Р
Е Ш Е Н И Е
№ 809/5.11.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на първи ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1044 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото
е образувано по жалба на Ц.И.Б., чрез адв.К.У. срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0304-000325 от 22.08.2021 г., издадена от Полицейски
инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Несебър. В жалбата се изнасят
факти случили се според жалбоподателят и се излагат аргументи защо се приема
същата за незаконосъобразна –
необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Иска се отмяната и, както и присъждане на направените по делото
разноски. Към жалбата са приложени
доказателства относно правоспособност на лицето Е.Д.С., както и доказателства
относно здравословното състояние на жалбоподателката.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.У., който
излага аргументи за отмяна на процесната заповед за налагане на ПАМ и
претендира заплащане на направените по делото разноски
Ответната страна не взема становище
по делото, не се представлява в съдебно заседание.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Полицейски
инспектор, към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, съгласно приложена заповед от
директора на ОД на МВР гр. Бургас. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 2А,б.Б от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г../ за прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че на 22.08.2021 г. в гр.Несебър е съставен АУАН с
бл. № 155386 спрямо Е.Д.С., който
управлявал МПС – л.а. „Мерцедес С 500“ с рег. №СВ1717АС, като не представил
валидно СУМПС към което спада управлението на МПС категория „В“ и не носи
СРПМПС част II. Тези факти били приети за административни нарушения от компетентно
длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, което съставило сочения
по-горе АУАН поради извършени административни нарушения по чл.150а и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Съставения АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа
фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката АУАН бл. № 155386/22.08.2021г, като възпроизвежда
направените в него констатации.
По делото са приобщени като
доказателства АУАН бл. №
155386/22.08.2021г, оправомощителни заповеди, Епикриза на Ц.И.Б.,
Болничен лист от 26.05.2021 г., амбулаторен лист от 02.09.2021 г., справка за
нарушител водач, справка за извършена проверка в Служба за издаване на
свидетелства за водачи и превозни средства на Кралство Великобритания от
23.08.2021 г, ведно със заверен превод на български език.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото
издаване, но в нарушение на приложимия материален закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас.
Процесната
заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано
управление на МПС от неправоспособно лице – Е.Д.С., като са изложени
и установените обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като
в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо
едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т. 2а., б. „Б“ от ЗДвП,
поради това, че МПС се управлява от водач, който без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя са приложени като доказателства, документи удостоверяващи наличието на издадено в Кралство
Великобритания свидетелство за управление на МПС с номер STOYC911055ED9ND със срок на валидност от 06 април 2019
г. до 02 август 2027 г. Събраните доказателства по административната
преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в
настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото
доказателства не може да се приеме по категоричен начин, че е осъществено
административно нарушение от Е.Д.С., поради което и не се доказва наличието на
основание за прилагане на ПАМ по отношение на МПС – собственост на
жалбоподателката Ц.Б.. Именно с представянето на данни относно
правоспособност на лицето Е.Д.С., които не са оспорени по надлежния ред от
административния орган отпада и условието за прилагане на принудителна административна мярка на
посоченото основание, пордаи което, съдът приема, че не са били налице
обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия
жалбоподател. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален
израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По
своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да
бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно
процесната ПАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това
и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото основателно е
направеното искане от жалбоподателката, чрез процесуалния и представител за
заплащане на разноските по делото. Ето защо ОД на МВР Бургас следва да бъде
осъдено да заплати на Ц.И.Б. направените по делото разноски в общ размер на 310
лева, от които 300 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса
за образуване на делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0304-000325 от 22.08.2021 г., издадена от Полицейски
инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Несебър.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Бургас да заплати на Ц.И.Б. направените по делото разноски общ размер на 310
лева, от които 300 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса
за образуване на делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/