№ 4046
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100503969 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 800/15.01.2024г. по гр.д. № 32552 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 29-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. №166924/13.06.2023г. по регистъра на СРС на З. П. Т., ЕГН
********** срещу „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК ********* с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че З. П. Т., ЕГН
********** не дължи на „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК ********* плащане
чрез принудително изпълнение поради погасяването по давност на вземания в
размер на 18502,04лв. главница по договор за кредит от 29.11.2009г., ведно със
законната лихва от 18.11.2010г. до изплащането й, сумата от 1354,01лв.
представляващи възнаградителна лихва за периода от 27.02.2010г. до
17.11.2010г. ; сумата от 71,96лв. наказателна лихва за периода от 27.02.2010г.
до 17.11.2010г., сумата от 1176,83лв. съдебни разноски, за които е издаден
изпълнителен лист на 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 56285/2010г. по описа на СРС,
издаден в полза на Обединена българска банка“АД, ЕИК *********, вземания
по който са прехвърлени в полза на Еос Матрикс“ЕООД с договор за цесия от
31.08.2018г.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
28479/30.01.2024г. по регистъра на СРС от ищеца З. П. Т., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и
на материалния закон, необосновано. Посочил е , че не бил признал
обстоятелството , че до 01.02.2014г. били извършвани изпълнителни
действия. Напротив – твърденията му били че от 01.02.2012г. до 01.02.2014г.
не са искани от взискателя изпълнителни действия и затова тогава делото
било прекратено. Неправилно било прието че перемпцията няма отношение за
давността, че извършените след перемирането на делото изпълнителни
действия водели до прекъсване на погасителната давност. При прекратено
изпълнително дело извършени изпълнителни действия не водели до
прекъсване на погасителната давност, защото нямало основание същите да се
приемат за валидни. Последното валидно извършено действие било проведен
разговор от ЧСИ с длъжника на 01.02.2012г., когато длъжникът изразил
готовност да плати делото било прекратено на 01.02.2014. Погасителната
давност започвала да тече от последното валидно изпълнително действие, но
доколкото тя била спряна, то следвало да се приеме че началният й момент
бил 01.02.2014г. и вече била изтекла. Периодът на съдебното производство
също следвало да се зачете като част от този на погасителната давност .
Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК
********* е оспорило жалбата. Посочило е, че решението е правилно.
Перемпцията била без правно значение на давността. Предприемал действия
за прекъсване на давността регулярно. До 26.06.2015г. погасителната давност
била спряна. Изпълнителни действия искал с образуване на изпълнителното
дело, такива били предприети на 02.08.2011г. и на 17.10.2011г. С молби от
01.02.2012г. и от 24.07.2014г. , 27.06.2014г., 29.09.2014г., 29.10.2014г.,
29.11.2014г., 22.12.2014г., длъжникът поискал да се разсрочи изпълнението,
съответно да се отложи опис, като с тези молби погасителната давност също
била прекъсната; запор бил наложен на 11.06.2015г., изпълнителни действия
били искани на 10.09.2015г. и на 28.09.2016г., на 010.2016г. бил насрочен
опис, през 2017г. бил наложен запор и въз основа на него в периода от 2017г.
до 2020г. постъпвали суми, през 2021г. и 2023г. били искани изпълнителни
действия. Изпълнителното дело било спряно по искане на взискателя поради
2
постигнато споразумение с длъжника за разсрочено плащане на сумите При
наличие на доброволно плащане за взискателя нямало интерес да иска
изпълнителни действия. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№166924/13.06.2023г. по регистъра на СРС на З. П. Т., ЕГН ********** срещу
„ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл. 439 от ГПК
за признаване за установено, че З. П. Т., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС
Матрикс”ЕООД, ЕИК ********* плащане чрез принудително изпълнение
поради погасяването по давност на вземания в размер на 18502,04лв. главница
по договор за кредит от 29.11.2009г., ведно със законната лихва от 18.11.2010г.
до изплащането й, сумата от 1354,01лв. представляващи възнаградителна
лихва за периода от 27.02.2010г. до 17.11.2010г. ; сумата от 71,96лв.
наказателна лихва за периода от 27.02.2010г. до 17.11.2010г., сумата от
1176,83лв. съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на
26.01.2011г. по ч.гр.д. № 56285/2010г. по описа на СРС, издаден в полза на
Обединена българска банка“АД, ЕИК *********, вземания по който са
прехвърлени в полза на Еос Матрикс“ЕООД с договор за цесия от 31.08.2018г.
Посочил е, че изпълнителното дело било образувано на 26.01.2011г, на
16.01.2012г. взискателят подал молба за възобновяване на изпълнителното
дело и това било последното валидно извършено изпълнително действие по
делото. Изпълнителни действия не били искани две години след образуването
и така делото било прекратено на 16.01.2013г. от този момент при
съобразяване на ТР № 3/28.03.2023г. на ВКС започнала да тече новата
погасителна давност и тя била изтекла. Извършени след прекратяването на
делото изпълни действия не водели до прекъсване на погасителната давност.
Извършените доброволни плащания не съдържали признание на дълга, те
можело да прекъснат давността само по отношение на платената сума. С
молба от 07.12.2023г. е посочил че последно валидно действие било от
01.12.2012г. и давност започнала да тече от 01.02.2014г. Претендирал е
разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК ********* в предоставения му
срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че заповедта за
3
изпълнение била влязла в сила, искал изпълнителни действия регулярно,
имало и плащания, перемпцията не се отразявала на давността. През 2012г.
поискал възобновяване на делото, изпълнителни действия били насрочени за
2014г.и 2015г., погасителна давност не била текла до 26.06.2015г. След това
ежегодно били извършвани изпълнителни действия, събирани били суми.
Претендирало е разноски.
Приети са неоспорени от страните заверени преписи от книжа по
изпълнително дело № 20118440401244 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на
КЧСИ , съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба от
04.04.2011г. на Обединена българска банка”АД срещу З. П. Т. за събиране на
сумите по изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени на
26.01.2011г. по заповедно дело № 56285/2010г. на СРС : 18502,04лв. главница
по договор за кредит от 29.11.2009г., ведно със законната лихва от 18.11.2010г.
до изплащането й, сумата от 1354,01лв. представляващи възнаградителна
лихва за периода от 27.02.2010г. до 17.11.2010г. ; сумата от 71,96лв.
наказателна лихва за периода от 27.02.2010г. до 17.11.2010г., сумата от
1176,83лв. съдебни разноски. С молбата е поискано да се съберат и разноските
по изпълнителното дело, поискано е да се провери имуществото на длъжника
и съдебният изпълнител да предприеме служебно съответните действия по
насочване на принудителното изпълнение срещу всяко имущество. На гърба
на изпълнителния лист са направени отбелязвания за постъпили суми и
изплатени такива на взискателя в периода от 24.07.2014г. до 02.12.2014г; от
30.11.2017г. до 19.10.2018г. Със запорно съобщение от 06.07.2011г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху трудово възнаграждение на ищеца, на
27.07.2011г. е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника, за което
писмо е изпратено до СлВп на 28.09.2011; на 28.07.2011г. е наложен запор
върху 2 бр. МПС на длъжника, запорно съобщение за същото е изпратено на
28.09.2011г. С молба от 28.11.2011г. взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да спре изпълнителното дело поради постигнато споразумение с
длъжника, което е представил и постановление от 24.08.2011г.
изпълнителното дело е спряно. Представеното споразумение от 24.08.2011г. е
подписано от страните, с него длъжникът е признал и заявил че не оспорва
вземанията, като страните са се съгласили ако до 30.08.2013г. длъжникът
плати 18 000лв. на кредитора на 24 вноски от по 750лв. до 30-то число на
месеца, то ще се счита че всички задължения са платени, но ако се просрочи
4
коя да е вноска, то действието на споразумението се прекратява, а взискателят
се освобождава от поетото задължение от сключването на споразумението да
не предприема изпълнителни действия. С молба от 16.01.2012г. взискателят е
поискал възобновяване на производството и същото е направено от съдебния
изпълнител на 16.01.2012г., като с протокол от 01.02.2012г. носещ подпис за
длъжника и за съдебния изпълнител длъжникът е заявил, че може да внесе
30% от дълга до 25.02.2012г., а след това ще плаща по 500лв. ежемесечно. С
разпореждане от 27.06.2014г. съдебният изпълнител е насрочил опис на
движими вещи, за което длъжникът е уведомен на 16.07.2014г. , с молба от
24.07.2014г. длъжникът е поискал насрочения за 31.07.2014г. опис да бъде
отложен и платил 60лв. за същото, заявил че ще внася по 60лв. месечно,
същите изявления направил с молба от 29.08.2014г. и от 29.09.2014г., ,
29.10.2014г., 28.11.2014г., , 22.12.2014г. На 11.06.2015г. съдебният изпълнител
е наложил запор върху дружествени дялове на длъжника, насрочил е опис на
движими вещи за 24.06.2015г. , на 10.09.2015г. взискателят е поискал
насочване на изпълнение към имущество на длъжника, на 28.09.2015г.
взискателят е поискал да се насрочи опис на вещи на длъжника, на
09.08.2017г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, на
14.08.2017г. взискател е поискал налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, на 09.10.2017г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника, суми са постъпвали по запора върху трудовото
възнаграждение на длъжника от 28.11.2017г. до 10.01.2019г., като и на
30.10.2019г., на 20.01.2020г., на 27.03.2018г. цесионер е поскал да бъде
конституиран като взискател и на основание на чл. 18 от ЗЧСИ е оправомощил
съдебния изпълнител да определя способа на изпълнение, на 04.11.2021г.
взискател е поискал налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, ,
такова искане е направено от взискателя и на 31.08.2023г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
5
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост чрез принудително
изпълнение на суми по договор за банков кредит, за които е издадена влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист поради
погасяване по давност .
Съдът приема за установено по делото , че с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена на 26.01.2011г. и изпълнителен лист по заповедно дело
№ 56285/2010г. на СРС ищецът е осъден да заплати на ОББ”АД процесните
суми и за събирането им е образувано изпълнително дело 20118440401244.
Тези обстоятелства не са спорни, а и се установяват от събраните по делото
доказателства.
По делото се установява от книжата по изпълнителното дело че същото е
образувано на 04.04.2011г, изпълнителни действия са искани от взискателя ,
предприемани от съдебния изпълнител съответно на 06.07.2011г. ;
27.07.2011г. ; 28.07.2011г. ; 28.09.2011г., със споразумение от 24.08.2011г.
длъжникът е признал вземанията, като изпълнителното дело е било спряно до
16.01.2012г., на 01.02.2012г. длъжникът е признал задължението , 27.06.2014г.
съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи, с молби
24.07.2014г. 29.08.2014г. и от 29.09.2014г., , 29.10.2014г., 28.11.2014г.,
длъжникът е поискал насрочения опис да бъде отложен , заявил че ще внася
по 60лв. месечно, изпълнителни действия са искани от взискателя,
извършвани от съдебния изпълнител на 11.06.2015г. ; на 10.09.2015г.
28.09.2015г. ; 14.08.2017г. ; суми са постъпвали по запора върху трудовото
възнаграждение на длъжника от 28.11.2017г. до 10.01.2019г., като и на
30.10.2019г., на 20.01.2020г., на 27.03.2018г. цесионер е поскал да бъде
конституиран като взискател и на основание на чл. 18 от ЗЧСИ е оправомощил
съдебния изпълнител да определя способа на изпълнение, на 04.11.2021г.
взискател е поискал налагане на запор върху банкова сметка на длъжника,
такова искане е направено от взискателя и на 31.08.2023г.
Спорен въпрос, въведен и във възизвното дело е дали срокът на
погасителната давност за процесните вземания е прекъсван регулярно по
начин, който да препяства погасяването им.
6
Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за банков кредит,
погасителната давност за тези вземания е 5 години за главница и 3 години за
лихвите. След влизане в сила на заповедта за изпълнение срокът на
погасителната давност за всички вземания, посочени в нея е 5 години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици на
влязлото в сила решение, поради което и приложима е чл. 117, ал.2 от
ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от
влизането й в сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно
установителното им действие в отношенията между страните – след влизането
му в сила страните не могат да продължават спора. Изключение са
институтите на отмяна на влязло в сила решение и новонастъпили след
приключване на съдебното дирене факти, даващи право на нов иск за
спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за
изпълнение - длъжникът не може да оспорва вземането с възражения,
основани на факти, станали му известни или могли да му станат известни в
срока за възражение. Така влязлата в сила заповед има установително и
преклудиращо действие. Осъдителните решения имат изпълнителна сила.
Такава имат и влезлите в сила заповеди за изпълнение. Както при решенията
така и при заповедите преразглеждане на спора за съществуването на
вземането е възможно само при строго лимитирани основания по реда на чл.
423 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303
от ГПК. При така разписаната нормативна уредба се налага извод, че
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение
характер на влязло в сила съдебно решение и при нея следва да намери
приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. При всички хипотези на чл. 416 ГПК
настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно. Този законодателен подход е съществено различен
от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК /отм/. Това е така, защото по
новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ . Така, по новия
процесуален ред със стабилизирането на заповедта оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират, както се преклудират и възраженията срещу основателността на
7
претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда
на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че
вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск
извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените
специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за
изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея
вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и
факти, осъществени преди влизането й в сила. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. В
това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите
съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно
стабилизирането й. Това важи и за фактите, които са от значение за
погасителната давност, които са настъпили до края на срока за възражение по
чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. №
1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Определение е № 214/15.05.2018г. на ВКС, по
ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение № 791/3948/2012г./
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба,
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
8
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия
от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В
този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай заповедта за изпълнение е влязла в сила , като
регулярно по образуваното изпълнително дело са искани и извършвани
изпълнителни действия , които са прекъсвали погасителната давност за тях.
Всяко искане на взискателя за изпълнително действие е от естество да
прекъсне погасителната давност, независимо дали то е довело реално до
събиране на имущество на длъжника, което да служи за удовлетворяване на
взискателя. Това е така, защото погасителна давност е санкция за взискателя,
който не е проявил за определен период за събиране на вземанията си. До
26.06.2015г. погасителната давност за процесните вземания е била спряна /В
този смисъл Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС/ . Този извод следва при съобразяване на обстоятелството, че в
случая изпълнително дело е било образувано преди 26.06.2015г., като към
този момент не е била настъпила перемпция по същото. В случая периода от
време между отделните изпълнителни действия, поискани от взискателя,
съответно от направените от длъжника признания на задълженията, събиране
на сумите по приложените изпълнителни способи не превишава пет години.
Действително, в периода от 01.02.2012г. до 27.06.2014г. няма искания за
извършване на изпълнителни действия от взискателя. Такива обаче са
9
поискани и извршени преди 26.06.2015г. – с постановлението от 27.06.2014г., с
това от 11.06.2015г., които са били в изпълнение на искани преди това
изпълнителни способи на взистателя. Действия , извършени след настъпване
на перемпция водят до прекъсване на погаителната давност, то поставят и
начало на ново изпълнително поризводство. При перемпция по чл. 433, ал.1, т.
8 от ГПК прекратяването на изпълнителното дело не засяга изпълнителните
способи, които са се осъществили преди това - те са осъществени и
приключили като отделни процеси преди прекратяването. Обезсилването на
предприетите изпълни действия при прекратяване на изпълнителното дело не
се отнася до действията, с които законът свързва вече настъпил материално-
правен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност. Перемпцията
и погасителната давност са различни правни институти с различни правни
последици. Прекратяването на изпълнителния процес поради перемпция не
прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга
приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен
изпълнителен способ не бъде реализиран. Санкцията за кредитора при
настъпила перемпция по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК е невъзможността да събере
от имуществото на длъжника вече направени разноски по перемираното дело,
както и загуба на наложените обезпечения. Ново писмено искане на
кредитора след настъпване на перемпция поставя начало на ново процесуално
правоотношение, съдебният изпълнител продължава да бъде задължен да
изпълни заповедта за принудително изпълнение, съдържаща се в
изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и прекъсването й
водещо значение има искането на кредитора за изпълнителен способ, който
дори да не се осъществи по независещи от него причини, води до прекъсване
на погасителната давност. За прекъсване на погасителната давност
определящо е материалноправната уредба, но молбата на кредитора за
изпълнение следва да е редовна. При нередовна молба за изпълнителен
способ, указания за отстраняване на нередовности дължи съдебния
изпълнител. Само върната молба на взискателя поради неотстраняване на
нередовностите й в дадения срок не прекъсва погасителната давност.
Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, което е
извършено по изпълнително дело, по което перемпцията вече е била
настъпила. / В този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по
тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/.
10
В случая кредиторът е искал извършването на изпълнителни действия
през 2011г., на 01.02.2012г. длъжникът е признал задължението, следващото
искане за изпълнително действие е било на 27.06.2014г. и регулярно такива са
искани и извършвани в последствие, събирани са суми, поради което и
доколкото изпълнителният лист е бил в държане на съдебния изпълнител,
последният не е върнал молбите поради неотстраняване на нередовностите
им, то тези молби са довели до прекъсване на погасителната давност. Тези
молби съдържат искане за проучване на имущество, но съдържат и искане за
насочване на изпълнението върху имуществото, поради което и са от естество
да прекъснат погасителната давност. Проявена от него активност, дори да не е
довела до събиране на имущество на длъжника, води до прекъсване на
погасителната давност. При така възприето следва извод, че исканията на
взискателя за изпълнителни способи са довели до прекъсване на
погасителната давност за процесните вземания и тя не е била изтекла към
подаването на исковата молба на исковата молба, а и към момента. По време
на исковия процес по чл. 439 от ГПК погасителна давност не тече, защото
процесът е за съществуване на вземането-аргумент от чл. 115 , ал.1 буква „ж“
от ЗЗД.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника итой следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемият възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв.
определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Закона за
безплатната правна помощ, наредбата за заплащането й, при съобразяване на
обстоятелството, че въззивното дело не се отличава с висока сложност.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 800/15.01.2024г. по гр.д. № 32552 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 29-ти състав.
ОСЪЖДА З. П. Т., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС
11
Матрикс”ЕООД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК
сумата от 100лв. /сто лева/, представляващи съдебни разноски за производство
пред СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12