РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Петрич, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200310 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 24-0314-000467 от
23.08.2024г. на ВПД Началника на РУ при ОД МВР Благоевград, РУ Петрич, с
което на М. П. Д., с ЕГН-**********, с адрес в /населено място/, за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба №Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР му се отнемат общо и 10 контролни точки.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло
наказателното постановление, като счита, че от субективна страна липсва
осъществено нарушение, извършено виновно от него. Излага мотиви в тази
насока, като твърди, че по време на проверката от ПП- гр. Петрич, същия не е
знаел, че процесния автомобил е без регистрация. Излага се също, че са
изтекли повече от 6 /шест/ месеца от съставянето на АУАН, въз основа на
което е издадено същото и от постановяването му на 23.08.2024 г.. Посочва, че
на последното липсва подпис.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител- адв. Г. П.- АК - Б.
която доразвива тезата в жалбата, като конкретизира оспорването относно
вината на жалбоподателя за знанието му, че автомобила е дерегистриран
служебно, като оспорва правилността на цялата процедура и се навеждат
доводи за процесуални нарушения. Посочва, че липсват данни относно
1
уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация, поради
което няма как лицето да знаело, че управлявало МПС с прекратена
регистрация. Претендират се съдебно разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се
представлява от упълномощения юрисконсулт. В придружителното писмо с
което е входирана преписката от 29.05.2025г. се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна
сложност на делото, като се прави искане за присъждане на такова под
нормативния минимум в случай не неблагоприятен изход на делото за него.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура –
Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват
становище по жалбата и наказателното постановление.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:
На дата 08.05.2024 г., св. С. и св. П., служители в РУ- Петрич,
осъществявайки техните служебни задължения, спрели за рутинна проверка,
лек автомобил марка и модел „БМВ 530Д“, с рег. № 9373 CLF /регистрация на
Кралство Испания/. Съобразявайки се с това обстоятелство решили да
позвънят за съдействие на св. Д., началник на КАТ, с място на работа в П. към
момента на проверката, като го уведомили за случилото се. Последния след
като извършил справка относно процесния лек автомобил в европейската
система EUROCARIS, установил че горепосочения лек автомобил е с
прекратена регистрация от 17.02.2023 г., и тъй като нарушението е било близо
до местоработата му, решил да посети мястото на нарушението.
Св. С. и св. П., след като събрали от жалбоподателя необходимите
документи, и като установили, че същия разполагал само с застраховка
„Гражданска отговорност“ и регистрация на автомобил от Кралство Испания,
са съставили на място АУАН серия GA № 1221205/08.05.2024 г., за извършено
нарушение по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, а именно за това че, жалбоподателят
на 08.05.2024 г. около 14:00 часа в /населено място/, по ул. „Ц.С.“ управлявал
като водач, на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № 9373 CLF, с прекратена регистрация
от дата 17.02.2023 г. от държава Испания.
По случая е образувана Преписка № 3143М- 188/2024 г. по описа на РУ-
Петрич за констатирано управление на МПС с прекратена регистрация и
евентуално за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, която е
докладвана на ТО - Петрич към РП - Благоевград по компетентност. С
издадено постановление за възлагане на извършването на проверка от
16.05.2024 г. на прокурор М.К., по образувана адм. преписка № 3813 от 2024 г.
по описа на РП-Благоевград, ТО-Петрич е било възложено да бъде извършена
справка относно данните на процесния лек автомобил и по какъв начин е
придобит. От събраните по време на проверката гласни и писмени материали в
достатъчен обем се установило, следното от фактическа страна: Процесният
автомобил бил закупен през 2023 г. от П.И.М., ЕГН : **********, жител на
2
/населено място/ от лице от /населено място/ като в обяснението си същия
твърди, че договора за покупко - продажба е бил в „жабката“ на автомобила.
През м. август 2023 г. автомобила аварирал пред автокъща „И.“ находащя се
/населено място/, местност „Д.“ на Републикански път II- 86, където е
престояла там около два дни, след което е закупена от Д. без с М. да оформят
договора пред нотариус. Св. Д.С.К., ЕГН: **********, жител на /населено
място/ - собственик на автосалон „И.“ потвърждава думите на М., че
автомобила не е бил предмет на дейност на фирмата му и няма отношение
към него.
От м. август на 2023 г. автомобилът е във физическото владение на М.
Д., като същия го управлява с рег. Табели, с които автомобила е внесен в
РБългария. През м. април 2024 г., същият е сключил застраховка ГО, но не го е
пререгистрирал в законоустановения едномесечен срок. Същия в писменото
снето обяснение твърди, че не е знаел, че трябва да регистрира автомобила в
РБ по надлежния ред. Представил за прилагане ксерокопия на испански талон
за регистрация на МПС и ГО, тъй като не е разполагал с други документи.
При тази фактическа обстановка и след анализ на събраните по
преписката материали, водещия настоящото производство Прокурор, е издал
Постановление за отказ на образуване на досъдебно производство 05.08.2024
г., като намерил че деянието извършено от нарушителя Д., макар формално да
осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал.2 НК, неговата
обществена опасност е явно незначителна, поради което не следва да се
образува наказателно производство като на М. П. Д. на основание чл. 9, ал.2
НК следва да му бъде наложено административно наказание по реда на ЗДвП.
На издаденото Постановление за отказ, са изложени още мотиви
подкрепящи отказа на прокурора за образуване на досъдебно производство, а
именно, че лицето на първо място не е осъждано /реабилитирано е по право/,
на следващо място по преписката няма данни процесния автомобил да се
издирва от полицейските органи и няма доказателства да е предмет на
престъпление или средство, което да е послужило за извършване на
престъпление. А също така, няма данни чрез това деяние жалбоподателят да е
преследвал някаква неправометна цел.
Препис от постановлението бил изпратен на Началника на РУ на МВР-
гр. Петрич, за преценка и налагане на административно наказание по реда на
ЗДвП.
Въпреки установените данни по събраните справки приложени в
административната преписка, както и постановения прокурорски отказ за
образуване на досъдебно производство, получавайки препис от прокурорския
акт, както и въз основа на издадения АУАН № GA1221205 от 08.05.2024 г.,
АНО предприел решение за издаване на обжалваното наказателно
постановление с № 24-0314-000467/23.08.2024 г., с което Д. е бил
санкциониран за това, че е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от
3
ЗДвП, поради което и на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е
наложена „Глоба“ в размер на 200 лева, и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за това, че 08.05.2024 г. около 14:00 часа в /населено
място/, по ул. „Ц.С.“ управлявал като водач, на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № 9373
CLF, с прекратена регистрация от дата 17.02.2023 г. от Република Испания,
което е връчено на наказаното лице на 20.05.2025 г., като същото го е
подписало без възражения.
Процесното НП е обжалвано в законоустановения срок, видно от
постъпилата жалба на 22.05.2025 г. директно в РС- Петрич, след което е била
изпратена до АНО за изпращане на пълната административна преписка, като
на 29.05.2025 г., е било образувано настоящото административно- наказателно
производство по описа на РС- Петрич.
От разпитаните свидетели по делото, а именно св. С. и св. П., се
установява че след проверка която се осъществила, чрез телефонен разговор
до Началника на КАТ- св. Д. за процесното МПС, нямало съществуваща
валидна регистрация. Потвърждават обстоятелството, че номерата на табелите
са били испански, не разполагали с информация дали са валидни. В
продължение на изложеното от тях, се установява че жалбоподателят Д., е
разполагал като документи само с валидна „Гражданска регистрация“, както и
с испанска регистрация за собственост на процесния лек автомобил. Не е
представена по хода на проверката някаква декларация, относно закупуването
на автомобила от български гражданин, или договор или друг документ.
Относно зададените въпроси от процесуалния представител на нарушителя,
разпитаните свидетели са отговорили на въпросите, които попадат в тяхната
длъжностна характеристика, а за въпроси относно технически преглед и за
валидна „Гражданска отговорност“, същите посочват че нямат възможност да
разполагат с такава информация. От друга страна, подчертават че поведението
на Д., към тях е било агресивно, като е повдигал конфликти с колегите им към
Криминална полиция. На мястото на извършеното нарушение, бил повикан и
св. И. Д., тъй като случилото се било близо до КАТ. В качеството си на
свидетел, последния е бил разпитан в хода на настоящото съдебно
производство.
Св. Д., в неговите показания дава изяснения относно случая, като
обяснява по подробен начин какво се е случило по време на извършената
проверка. На първо място, потвърждава факта че е било представено испанско
СРМПС както и застраховка „ГО“ по рамата на автомобила. Проверката за
регистрация, се извършила с направена справка в Европейската
информационна система за автомобилите EUCARIS, от която се установи че
превозното средство е с прекратена регистрация от около 3 месеца от
Кралство Испания. Свидетелят посочва, че при френските и испанските коли
при прекратяване на регистрацията не се връщат регистрационните табели,
отговарящи по талон и по рама на този автомобил, но същия беше с
прекратена регистрация.
4
Последния собственик на автомобила е бил испанец. Няма
съществуващи данни за прехвърляне на собствеността върху друго лице.
Посочва, че му обяснили нарушението и извършената справка, че автомобила
е с прекратена регистрация, както и че в неговата ситуация следва да има
документ за собственост, договор за покупко - продажба или договор-
фактура, тъй като същия не разполагал с нито един от горепосочените
документи.
От разпита и на тримата свидетели, се установява че Д. не е знаел за
прекратяването на регистрацията за закупения от него автомобил, а и също
така че не разполагал с договор за покупко - продажба.
На следващия ден, след установяване на нарушението, а именно на
09.05.2024 г., жалбоподателя Д. е регистрирал процесния лек автомобил пред
С-Р Пътна Полиция гр. Благоевград, с транзитни номера- 615М146, за
придвижване до служба КАТ; Ограничения на разрешително за временно
движение: важи за придвижване в страна - без ограничение, със срок на
валидност до 08.06.2024 г., на името на А. М. Д..
На дата 06.06.2024 г., процесния лек автомобил „БМВ 530Д“ – Сив
металик е бил пререгистриран на името на Фатма Наази Д.- ЕГН **********,
като собственик, с рег. № А7624РМ, пред С-Р „Пътна Полиция“- /населено
място/.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и гласни такива-показанията на актосъставителя мл.
автоконтрольор М. А. С., свидетеля Г. Й. П.- служител в РУ- Петрич и св. И. Д.
Д.- служител в РУ- Разлог; НП № 24-0314-000467/23.08.2024 г.,
Постановление за отказ да се образува НП от 05.08.2024 г. на Прокурор при
РП- Благоевград ТО- Петрич, справка за нарушител/водач, справка за
нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., писмо рег. № 314000 -
7184/11.07.2025г. на РУ - Петрич, писмо № 3813/2024 г. от 11.09.2025 г. от РП-
Благоевград, ТО- Петрич, електронна справка за съдимост на лицето М. П. Д.,
докладна записка рег. № 314ЗМ-188/24 от 10.05.2024 г., докладна записка рег.
№ 314ЗМ-188/09.07.2024 г., обяснения от Д.С.К. от 14.06.2024 г., обяснения от
М. П. Д. от 28.05.2024 г., копие на Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на годност от 18:09 часа на 01.04.2024 г. до 23:59 часа
на 01.04.2025 г., справка за регистрация на лице в централния полицейски
регистър, касаеща М. П. Д., АУАН Серия GA № 1221205/08.05.2024 г., писма с
рег. № 314000 - 9555/ 17.09.2025г. от РУ- Петрич, длъжностна характеристика
на актосъставителя, писмо с рег. № 314000 - 11555/06.11.2025 г. от РУ-
Петрич, справка в системата EUCARIS за МПС лек автомобил марка и модел
„БМВ 530 Д“ с рег. № 9373 CLF, справка за родствени връзки на
жалбоподателя М. Д..
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
5
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
установяването на което е сторено със Заповед № МЗ - №8121з-
1632/02.12.2021 г., в т.3.8, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност
има право да издава НП за нарушения по ЗДвП.
Установено е, по хода на производството, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна административнонаказателния състав на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената дата в акта и наказателното
постановление е управлявал МПС с прекратена регистрация.
За пълнота на изложеното настоящият състав счита за основателно да
отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.
Настоящия съдебен състав, приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е
развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл.3 ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Относно съображенията описани в приложената жалба, където се
твърди, че издаденото Наказателно постановление е извън 6- месечния срок от
датата на съставянето на АУАН, съдът счита че същото е неоснователно, тъй
като видно от представения АУАН Серия GA № 1221205- същия е издаден на
дата 08.05.2024 г., когато е и установено нарушението от страна на
жалбоподателя, а настоящото атакувано Наказателно Постановление е
издадено на дата 23.08.2024 г., поради което съдът счита, че спазени са
сроковете на чл. 34, ал.3 ЗАНН, от страна на административно- наказващия
орган.
Във връзка с Наказателното постановление представено като
доказателство по настоящото производство, съдът забелязал, че на същото
липсва положен подпис на същото от наказващия орган. От представените
обаче, други две копия верни с оригинала, се установи, че такъв подпис е
6
налице от наказващия орган. В тази връзка съдът отбелязва, че липсата на
подпис на наказващия орган върху наказателното постановление не е
основание за отмяна на постановлението. Съдебната практика и законът
установяват, че формалните нередности при връчване на наказателно
постановление не водят до нищожност или недопустимост на
постановлението, ако страната е упражнила правото си на защита, както е
конкретния случай, видно от приложената Справка за нарушител/водач, както
и от Картона за Наказателно постановление, от които се установява по
категоричен начин, че последното е било връчено на жалбоподателя на
20.05.2025 г. Този факт се потвърждава и от датата в която е подадена
разглежданата жалба, а именно 22.05.2025 г., поради което съдът счита, че и
това твърдение следва да се отхвърли като неоснователно.
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира, че
спорният момент на процесното атакувано наказателно постановление, е дали
съществува извършено деяние от обективна и субективна страна. Във връзка с
това, счита Наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол за материалноправно незаконосъобразно.
В този аспект напълно основателни са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за несъставомерност на вмененото му
нарушение поради недоказване на всички елементи от състава на
административното нарушение, а именно вината. Доказателствената тежест в
административнонаказателното производство лежи върху АНО.
Съгласно текста на чл.140 (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от
31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства,
за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата.“
Разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП- предвижда, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от
горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно
средство е собственикът. Жалбоподателят, безспорно от събраните по делото
доказателства, не е собственик на процесното МПС, а е наказан като водач за
управление на същото след като регистрацията му е била служебно
прекратена. Това обстоятелство е изисквало събиране на несъмнени
доказателства за наличието на знание у него за фактическото положение.
В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна
отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил,
7
за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. В случая е
безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от Д., като видно от
събраните по делото писмени доказателства, е бил с прекратена регистрация.
Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на
контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води
автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Установено е, че
лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № 9373 CLF, не е негова собственост.
Тук следва да се отбележи, че жалбоподателят не е разполагал с никакви
документи които да установяват обстоятелството че последния е бил
собственик на лекия автомобил. По безспорен начин се установило, че същия
го е управлявал на дата 08.05.2025 г., но от снетите свидетелски показания на
полицейските служители в хода на съдебното производство, се потвърди по
категоричен начин, че Д. не е познавал за прекратяването на регистрацията,
тъй като от продавача му е било съобщено, че може да шофира процесния
автомобил само със съществуване на застраховка „Гражданска отговорност“,
която и е сключил видно от представената полица като доказателство прието
по делото /л. 109 от делото/.
В този смисъл, следва да се приложат и дадените показания на св. М.,
който по категоричен начин потвърдил, че въпреки първоначално с купувача
да са разбрали, че след като му доплати остатъка от сумата, в размер на около
80 лева, ще сключват и договора пред нотариус за да се ползва като
собственик на лекия автомобил „БМВ 530Д“, последния не се е върнал за
сключването на сделката, и също така св. М. нямал никаква информация за
него след закупуването на автомобила. Т.е. от неговите показания, се твърди
че неподписания но подготвен договор е останал в „жабката“ на автомобила,
без всъщност да е прехвърлена собствеността.
Поради тази причина, съдът приема, че у жалбоподателя липсва
качеството на собственик на процесната кола. Освен това, св. Д. е подчертал,
че видно от справката която е направил в системата EUCARIS, като последен
собственик фигурира испанския гражданин с името K.A.O., без да има
никакви данни за придобиването на собственост от български гражданин и по
- конкретно от лицето М. П. Д..
Във връзка с гореизложеното, важен момент към настоящия казус, са
отново показанията на св. Д., който посочил, че при прекратяването на
регистрация в държавите на Франция и Испания, няма как друго лице освен
собственика да знае за това обстоятелство, а именно че регистрацията е
прекратена, тъй като не се връщат регистрационните табели. За това, Д. няма
как да знае, че регистрацията на МПС - то е била прекратена, при положение,
че регистрационните номера са били на мястото си. Не е имало никаква друга
индикация, че регистрацията на автомобила може да е прекратена. Поради
което, съдът приема че този факт отново потвърждава липсата на субективна
отговорност в лицето на жалбоподателя Д. и във връзка с това счита, че не
следва да се наказва с предвидените в чл. 175, ал.3 от ЗДвП административни
8
наказания.
В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС
- ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото
жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че
управляваният от него автомобил е отрегистриран. Според легалната
дефиниция на чл.6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред“.
По конкретния казус, установеното в АУАН и НП нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, не задоволява изискванията за осъществен състав на това, тъй
като липсва субективния елемент от състава, което е вината, въпреки че в
разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при
непредпазливост, на основание чл. 7, ал.2 ЗАНН.
От изложеното до тук обаче, съдът приема че не е налице както умисъл
като форма на вината, както и не е налице непредпазливост, в никоя от
формите й. Видно от снетите обяснения, жалбоподателят не е целял, нито
допускал настъпването на общественоопасните последици, но също така не е
и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди.
Съдът основава тези си съображения на разпоредбата на чл., 41, ал.1 от
НК, която гласи, че: „Незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това
престъпление“. Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на
административните нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая, съдът
констатира, че се касае именно за незнание на факт от обективната
действителност, което се изразява върху прекратяването на регистрацията на
МПС, за което управляващият го несобственик няма как да знае, което към
състава на административното нарушение по чл. 175, ал.3, пр. 1 във вр. с
чл.140, ал.1 от ЗДвП /вж. Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС- Бургас и
др.).
Поради тези причини, и въпреки, че АНО е бил запознат с тези
обстоятелства, а именно че видно от направената справка, относно
прекратената регистрация и факта, че жалбоподателят не визира като
собственик на процесния автомобил, не е извършил проверката по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, а именно да прецени всички обстоятелства и събраните по делото
доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението,
авторът и неговата вина, да издаде процесното обжалвано Наказателно
Постановление. Установено по всичко е, че това не е осъществено, тъй като не
е доказано нарушението да е извършено от Д. виновно /нито умишлено, нито
непредпазливо/. Поради тези причини не следвало да се издава Наказателно
Постановление, а производството по настоящия случай да бъде прекратено.
Обобщавайки всичко изложеното дотук, съдът счита, че
наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което
9
следва да бъде отменено.
Отделно, но и във връзка с вече изложеното, НП, в частта, в която е
посочено, че се отнемат общо 10 контролни точки, съдът намира, че е
необосновано и незаконосъобразно и респективно - подлежи на отмяна, не
само защото отнемането на контролни точки е последица от извършено
нарушение на посочен нормативен акт /в случая на ЗДвП/, фигуриращ с
списъка на Наредбата, което в настоящия казус не е доказано по несъмнен
начин, а и защото в конкретния случай административно наказващият орган е
посочил като основание за отнемане на контролни точки само Наредбата Із -
2539 от 17.12.2012 г., без да е посочил конкретните разпоредби от нея, на
чието основание се отнемат 10 контролните точки по посочената Наредба
№Із-2539/2012, в сила от 2013 г. на МВР.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Въз основа на всичко описано, съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради недоказаност и неправилно
приложение на закона и същото следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, който
претендира чрез своя процесуален представител възстановяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие оригинали 2 броя (л.153 и
л.154 от делото), от който е видно, че за процесуално представителство по
настоящото нохд на 18.08.2025г. е договорено възнаграждение в размер на 500
лева, обективирано в договор за правна защита и съдействие серия БС
№********** от 18.08.2025г. /л.153 от делото/, в графа „начин и срок на
плащане“ изрично е отбелязано: авансово 250 лева, остатъка по н.дело. Като
на позиция „Платена сума“ е посочено 250 лева - цифром и словом и на
позиция “от които в брой „ е посочено отново 250 лева - цифром и словом,
което безспорно установява, че макар и да се договорили страните
възнаграждение в размер на 500 лева, то адвоката е получил авансово и в брой
сумата от 250 лева, а разликата остава дължима. С представеният втори
договор за правна защита и съдействие серия БС №********** от 30.09.2025г.
/л.154 от делото/ е договорено възнаграждение в размер на 250 лева, като
изрично е посочено че това е остатъка от договорената сума от 500 лева, както
и че същите са изплатени на ръка, което е отразено и в съответните позиции,
следователно съдът възприема, че така договорената сума е заплатено изцяло
и в брой по начин посочен по-горе. Отделно от това на стр.148 от делото се
намира и договор за правна защита и съдействие серия БС №********** от
10
20.05.2025г., с който страните са се договорили за заплащане на сума в размер
на 100 лева за изготвяне на жалба срещу процесното НП, по повод на което е
договорено сумата да бъде заплатена в брой и в изпълнение на своето
задължение, адвокат П. е депозирала и жалба на 22.05.2025г.. Относно така
претендираната сума ответната страна, чрез своя процесуален представител
изрично е сторил възражение за прекомерност, което настоящата инстанция
счита за неоснователно предвид това, че договорения и претендиран размер от
600 лева е в минималния договорим такъв съгласно Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, представляващ общ
размер на сумата за изготвянето на жалба и за процесуално представителство.
Още повече че за изготвяне на жалба адвоката е договорил сума под
минималната по Наредбата. От друга страна процесуалното поведение на
адвокат П. се отличаваше с изключителна активност, подготвеност и
прецизност във всяко съдебно заседание, по настоящото производство.
Въпреки че адвоката се е намирала в /населено място/ и поради
отдалечеността на двата града Бургас-Петрич, то тя е нямала възможност да
се яви във всяко съдебно заседание, но се яви в първото такова, но и това не я е
възпрепятствала да подготви и изпрати на съда въпроси, които да бъдат
поставени на свидетелите. Същата е проявявала активност след всяко съдебно
заседание за извършените действия и е правила искания и становища за
следващото и последно е подготвила и подробна писмена защита приложена
по делото. Макар настоящото производство да не се отличава с различна или
по-тежка фактическа и правна сложност, съдът счита че така договореното
възнаграждение в общ размер не е прекомерно, то е минимално предвидения в
Наредбата № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатската работа и не
следва да бъде намалявано.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0314-000467 от 23.08.2024
г. на ВПД Началник РУ при ОД МВР Благоевград, РУ-Петрич, с което на
основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на М.
П. Д., ЕГН-**********, с адрес /населено място/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца/ за нарушение на чл.140, ал.1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и са отнети 10 контролни точки, на
основание Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Благоевград да заплати на М. П. Д., ЕГН-
**********, с адрес /населено място/ сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
11
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Благоевград в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12