№ 76
гр. Чирпан, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20245540200182 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от Е. Д. П., ЕГН **********, чрез младши адвокат И. Д. Б. от АК –
Ямбол, против наказателно постановление (НП) № 24-0375-000405/14.05.2024 г. издадено от
И.Д.Д., на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан, моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, водач на МПС, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. От фактическа страна извършването на вмененото на Е. Д. П. нарушение се
основава на това, че на 24.04.2022 г. в 04.30 часа в Община Братя Даскалови, на АМ Тракия, км.
157+300, в посока от изток на запад е управлявал товарен автомобил, марка „Ситроен Джъмпер“, с
рег. номер ***, собственост на „Сливен Ауто“ ООД, БУЛСТАТ *********, като не е избрал
1
скоростта си на движение съобразно пътната обстановка, загубил контрол над МПС, блъснал
предпазната мантинела отдясно по посока на движението си и напуснал пътното платно, като се
преобърнал странично в полето. За обосноваване от правна страна на административното
обвинение, като нарушена е посочена нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, регламентираща, че
водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Административнонаказателната отговорност на Е. Д. П. е ангажирана в хипотезата на чл.
179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП – причиняване на ПТП поради движение с несъобразена скорост.
Причиняването на ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от
ЗДвП, фактически е обосновано в съдържанието на издаденото наказателно постановление и е
установено по безспорен и несъмнен начин от събраните и по делото писмени и гласни
доказателства. Но за квалифицирането на деянието като административно нарушение по чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, не е достатъчно водачът на МПС да е причинил ПТП, а е необходимо
настъпилото пътнотранспортно произшествие да е поради движение с несъобразена скорост с
обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, които водачите на МПС следва съблюдават при избиране
на скоростта на движение.
В случая от фактическа страна по никакъв начин не е обосновано с кои от посочените в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП като изисквания обстоятелства, които водачите на МПС следва съблюдават при
избиране на скоростта на движение, се явява „несъобразена” скоростта на управление на
автомобила към момента на причиняването на ПТП. За фактическото обосноваване на вмененото
на санкционираното лице нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, не е достатъчно възпроизвеждането
на съдържанието на приетата за нарушена законова разпоредба. Съответно, при описанието на
деянието, квалифицирано като административно нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, не е
достатъчна констатацията, че водачът е управлявал МПС като се е движел с несъобразена скорост, а
се следва посочване на конкретни обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В случая такива обстоятелства не са посочени, а същите са свързани с обективни признаци от
състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на
наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите
на административното обвинение от фактическа страна. Непосочването на всички релевантни
факти и обстоятелства от значение за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за
последица фактическа необоснованост на повдигнатото на Е. Д. П. административнонаказателно
обвинение по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Недопустимо е тези фактически
обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика – същите е
следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при
описанието на нарушението.
На следващо място, по случая липсват каквито и да е било данни, още по-малко
доказателства, дори и като индиция, че санкционираното лице е управлявало МПС с несъобразена
с пътя и пътните условия скорост. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при
условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и
доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния
2
състав по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП. Още повече, че в подаденото от възражение срещу
АУАН, Серия GA, № 1241040/24.04.2024 г. въз основа на който е издадено обжалваното НП се
излагат твърдения за втори участник в процесното ПТП (тежкотоварен камион) и тези твърдения
кореспондират с показанията на полицейски служител посетил местопроизшествието – св. З. А. З.
(л. 58 от делото). Преди да издаде наказателно постановление, наказващият орган е бил длъжен да
извърши проверка на обстоятелствата по случая и ако съществува спор относно установената в
акта фактическа обстановка, да събере допълнителни доказателства за установяване на
обективната истина. В случая АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй
като разследването на спорните обстоятелства се изразява единствено в снемане на докладна
записка от актосъставителя (л. 23 от делото) и преповтаряне на съдържанието и в „становище“ от
мл. полицейски инспектор (л. 24 от делото), т.е. налице е формално разследване на спорните
обстоятелства.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обвинението за извършено от Е. Д. П. нарушение
по чл. 179, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено
необосновано, поради което наложеното обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят не претендира и не представя
доказателства за направени съдебни и деловодни разноски, поради което такива няма да и бъдат
присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0375-000405/14.05.2024 г. издадено от И.Д.Д.,
на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
3