РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 03.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 03 април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7633 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова –
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 22.12.2017г.
до 23.03.2018г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 437,84 лева в имота на ответника Е.С.З. с ЕГН: **********,*** с
абонатен N: 03050630610.
Твърди, че ответникът не заплатил
дължимата за това цена от общо 432,16 лева по издадените за посочения период 6 бр.
фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер
на 5,68
лева. Поддържа, че за посочените суми се снабдил със заповед № 2188/ 06.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3908/ 2018 г.
по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Редовно призован не се явява в съдебно заседание, не се
представлява.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Основно
задължение на ищеца
„Топлофикация Русе“, съгласно притежавания лиценз N: Л-030-05/15.11.2000г.
е да снабдява своите контрагенти по
договор с топлинна енергия. Ищецът
е представил писмени доказателства ( 6 броя фактури ), с които е удостоверил, че през процесния период е доставял
топлинна енергия на ответника.
Видно от
представения по делото договор N:208/ 27.10.1998г. между ищеца и етажната собственост на бл. „Мадарски
конник“ вх.“Г“ е договорена доставка за топлинна енергия.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената и изготвена СТЕ, в сградата в която
се намира процесния имот е въведено дялово разпределение на топлинната енергия
с договор N: 11 от 13.09.2000г. за индивидуално
отчитане на разходите за отопление, сключен между етажната собственост на бл.“Мадарски
конник“ и фирма ЕТ„Рони- Румен Стоянов“. За процесния
период цената на топлоенергията не е променяна. За процесния имот в базата данни на ищеца се водят под отчет 5 броя отоплителни тела, от които едно без
уред за дялово разпределение – с инсталирана мощност
при проектни условия
500 W.
Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода, като няма потребление на топлинна енергия за отопление на общи части
на
сградата. За отоплителните месеци е начислено
топлинна енергия за дял „Сградна инсталация"
и за едно отоплително тяло, което е без уред за дялово разпределение, за другите две отоплителни тела с уреди не
е отчетена консумация на топлинна енергия.
Видно от
заключението на експерта, с отчитане таксите за услуга „Дялово разпределение на
топлинната енергия за БГВ“ общата дължима сума за абонатен N: 03050630610 е 432,03
лева.
При така
установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен до размера от 432,03 лева, като в останалата му част до
пълно предявения размер от 432,16 лева следва да бъде отхвърлен. С
оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за мораторната лихва в размер на 4,67 лева.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство
в размер на 75 лева - държавна такса и 95 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно уважената част на иска, по
аргумент на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и сумата
от 300,00 лева за възнаграждение на вещо лице по назначената и изготвена СТЕ.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, които в случая са в размер на 77,00 лева.
Така общият размер на разноските, на
които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 547,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Е.С.З. с ЕГН:**********
*** с абонатен N: 03050630610, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата от общо 436,70 лева, представляваща
неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 6 бр. фактури за периода от 22.12.2017г.
до 23.03.2018г. в имота на
ответника Е.С.З. с ЕГН: ********** *** с абонатен N: 03050630610, както и сумата от общо 4,67
лева – мораторна лихва за периода от падежа
на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.06.2018г.
до окончателното й изплащане, за които
вземания по ч.гр.д. № 3908/ 2018 г. по
описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 2188/ 06.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, срещу Е.С.З. с ЕГН: ********** иск в останалата му част
до пълно предявеният размер от 437,84
лева.
ОСЪЖДА Е.С.З. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
сумата от 547,00 лева. – деловодни разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: