РЕШЕНИЕ
№260079 31.03.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на двадесет и шести февруари през
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 9 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажната
собственост „А.”, ЕИК ********, находяща се в КК
„Слънчев бряг”, представлявана от Н.П., против П.Л.Е., БУЛСТАТ ********, А.П.Е.,
БУЛСТАТ ********, С.В.Е., БУЛСТАТ ********, всички граждани на Руска Федерация.
Твърди се, че ответниците са собственици на самостоятелен обект, а имено Апартамент
А., находящ се на 6-ти етаж в секция А на сграда с
идентификатор ************, с обща площ на апартамента от 88.22 кв.м., от които
застроена площ 72.62 кв.м. и 15.60 кв.м., припадащи се идеални части от общите
части на сградата. Сочи се, че с протокол от 09.01.2014г. ОС е взело решение
такса „Поддръжка за разходите за управление и поддръжка на общите части на
сградата” за 2014 г. да бъде в размер на 9.50 евро на кв.м и 0.50 евро- за фонд
„Ремонт и обновяване“. Прието било и решение да се съберат по 100 евро депозит
от всеки собственик на самостоятелен обект за вода и електричество. Плащането
следвало да се извърши до 30.06 на всяка календарна година. Заявява се, че на
проведеното на 02.06.2017г. ОС било взето решение таксите да останат в същия размер,
както и да се предприемат мерки за иницииране на съдебни производства за
незаплатилите собственици. Твърди се, че на 08.08.2019г.
отново се провело общо събрание и било взето решение за намаляване на такса
поддръжка на 6 евро за срок от 1 година, като таксите за всяка една текуща
година следвало да се заплащат до 31.05. на съответната година, платими по
банковата сметка на ЕС. Взето било решение за събиране на неплатените такси от длъжниците-етажни собственици по съдебен ред, за което бил
упълномощен председателя на ЕС, както и за размера на такса за фонд ремонт и
откриването на специална сметка за фонд ремонт на името на ЕС, като било прието
такса фонд ремонт да е в размер на 2 евро на кв.м., с което общо таксата
ставала в размер на 8 евро на кв.м. за година.
Сочи се, че ответниците, като съсобственици, не били заплащали дължимите
такси, възлизащи на сумата от общо 6 169.82 лв., както следва:
- от 01.08.2018г. до 31.08.2018г., дължимата сума за ел. енергия е в
размер на 115.79 лв.;
- от 01.09.2018г. до 30.09.2018г., дължима сума за ел. енергия в размер
на 6.30 лв.;
- от 10.10.2017г. до 25.09.2018г., дължимата
сума за вода в размер на 72 лв.;
- за 2014г. /дължима до 30.06.2015г./, дължимата сума за фонд „Ремонт и
обновяване" е в размер на 86.27 лв.;
- за 2015г. /дължима до 30.04.2016 г./, дължимата сума за фонд „Ремонт и
обновяване" е в размер на 86.27 лв;
- за 2016г. /дължима до 30.04.2017г./, дължимата сума за фонд „Ремонт и
обновяване"е в размер на 86.27 лв.;
- за 2017г. /дължима до 30.04.2018г./, дължимата сума за фонд „Ремонт и
обновяване" е в размер на 86.27 лв.;
- за 2019г. /дължима до 31.05.2019г./, дължимата сума за фонд „Ремонт и
обновяване" е в размер на 86.27 лв.;
- за 2019г. /дължима до 23.07.2019 г./, дължимата сума за фонд „Ремонт и
обновяване" е в размер на 21.53 лв.;
- за 2019г. /дължима до 16.10.2019г./ депозит в размер на 195.58 лв.;
- за 2016г. /дължима до 30.06.2016г./, дължимата сума за такса за
поддръжка и управление е в размер на 1639.16 лв.;
- за 2017г. /дължима до 30.06.2017г./, дължимата сума за такса за
поддръжка и управление е в размер на 1639.16 лв.;
- за 2018г. /дължима до 30.06.2018г./, дължимата сума за такса за
поддръжка и управление е в размер на 1639.16 лв.;
- за 2019г. /дължима до 23.07.2019г./ такса поддръжка в размер на 409.79
лв.
Така сочените суми се претендират от ответниците солидарно, ведно със
законната лихва върху сумите в общ размер на 1 376.31 лв., а при условията на
евентуалност- по равно. С последваща нарочна молба,
по повод оставяне на исковата молба без движение, бе конкретизирана
претенцията, като се заяви, че сумите се претендират единствено разделно-
поравно от всеки ответник, на основание решенията на ОС, като се претендира
осъждане на всеки от ответниците да заплати своя дял от сумите- по 1/3.
С протоколно определение бе прието изменение на претенцията, касаеща
размера на мораторната лихва за забава, като същия бе
намален до сумата от 915.54 лв. за периода от датата, на която е станало
изискуемо всяко вземане, до 09.12.2019 г.
С протоколно определение от 26.01.2021 г. бе направено отново изменение
на претенциите, като бе посочено, че поради настъпило плащане, се намаляват
претенциите, касаещи таксата поддръжка и управление, както и фонд ремонт, като
не се претендират такива за 2016 г., т.е. претенцията от общо 6 169.82 лв. се
намалява на 4444.39 лв.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от особения
представител на ответниците, с който се оспорват претенциите. Твърди се, че
същите не дължат исканите суми за периода от 01.01.2014
г. до 03.01.2017 г., тъй като се касаело за периодични плащания и същите били
погасени по давност. Сочи се, че ответниците не били уведомени за проведените
общи събрания; навеждат се доводи за незаконосъобразност на решенията- на
събранието на 09.01.2014 г. и от 24.07.2019 г. не било посочено присъствието на
етажните собственици лично ли е било или чрез пълномощник, като липсвало в
протокола списък на присъстващите и гласуваните решения; за събранието от
02.06.2017 г. се сочи, че не били представени пълномощните. С тези аргументи се
моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе
предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За установяване на твърденията си ищецът е представил протоколи от 09.01.2014
г., 02.06.2017 г. и 24.07.2019 г. от проведени общи събрания на собствениците
на самостоятелни обекти в ответната Етажна собственост. От протокола от 2014 г.
е видно, че общото събрание е приело, че всеки собственик дължи годишна такса
за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост в размер на 9.50
евро/кв.м. и 0.50 евро/кв.м.- за фонд „Ремонт и обновяване“, като сумите е
следвало да бъдат платими до 30.06. за всяка календарна година. Протокол от
проведено общо събрание от 08.08.2019 г. не е
представен по делото, независимо, че ищецът се позовава на него в исковата
молба.
По делото е представен и нотариален акт № 62, т.VІІ, рег.№ 4323, н.д. №
1219/2008 г., съгласно който ответниците С.Е. и А.Е.
са закупили право на строеж за построяване на Апартамент А., находящ се на 6-ти етаж в секция А на сграда с
идентификатор ************, с обща площ на апартамента от 88.22 кв.м., от които
застроена площ 72.62 кв.м. и 15.60 кв.м., припадащи се идеални части от общите
части на сградата. Доколкото по делото не се спори, че строежа е осъществен, то
следва да се приеме, че правото на строеж се е трансформирало в право на
собственост върху апартамента. В соченият договор, обаче, е посочено, че
ответника П.Е. не е действал в лично качество, а единствено като пълномощник на
другите двама ответници, като именно в качеството си на такъв се е подписал
като купувач. Други доказателства, обосноваващи твърдението за наличие за
съсобственост и от страна на П.Е. не са ангажирани, поради което само на това
основание предявените против него претенции, съставляващи 1/3 от сумите, следва
да бъдат отхвърлени.
От страна на ищецът се твърди, че решенията на общото събрание са
влезли в сила, като особеният представител на ответниците навежда възражения
относно законосъобразността на решенията. Константна и непротиворечива е
практиката както на въззивната, така и на
касационната инстанция, че съображения относно незаконосъобразността на
решенията на общото събрание на ЕС могат да бъдат предмет само на специално
инициирано производство по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, което се провежда в определени
от нормата срокове. След влизането им в сила решенията на етажните собственици
са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които
по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. По делото няма данни
такива производства да са били провеждани, поради което твърденията за
незаконосъобразност не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Ето защо настоящата инстанция приема, че решенията на проведените общи събрания
са влезли в сила и са задължителни за изпълнение от страна на всички етажни
собственици. В този смисъл за ответниците С.Е. и А.Е.
е възникнало задължението да заплатят съответните вноски съобразно гласуваните
решения.
Както бе посочено по- горе, останали висящи са претенциите за заплащане
на по 1/3 от втория и третия ответник сумите за фонд „Ремонт и обновяване“ за
годините 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2019 г., както и за такси за поддръжка и
управление за годините 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Доколкото по делото не се
представят доказателства, даващи основание да бъде установен размера на
дължимите за 2019 г. суми /протокол от ОС от 08.08.2019
г. не е представен/, и предвид на това,
че се твърди промяна в размера им, за тази година претенциите следва да се
считат за недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени и по отношение на
двамата ответници.
По отношение претенциите, касаещи останалите посочени по- горе години,
съдът намира, че същите са дължими. Както бе визирано, влезлите в сила решения
на ОС са задължителни за изпълнение и съставляват годно основание, по силата на
което следва да се заплащат приетите такси за управление и поддръжка на общите
части и учредения фонд „Ремонт и обновяване“. Видно от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза, задълженията за сочения
апартамент, касаещи такса поддръжка, изчислени на база квадратурата на същия,
възлизат на сумата от по 1639.16 лв. за всяка от 2017 г. и 2018 г. Предвид на
това, че от С.Е. и А.Е. се претендира по 1/3 от задълженията, следва да се
приеме, че задълженията на същите възлизат на по 546.39 лв. за всеки от двамата
ответници за всяка от двете години. Доколкото сумите са дължими, считано от 30.06.2017
г.- за 2017 г., и считано от 30.06.2018 г.- за 2018 г., съобразно протокола от
ОС от 09.01.2014 г., то към датата на подаване на исковата молба- 03.01.2020
г., задълженията не следва да се считат за погасени по давност, в какъвто
смисъл е възражението на особения представител на ответника. Ето защо в
сочените размери исковете против втория и третия ответник се явяват основателни, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба- 03.01.2020 г., до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенциите, касаещи фонд „Ремонт и обновяване“ за
годините 2014 г., 2015 г., 2017 г., видно пак от заключението на вещото лице,
задълженията на втория и третия ответник, изчислени отново на база квадратурата
на апартамента, възлизат на по 28.76 лв. за всеки един за всяка година. По
делото няма данни да са заплатени, поради което следва да се приеме, че са
дължими. Наведените възражения за погасяване по давност на тези вземания, съдът
намира за основателни за 2014 г. и 2015 г. Вземанията, касаещи фонд „Ремонт и
обновяване“, доколкото същите имат характера на периодични плащания,
характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви, се погасяват с изтичане на тригодишен срок съгласно
чл.111, б.“В“ от ЗЗД. Предвид на това, че сумите са дължими всяка календарна година
до 30.06., то след 30.06.2017 г. се погасява вземането за 2014 г., а след
30.06.2018 г. се погасява вземането за 2015 г. Вземането за 2017 г., дължимо до
30.06.2017 г., не следва да се счита за погасено по давност, поради което и
следва да бъде уважена претенцията в тази й част, ведно със законната лихва
считано от подаване на исковата молба- 03.01.2020 г., до окончателното й
изплащане.
По отношение претендираните суми за
ел.енергия и вода, съдът счита претенциите за неоснователни. По делото не са
ангажирани доказателства, че от страна на ЕС са били заплатени суми в сочените
размери, нито пък, че ел.енергия и вода в тези размери е била изразходвана от
ответниците, за да се претендира от тях.
По отношение претенцията, касаеща сумата от 195.58 лв., представляваща
депозит от 100 евро за вода и електричество за 2019 г., съдът я намира за
неоснователна. Видно от протокола от ОС, проведено през 2014 г., действително е
взето решение да се събира депозит от 100 евро от всеки от собствениците за
комунални разходи. Тълкувайки текста на решението, обаче, не се следва извода,
че тази сума е дължима всяка година. Посочено е, че в срок до 30.06.2014 г.
следва да се плати сумата от 100 евро депозит, което навежда на извода, че
решението е в смисъл, че се дължи сумата еднократно и то за 2014 г. Предвид на
това, че претенцията е за 2019 г., за която година няма доказателства по
делото, че се дължи депозит, същата следва да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията за заплащане на лихва за забава, същата се
явява частично основателна. Доколкото бе прието, че от втория и третия ответник
се дължат сумите в размер на по 546.39 лв. за всяка от годините 2017 и 2018, и
предвид на това, че задължението на ответниците е било определено като платимо
на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС)- 30.06.2017г., респективно 30.06.2018 г., следва да се
приеме, че считано от 01.07.2017 г., съответно 01.07.2018 г., те са изпаднали в
забава и не е било необходимо да им бъдат изпращани допълнителни покани за
заплащане на дължимите суми. Крайната дата, до която се претендират сумите, е
09.12.2019 г., поради което претенциите за забава следва да бъдат уважени за
сумите от по 215.38 лв. за всеки един от ответниците /135.39 лв. за 2017 г. и
79.99 лв. за 2018 г./- за претендираните такси
поддръжка, и по 7.13 лв. за всеки един от ответниците- за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2017 г. В останалата част до претендираните
по 305.18 лв. от всеки от ответниците /915.54 лв. общо или по 305.18 лв. от
всеки ответник/, претенциите следва да бъдат отхвърлени поради липса на главен
дълг и изпадане в забава.
При този изход на
спора, на ищецът следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно
уважените части, които възлизат на сумата от общо 672 лв.
С оглед защитата на
ответниците от назначения особен представител, съдът определя окончателно
възнаграждение на адв. Р.П. в размер на 345 лв., като
следва да се укаже на ищеца да доплати сумата от 45 лв.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.П.Е., БУЛСТАТ ********, и С.В.Е., БУЛСТАТ ********,
граждани на Руска Федерация, да заплатят на Етажната собственост „А.”, ЕИК ********,
находяща се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Н.П.,
поравно сумата от общо 2185.56 лв.-
такса поддръжка за 2017 г. и 2018 г., сумата от общо 57.52 лв. фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на подаване на исковата молба- 03.01.2020 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над сочените суми до претендираните
общо 4444.39 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, като ОТХВЪРЛЯ в цялост и исковете против П.Л.Е.,
БУЛСТАТ ********, гражданин на Руска Федерация.
ОСЪЖДА А.П.Е., БУЛСТАТ ********, и С.В.Е., БУЛСТАТ ********,
граждани на Руска Федерация, да заплатят на Етажната собственост „А.”, ЕИК ********,
находяща се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Н.П.,
поравно сумата от общо 445.02 лв.,
представляваща лихва за забава върху сочените по- горе главници за периода от
01.07.2017 г., съответно 01.07.2018 г., до 09.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
присъдената сума до претендираните 915.54 лв., ОТХВЪРЛЯ в цялост и иска против П.Л.Е.,
БУЛСТАТ ********, гражданин на Руска Федерация.
ОСЪЖДА А.П.Е., БУЛСТАТ ********, и С.В.Е., БУЛСТАТ ********,
граждани на Руска Федерация, да заплатят на Етажната собственост „А.”, ЕИК ********,
находяща се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Н.П.,
поравно сумата от общо 672 лв.-
разноски.
На адв. Р.П. да се изплати сумата от 345 лв. за положения труд
като особен представител на ответниците, като УКАЗВА на ищецът в 3- дневен срок да представи доказателства за
заплатена сумата от 45 лв.- остатък от възнаграждение на особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: