№ 280
гр. Варна , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100901151 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е правото на ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, като производител на електрическа енергия от
възобновяем източник - вятърна електрическа централа, състояща се от два броя генератора
с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, изградени в поземлени имоти в землищата гр.
Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север” АД (с предходно наименование „Е.ОН България Мрежи” АД) да получи от ответното
дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, в
пълен размер дължимите продажни цени за произведените и продадени количества
електрическа енергия през м. септември и м. октомври 2017 година. За м. септември 2017
година дължимият остатък се заявява в размер на 44 377,73 лева, определен като разликата
между платената цена за излишък на балансиращия пазар от 19,5952 лв./ MWh за
произведеното количество от 219,221 MWh по издадената фактура №118/11.10.2017г. и
дължимата при условията на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР преференциална цена
по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. Сумата се претендира ведно със
следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на
задължението - 01.01.2018 г., до окончателното му погасяване чрез плащане, чийто размер
до датата на подаване на исковата молба в съда, вкл., се заявява в размер на 12 462,67 лева.
За м. октомври 2017 година дължимата цена се претендира в размер на 199 907,99 лева,
определена като разликата между платената цена за излишък на балансиращия пазар в
размер на 18 015,47 лева за произведеното количество от 980,779 MWh по издадената
фактура №120/31.10.2017г. и дължимите при условията на Решение №СП-1/31.07.2015г. на
1
КЕВР преференциални цени по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. – за част от
произведеното количество от 780,779 MWh (188,29 лв./MWh), съответно по т.9 от Решение
на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. – за останалата част от произведеното количество от
200,000 MWh (172,95 лв./MWh). Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на задължението - 01.01.2018 г., до
окончателното му погасяване чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата
молба в съда се заявява в размер на 56 140,83 лева.
Твърди се от ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД , че съгласно клаузите на
сключения между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник №84 от 11.06.2009 г. (“договора за изкупуване”) дължимата
цена за количествата електрическа енергия, произведени и доставени от ищеца на ответника
е преференциалната цена, определена с Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР, а с Решение
на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. ( “Решение Ц-10”) е въведена нова преференциална цена
на изкупуване. По силата на чл.18, ал.2 от Договора, именно преференциалната цена,
определена съгласно Решение Ц-10, следва да се прилага между страните. Определените с
това решение преференциални цени са както следва: - за вятърни електрически централи
работещи до 2 250 часа – 188.29 лв./МВтч (по т.8), съответно за вятърни електрически
централи работещи над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (по т.9). Съгласно изменението на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик
(„НЕК” ЕАД), съответно крайните снабдители (каквото е ответното дружество) следва да
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Нетното специфично
производство на електрическа енергия е определено в § 1, т. 29 от ЗЕВИ, като в
съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката КЕВР е
постановила Решение №СП-1/31.07.2015 г. (“Решение СП-1”), с което установява нетно
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за
изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. В т.1.7 и
т.1.8 от това решение е установено, че нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10 от
30.03.2011 г. на КЕВР е в размери 2 000 kWh, при определената цена – 188,29 лв./MWh, без
ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа, съответно 2 300 kWh, при
определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи
над 2 250 часа. С оглед на това ответникът следва да изкупува количествата електрическа
енергия, произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по преференциална
цена до достигане на максималното количество от 2 000 kWh при условие, че вятърната
електрическа централа не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В случай, че
2
вятърната електрическа централа достигне и надхвърли 2 250 ефективни годишни часове
работа, то ответникът следва да изкупува количествата електрическата енергия произведени
от вятърната електрическа централа на ищеца по преференциална цена по т. 8 от Решение
Ц-10 за количествата между 2 000 kWh (НСП) и 2 250 ефективни годишни часове работа.
Ако производителят надвиши 2 250 ефективни часове работа, то произведената
електроенергия следва да се изкупува по т.9 от Решение Ц-10 до достигане на максималното
количество от 2 300 kWh (НСП). След като бъдат достигнати 2 300 kWh електроенергията на
тези часове се изкупува по цена за излишък на балансиращ пазар.
През м. септември 2017 г. вятърната електрическа централа на ищеца не е била
достигнала 2 250 ефективни часа работа, поради което се е прилагало нетното специфично
производство от 2 000 kWh (като максимално количество подлежащо на изкупуване по
преференциална цена). През м. октомври 2017 г., обаче, централата е достигнала 2 250
ефективни часа работа, поради което следва да се прилага нетното специфично
производство от 2 300 kWh, което не е било достигнато през месец октомври 2017 г. С оглед
на това дължима за произведеното през м. септември 2017г. и доставено на ответника
количество ел. енергия в размер на 219,221 MWh е преференциалната цена по т.8 от
Решение Ц-10, а именно 188,29 лв./MWh, без ДДС. За количеството от 780,779 MWh,
произведено през м. октомври 2017 г. преди достигане на 2250 ефективни часа, е
приложима преференциалната цена от 188,29 лв./MWh (т.8 от Решение Ц-10, съотв. т.1.8 от
Решение СП-1). За останалото произведено през този месец количество ел.енергия от
200,000 MWh е приложима преференциалната цена от 172,95 лв./MWh (т.9 от Решение Ц-10,
съотв. т. 1.9 от Решение СП-1), тъй като същото е произведено след достигане на 2250
ефективни часа работа на централата, но без да е достигнат прага от 2 300 кWh нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Поради това
общият размер на дължимата цена за произведеното през м. септември 2017г. и доставено на
ответника количество електрическа енергия от 219,221 MWh е 49 532,55 лева (с ДДС).
Ищецът е издал фактура №118/11.10.2017г. на стойност 5 154,80 лева (с ДДС),
остойностявайки произведеното количество от 219,221 MWh по цена за излишък на
балансиращия пазар. Тази сума е била заплатена от ответника. След издаване на фактурата
ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е достигнал прагът от 2250
часа ефективна работа и поради тази причина е издал на ответника дебитно известие
№119/31.10.2017 г. към фактура №118/11.10.2017г. за сумата от 44 377,73 лева (с ДДС), с
което е коригирал продажната цена за излишък до размера на преференциалната цена,
дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh). Ищецът изпратил на ответника
дебитно известие №119/31.10.2017 г., като сумата по него следвало да бъде заплатена в срок
до 01.01.2018г. Ответникът отказал да стори това като сумата и понастоящем не била
заплатена на ищеца.
За произведеното през м. октомври 2017 г. количеството електроенергия в общ
размер на 980,779 MWh ищецът е издал фактура №120/31.10.2017г. на стойност 217 923,46
лв. (с ДДС), по първата преференциална цена от 188,29 лв./MWh за количеството от 780,779
3
MWh, съответно по втората преференциална цена от 172,95 лв./MWh за количеството от
200,000 MWh. Ищецът изпратил на ответника фактурата на 31.10.2017г., която следвало да
бъде заплатена в срок до 01.01.2018г. Ответникът заплатил само сумата от 18 015,47 лв., а
остатъка от 199 907,99 лв. изрично отказал да заплати на ищеца.
В разменена между страните кореспонденция, ответното дружество, обосновавайки
се със становище на обществения доставчик НЕК ЕАД и липсата на становище по казуса от
страна на КЕВР, отстоявало позиция, че няма да заплати дължимите суми, докато не получи
изрично становище по тълкуването на Решение Ц-010 и Решение СП-1 по отношение на
това кои количества електроенергия следва да се изкупуват по преференциална цена и кои
по цена за излишък на балансиращ пазар, като явно позицията му е продиктувана от
възможният риск общественият доставчик НЕК да не закупи/заплати количествата
електрическа енергия по цената, по която ответника – краен снабдител я е закупил. Като
твърди, че позицията на НЕК не може да служи като основание на ответника за
неизпълнение на задълженията му по сключения с ищеца договор, тъй като, от една страна,
НЕК не е страна по този договор, а договорните му отношения с ответното дружество не
пораждат действия спрямо ищеца, а от друга, неговата позиция и тълкуване на
законодателството не са обвързващи за трети лица, ищецът счита отказът на ответника да
заплати остатъка от дължимите цени за доставената ел. енергия за м. септември и
м.октомври 2017г. за неоснователен.
При аргументиране на защитната си позиция по исковете ищецът се основава и на
частичната отмяна на Решение СП-1 (по т. 1.7) с влязло в сила с Решение № 1177/ 23.022018
г. по адм.д. № 8522/2015 г., 13 с-в на АССГ, потвърдено в тази му част с Решение №
1115/28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС, съответно на нищожност на приетото
впоследствие Решение № СП-5/28.03.2019 г., с което КЕВР е определила НСП на вятърни
електрически централи при определена цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. по т. 8 от
Решение Ц-010) в размер на 2 000 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250
часа, т.е. същата стойност като определената в отменената т. 1.7 от Решение СП-1. Сочи се,
че с Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм. д. № 4422/2019 г., 55 с-в на АССГ Решение СП-5
е обявено за нищожно. И тъй като обявената нищожност действа ретроактивно и спрямо
всички, всички позовавания от страна на ответника на това решение и/или на установените
с него стойности нетно специфично производство на електроенергия са неоснователни и не
могат да породят правно действие. Счита, че съдът не следва да прилага Решение СП-5 към
настоящия правен спор, а в случай че го приложи предвид предварителната му
изпълняемост, прави искане съдът да се произнесе инцидентно относно неговата
законосъобразност на основание чл.17, ал.2 ГПК.
Като не оспорва основните фактически твърдения на ищеца, ответникът „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД аргументира становище, че не дължи заплащане на произведената
електрическа енергия от ищеца по посочените в процесните документи (дебитно известие
№119/31.10.2017 г. към фактура №118/11.10.2017г. и фактура №120/31.10.2017г.) стойности,
4
доколкото същите не са съобразени с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по
Договора за изкупуване. Изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че определените с
т.1.7. и т.1.8. от Решение №СП-1 ограничения на нетното специфично производство следва
да се прилагат последователно към една и съща ВяЕЦ, която е технологично годна да работи
(произвежда електрическа енергия) през една календарна година до 2250 часа и над 2250
часа с оглед продължаващото производство, съответно да се заплащат двете
преференциални цени - по т.8 и т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г., като счита, че същото не
намира подкрепа в приложимата нормативна уредба. Като аргументира становище за
характера на правоотношението между страните ответникът твърди, че влизането в сила на
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г.,
сила от 24.07.2015 г.) съставлява предвиденото в чл.38 от сключения между страните
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник №84 от 11.06.2009 г. основание за неговото изменение в частта му по чл.18 от
договора относно нормираната цена за изкупуване. Така, считано от 24.07.2015 г.
нормативно е уредено изменението на съществените елементи в съществуващите
облигационни отношения по изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от
производителите - адресати на чл. 31 ЗЕВИ - количество и цена на електрическата енергия.
Според ответника, изложените в исковата молба твърдения и факта, че ищецът е получавал
за произведената електрическа енергия преференциална цена в размер на 188,29 лева /MWh
(т.8 на Решение № Ц-10/30.03.2011г.) дават достатъчно осонвание да се приеме, че ищецът
индивидуализира своята ВяЕЦ като такава, работеща до 2250 ефективни часа годишно.
Производителят има договорно задължение добросъвестно да прогнозира и планира
предполагаемото количество електрическа енергия, което ще произведе, съответно да
обявява прогнозите си на купувача, в това число за следващата календарна година до 15
декември на предходната, но данни по делото за такава промяна чрез заявяване на
планирано производство от 2300 КВтч няма.
Оспорва позованата от ищеца нищожност на Решение СП-5/28.03.2019 г. като
твърди, че с това решение КЕВР валидно и законосъобразно установява какво е нетното
специфично производство, използвано при утвърждаване на преференциалната цена по т.8
от Решение № Ц-10/30.03.2011г. като обосновава нарочни аргументи, основани на анализ на
приложимите правни норми на ЗЕВИ и ценовите решения на КЕВР. Противопоставя се и на
исканото от ищеца провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на
индивидуален административен акт, като твърди, че в случая не са налице предпоставките
на чл. 17, ал.2 ГПК – от една страна ищецът е упражнил правото си на пряк съдебен контрол
за законосъобразност на Решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, като към момента
образуваното по него адм. дело №4429/2019 г., 54 състав по описа на АССГ е висящо, а от
друга, че въведеното от ищеца основание на иска не се основава на липса на
административен акт или на евентуална негова незаконосъобразност, поради което и
поставения въпрос не е с преюдициално значение за спора.
5
При тези основни насрещни твърдения и като се основава на точното изпълнение от
негова страна на задължението му за плащане на процесните количества доставена му
електрическа енергия по дължимата на основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ цена за излишък на
балансиращия пазар, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне. Позовава се и на установена съдебна практика по сходни дела на
Варненски Окръжен съд и Варненски Апелативен съд (Решение №15/12.01.2018 по
в.т.д.527/2017 по описа на ВАпС; Решение №284/18.12. 2017г. по в.т.д.354/2017 на ВАпС,
Решение №890/20.12.2017г. по т.д. №336/2017г. по описа на ВОС, Решение
№15/12.01.2018г. по в.т.д., Решение №226 от 09.11.2017 г. по в.т.д. №303/2017 г. на ВАпС ),
изрично становище на КЕВР (официална позиция, приета на закрито заседание от
31.10.2018г.) и на ВАС ( в мотивите на Решение №1115 от 28.01.2019 г. по адм.д.
№5284/2018 г. ВАС).
Становище за неоснователност на предявените искове изразява и третото лице-
помагач на страната на ответника „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК
*********, седалище гр. София. Твърди, че разпоредбата на чл. 31, ал.5 на ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015 г., ограничава количествата електрическа енергия, които се изкупуват по
преференциална цена, само за количествата до размера на нетното специфично
производство, въз основа на което тази преференциална цена е била определена в
съответното решение на КЕВР (в случая Решение №Ц-10/30.03.2011). Количествата
електрическа енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, следва да бъдат
заплащани от крайния снабдител по цена за излишък на балансиращия пазар. Според тази
страна, възприемането на твърдението на ищеца, че крайният снабдител, респективно
общественият доставчик, дължат плащане по преференциална цена и за количествата над
определеното с решение на КЕВР НСП, ще даде възможност производителят да генерира
допълнителни приходи и възвръщаемост в повече от приходите, необходими за покриване
на разходите му, включително и инвестиционните и от нормата на възвръщаемост, които са
послужили за определяне на съответната преференциална цена, което не съответства на
закона.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, доводите на страните и приложимия закон, за да
се произнесе по същество на спора, взе предвид следното:
Предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31,
ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно по чл.294,
ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Между страните не е налице спор по следните факти и обстоятелства:
Ищецът „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. София, е
6
производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическа
централа, както е посочено в исковата молба.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, седалище гр. Варна,
е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно
снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР
(допълнена с последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен
снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата
енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като
част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а
друга част по цени за излишък.
„Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, седалище гр. София, е
обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен
доставчик на електрическа енергия №Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР. Като
обществен доставчик, по силата на чл.94 от ЗЕ, „НЕК” ЕАД е задължено да купува от
ответника, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия от
възобновяеми източници, която същият е закупил от производителите на лицензионната му
територия.
Процесните количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца
на ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяем енергиен източник №84 от 11.06.2009 г., сключен между „Енерго-Про
Продажби” АД и „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД.
За произведената през м. септември 2017 г. ищецът е издал на ответника фактура
№118/11.10.2017г. на стойност 5 154,80 лв. с ДДС, и е получил плащане от ответника в
пълен размер.
За произведената през м. октомври 2017г. ищецът е издал на ответника фактура
№120/31.10.2017г. на стойност 217 923,46 лв. с ДДС, и е получил плащане от ответника в
размер на 18 015,47 лв. Ответникът е отказал заплащане на остатъка от 199 907,99 лв. по
тази фактура.
До достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника
електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв./МВтч - преференциална цена,
утвърдено c т.8 от Решение №Ц-10/ 30.03.2011г. на КЕВР. След изменението на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) преференциална цена се дължи за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количества, надхвърлящи нетното специфично
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.
7
Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се определя от Решение
№СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като относима към ищцовата ВяЕЦ е т.1 от решението.
Изкупените количества ел. енергия ответникът е продал на „Национална
Електрическа Компания” ЕАД, в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ. Процесните
количества произведена електрическа енергия са получени от обществения доставчик
„Национална Електрическа Компания” ЕАД, в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ;
Количествата електроенергия, отразени в представените по делото фактури, са
действително произведени от ищцовото дружество.
Изпращането от ищеца съгласно приложимите норми и получаването от ответника на
процесните дебитно известие №119/31.10.2017 г. към фактура №118/11.10.2017г. и фактура
№120/31.10.2017г., съответно разменената между страните писмена кореспонденция,
приложена по делото.
С влязло в сила решение №1177/23.02.2018г. по адм. дело №8522/2015г. на
Административен съд – София град, потвърдено частично с решение №1115/28.01.2019г. по
адм. дело №5284/2018г. на Върховен административен съд, ІV отделение, решение №СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР в частта по т.1.7 е отменено.
Спорът между страните е правен и по същество се заключава в това, след
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и
приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, съответно Решение № СП-
5/28.03.2019 г., допустимо ли е след достигането на нетното специфично производство на
електрическа енергия от собствената на ищеца вятърна електрическа централа в размер на 2
000 kWh (т.1.7 от Решение №СП-1 (отм.), съотв. т.1.7 от Решение № СП-5) и заплащането
му от страна на ответника – краен снабдител по преференциалната цена по т.8 от Решение
№Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР (188,29 лева/MWh, без ДДС), въз основа на твърдение за
надхвърляне впоследствие на прага от 2 250 ефективни годишни часове работа на
централата да се претендира приложимост и на т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г.,
съответно заплащане на разликата между нетните специфични производства по т.1.7
(отменена) и т.1.8 от това решение по преференциалните цени както по т.8, така и по т.9 от
Решение №Ц-10 от 30.03.2011г., или за всички количества електрическа енергия над нетното
специфично производство от 2 000 kWh се дължи единствено цена за излишък на
балансиращия пазар.
Процесният договор №84 от 11.06.2009г. е сключен между „Енерго-Про Продажби”
АД и „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД при действието на Закона за възобновяемите и
алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) (обн., ДВ, бр.49 от 19 Юни
2007г., отм. ДВ,), и е с предмет изкупуване от ответното дружество – купувач на
електрическата енергия, произвеждана от ищцовото дружество – продавач от възобновяем
8
енергиен източник – вятърна електрическа централа (ВяЕЦ) с обща инсталирана мощност от
4.000 kW, състояща се от два броя генератори тип „VESTAS V90”, изградени в поземлени
имоти в землището на гр. Каварна. Договорът е сключен за срок от петнадесет години,
определен съгласно §3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗВАЕИБ, като е прието от страните (чл.2, ал.2 от
договора), че при промяна на определящата го законова разпоредба, новият определен от
закона срок ще се прилага считано от датата на влизане на изменителния закон в сила без да
е необходимо подписването на допълнително споразумение между страните по договора.
Страните изрично са приели, че продажната цена на произвежданата електрическа
енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на компетентния
орган преференциалната цена бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на
влизане на решението в сила без да е необходимо подписването на допълнително
споразумение по договора - чл.18, ал.1 и 2 от договора. Изрично в чл.18, ал.3 е посочено, че
към момента на сключване на договора цената, по която производителят ще продава на
купувача електрическата енергия, е определена с Решение на ДКЕВР № Ц-04 от
30.03.2009г., без да е посочена препратка към конкретна определена с решението цена.
С приетия през 2011 година Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ),
в сила от датата на обнародването му в Държавен вестник, бр.35 от 3.05.2011г., е
предвидено, че сключените дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия
от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за
изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона - § 7, ал.1 от Преходните и
заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗЕВИ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗВАЕИБ, ДКЕВР ежегодно до 31 март определя
преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
или алтернативни енергийни източници. Към датата на влизане на новия Закон за енергията
от възобновяеми източници в сила е издадено Решение на ДКЕВР № Ц-10/30.03.2011г., с
което е въведена нова преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от вятърни електрически централи. С оглед и разпоредбата на чл.18, ал.2 от
договора именно тази преференциална цена е приложимата към процесния договор за
изкупуване №84 от 11.06.2009г.
С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от
1.01.2014г.) е предвидено по преференциална цена да се изкупуват само количествата
произведена електрическа енергия до размера на определената средногодишна
продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на
конкретния производител. Количествата над този размер се заплащат по утвърдената от
ДКЕВР цена, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните
снабдители и електроразпределителните дружества.
С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от
24.07.2015 г.), количествата произведена електрическа енергия, подлежащи на заплащане на
9
преференциална цена, са обвързани с размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, като е предвидено количествата, надхвърлящи това
производство, да се заплащат по цена за излишък на балансиращия пазар. Нетното
специфично производство на електрическа енергия е определено като средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението
на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди –
т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.
В изпълнение на задължението си по § 17 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, секторния
регулатор е приел Решение №СП-1/31.07.2015г., с което установява нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР за вятърни
електрически централи работещи до, съответно над 2 250 часа. Съгласно т.1.7. от
решението, нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР е определена преференциална цена 188.29
лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа, е установено на 2 000 kWh. За ВяЕЦ
работещи над 2 250 часа, за които е определена преференциална цена 172.95 лв./MWh, без
ДДС, нетното специфично производство е установено в размер на 2 300 kWh (т.1.8. от
Решение №СП-1/31.07.2015).
По делото не е налице спор, че с влязло в сила решение по адм. дело № 8522/2015 г.
по описа на Административния съд София - град, решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по
т.1.7 е отменено. По отношение на оспорваното и първоначално отменено решение по т.1.8,
с решение №1115/28.01.2019г. по адм. дело №5284/2018г. на ВАС, ІV отд., актът на
първоинстанционния съд е обезсилен, а производството в тази му част – прекратено.
След окончателното произнасяне на ВАС секторният регулатор КЕВР е приел
Решение № СП-5/28.03.2019г., с което установява, считано от 31.07.2015г. нетно
специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250ч. по
т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, във вр. с Решение №Ц-13/28.06.2006 год.
Макар това решение на КЕВР да е било обжалвано и първоначално да е обявено за
нищожно (решение №6355/29.10.2019г. по адм. дело № 4422/2019 г. на Административния
съд София – град), впоследствие жалбата на производителя на ел. енергия от вятърна
електрическа централа срещу решението на КЕВР е отхвърлена – решение
№4438/05.07.2021г. по адм. дело № 1719/2021 г. на Административния съд София – град.
Това решение понастоящем не е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) решенията на
10
КЕВР подлежат на изпълнение и обжалването им не спира тяхното изпълнение. При
съобразяване на допуснато по силата на закона предварително изпълнение следва да се
приеме, че решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР е породило действие, относимо е към
процесния период и същото е елемент от сложния фактически състав на спорното
правоотношение по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници.
Приетото с изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от
24.07.2015 г.) ограничение на количеството ел. енергия, произведена от възобновяеми
източници, което общественият доставчик, респ. крайните снабдители са задължени да
изкупуват по преференциална цена, има императивен характер, тъй като нормата е
създадена в обществен интерес. Посочената разпоредба на общо основание намира
приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени
дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието
му от определени заварени правоотношения. Това положение изрично е залегнало и в
сключения между страните договор – чл.18, ал.1 от договора. Следователно, след влизане в
сила на изменението, сключеният между страните договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №84 от 11.06.2009г. е изменен от
императивната разпоредба на закона и издаденото на основание §.17 от ПЗР към ЗИДЗЕ
Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР в частта му по чл.18 относно количеството
произведена от централата на ищеца електрическа енергия, подлежащо на изкупуване по
преференциална цена, определена с Решение №Ц-10/30.03.2011г.
Видно от съдържанието на чл.18, ал.3 от договора, страните не са посочили
конкретен размер на приложимата преференциална цена, а са посочили единствено
решението на ДКЕВР, с която същата е определена - Решение №Ц-04 от 30.03.2009г.
Същевременно, в ал.4 на чл.18 са приели, че при достигане на 2250 пълни ефективни
годишни часове на работа на централата, за следващите пълни ефективни часове на работа
до края на календарната година ще е приложима различна цена, но не е посочен нито
конкретен размер, нито начин, по който същата се определя.
От анализа на тези договорни разпоредби би могло да се приеме, че страните са
заложили модел, при който ищцовата ВяЕЦ ще работи до 2 250 часа ефективни годишни
часове, като произведените в рамките на това количества електрическа енергия ще се
изкупуват по преференциалната цена, определена от ДКЕВР. Предвидената в чл.18, ал.4
хипотетична възможност централата да надхвърли посочените 2 250 часа ефективни
годишни часове на работа, съответно начина, по който следва да се остойности
допълнително произведеното количество ел. енергия, е останала неуредена между страните.
При така очертаната нормативна и договорна рамка на възникналото между страните
правоотношение съдът намира за правно необосновани, не намиращи опора в относимите
законови и договорни разпоредби доводите на ищеца за последователното прилагане на
двете преференциални цени по отношение на произведените през годината от ВяЕЦ
11
количества електрическата енергия.
С всяко едно от приложимите към процесното правоотношение ценови решения на
КЕВР (Решение №Ц-04 от 30.03.2009г., Решение № Ц-10 от 30.03.2011) секторният
регулатор е заложил различни преференциални цени за произведената ел. енергия от
вятърни електрически централи, отчитайки наличния ресурс на първичния енергиен
източник. С оглед на това за централи, работещи до 2 250 пълни ефективни часове годишно,
е определил по-висока преференциална цена, съответно за централите, разполагащи с по-
голям наличен ресурс на първичния енергиен източник и работа на номинална мощност над
2 250 ефективни годишни часове е определил по-ниска преференциална цена. Последвалите
законови промени водят единствено до ограничаване на количествата произведена
електрическа енергия, която следва да се заплаща по съответната преференциална цена,
обвързвайки ги със средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на
ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а от юли 2015г. - с нетното
специфично производство, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответното решение на КЕВР, но не и до изменение на заложения модел за приложимост
само на онази преференциална цена, която е определена за съответния вид вятърна
електрическа централа в зависимост от пълните ефективни годишни часове работа на
номинална мощност (до или над 2 250 часа).
Следвайки стандартните езикови правила и норми, граматическото изразяване на
въвежданите с разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ законодателни правила за дължимите
цени за ел. енергията, произвеждана от възобновяеми източници не дава основание да се
приеме тълкуванието на нормата, което прави ищеца - че до достигане на 2250 ефективни
годишни часове работа произвежданата от вятърната електрическа централа на Ищеца ел.
енергия следва се да изкупува от ответника по първата преференциална цена от съответното
ценово решение на КЕВР (ДКЕВР), съответно за количествата, произведени при
надвишаване на 2250 часа и до достигане на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което е определена втората преференциална цена – по
тази втора преференциална цена.
В конкретния случай нито е обосновано аргументирано становище в тази насока,
нито са посочени каквито и да е било основания, примери и/или индиции, въз основа на
които съдът обоснова да приеме, че даденото законодателно правило се дължи на недобро
езиково изразяване и формалното разделяне на хипотезите, при които се дължи
преференциална цена за произвежданата ел. енергия в зависимост от работата на централата
(до или над 2250 ефективни годишни часове), има всъщност предвид последователното
тяхно прилагане. Излаганите в тази връзка твърдения за дългогодишната практика между
страните да прилагат последователно двете преференциални цени – първата, при работа на
централата до 2250 ефективни годишни часове, съответно втората, при надвишаване на тази
норма, сами по себе си са ирелевантни. Както съдът неведнъж е имал повод да посочи в
подобни спорове, процесното отношение е обект на строга и императивна законодателна
12
регламентация, доколкото се касае за отношения от значим обществен интерес, а предвид и
факта, че същото е в пряка връзка с енергийната система на страната, не би било
прекомерно да се каже, че същите са свързани и с националната сигурност. Поради това са
изключени всякакви интерпретации, основани на частноправните отношения между
страните, които са в противоречие с установената нормативна рамка на тези отношения.
Въз основа на направения анализ на приложимата договорна разпоредба на чл.18
съдът намира, че в случая е налице постигнато съгласие между страните за предварителното
определяне на ищцовата ВяЕЦ като такава, работеща до 2 250 ефективни годишни работни
часа, поради което и приложима е преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц-10 от
30.03.2011г. за количествата до достигане на нетното специфично производство на
електрическа енергия, установено с Решение №СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, в размер на
2000 kWh.
Ищецът не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния
обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория на
ВяЕЦ, работеща над 2250 ефективни годишни часове, в който случай преференциалната
цена би следвало да бъде определена по т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. в размер на
172,95 лв./MWh за количеството произведена електрическа енергия до достигане на нетното
специфично производство от 2300 kWh (по т.1.8. от Решение на КЕВР №СП-1/31.07.2015 г.).
С оглед на това и като съобразява безспорния по делото факт, че ищцовата ВяЕЦ е
достигнала нетното специфично производство от 2000 kWh през месец септември 2017г., то
обосновано с оглед приложимата законова регламентация (чл.31, ал.5 от ЗЕВИ) следва да се
приеме, че количествата електрическа енергия, произведени след надхвърлянето на прага от
2000 MWh (219,221 MWh през м. септември, съотв. цялото количество ел. енергия,
произведено през м. октомври 2017г.) подлежи на изкупуване по цени за излишък на
балансирания пазар. Между страните няма спор, че ответникът е заплатил произведените
през процесните периоди количества ел.енергия, надхвърлящи НСП от 2000 kWh, по цена за
излишък съгласно приложените фактури №118/11.10.2017г. и №120/31.10.2017г., нито е
налице спор относно приложения размер на тази цена. Следователно, претенцията на ищеца
за допълнително дължими му от ответника суми за покриване на цената за произведената от
него и продадена на ответника електрическа енергия през м. септември и м. октомври 2017г.
е неоснователна. Ето защо предявените искове (главни и акцесорни) се отхвърлят.
С оглед на това и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по делото.
Съобразно представения списък по чл.80 ГПК (л.157) искането е за присъждане на разноски
в общ размер на 10 668 лв. – платено адвокатско възнаграждение, и с оглед представените
доказателства за неговото уговаряне и заплащане същото се уважава изцяло.
По изложените съображения съдът
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица”,
бул. „България” №51Б, ет.4, представлявано от управителя К-К. Д., съдебен адрес: гр. София
п.к. 1407, бул. „Никола Вапцаров” №55, Офис парк „Експо 2000”, сграда „Фаза 4”, ет.1,
Адвокатско Дружество Волф Тайс, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, съдебен адрес: гр. София,
ул. „Триадица” №6, ет.2, Адвокатско Дружество „Величков, Желязков и Партньори” ,
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията
от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 44 377,73 лева, представляваща
остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа
енергия, произведена през м. септември 2017г. от собствената на ищеца вятърна
електрическа централа, състояща се от два броя генератори тип „VESTAS V90”, съответно
„ВГ8” и „ВГ9”, с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на гр.
Каварна, за която е издадена фактура №118/11.10.2017 г. и дебитно известие
№119/31.10.2017 г. към нея, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 12.10.2020г., до окончателното й плащане, както и
сумата 12 462,67 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 44 377,73 лв., за периода от 01.01.2018 г. до дата,
предхождаща датата на исковата молба (12.10.2020г.), както и сумата 199 907,99 лева,
представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество
електрическа енергия, произведена през м. октомври 2017г. от собствената на ищеца
вятърна електрическа централа, състояща се от два броя генератори тип „VESTAS V90”,
съответно „ВГ8” и „ВГ9”, с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в
землището на гр. Каварна, за която е издадена фактура №120/31.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
12.10.2020г., до окончателното й плащане, както и сумата 56 140,83 лева, представляваща
следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
199 907,99 лв., за периода от 01.01.2018 г. до дата, предхождаща датата на исковата молба
(12.10.2020г.), като неоснователни.
ОСЪЖДА „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица”, бул. „България” №51Б, ет.4,
представлявано от управителя К-К. Д., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, сумата 10 668 лева (десет
хиляди шестстотин шестдесет и осем лева), представляваща сторени разноски за
14
производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Триадица” №8, като трето лице – помагач на страната на ответника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище град Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15