О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..…./….……………2022г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно частно гражданско
дело № 1181 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е молба вх.№ 268549/20.09.2022г. от М.К.Т. ЕГН ********** ***, подадена чрез
ВРС и адресирана до ВОС, с която иска да бъде освободена и да му бъде върната
обратно, като недължима надвнесената сума от 395.00лв., представляваща разлика
между внесената от него с платежно нареждане № 370736/04.05.2016г. на ТБ
„Юробанк България“ АД-клон Варна, държавна такса за въззивното производство в
размер на 400.00лв. и дължимата такава в размер на 5.00лв.
Производството
по в.гр.д. № 1181/2016г. е образувано по въззивната жалба на М.К.Т., срещу
решение № 686/15.03.2016г. по гр.д. № 5728/2015г. на 24-ти състав на ВРС, с
което е отхвърлен иска му, с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 от Договора за
Европейския съюз /ДЕС/, за сумата от 20000.00лв., претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от Държавата, в лицето на законодателния й
орган Народното събрание на РБ, в резултат от нарушение на правото на
Европейския съюз, изразяващо се в приемане на Гражданския процесуален кодекс от
2007г., в сила от 01.03.2008г. в частта, досежно касационното обжалване, който
е несъобразен с европейското законодателство и задълженията на държавата като
страна-членка на ЕС, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2015г. до
окончателното изплащане на задължението.
Приключило
е с решение № 1453/18.11.2016г. по гр.д. № 1181/2016г. на ВОС, с което е
потвърдено първоинстанционното решение № 686/15.03.2016г. по гр.д. №
5728/2015г. на 24-ти състав на ВРС, а с определение № 60626/18.08.2021г. по
гр.д. № 1052/2017г. на ВКС, не е допуснато до касация въззивното решение.
Настоящият
състав намира молбата за неоснователна, по следните съображения:
Следва
да се има предвид, че искът, по който е било образувано гр.д. № 5728/2015г. на
24-ти състав на ВРС не намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 2в
от ЗОДОВ, както сочи М.К.Т., а чл. 4, § 3, т. 2 от ДЕС, понеже разпоредбата на
чл. 2в от ЗОАДОВ е нова, обн. с изм. ДВ бр. 94/29.11.2019г., а цитираното първоинстанционно дело е образувано по исковата молба от 23.04.2015г. , т.е. далеч преди
обнародването на изменението на ЗОДОВ.
Взема
предвид посоченото от ВКС в определение № 60626/18.08.2021г. по гр.д. №
1052/2017г., че въпросът за определянето на вида и размера на дължимата се за
разглеждане на иска такса, може да се
повдига и преценява само във връзка с първоинстанционното производство. Не
само, че не е повдиган пред ВРС този въпрос, но и ищецът М.К.Т. сам е внесъл
дължимата се държавна такса от 800.00лв., дори без размерът да му е бил указан
от съда, предявявайки иска си с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС,
която правна квалификация е дадена и от ВРС и е възприета от въззивния съд,
разглеждането на която към момента става по общия исков ред /чл. 49 от ЗЗД/.
Дължимата по първоинстанционното дело, на основание чл. 73, ал. 3 от ГПК
държавна такса, определена по реда на чл. 1 от ТДТСС по ГПК, според материалния
интерес по предявения иск от 20000.00лв. е в размер на 800.00лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 18 от ТДСС по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция
дължимата държавна такса е в размер на 50% от таксата за първоинстанционното
производство, върху обжалваемия интерес, или 400.00лв., колкото е събрана от
въззивника М.К.Т., при администриране на въззивната му жалба срещу
първоинстанционното решение. А дори няма искане от негова страна за връщане на
част от държавната такса по първоинстанционното дело.
След
като и към момента на подаване на исковата молба в съда разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ не е
съществувала още и искът не може да бъде подведен под тази разпоредба, то не
намира приложение по казуса и предвиденото в ЗОДОВ, че за дела по този закон се
заплаща проста държавна такса от 10.00лв., за разлика от делата, разглеждани по
общия исков ред, каквото е настоящото дело и дължимата държавна такса е в
размер на 4% от материалния интерес. По влязлото в сила решение на ВОС,
държавната такса от 400.00лв. е дължима и няма надвнесена част, която да следва да бъде върната на
молителя.
Воден от горното, съставът на
Варненския окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 268549/20.09.2022г. от М.К.Т.
ЕГН ********** ***, с която иска да бъде освободена и да му бъде върната
обратно, като недължима надвнесената сума от 395.00лв., представляваща разлика между внесената от него с
платежно нареждане № 370736/04.05.2016г. на ТБ „Юробанк България“ АД-клон
Варна, държавна такса по в.гр.д. № 1181/2016г. на ВОС-ГО в размер на 400.00лв.
и дължимата според молителя такава в размер на 5.00лв.
Определението подлежи на обжалване пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: