№ 32033
гр. София, 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110119086 по описа за 2023 година
Срокът по чл.131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба,
което предпоставя съдът да процедира по реда на чл.140, вр. чл.146 от ГПК,
ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
7.11.2025 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните (на съдебните им
адреси, чрез процесуалните им представители) и да им се връчат преписи от
настоящото определение. Да се връчат на ищеца преписи от отговорите по
чл.131 ГПК с приложенията.
Указва на осн. чл.129, ал.2 ГПК възможността на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с преписи за
ответниците да посочи:
1/ какъв e правният му интерес да иска делба /чл.69 ЗН/ по
отношение на имота в гр.София, при положение че, според твърденията
й, последната С. Х. е придобила собствеността върху този имот след
изтичане на една година от откриване на наследството на Г. Х. и преди
вписване на исковата молба с иска по чл.30 ЗН, пряка последица от което
е невъзможността за връщане на имота в наследството, респ. - делбата
му;
2/ кои искове спрямо кои от ответниците са предявени, като, в
1
случай че предявява исковете по чл.30 ЗН и по чл.69 ЗН и спрямо С. Х.,
да посочи на какви факти се основават и какво е искането, тъй като не
твърди последната да е наследник със запазена част от наследството на Г.
Х., нито да е надарена от нея, нито твърди да е съсобственик с ищцата,
нито има предпоставки да се получи такъв в резултат на потенциален
конститутивен иск по чл.37 ЗН.
3/ на какви факти се основава искането за осъждане на С. Х. да
плати обезщетение на ищеца за възстановяване на запазената му част от
наследството на Г. Х., при положение че, ако се касае за иск по чл.37 ЗН,
допустимостта му е функция от невъзможността за удовлетворяване на
ищеца от имуществото на Х. Х., и то при положение че е недопустимо
обективното съединяване за разглеждането на иск по чл.37 ЗН с иска по
чл.30 ЗН и с иска за делба;
4/ да посочи какъв е интересът й да иска намаляване на
завещателно разпореждане на Г. Х. с нейно универсално завещание от
2019 г., което счита че накърнява запазената й част от наследството на Г.
Х., при положение че с него няма отклонения от хипотезата по чл.5, ал.1
ЗН в полза на ответника Х. Х. /по-голяма от предвидената в закона/ и
дали всъщност искането й е за възстановяване на запазената й част чрез
намаляване на само на дарението на Г. Х. в полза на Х. Х. на имота в
гр.София;
5/с оглед отговорите на предходните въпроси - да уточни петитума
на исковата молба предвид допустимостта на исковете й само по
отношение на ответника Х. Х.. При неизпълнение на посочените
указания, исковата молба ще бъде върната и производството по делото -
прекратено, в посочените пунктове.
Делото да се докладва незабавно след постъпване на молба от ищеца
в отговор на дадените указания по чл.129, ал.2 ГПК, за да се осигури
възможността на ответниците да отговорят допълнително по реда на
чл.131 ГПК на предстоящото становище на ищеца.
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ фактите от предмета на делото СЪДЪТ:
2
Допуска представените от страните писмени доказателства.
Обявява на страните следния проект за доклад по делото: Предявен
е иск за делба по чл.34 ЗС, производството е в първата фаза – по
допускането на делбата. Предявен е и иск по чл.30 ЗН за възстановяване на
запазената част от наследството на покойната Г. Х..
Ответниците считат претенцията по чл.30 ЗН за неоснователна и
недопустима. Не оспорват иска за делба за имота в гр.Д..
Разпределение на доказателствената тежест:
Относно иска по чл.30 ЗН
ИЩЕЦЪТ носи тежестта да докаже, че е в кръга на наследниците с
право на запазена част (низходящ); че приживе наследодателят Г. Х. се е
разпоредила безвъзмездно със свое имущество (чрез завещание или дарение,
или и двете); че оставеното от наследодателя наследство не е достатъчно за
получаване от наследника със запазена част на пълния размер на тази част
поради извършеното разпоредително действие; фактите въз основа, на които
ищцата твърди, че наследодателят Г. Х. е придобила приживе правото на
собственост върху отделните обекти които се включват в имуществото й;
пазарната стойност на последните към момента на откриване на наследството
на Г. Х., а по отношение на имота в гр.София –във вида и състоянието му към
датата на даряването му от Г. Х. на Х. Х., които също подлежат на доказване.
ОТВЕТНИКЪТ носи тежестта да докаже твърдените правоизключващи факти.
Относно иска по чл.69 ЗН за делба.
Ищецът носи тежестта да докаже фактите въз основа на които твърди, че
общият наследодател Г. Х. е придобила правото на собственост по отношение
на имота чиято делба се иска и връщането на дарения от Г. Х. на ответника Х.
Х. имот в гр.София в наследството на Г. Х. по реда на чл.30 и сл. ЗН.
ОТВЕТНИКЪТ Х. Х. носи тежестта да докаже възраженията си с отговора на
исковата молба.
Ищците сочат доказателства за твърденията си с изключение на
обстоятелствата касаещи състоянието на имота в гр.София във вида му към
датата на даряването му на Х. Х..
УКАЗВА на страните, че сочат доказателства за твърденията си с
3
изключение на вида и състоянието на имотите към датата на откриване на
наследството, съответно, към датата на даряването им.
Приканва страните към спогодба.
Разяснява на страните преимуществата при постигане на спогодба:
държавната такса за разглеждането на делото е 2% , вместо 4% от цената на
иска и половината от внесената държавна такса се връща на ищеца; постига се
бързо разрешаване на правния спор само на една инстанция; възможно е
постигане на взаимни отстъпки от първоначалните претенции.
Указва на ищеца, че съгласно чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване
на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Предупреждава на осн. чл.41, ал.2 от ГПК страните, че ако отсъстват
повече от месец от адреса, на който им се връчи първото съобщение са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител и пълномощникът. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Указва възможност на страните чл.146, ал.3 от ГПК в срок до 7-преди
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените
указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4