МОТИВИ
ПО НОХД № 4 по описа
за 2020 г. на РС-Б.С.
Производството е по реда на чл.252, ал.1, вр. чл.376 и сл. от НПК /Глава ХХ
VІІІ/.
Подсъдимият
Т.М.Д. *** е
предаден на съд по обвинение по чл.164, ал.2,
вр. чл.26, ал.1 от НК затова, че че в условията на продължавано
престъпление на неустановена дата, в началото на месец март 2019 год., е
повредил надгробен паметник на гроба на покойната Т.П. Г.,***, намиращ се в
гробищен парк на гр. Б.С., като го е счупил на две парчета, на стойност 100,00
лв., както и на неустановена дата, за времето от 02.03.2019 год. до 23.03.2019
год., е унищожил надгробен паметник на гроба на покойната Т.П. Г.,***, намиращ
се в гробищен парк на гр.Б.С., като го е счупил на множество парчета, на
стойност 100,00 лв., всичко на обща стойност 100,00 лв.
В проведено разпоредително заседание представителят на прокуратурата, защитникът
на подсъдимия и самият подсъдим са изразили становище за разглеждане и
приключване на производството по делото по реда на особените правила-реда на
глава 28-ма от НПК, тъй като са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия с оглед размерът
на предвиденото за извършеното от същия деяние наказание, съдебното минало на
подсъдимия и липсата на съставомерни имуществени вреди. Съдът е дал ход на
делото и разгледал същото незабавно
с оглед разпоредбата на чл.252, ал.1 от НПК по реда но особените правила – реда
на глава 28-ма от НПК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния
акт, като счита същото за доказано по несъмнен начин. В хода на съдебните
прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа
обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителният
акт. Пледира подс. Д. да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Предлага да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в размер кам минималния, предвиден в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК.
Защитникът
на подсъдимия не оспорва обвинението и фактическите положения, приети в
обвинителния акт. Пледира, че са налице предпоставките
на чл. 78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез
налагане на административно наказание глоба в минимален размер, като се имат
предвид смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника му.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Подсъдимият
Т.М.Д. е роден на
*** ***. Същият е българин,
български гражданин с настоящ адрес:***, българин, български гражданин, с
начално образование, женен, работещ в БКС – Б.С., неосъждан /реабилитиран/, с
ЕГН **********.
Подсъдимият
Т.М.Д. ***. Св. И.Ц.Г. е жител *** с подс.Д. били
приятели. След влошаване на техните взаимоотношения подс.Д. решил до отиде до
Гробищния парк в гр. Б.С., обл. Враца, за да счупи надгробния паметник на
нейната майка – Т.П. Г., бивш жител ***. На неустановена дата, в началото на
месец март 2019 год., подс.Д. повредил надгробния паметник на гроба на
покойната Т.П. Г.,***, намиращ се в гробищен парк на гр. Б.С., като го е счупил
на две парчета. След това на
неустановена дата, за времето от 02.03.2019 год. до 23.03.2019 год., подс. Д.
унищожил надгробния паметник на гроба на покойната Т.П. Г.,***, намиращ се в
гробищен парк на гр. Б.С., като го
счупил на множество парчета. Така в рамките на дни, за времето на
неустановени дати от началото на месец март 2019 год. до 23.03.2019 год., подсъдимият
Д. в условията на продължавано престъпление, на два пъти
посетил Гробищния парк на гр.Б.С., обл.Враца като повредил и унищожил
надгробния паметник на гроба на покойната Т.П. Г.,***.
По
данни от назначената по досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза,
стойността на инкриминираната вещ, възлиза на 100,00 лв., при МРЗ към датата на
извършване на деянието 560,00 лв.
Горната фактическа обстановка се установява, както от приложените към
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, така и от
самопризнанията и обясненията на подсъдимия Д. по време на досъдебното и
съдебно производство. Събраните по делото доказателствени материали са
непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са
категорични, непосредствени и обективни.
От изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
Подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна деяния по чл.164
ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, както в условията на продължавано престъпление на неустановена
дата, в началото на месец март 2019 год., е повредил надгробен паметник на
гроба на покойната Т.П. Г.,***, намиращ се в гробищен парк на гр. Б.С., като го
е счупил на две парчета, на стойност 100,00 лв., както и на неустановена дата,
за времето от 02.03.2019 год. до 23.03.2019 год., е унищожил надгробен паметник
на гроба на покойната Т.П. Г.,***, намиращ се в гробищен парк на гр.Б.С., като
го е счупил на множество парчета, на стойност 100,00 лв., всичко на обща
стойност 100,00 лв.
Престъпленията срещу религиозните права
на гражданите поглъщат
унищожаването или повреждането на чужди движими вещи по смисъла на чл.216, ал.1 от НК. В този
смисъл с деянията на подсъдимия не са
причинени съставомерни щети. Криминализацията на посегателствата срещу религиозните
символи има за цел да охрани обществените
отношения свързани с правата на гражданите свободно да изповядват религията си, вкл. да изразят
почитта си към мъртвите, а не да защити
правото на собственост върху религиозните символи- храмове и надгробни паметници. Такава е и практиката на
съдилищата в Р България.
Оскверняването на надгробни паметници по смисъла на
чл.164, ал.2 от НК е поругаване,
подигравка със свети чувства и предмети. Всяка нация, всеки народ и всеки човек имат памет. Тя е част от историята
им. Задача на държавата е да гарантира
опазването на обществения ред, в това число и културните и религиозни паметници. Подигравката с тези свети
се преследва от закона. Изпълнителното
деяние се осъществява само чрез действия, а от субективна страна -
единствено под формата на пряк умисъл.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Ето защо, съдът прие, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 164 от НК.
По
отношение на подсъдимият и деянието му обаче, са налице всички кумулативно
дадени предпоставки на чл.78а НК, а именно: 1. Касае се за умишлено деяния, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода до 3 години или
пробация, както и с глоба от 3000 до 10000 лв. 2. Към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан
за престъпление от общ характер, нито е бил освобождаван досега от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК. 3.
От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното съдът намира, че Т.М.Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК
за извършено от него престъпление по чл.164
ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000.00 лева. При определяне размера на наказанието съдът приема като
смекчаващи обстоятелства имотното и семейно състояние на подсъдимия, неговата
възраст, самопризнанията му, а от друга страна отчете обществената опасност на
деянието, поради което прецени, че следва да наложи наказанието при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като определи такова в минимално предвидения
от закона размер.
На
основание чл.189 от НПК, подсъдимият беше
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Враца направените в хода
на досъдебното производство разноски за експертиза в
размер на 227,00 лв.
При горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: