№ 87
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20221800500030 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.08.2021 г., постановено по гр. д. № 655/2019 г.
по описа на РС – гр. Сливница, ответникът П. Р. С. е осъден да
заплати на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД на В. БЛ. В. сумата от 2 830.
43 лева, представляваща стойността на погасеното от
наследодателката й В.П. В., починала на 13.09.2016 г., в качеството й
на поръчител, задължение на П. Р. С. по договор за банков кредит с
„Б. ДСК“ ЕАД от 30.03.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
- 25.10.2019 г. - до окончателното й изплащане. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по делото.
Подадена e в законоустановения срок въззивна жалба от ответника
П. Р. С., който излага оплаквания за необоснованост и неправилност
на решението на районния съд с искане да бъде отменено, а вместо
него – постановен нов акт по същество, с който искът да бъде
отхвърлен. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсвали
убедителни доказателства, установяващи релевнатните за исковата
претенция факти.
Ответникът по жалбата счита, че решението на районния съд
1
следва да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Ищцата В. БЛ. В. е единствен наследник по закон (дъщеря) на В.П.
В., починала на 13.09.2016 г., видно от удостоверение за наследници
изх. № 7701 – 250/28.04.2017 г., издадено от община Сливница, и 2 бр.
удостоверения, издадени от РС – гр. Сливница, за откази от
наследство, извършени от Е.П.Я. и Р.А.С., синове на В.П. В..
Видно от договор за кредит за текущо потребление от 30.03.2012
г., между ответника П. Р. С. и „Б. ДСК“ ЕАД (по-нататък в
изложението Б.та) е сключен договор за кредит, по силата на който
ответникът получил от Б.та сумата от 5000 лева, които следвало да
върне за срок от 36 месеца. Договорът е обезпечен с поръчителство от
наследодателя на ищцата В.П. В..
Установява се от приложеното към делото ч.гр. д. № 319/2015 г. по
описа на Районен съд – гр. Сливница, че по подадено от Б.та
заявление срещу кредитополучателя П. Р. С. и поръчителя В.П. В. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
за солидарно заплащане на следните суми: 2 364.70 лева – главница;
238.22 лева - договорна лихва за периода от 10.10.2014 г. до
11.06.2015 г.; 22.52 лева - лихва за периода от 04.06.2015 г. до
11.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
12.06.2015 г. до окончателното заплащане на задължението, както и за
сумата от 381. 00 лева - разноски по делото.
С договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.11.2015
г. „Б. ДСК“ ЕАД прехвърлило на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД процесното
вземане (ведно с обезпеченията по него).
Въз основа на изпълнителния лист кредиторът образувал
изпълнително дело № 20157910400637 по описа на ЧСИ Т.
Водиченска – Никитова, в рамките на което, видно от удостоверение
с изх. № 6215 от 07.04.2017 г., издадено от органа по принудително
изпълнение, поръчителят В.П. В. заплатила сумата от 2 830. 43 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
2
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение
на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати,
той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил - 146, ал. 1
ЗЗД. Размерът на вземането на поръчителя обхваща действително
заплатеното и възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил
задълженията на длъжника към кредитора. До този момент между
длъжника и поръчителя не съществувала правна обвързаност, по
силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника
някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в
негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. От
този момент поръчителят става кредитор на длъжника вместо
първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника
възниква задължението да плати на поръчителя онова, което
последният е заплатил за негова (на длъжника) сметка.
Видно от удостоверение с изх. № 6215 от 07.04.2017 г., издадено
от органа по принудително изпълнение, поръчителят В.П. В. е
заплатила сумата от 2 830. 43 лева, поради което тя се суброгира в
правата на кредитора и за нея (а след смъртта й за единствения й
наследник по закон) възниква вземане с правно основание чл. 146,
ал.1 ЗЗД.
С оглед обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция достига, съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по
делото за производството пред окръжния съд е неоснователно, тъй
като договор за правна защита и съдействие, в който да е уговарян
размер на адвокатско възнаграждение, до приключване на съдебното
дирене пред окръжния съд не е представен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.08.2021 г., постановено по гр. д.
№ 655/2019 г. по описа на РС – гр. Сливница.
Решението е окончателно
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4