№ 35
гр. Варна, 17.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Д.
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500015 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Т. Т., чрез процесуалния му
представител адв. К. Д., против решение № 1219/15.11.2024г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 853/2023г. и с което са отхвърлени предявените от него
против Прокуратурата на РБ искове по ЗОДОВ за заплащане на сумата от
200 000 лева, претендирана като дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигнато му обвинение по чл.198, ал.1 НК вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 2024/2021г. на ОС – Варна и от продължителността на ДП 19/2018г.
извън разумния срок, водено по горните обвинения.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в
противоречие с материалния закон и трайно установената съдебна практика.
Оспорва се извода на първостепенния съд за недоказаност на твърдените
неимуществени вреди. Излагат се подробни аргументи, че ангажираните по
делото доказателства – медицински документи безспорно установяват
психическото му състояние във връзка с воденото наказателно производство.
Наред с това се сочи, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС и ЕСПЧ,
съгласно която повдигането на обвинения, по които впоследствие лицето е
оправдано е достатъчно да се приеме, че са налице негативни изживявания
/претърпени вреди/, които не е необходимо да бъдат доказвани с ангажирането
на гласни и писмени доказателства. Отправеното искане е за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.
Настоящият състав констатира, че във въззивната жалба е направено
1
искане за отвод на всички съдии от Апелативен съд – Варна. Основанието за
това е обстоятелството, че Апелативен съд – Варна е ответник по предявен от
въззивника иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 ЗОДОВ, по който е
образувано гр.д. № 832/2023г. на СГС.
Съдът намира така направеното искане за отвод за неоснователно.
Към настоящия момент липсва висящ спор между АпС – Варна и
въззивника. Съгласно извършената служебна справка производството по гр.д.
№ 832/2023г. на СГС е било прекратено и изпратено на ОС – София. След
разрешаването на спор по чл.122 ГПК по предявения от въззивника иск срещу
АпС – Варна е образувано гр.д. № 510/2023г. по описа на ОС – София. С
влязло в сила определение № 270/11.04.2024г., потвърдено с определение №
1619/27.06.2024г. на САС исковата молба е върната, на основание чл.129, ал.3
ГПК и производството по гр.д. № 510/2023г. е прекратено.
Ето защо не е налице нито едно от абсолютните основания по чл.22,
ал.1, т.1-5 ГПК, нито хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, предпоставящи отвод
на настоящия съдебен състав, поради което и искането за това следва да бъде
оставено без уважение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от
надлежна страна. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Искания по доказателствата не са направени.
Не са налице хипотези, налагащи даване указания на страните вр.
редовността на исковата молба, правната квалификация на иска,
разпределението на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника К. Т. Т. за отвод на
съдебния състав, на основание чл.22, ал.2 вр. ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 09.04.2025г. от 9:15 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2