№ 24409
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110149625 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е от Д. М. срещу „Медиатор 2015“ ООД с предявена осъдителна искова
претенция по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лева – частична
претенция от сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания, засягане на общественото мнение за ищеца в
лично и професионално естество, вследствие от изнесени клеветнически твърдения в статия
със заглавие: „Уволниха скандалния д-р Д. М. от УМБАЛ – Бургас“, публикувана на
18.07.2019 г. в електронно издание „Флагман“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на публикацията – 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане (след
връщане на исковата молба в частта относно претендираното обезщетение вследствие от
публикувани коментари на трети за процеса лица под процесната статия с определение на
съда от 29.04.2024 г., влязло в сила).
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът д-р Д. М. живее постоянно в
Република България, в град Бургас от 2000 г. Изяснява се, че същият е дипломиран доктор
по хуманна медицина, завършил МУ в град Варна през 2007 г., като от 2012 г. е доктор на
медицинските науки. Посочва се, че същият завършва курсове и практики в България, и в
чужбина, като през 2012 г. е награден със сребърен орден от Българския лекарски съюз – за
национални заслуги към Република България и е обявен за лекар на годината. Поддържа се,
че ищецът работи и специализира спешна медицина, харвестинг хирургия, сърдечно-съдова
хирургия, преподава и на студенти. Излага се, че ищецът Д. М. е собственик и управител на
„Хоспис М.“ ЕООД. Твърди се, че в град Черноморец се намира единственото лечебно
заведение, лицензирано за област Бургас, представляващо хоспис- „Хоспис М.“, собственост
на дружеството, а в град Поморие – специализирана институция – единственият мастен
специализиран център за хора с увреждания, регистриран от АСП. Излага се, че хосписът е
създаден съгласно законите и изискванията на МЗ за осигуряване на медицинско и
санитарно обслужване, и обслужване на качествено равнище. В исковата молба се посочва,
че в процесната статия са посочени неверни позорящи обстоятелства по отношение на
ищеца като доктор по хуманна медицина и управител на лечебно заведение. Поддържа се, че
информацията в статията е за неправомерни прояви на ищеца като лекар в „Спешно
отделение“ към МБАЛ Бургас, за ощетяване на пациенти с умишлени и злонамерени
действия, за наложени множество наказания за негови неправомерни действия от
ръководството на МБАЛ Бургас, която информация се отрича като невярна и явно
заблуждаваща. Конкретно се посочва, че следните изрази и думи от процесната статия не
отговарят на истината и са причинили на ищеца неимуществени вреди, а именно: заглавието
1
на статията, текстът под него: „Оплакване на пациент, платил излишно 2500 лева, преляло
чашата на търпението към доктора“; следния текст: „По неофициална информация чашата
на търпението преляла след поредната жалба на потърпевш, който трябвало да постъпи за
изследвания в едно от вътрешните отделения на УМБАЛ-Бургас. Д-р М. отказал и го
пренасочил към частна болница, която нямала договор със Здравната каса. Така пациентът
трябвало да плати 2500 лева. В УМБАЛ-Бургас тази сума щяла да бъде покрита от Здравната
каса и болният нямало да плати нищо.“. Посочва се, че в статията, освен неверните факти,
съзнателно добавена като обяснение в текста е и посочена препратка към предходна статия
във „Флагман“, в която ръководеният от ищеца „Хоспис М.“ в град Черноморец е
квалифициран като „хоспис на лудите“, а на д-р М. е приписвано неетично поведение към
пациентите и измами в ръководеното от него лечебно заведение. Изяснява се, че самото
заглавие на статията съдържа отрицателна характеристика с негативен епитет –
„скандалния“ д-р М., а подзаглавието на същата съдържа негативно представяне. Излага се,
че вследствие от тази публикация ищецът търпи сериозни неимуществени вреди,
изразяващи се в публично засягане и обругаване на личното му достойнство и на
професионалната му репутация като известен медицински специалист и ръководител на
собствено лечебно заведение, изпитвано от ищеца постоянно нервно напрежение,
раздразнение и отрицателни емоции. Твърди се, че тези неверни факти, свързани с името на
ищеца са клеветнически по своя характер. Излага се, че същите са станали достояние на
децата на ищеца, на родителите и близките му, като са засегнати името, честта и
достойнството му и извън страната. Посочва се, че от датата на първоначалната публикация
на процесната статия – 18.07.2019 г. до момента на предявяване на иска, в продължение на
три години, същата е достъпна за читателите в интернет пространството, което води до
тежко засягане на личната и професионална обществена оценка за ищеца. Намира, че
публикуването на непроверена негативна и невярна информация, заблуждаваща по своя
характер, представлява деликт по см. на чл. 45 ЗЗД, отговорен за който, при липсата на
посочен автор на статията, е именно гл. редактор на сайта „Флагман“. Счита, че
отговорността на ответното дружество „Медиатор 2015“ ООД е обективна такава, тъй като
статията е публикувана в информационен сайт на „Флагман“, издаван именно от
дружеството. С тези съображения Д. М. отправя искане за уважаване на исковата претенция
и за присъждане на сумата от 2 000 лева – като част от общо дължимата сума от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки,
страдания, засягане на общественото мнение за ищеца в лично и професионално естество,
вследствие от изнесени клеветнически твърдения в статията със заглавие: „Уволниха
скандалния д-р Д. М. от УМБАЛ – Бургас“, публикувана на 18.07.2019 г. в електронно
издание „Флагман“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
публикацията – 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Медиатор
2015“ ООД, чрез пълномощниците си адв. Димитрова и адв. Ч., релевира възражение за
местна неподсъдност на спора на Софийски районен съд, с искане за прекратяване на
производството по делото и изпращането му подсъдност на Районен съд-Бургас на
основание чл. 118, вр. чл. 105 и чл. 115, ал. 1 ГПК. В тази връзка се посочва, че приложима
по отношение на иск за вреди от твърдян деликт, изразяващ се в публикация в интернет
пространството, е подсъдността по чл. 1005 ГПК – по седалище на ответника, което е в град
Бургас. Наред с това се излага, че при прилагане на подсъдността по чл. 115, ал. 1 ГПК – по
местоизвършване на деянието, следва да се съобрази, че последното е на територията на
град Бургас. Счита, че местоизвършването на деянието е местопребиваването на
пострадалия, а в случая ищецът е с местоживеене в град Бургас, където и упражнява своята
професия. По същество ответната страна оспорва предявения иск по основание и размер,
считайки, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на „Медиатор 2015“
2
ООД на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Оспорва се ищецът да е претърпял неимуществени
вреди, тяхното естество и причинно-следствената връзка между вредите и публикуването на
статията от 18.07.2019 г. със заглавие „Уволниха скандалния д-р Д. М. от УМБАЛ – Бургас“.
Посочва се, че изнесените факти в процесната статия са верни и намират основание в
добросъвестно събрана информация от журналистите, а публикацията не е в разрез с
обективната журналистическа етика. Твърди се, че в процесната статия са отразени верни
факти. Конкретно се поддържа, че такъв е уволнението на ищеца от „УМБАЛ-Бургас“ АД
чрез наложено дисциплинарно наказание уволнение на същия като лекар в Спешна
медицинска помощ към лечебното заведение със Заповед № V-нак-5/16.07.2019 г., поради
установени и допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, за които са
подадени жалби от пациенти на болницата и техни близки, като неоказана от ищеца на
работното му място своевременна и качествена медицинска помощ, изписване на пациенти
без да са получили в адекватен на състоянието им обем медицинска помощ, насочването им
към извънболнична медицинска помощ в други лечебни заведения. В отговора се посочва,
че с предходни заповеди на изпълнителния директор на „УМБАЛ-Бургас“ АД на ищеца са
наложени дисциплинарни наказания предупреждение за уволнение отново за нарушения на
трудовата дисциплина. Излага се, че употребеното в заглавието на статията определение
„скандален“ не е обидно и противоправно, а представлява избран от авторите начин на
изразяване. Наред с това, изразът „скандалният д-р Д. М.“ намира своето фактическо
основание в оплаквания на пациенти в хосписа в град Черноморец и техни близки,
предоставени на медията. Посочва се, че през 2015 г. от други медии са публикувани
разкрития за настаняване на пациенти в хосписа на ищеца преди снабдяването му с
разрешение от РЗИ-Бургас за функционирането му, а също за битовите и финансови
условия, при които се настаняват и обслужват болни хора в хосписа. Налице са и излъчени
предавания в телевизионния ефир, чрез няколко епизода, по сигнал за „незаконен хоспис“ в
град Черноморец, „функциониращ без необходимите за това документи“. В отговора се
поддържа, че от репортажите става ясно, че ищецът д-р М. знае, че хосписът му няма
регистрация, но въпреки това продължава да функционира. Изтъква се, че приложените по
делото писмени доказателства от преписки при РЗИ-Бургас, МЗ и „УМБАЛ-Бургас“ АД
сочат, че до 23.12.2015 г. хосписът в град Черноморец е извършвал нерегламентирана
лечебна дейност. Поддържа се, че са налице подадени жалби в ИА „Медицински надзор“ и
множество такива от пациенти на УМБАЛ „Бургас“ АД – отделение по спешна медицина с
оплаквания от работата на д-р Д. М.. Излага се, че соченото подзаглавие на статията:
„Оплаквания на пациент, платил излишно 2500 лева преляло чашата на търпението към
доктора“ е в смислова връзка със съдържанието на публикацията, в което се съобщава за
уволнението на д-р М. след поредните оплаквания от пациенти на болницата. Намира, че
част от съобщеното в процесната статия – за изпратено оплакване до „Флагман.Бг“ от близък
на пациент в хосписа в гр. Черноморец – негова съпруга, починал там, за заплатен престой
на съпруга й за цял месец, въпреки настъпилата му смърт на шестия ден след приемането
му, представлява изнесени факти в друга статия, публикувана на 15.07.2019 г. По отношение
на тази статия от ищеца е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, предмет на
друго дело – гр. дело № 3135/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас. Ответникът сочи, че
издателят на електронното издание не носи отговорност за коментари на трети лица под
процесната публикация, като на интернет – страницата на „Флагман.Бг“ се съдържа изрично
уведомление до читателите, че коментарите под статиите се въвеждат от тях и редакцията не
носи отговорност за същите. В отговора на исковата молба „Медиатор 2015“ ООД обръща
внимание на обстоятелството, че като председател на „Национална асоциация на
хосписите“, лекар в град Бургас, вкл. в хосписа в град Черноморец и в Дом за стари хора –
град Поморие, ищецът е публична личност, а с това и обект на засилено обществено
внимание, поради което и следва да проявява по-голяма толерантност. В случая е налице
обществен интерес от оповестяване чрез процесната статия на факти, засягащи живота и
3
здравето на уязвима група лица, като публикацията е израз на свободата на словото.
Оспорва се от ищеца да са претърпени описаните неимуществени вреди. Твърди се, че
публикуването на процесната статия не представлява противоправно деяние, поради което и
не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество, доколкото
публикацията е вследствие от добросъвестно извършена журналистическа проверка. При
условията на евентуалност ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение,
намирайки същият за прекомерен. В тази връзка се сочи, че заведеното от ищеца дело има
характера на стратегическо съдебно дело срещу публично участие (т.нар slap, „дела-
шамари“), насочени към ограничаване дейността на журналистите, подлагащи на критика
или негативна оценка поведението на отделни личности. С тези доводи ответникът отправя
искане за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен и за присъждане на
направените по делото разноски.
По възражението на ответната страна за местна неподсъдност на спора:
Изясни се, че предмет на настоящото дело е предявена, като частична, осъдителна
искова претенция по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от изнесени
клеветнически твърдения в публикувана статия.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който
е постоянният адрес или седалището на ответника, а съгласно чл. 115, ал. 1 ГПК иск за вреди
от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието, като
под „местоизвършване на деянието“ по смисъла на чл. 115 ГПК следва да се има предвид
мястото, където е извършен деликтът (неправомерното действие или бездействие), а не
мястото, където са се проявили последиците от това деяние. Въпреки това, настъпването на
вредата е завършващият елемент на непозволеното увреждане.
Следователно, исковете за обезщетение от непозволено увреждане са подсъдни на съда
по постоянния адрес на ответника или по местоизвършване на деянието, като изборът
между тези две възможности е на ищеца.
Когато деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления или
информация в интернет пространството, при което липсва пространствена връзка между
деянието и точно определено географско място, разпространените изявления или
информация стават достъпни веднага от всички географски точки с достъп до мрежата на
интернет. В този случай единствената сигурна връзка на такива деяния с определено
физически конкретизирано пространство, е мястото на настъпване на вредите от него, което
най-често и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия - там където той е
възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази
виртуална среда информация – в този смисъл Определение № 165/25.07.2022 г. по ч. гр. дело
№ 2476/2022 г. по описа на ВКС, първо гражданско отделение.
В настоящия случай, във връзка с дадени от съда указания на ищеца с разпореждане
от 01.12.2024 г. за уточнение на кое място се е намирал когато за първи път е
прочел/възприел е съдържанието на процесната статия, в който срок да ангажира
доказателства в подкрепа на тези свои твърдения, в депозирана молба от 17.02.2025 г.
ищецът е изложил твърдения, че е узнал за първи път за статията на 19.07.2019 г., когато я е
прочел заедно с коментарите, като се е намирал в град София. Посочва, че поради
отдалечеността на времето не е съхранил писмени доказателства, с изразена готовност за
ангажиране на гласни такива чрез разпит на свидетели.
Предвид изложеното, с оглед така въведените твърдения от ищеца, съдът намира, че
към настоящия момент не е налице основание за прекратяване на делото и изпращане му по
подсъдност на РС-Бургас, като на ищеца следва да бъде дадена възможност за ангажиране
на доказателства в подкрепа на твърденията си, след което и въз основа на същите и
останалите материали по делото съдът ще се произнесе по своевременно въведеното
4
възражение от ответната страна по чл. 119, ал. 4 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, като следва:
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия
състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното деяние и неговата
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено
поведение) – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по
описания начин, а именно чрез публикуване на процесната статия в електронно издание
„Флагман“, съдържаща посочените твърдения; 2). причиняването на неимуществени вреди и
техния размер; 3). причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.;
4). отговорност на ответника за вредите, причинени от лицето, на което същият е възложил
извършване на работата, при или по повод изпълнението й, без да е необходимо
установяване на прекия причинител.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да
опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, в т. ч. чрез установяване
истинността на твърденията, окачествени от ищеца като уронващи честта и достойнството
му.
В тежест на ищеца (с оглед възражението за местна неподсъдност на спора на СРС) е
да установи твърденията си, че е узнал - прочел/възприел е за първи път съдържанието на
процесната статия на посочените от него дата и място.
С оглед твърденията на двете страни и конкретните оспорвания, направени с отговора
на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: публикуването на
процесната статия със заглавие „Уволниха скандалния д-р Д. М. от УМБАЛ – Бургас“,
публикувана на 18.07.2019 г. в електронно издание „Флагман“, чийто издател е ответното
дружество „Медиатор 2015“ ООД.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени материали са относими към предмета на спора и
необходими за правилното решаване, поради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства. На ищеца следва да бъдат дадени указания да представи в четлив вид
Констативния протокол от 26.02.2021 г. в неговата цялост, доколкото в приложеното копие
към исковата молба констатираното съдържание в същия не е представено в пълния си текст.
Произнасянето по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-
техническа експертиза с посочените в исковата молба въпроси следва да бъде отложено за
о.с.з., след изслушване становищата на страните и конкретните спорни факти, доколкото с
отговора на исковата молба не е проведено изрично оспорване относно съдържанието на
статията.
Като относимо и своевременно заявено следва да бъде уважено искането на ищеца за
допускане до разпит на двама от поисканите трима свидетели при режим на довеждане за
установяване на изложените от него обстоятелства относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие от процесната публикация. По отношение на останалите
обстоятелства – характера на електронното съдържание и негативното отразяване върху
дейността на управлявани от него заведения, както и по отношение на третия свидетел
5
искането следва да бъде оставено без уважение (доколкото за посоченото обстоятелство -
съдържанието на публикацията от ищеца са ангажирани други доказателства, респ.
доколкото в процеса не са предявени искове за имуществени вреди, съотв. предвид
допуснатите двама свидетели за посочените обстоятелства).
Следва да бъде уважено искането на ответната страна за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на изложените обстоятелства в отговора
на исковата молба – относно верността на изложените факти в процесната статия и относно
проверката на събраната информация.
Във връзка с искането на ответника за изискване за прилагане по настоящото на гр.
дело № 1817/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, към настоящия момент следва да
бъде изискан заверен препис от постановения краен съдебен акт, като ответната страна
уточни вида на конкретните документи, които отправя искане да бъдат изискани за
приобщаването им по делото (предвид общото им формулиране като и „други относими
писмени доказателства“).
На ответната страна следва да бъде указано да уточни дали отправя искане за
прилагане по делото на представения компактдиск или за приобщаване на обективираната в
същия информация (предвид липсата на изрично направено искане в тази насока).
С оглед изложените доводи в отговора на исковата молба следва да бъде изискана
информация относно страните, предмета и етапа на който се намира производството по
следните дела: гр. дело № 49622/2023 г., гр. дело № 49624/2023 г, гр. дело № 49627/2023 г. –
всички по описа на Софийски районен съд, както и по следните дела: гр. дело № 1821/2021
г. и гр. дело № 3135/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, както и за представяне на
заверен препис от крайния съдебен акт, при наличие на такъв.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба и към писмения отговор писмени материали.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в първото по делото о.с.з. да ангажира
доказателства за установяване на твърденията си относно момента и мястото на узнаване за
първи път на процесната статия, в противен случай съдът ще приеме същите за недоказани с
произтичащите от това правни последици.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото о.с.з. да представи в четлив вид
Констативния протокол от 26.02.2021 г. в неговата цялост.
ОТЛАГА за първото по делото о.с.з. произнасянето си по искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по посочените в исковата молба
въпроси.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата,
изложени в исковата молба и съгласно мотивите в настоящото определение, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на трети свидетел за същите обстоятелства, както и
искането по отношение на останалите обстоятелства в исковата молба, съгласно мотивите на
6
настоящото определение.
ДОПУСКА по искане на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата,
изложени в отговора на исковата молба и съгласно мотивите в настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва да осигурят явяването на свидетелите за разпит в
о.с.з.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Бургас заверен препис от постановения краен
съдебен акт (в т.ч. на контролните инстанции) по гр. дело № 1817/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, ГО информация относно страните,
предмета и етапа на който се намира производството по следните дела: гр. дело №
49622/2023 г., гр. дело № 49624/2023 г, гр. дело № 49627/2023 г, както и заверен препис от
постановения краен съдебен акт в случай, че по делото е постановен такъв.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Бургас информация относно страните, предмета и
етапа на който се намира производството по гр. дело № 1821/2021 г. и по гр. дело №
3135/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, както и заверен препис от постановения краен
съдебен акт в случай, че по делото е постановен такъв.
УКАЗВА на ответника най-късно в първото по делото о.с.з. да уточни вида на
конкретните документи, които отправя искане да бъдат изискани за приобщаването им по
делото, както и да уточни отправя ли искане за прилагане по делото на представения с
отговора на исковата молба компактдиск или за приобщаване на обективираната в същия
информация.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8