№ 262
гр. Пазарджик, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20255220200605 по описа за 2025 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“,жалбоподателят .....,със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ ..., представлявано от управителите Г.Л.А. и И.Д.С.
твърди, че издаденият електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен,
като са изложени конкретни доводи. Моли да бъде отменен обжалвания
електронен фиш. Сочи доказателства и претендира разноски.
Наказващият орган чрез юрисконсулт С.Г. оспорва жалбата като
неоснователна.Сочи доказателства и прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в
съвкупност, възприе следната фактическа обстановка:
На 14.10.2021г. в 08.17 часа, е установено нарушение
1
№CF1415BA1D7404CDE053011F160A96AB, с ППС автобус .....,
регистрационен номер СВ 6042ВХ, с технически допустима максимална маса
18 000, брой оси 2, екологична категория Евро 4, без ремарке , в Община
Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10401, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Собственик на когото е регистрирано ППС/ползвател е „Юнион
Ивкони“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ ...,
представлявано от управителя И.Д.С..За извършено нарушение на чл. 102,
ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на „Юнион
Ивкони“ ООД се налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
Независимо от налагането на това административно наказание „Юнион
Ивкони“ ООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от
Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното пътно превозно
средство в размер на 38 лв. Електронният фиш бил връчен на дружеството с
известие за доставяне /л.25/ на 04.04.2025г. , като жалбата е депозирана в
АПИ на 15.04.2025г., с което е спазен преклузивният 14 дневен срок по чл.
189а ал.5 изр. второ ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка и събраните в хода на съдебното следствие
релевантни писмени доказателствени средства, като същата не се оспорва от
жалбоподателя.
При така установените фактически обстоятелства , от правна страна
Съдът намира следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, в преклузивния 14-
дневен срок по чл.59 ЗАНН. По същество Съдът намира жалбата за
основателна.
Съдът счита, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя съществени
процесуални нарушения на процедурата при издаването на обжалвания
електронния фиш и приложението на чл.189ж ЗДвП, в частност не споделя
довода за липсата на предвидена от законодателя възможност за издаване на
ЕФ за нарушения по чл.179ал.3 ЗДвП,, спазени са и сроковете по чл.34
ЗАНН, както и доводът, че в хода на административно наказателното
производство не са събрани доказателства как точно е станало установяването
2
на нарушението.
Следва да се отбележат някои принципни положения, които са възприети в
преобладаващата съдебна практика и се споделят от настоящия съдебен
състав, преценени и с конкретиката на настоящето дело:
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж ал.1 от ЗДвП, който
предвижда възможност при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Нарушението, за което е наложена санкция е заснето с устройство № 10401,
представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643, включен в списъка
на републиканските пътища, за които се събират такси за изминато разстояние
-тол такси. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179 ал. 3-3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения видеозаписи, каквито са приложени и по настоящата
административна преписка.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид
на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване на
дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което не
подлежи на техническо измерване по Закона за измерванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 8 от ЗДвП отразените в системата
данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както
и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни
и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
3
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо
средство, и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от
Българския институт по метрология. Разположените в обхвата на
републиканската пътна мрежа стационарни контролни единици, включително
процесното устройство № 10401 ,осъществяват единствено процеса по
разпознаване на регистрационните табели на превозните средства, във връзка
със следващата се обработка на данни от горепосочената електронна система.
Легално определение на системата се съдържа в чл. 10, ал. 1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние - "Електронната система за
събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез
които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни
относно гео- позиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни
средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за
пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за
изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. В
процеса на установяване на нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е налице
дейност, свързана с измерване на величина.
В частност, относно доказване техническата годност на устройство
№10401, следа да се отбележи, че съдебната практика е категорична / напр.
Решение №929/16.12.2022г. на АдмС Пазарджик по к.н.а.х.д. №1023/ 2022г /,
че тази система представлява „ съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически
средства, чрез които се осъществява събиране, пренос , обмен и обработване
на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от ППС в
рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за ППС тол
данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване
на размера им и тяхното събиране“, съобразно чл.10 от Наредбата за
условията и реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории ППС на база време и изминато
разстояние.Ето защо, не са необходими доказателства конкретно за
4
техническата годност на устройство, №10401.
Електронният фиш , предмет на настоящото производство е издаден от
компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП,
установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП ),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити. В
него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура".
Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от
Закона за движение по пътищата.
Образецът на електронния фиш съответства на образецът на ЕФ ,одобрен
по надлежния ред, за което по делото са представени Протокол № 28765/21 г.
5
от заседание на Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021 г. /л.32/ , както и
Заповед № РД-11983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ и съответни
образци на ЕФ/, включително относимият образец на ЕФ /л.33-36/.
В процесния електронен фиш ясно е отбелязано, че за посоченото ППС
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата –това е изпълнителното деяние, тъй като няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. При това, така
посочената алтернатива за плащане на таксата не е процесуално нарушение, а
само сочи един от двата възможни начина, по които задълженото лице може
да заплати дължимата такса, по негов избор.
Настоящият съдебен състав намира, че в производството по установяване
и санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и
специфичните условия на ЗП.Нарушението е установено от снимки /л.27-29/ и
други данни от електронната система за събиране на пътни такси, като
съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни
се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни
и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Съдът намира, че жалбоподателят, като собственик на процесното МПС
/ информация за МПС л.31/ , при чието движение по платената пътна мрежа е
осъществено деянието, е годен субект на административното нарушение.
Съгласно чл. 179 ал. 3б от ЗДвП: "Собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако
има такъв.Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв". На основание чл. 187а, ал. 3
от ЗДвП, правилно имуществената санкция е наложена на жалбоподателя.
От писмените доказателства по делото - доклад от електронната система
за събиране на пътни такси /л.28/ и информация за ППС / л.33/,
кореспондиращи със Становище от отдел „ УИСИ“ към НТУ/л.75/ се
установява, че жалбоподателят е собственик на процесния товарен автомобил,
като за датата и часа на заснетото нарушение няма получена и платена тол
декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението и няма
получени маршрутни карти,т.е . изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса, като същата е в размер на 0.10лв.
По същество , от „Диджитол смарт инфраструктура“ АД е прието писмо/
л.57/, в което отбелязано, че по отношение на нарушение за ППС
6
регистрационен номер СВ 6042ВХ , асоциираното към него бордово
устройство е изключено на 14.10.2021г. в 07.05ч. вследствие на изчерпана
батерия и е било отново включено в захранването на 14.10.2021г. в 14.07ч. По
време на заснемане на нарушението не е имало техническа неизправност в
системата за пътно таксуване, която да доведе до невъзможност за подаване на
данни.Тази информация противостои на доводът в жалбата/стр. 3 от жалбата/,
че „в случая се касае за неотчитане на бордовото устройство в ППС от
устройство №10401“. В този аспект Съдът счита, че е без значение какви
точно са причините – поведение на шофьора или технически проблем , довели
в случая до изключено или неправилно включено бордово устройство в
електрическото захранване , тъй като същото е било във фактическо
разпореждане на жалбоподателя – той е бил длъжен да провери, да
проследява технически работата на монтираното бордово устройство и да не
допуска движението на процесното ППС , ако не е заплатена съответната
такса.
Относно доводът за изтекла давност за наказателно преследване на
основание чл.34ал.1 ЗАНН, считано от датата на деянието – 14.10.2021г.
Съдът намира следното:
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС,
постановено по т.д. № 1/2013 г. е възприето в съдебната практика , че за
законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
Разпоредбата на чл.34 ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове
за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по издаване на
електронните фишове. След като се касае за установяване на нарушение от
автоматизирана система, то датата на установяване на нарушението и дата на
издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат.
Производството по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и същото
не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен
единствено общият срок за административно - наказателно преследване от 4
години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3 НК , във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК, който в случая не е изтекъл , считано от 14.10.2021г.
Основателни са обаче според Съда изложените подробни доводи от
жалбоподателя в насока противоречие на разпоредбите на чл.179, ал.3б във
вр. с чл.102ал.2 ЗДвП с Общностното право и по точно Регламент ЕС 2020/204
7
на Комисията от 20.11.2019г. – към момента на датата на нарушение.
В този аспект Съдът счита, че наказващият орган не е извършил проверка
дали доставчикът на ЕУЕПТ е информирал дружеството за недекларираната
пътна такса и дали са взети мерки да предекларира данните за ППС.В
конкретния случай няма спор и се установи, че „Юнион Ивкони “ ООД е има
сключен договор с „ Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, с предмет –
предоставяне на услугата за електронно събиране на такси за изминато
разстояние, действал и за процесното ППС към датата на вмененото
нарушение. Също така, за нарушителя е налице по-благоприятна нормативна
разпоредба, по смисъла на чл.3 ал.2 ЗАНН, считано от 01.01.2024г.
С последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за
изменение и допълнение на Закона за пътищата (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.),
към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7, 8 и 9, в сила от
01.01.2024 г. Съгласно ал. 7, "В случай, че е налице частично или пълно
недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3, каквото е и процесното ППС, за
което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя
възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в
срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При
заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува
административно наказателно производство.
Тези разпоредби са в синхрон с чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно
пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство".
Действащите норми към датата на процесното нарушение -14.10.2021г. са
поставяли в по-неблагоприятно положение жалбоподателя, но влезлите в сила
изменения, считано от 01.01.2024 са по-благоприятен закон. След 01.01.2024г.
наказващият орган, преди да санкционира съответния нарушител, а и след
8
образувано административнонаказателно производство, следва да провери
дали на нарушителя е била предоставена възможност да декларира
липсващите данни, по реда на чл.10б ал.7 и 8 ЗП и да заплати съответната
такса. Неспазването на тази процедура нарушава правата на нарушителя и е
основание за отмяна на обжалвания ЕФ.
На второ място , Съдът споделя аргумента на жалбоподателя за наличието
на противоречие с изискването за съразмерност на размера на наложената
санкция и основни принципи на правото на Европейския съюз.
В този смисъл е налице еднопосочна съдебна практика,като в случая
неплатената такса е в размер на 0.10лв.
Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на
общностното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват.
Принципът на пропорционалност задължава държавите-членки да приемат
мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не
надхвърлят необходимото за постигането им. Този принцип, който е
гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския
съюз предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна
спрямо престъплението, и е задължителен за държавите членки, когато
прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, § 1 от Хартата,
съответно, тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на
съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52,
§ 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията,
установен в член 49, § 3 от Хартата.
Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите-членки
установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими
за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива.
Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими
мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби,
включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
В съответствие с Решение на СЕС, Пети състав от 04 октомври 2018 г., по
Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо
тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно заплащането
9
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите
при неплащане на тези такси, не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен
ефект, и с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи
или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба,
националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с
посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е
невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ
на правото на Съюза резултат.
С оглед на тези разсъждения Съдът намира, че наложената санкция от
2500лв. е категорично несъответна на тежестта на нарушението, което се
изразява в неизпълнение на задължение за заплащане дължимата пътна такса в
размер на 0.10лв. Принципът за пропорционалност/съразмерност е
задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред
принципите на правото на Европейския съюз (Решение от 9 февруари 2012 г.
по дело M. U., C-210/10, т. 23).
В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй
като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на
подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не
трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като
се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. (виж и в
Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50;
член 5, параграф 4 ДЕС; EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99). Така, при приложение на
принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а
на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС, V състав) от
4.10.2018 г. (Дело C-384/17 ) и посочените критерии за преценката му по
правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната с реализиране на
създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която
неблагоприятните последици надхвърлят.
10
Законодателят е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал
както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно съблюдаването на въведеното в
посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само
инструментариума на административнонаказателната принуда, който борави с
административни наказания и санкции в абсолютно определен размер, а и
уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата за лицето да
заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административно наказателна отговорност.
Доколкото в случая е издаден ЕФ (акт, с който се установява и
едновременно с това санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал. 2 от
ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-
дневен срок от получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото
издаване. А преценката за съразмерност, както е прието в решение по Дело C-
384/17 се дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като
се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него.
Затова в процесния случай факта, че дружеството- жалбоподател не се е
възползвало от правото по чл. 10, ал. 2 на ЗП, с реализиране на което може да
предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не засяга
решението за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от
несъразмерността на наложеното с него административно наказание за
извършеното административно нарушение.
Пряко приложимо е и разрешението, дадено в Решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.: "... Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с
11
фиксиран размер.
Също така, доколкото санкцията е в абсолютно определен от закона
размер, Съдът няма правомощия да измени ЕФ по реда на чл. 63, ал. 2, т. 4 от
ЗАНН,както счита наказващият орган. В настоящия случай Съдът не
разполага с правомощието по чл.63ал.2т.4 ЗАНН , тъй като санкцията от
2500лв. е в абсолютно определен размер – така и Решение №2568/02.07.2024г.
по кнахд № 438/2024г. на Административен съд Пазарджик.
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 660 лв.
В тази връзка е представен и договор/ и пълномощно/ за правна защита и
съдействие, в който е отбелязано обстоятелството, че дружеството е
заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1980лв. / с ДДС/ общо по
3броя АНД, включително настоящето, на адв.А. И. /л.61-62 от делото/.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, предвид правната и фактическа сложност на делото и
независимо от обстоятелството, че адв.И. не се е явил лично в съдебно
заседание. Претендираните разноски от 660лв. не са в прекомерен размер по
смисъла на чл.63д ал.2 ЗАНН. Предвид размера на наложената санкция от
2500лв., минималното адвокатско възнаграждение е 550лв., съобразно
чл.7ал.2т.2 от Наредба №1/2004г. на минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Делото се отличава с правна сложност, тъй като от процесуалния
представител са изложени многобройни фактически обстоятелства и правни
аргументи , включително такива от европейските законодателство и практика,
на които следва да бъда даден отговор по същество. Регламентираните в
Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа., като това не
означава, че при фиксиран размер на глобата или санкцията адвокатското
възнаграждение следва да е непременно в този минимален размер.
Ето защо Съдът намира, че възражението за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение е
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
12
РЕШИ:
Отменя Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“,с който на .....,със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“ ..., представлявано от управителите Г.Л.А. и И.Д.С. е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., както и е задължено
дружеството „Юнион Ивкони “ ООД да заплати съответната такса по чл.
10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното
пътно превозно средство в размер на 38лв.
Осъжда Агенция пътна инфраструктура София да заплати на „Юнион
Ивкони “ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“ ..., представлявано от управителите Г.Л.А. и И.Д.С. сумата от 660лв. ,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13