работата по смисъла на чл.264 ал.1 от ЗЗД може да бъде
доказано с всички, допустими доказателствени средства, включително чрез
осъществени правни и фактически действия. Твърди че в конкретния случай
такива действия са извършени от „СИС Билдинг Системс“ ЕООД - действия
по осчетоводяване на издадените от „Техновент“ ЕООД фактури, ползването
на данъчен кредит и пр. Сочи че „СИС Билдинг Системс“ ЕООД е узнал за
получаването им по смисъла на чл.301 от ТЗ, като този факт е установен по
безспорен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му. Твърди
че фактът на приемането и осчетоводяването на процесните фактури като
задължение по сметка 602 „Разходи за услуги“, включването им счетоводна
сметка „ДДС покупки“, съответно и изтеглянето на заплатения от
„Техновент“ ЕООД ДДС, посочен в справката декларация за ДДС показва, че
„СИС Билдинг Системс“ ЕООД е приел извършената работа. Твърди че
всички счетоводни записвания са установени от приетата по делото и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.
Сочи че макар в чл.2 ал.1 от договора да е посочено, че същият следва
да бъде изпълнен в срок от осем седмици, от съществено значение за
определяне на началния, респ. на крайния момент за изпълнението на
договора са разпоредбите на чл.10 от него и поведението на страните. Излага,
че ако изпълнителят е следвало да извърши дейностите с негови собствени
средства, то страните е нямало да предвидят извършването на авансово
плащане. Сочи че започването на работа от изпълнителя и преустановяването
и до постъпването на уговорените плащания по чл.10 т.2, сочат че страните
действително са желаели изпълнението на договора да започне едва след
осигуряване на финансовия ресурс от ответника. Твърди че дори и да се
приеме, че срокът е започнал да тече от подписване на договора, то с оглед на
чл.10 т.2 е следва да започне работа едва след постъпване на дължимите
плащания, като в този случай забавата на кредитора, би освободила длъжника
от последиците на неговата собствена забава.
По отделните фактури, формиращи исковата претенция и отхвърлени от
първоинстанционния съд излага следното:
Оспорва извода на съда за неоснователност на претенцията за сумата
2 342.59лв. по фактура № 320 от 21.09.2020г., както и че рекупаторът Invent
3
top 12 не отговаря на проектните изисквания, не подлежи на ремонт и е
неизползваем. Твърди че рекупаторът не е монтиран, а се намира на базата на
„СИС Билдинг Системс“ ЕООД , ответникът е приел доставената вещ и не е
направил никакви разходи свързани с ремонт. Твърди че недостатъците на
престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение.
Оспорва извода на съда за намаляване на стойността на вземането по
фактура № 24 от 01.10.2020г. със сумите както следва: 4 270лв. без ДДС – за
ремонт на оборудването по позиция 1 от СР 836 – Климатична камера Invent
Macu 80 /AHU – 2/, 20 160лв. без ДДС /след приспадане на 30 % аванс от
28 800лв., тъй като авансът не е включен в крайната цена по фактурата/ по
позиция 2 от СР 836 – компактна покривна термопомпена централа Invent
Rooftop /AHU – 3/; сумата 11 268лв. без ДДС за ремонт на оборудването по
позиция 3 от СР 836-2 – 2 броя климатична камера AHU HIE 24, код
192434749467 /позиция № 8 и 9 от офертата AHU – 5 и AHU – 6, или общо за
намаляване със сумата 35 698лв. Твърди че упражненото право на разваляне
на договора има за последици само за неизпълнения остатък. Позовава се на
влязло в сила решение между страните по гр.дело 202136301107 по описа на
ОС – Шумен и постигнатото между страните споразумение, в което „СИС
Билдинг Системс“ ЕООД се задължава да осигури съдействие „Техновент“
ЕООД да получи обратно изработената термопомпента централа, която до
този момент не е върната. Позовава се на практика на касационната
инстанция и твърди че недостатъците в изпълнената работа не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на договореното възнаграждение,
а пораждат за него правата по чл.265 ал.1 от ЗЗД.
Оспорва извода на съда за неоснователност на претенцията по фактура
№ 333 от 07.10.2020г. по СР 840 и 844 от 05.10.2020г. за разликата над
2 902.81лв. поради скрити недостатъци .
Оспорва уважените от съда възражения за прихващане. Твърди че
позоваването на съда на изготвената повторна СТЕ е противоречива. Сочи че
доставката е извършена през м.септември 2020г., а направените огледи на
място са извършени през м.септември 2023г. и констатираните недостатъци
може да са следствие на лоши метеорологични условия или неправилна
употреба. Твърди че е представена само оферта от 04.01.2021г. за поправка на
4
некачествено изпълнение на доставени вещи, а не са представени фактури за
извършен ремонт. Още повече че вентилационното и климатично оборудване
на обект производствено – складова база в гр.Елин Пелин съгласно оферта №
31 от 15.02.2020г. работи и складовата база е въведена в експлоатация.
Твърди също така, че негово задължение е било само да изработи вещите,
описани в оферта № 31 от 15.02.2020г., а задължение за монтаж не е поемано.
Сочи че навсякъде в изготвената експертиза се правят констатации за
несъответствие в монтажа на доставеното оборудване. Твърди че лошият или
неправилен монтаж не бива да бъде вменяван в отговорност на „Техновент“
ЕООД, от което дружеството да черпи негативни последици.
Оспорва изводите на съда за основателност на предявените от „СИС
Билдинг Системс“ ЕООД насрещен иск за заплащане на неустойки за забава
за период от 80 дни, като твърди че не са установени по делото конкретни
дати за извършване на доставки с изключение на заявката от 17.09.2020г. и
дати на изпълнение на тези конкретни заявки, поради което и твърди че искът
е недоказан и неоснователен. Позовава че „Техновент“ ЕООД е следвало да
започне работа едва след постъпването на дължимите плащания
По отношение на уважения насрещен иск за връщане на сумата
29 182.63лв., неусвоена част от аванс по договора и съгласно фактура № 220
от 04.05.2020г. не сочи конкретни оплаквания.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и вместо
него да постанови друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен
изцяло, а предявените насрещни искове срещу него да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемото дружество „СИС Билдинг Системс“ ЕООД със седалище
глр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендират направените по делото
разноски.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени
от въззивния съд.
По представеното с въззивната жалба писмено доказателство –
споразумение от 29.06.2023г. Същото не представлява ново доказателство и
5
представянето му с въззивната жалба е преклудирано на основаниечл.266 от
ГПК.
Независимо от това обаче с оглед данните в споразумението за
предмета на спора по гр.дело № 202136301107, съставът на въззивния съд
намира, че следва да бъде извършена служебно проверка за влязлото в сила
решение и неговия предмет, с оглед евентуално наличие на СПН.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Техновент“ ЕООД за
допускане като доказателство по делото на споразумение от 20.06.2023г.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС – Шумен препис от влязло в сила решение по
гр.дело № 20213630103107.
НАСРОЧВА съдебното заседание за 11.06.2024г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6