№ 79
гр. гр. Лом, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. РА.а
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20231620200083 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Н. Г. Б. от гр. Лом, ул. ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ - Лом
Наказателно постановление № 22-0294-001211 от 02.02.2023 г., с което на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“
за срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. В. И. от МАК, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 22-0294-001211 от 02.02.2023 г. на
жалбоподателя Н. Б. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
1
административни наказания „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от
правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че управлява лек автомобил
„Фолксваген Бора“ с рег. № ***, собственост на **, като при направена
справка с ОДЧ се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация и не е
регистрирано по надлежният ред.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 11.10.2022 г. с Договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство Н. Б. закупил лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***, от **.
Поради неспазване на изискването за пререгистрация на автомобила в
двумесечен срок след покупко-продажбата, регистрацията му била служебно
прекратена на 13.12.2022 г. На 18.12.2022 г. около 10:10 ч. в с. Ковачица, обл.
Монтана, на ул. „Осма“ служители на ЗЖУ – Монтана спрели за проверка
въпросния лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***, управляван от Б..
При направена справка с ОДЧ се установило, че автомобилът е с прекратена
регистрация. Затова бил сезиран св. * А. – служител на РУ – Лом, който
пристигнал на място в с. Ковачица, установил самоличността на водача,
отново направил справка с ОДЧ, откъдето била потвърдено, че управляваният
от Б. автомобил действително е с прекратена регистрация. Затова на Б. е
съставен АУАН от св. А. за това, че управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежният ред. Материалите са изпратени на РП – Монтана, като на
27.01.2023 г. с Постановление на прокурор при МРП е отказано да се
образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началника на
РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на
съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал
атакуваното НП № 22-0294-001211/02.02.2023 г., с което наложил
съответните административни наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че Н. Б. не е
извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно
2
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“.
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или
бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе
жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е
безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е
регистриран, но въпреки това го е управлявал. Безспорно е, че Б. е управлявал
въпросният лек автомобил. Безспорно е, видно от събраните по делото
писмени доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание
свидетели, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството,
че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на
контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води
автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Той действително
е закупил въпросния лек автомобил, но не е направил необходимото за да го
регистрира на свое име и при извършената проверка в системата на КАТ като
собственик е фигурирал Андрей Андреев. Затова водачът Б. е бил с
представата, че МПС-то е с редовна регистрация. Според чл. 143, ал. 15
ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. За това
служебно прекратяване на регистрацията обаче собственикът
(жалбоподателят) не е уведомeн, каквото задължение имат контролните
органи. Видно от приобщените като доказателства документи, Н. Б. по
никакъв начин не е уведомен за прекратената регистрация на автомобила.
Единствено данните за прекратената регистрация са въведени в
информационната система на МВР, но това само по себе си не е съобщаване
по смисъла на АПК за настъпилия юридически факт. Затова и
жалбоподателят не следва да се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП административно наказание. В тази насока е и Тълкувателно
постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии
на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил
3
длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно
отрегистриран (особено след като регистрацията е прекратена няколко дни
преди извършената му проверка).
Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „ Административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава:
вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и
непредпазливост, в никоя от формите . Жалбоподателят не е целял, нито
допускал настъпването на общественоопасните последици, не е и могъл, нито
е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст
е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения –
аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от
обективната действителност /служебното прекратяване на регистрацията на
МПС-то/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава
на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал.
1 от ЗДвП (както е възприето и в съдебната практика – Решение по КАНД №
1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД №
144/2022 г. на АС – Видин и др.).
След отказа на прокурора да образува досъдебно производство,
преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на
административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по
делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на
нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е
сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Б. виновно.
Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.
Вместо това на Н. Б. са наложени административни наказания на осн. чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление се явява
незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.
4
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-001211
от 02.02.2023 г. на Началника на РУ - Лом, с което на Н. Г. Б. от гр. Лом, ул.
***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00
/двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5