РЕШЕНИЕ
№ 1019
гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300501261 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес: ***
против решение № 1041/10.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2513/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от
нея искове по чл. 109 от ЗС против Г. Д. П. с ЕГН ********** и Е. П. П. с
ЕГН ********** , и двамата с адрес: *** с искане ответниците да бъдат
осъдени да премахнат дърво – смокиня, включително корените му, находящо
се в имот УПИ ІV-689, кв. 57 по плана на село Крумово на границата със
съседния имот на ищцата, който е УПИ V-690, кв. 57, *** с идентификатор на
имота № 40004.501.690 по действащата КК и КР на с. Крумово, както и
метален навес – гараж, разположен в имота на Г. П. в УПИ ІV-689, кв. 57.
Жалбоподателката поддържа, че така постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като се иска отмяна на решението и постановяване на
друго решение по същество, с което исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски.
Въззиваемите страни Е. П. П. и Г. Д. П. оспорват жалбата като
неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
1
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Ищцата В. Г. Д., като правоприемник на първоначалната ищца Й. Т.
С., нейна майка, която е починала в хода на процеса, е основала иска си на
твърдението, че е собственик на дворно място, представляващо УПИ V-690
кв.57 по плана на с.Крумово, област Пловдив, ведно с построените в имота
жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска постройка. Твърди, че на
границата със съседния недвижим имот, собствен на ответника Г. П. и
представляващ УПИ IV-689, кв.57 по плана на с. Крумово е построена
стопанска постройка. Твърди, че в УПИ IV-689, собствен на ответника Г. Д.
П., точно до стените на гаража и до стената на нейната стопанска постройка,
ответникът е засадил дърво – смокиня, като корените и проникват в основата
на стената на стопанската постройка, увреждат я и при дъжд прониква влага,
в резултат на което мазилката се е напукала и пада, а в постройката прониква
влага и има мухъл. Клоните на смокинята навлизат в имота на ищцата и го
замърсяват с паднали листа и угнили плодове. Твърди се също така, че
ответниците са изградили в имота си незаконен гараж, непосредствено до
стената на гаража на ищцата, на около 30 см. отстояние, без съответните
разрешения на администрацията на Община Родопи и без нотариално
заверено съгласие на ищцата. Твърди се, че поставеният гараж е с покрив по-
висок от покрива на гаража на ищцата и е с наклон към покрива на нейния
гараж и към двора и, поради което от стичащите се дъждовни води прониква
влага в нейния гараж и мазилката му се рони и в него има мухъл. По
отношение на ответницата Е.П. твърди, че тя не е собственик на дворното
място, но е собственик на металния гараж, тъй като същият е закупен и
поставен по време на брака й с ответника Г. П. и заедно двамата пречат на
ищцата спокойно да ползва гаража си, и с бездействието си да премахнат
смокинята и гаража си и създават пречки да ползва постройката си. Прави
искане до съда да се осъдят ответниците Е. П. П. и Г. Д. П. да премахнат
дървото – смокиня, включително корените му, както и да премахнат металния
гараж.
Ответникът Е.П. П. е оспорила исковете с възражението, че не е
собственик на дворното място УПИ IV-689, кв.57, тъй като имотът е придобит
от съпруга й Г. П. преди сключването на брака им.
Ответникът Г. Д. П. не оспорва, че с ищцата са собственици на два
съседни имота – този на ищцата с адрес: ***, а на П. – ***. Възразява, че
процесната смокиня е премахната след получаване на исковата молба.
Оградата на ищцата към неговия имот е много стара, изградена е от
кирпичени тухли и на места е частично самосрутена, като са налице купчини
от разпаднали се кирпичени тухли и в случай, че под оградата има корени на
отсеченото дърво, съществува опасност от срутване на цялата ограда. По
2
отношение на гаража сочи, че същият е лек преместваем обект и не създава
неудобства на ищцата, има поставени улуци, които отвеждат дъждовната вода
далече от оградата и имота на ищцата.
В решението си въз основа на представените писмени доказателства –
нотариален акт за продажба на имот № ***г. на Нотариус при ПРС, Протокол
№ 15/09.10.1978г. за дадена строителна линия за застрояване на гараж и
постройка ведно с декларация – съгласие с нотариална заверка за
построяването на гаража на междусъседската граница, районният съд е приел
за установено по делото, че ищцата е собственик по наследяване от майка си
Й. Т. С. /починала през ***./ на поземлен имот с идентификатор №
40004.501.690 по действащата КК и КР на с.Крумово, Община Родопи, обл.
Пловдив с адрес: *** с площ на имота от 590 кв.м ведно с построените в
имота сгради с идентификатори № 40004.501.690.1 – двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 84 кв.м, 4004.501.690.2 – сграда с площ от 48
кв.м, 40004.501.690.3 с площ от 58 кв.м, постройка на допълващо застрояване,
както и на процесния гараж, построен на имотната граница с имота, ползван
от ответниците, с лятна кухня до него, а ответникът Г. Д. П. е собственик на
съседното дворно място съгласно нот.акт № *** г. на Нотариус при ПРС.
Дворното място е лична собственост на ответника, тъй като към този момент
същият не е бил сключил брак с ответницата Е. П. П.. Въз основа на приетата
по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Ч.П. ПРС е приел за
установено, че към момента на извършения оглед на 29.03.2022 г. процесната
смокиня до стената на стопанската постройка на ищцата е била премахната,
респективно няма клони, които да попадат в двора на ищцата.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред
въззивната инстанция.
Установява се от заключението на вещото лице Ч. П. по СТЕ, че към
29.033.2022 г. същият е извършил оглед в имота на ищцата и на ответника и е
констатирал, че смокиня в имота на ответника не съществува, тъй като е била
премахната. Не е установил корените на дървото да проникват в стопанскаа
постройка на ищцата. Констатирал е също, че на място на около 50 см.
отстояние от имота на ищцата има изграден метален навес, който се ползва от
ответниците за гараж, като покривът на металния навес е с наклон на изток
към имота на ищцата със средна височина от 2.50м., като източната част на
покрива на металния навес не е по-висок от гаража на ищцата. Според вещото
лице наклонът на металния навес би могъл да създаде условия падащите
дъждовни води да причинят неудобство като се оттичат в стената на гаража
на ищцата, но е изграден улук от източната страна на навеса, т.е от страната
към имота на ищцата и който улук отвежда дъждовните води извън частта от
дворното място на ищцата, която попада до оградата, респ. наличието на улук
не позволява да се създадат условия от увреждане собствеността на ищцата –
стената на нейния гараж от влага и мухъл. В двора на ищеца има купчина
изронена част от кирпичената ограда, която като се намокри, задържа влага и
тя се оттича на място в двора.
3
По делото пред РС е прието и заключението вещо лице арх. Р.И.
по назначената СТЕ, видно от което вещото лице е извършила оглед на място
на 12.11.2022 г. и е констатирала наличието на стоманен навес със стоманена
конструкция от 6 броя колонки и греди 60/60мм с покритие от рифелна
поцинкована ламарина, без подова настилка, а с частично покритие от
бетонни плочи, разположен на отстояние от ограда в имота на ответника П. в
северната част на 0.54 м. и в южната част на 0.69 см., височината на
стоманената конструкция в източната част е 2.18 м., а в западната част 2.58 м.
За гаража няма разрешение за строеж или поставяне на метален гараж, няма
декларация за нотариално заверено съгласие от собственика на съседния
имот, строежът не е регистриран в общинската администрация като изграден
без книжа. Металният навес – гараж в УПИ IV-689 е разположен на
отстояние от гаража на ищцата в УПИ V-690, наклонът на покрива на навеса е
на изток към УПИ V-690, но върху същия има монтиран улук, който отвежда
дъждовните води към улицата. Според вещото лице, със или без метален
навес, стената, която е разположена по общата вътрешна странична
регулационна линия между дворното място ползвано от ответниците и
дворното място на ищцата е „открита“ от запад, като е подложена на
атмосферни влияния, което при не добро техническо изпълнение е
предпоставка за влага и мухъл. И това вещо лице е посочило, че в двора на
ответника П. видимо има купчина изронена част от кирпичената ограда на
ищцата, която задържа влага и водата от нея се стича в почвата под нея.
Установява се от показанията на разпитания пред ПРС като
свидетел Н.Н., че смокинята е отрязана, но корените и са още там. Относно
гаража на ответниците свидетелят сочи, че същият е с наклон към имота на
ищцата и докато е нямало улуци, всичката вода вървяла в гаража на ищцата и
в същия имало влага, мухъл и миришело на мухъл.
Като свидетел пред ПРС е разпитан и Х.Г., който сочи, че
смокиня в двора, ползван от ответниците, няма. Преди е имало, била почти
до оградата. Смокинята вече е махната и я няма, а корени той не е видял.
Свидетелят сочи, че гаражът на Г. представлява четири колони и един покрив
от ламарина. На ниската страна на наклона на гаража има улуци, които
извеждат водата на улицата. Гаражът е с бетонна основа и при него няма
паднала мазилка, след това продължава кирпичена стена, която е на границата
и при която има паднал кирпич.
Въз основа на така събраните доказателства Пловдивският
окръжен съд споделя извода на районния съд за неоснователност на исковете.
Установено е по делото въз основа на събраните свидетелски
подаказиня и заключенията на двете вещи лица, че дървото - смокиня е било
премахнато от ответника. Не се доказва твърдението на ищцата корените на
тази смокиня да увреждат стената и основата на стопанската и постройка,
като при дъждове да спомагат проникването на влага в същата. По отношение
на навеса, който е използван от ответниците за гараж, установи се по делото,
4
че ответникът е монтирал улуци, които отвеждат дъждовните води извън
частта от дворното място на ищцата и същите не се изтичат върху стената на
гаража на ищцата, както се твърди с исковата молба. Установено е
действително наличието на влага в сградите на ищцата, но също така се
установи, че стената, която е разположена по общата вътрешна странична
регулационна линия между дворното място ползвано от ответниците и
дворното място на ищцата е „открита“ от запад, като е подложена на
атмосферни влияния, което при не добро техническо изпълнение е
предпоставка за влага и мухъл. Установи се също, че в двора на ответника П.
има купчина изронена част от кирпичената ограда на ищцата, която задържа
влага и водата от нея се стича в почвата под нея, което също е предпоставка
за наличието на влага в помещенията на ищцата.
Ето защо споделя се извода на първоинстанционния съд, че не се
доказа по делото да се създават на ищцата пречки от ответниците за ползване
на гаража и на стопанската й постройка на границата със съседния имот.
Не е предпоставка за уважаване на иска за премахването на
металния навес обстоятелството, че същият е незаконно построен без
строителни книжа, в каквато насока по делото има доказателства.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на
ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация
чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на
ответника му пречи да упражнява своето право. Налице е съдебна практика,
според която само наличието на незаконно строителство в имота на ответната
страна не е достатъчно за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС, като двете
задължителни условия за уважаване на негаторния иск са: неоснователността
на действията на ответника и създаването на пречки за собственика, по-
големи от обикновените, да упражнява правото си на собственост в пълен
обем. / Решение № 60164 от 18.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1693/2021 г., I г.
о., ГК, Решение № 60107 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4143/2020 г., I г.
о., ГК/.
Ето защо доколкото по делото не се доказа да е налице
неоснователно действие от страна на ответниците, пречещи на ищцата да
упражнява правото си на собственост, предявените искове с правно основание
чл.109 ЗС са неоснователени и като такива следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е
постановил правилно решение, което ще се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на исковете,
жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемите страни
направените от тях разноски във въззивното производство, които се
констатираха на 720 лв. за всеки един от тях за заплатено адвокатско
5
възнаграждение за един адвокат по приложения договор за правна защита и
съдействие.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1041/10.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 2513/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. състав.
ОСЪЖДА В. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на
Г. Д. П. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 720 /седемстотин и двадесет
/ лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на
Е. П. П. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 720 /седемстотин и
двадесет / лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6