№ 4833
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110168947 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ответната страна за
изменение на Решение № 20481/12.11.2024г. постановено по гр.д. № 68947/2023г. по описа
на СРС, в частта му относно присъдените в полза на процесуалния представител на
ищцовата страна, разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока за отговор, процесуалния представител на ищеца, заема становище за
неоснователност на подадената молба, като излага съображения.
След като подадената молба и материалите по делото, съдът намира за установено
следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248
ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна. Съдът, произнасяйки се по разпределението на отговорността за разноски
между страните по делото, е съобразил материалният интерес на настоящото производство,
фактическата и правна сложност на делото, обема на осъществената процесуална защита и
пр., като присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца възнаграждение е
определено в размер, приблизителен до минималния, съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, към която
изрично препраща чл.38, ал.2 ЗАдв, а именно в размер на 480 лв. с ДДС, съгласно
представения от същия списък за разноски по см. на чл.80 ГПК. Този размер според
настоящият съдебен състав се явява справедлив, тъй като не надвишава минимума
предвиден от Наредбата, в редакцията й преди измененията с ДВ бр.88 от 2022г.
Неоснователни са съображенията за недължимост на ДДС, с оглед представените по
делото доказателства, че договорът за правна защита и съдействие е сключен с Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. – пълномощник на ищцата по
делото, както и с оглед обстоятелството, че същото притежава надлежна регистрация по
ЗДДС. Неоснователни са съображенията, свързани с вида и характера на предоставяната
защита и представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., с оглед на които да се изключи
правната възможност за присъждане на адвокатско възнаграждение, ведно с начислено ДДС,
при наличието на другите законови предпоставки за това /договор за правна защита и
съдействие, както и наличие на доказателства за съществуваща валидна регистрация по
ДДС/.
1
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, молба с вх.№395065/05.12.2024г. от процесуалния
представител на ответника, за изменение на Решение № 20481/12.11.2024г. постановено по
гр.д. № 68947/2023г. по описа на СРС, в частта му относно присъдените в полза на
процесуалния представител на ищцовата страна, разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2