РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Попово , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20203520100534 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ” ЕООД, град
Разград, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул.
“Сливница” № 3A, представлявано от инж. Стоян Райков Иванов - Управител против К.К.
С. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: град П., обл. Т. ул. „О.№ за признаване
за установено спрямо ответника , че дължи на ищеца сумата от лв., от които главница в
размер на лева и лихва в размер на лева за периода 31.07.2018г. – 10.12.2019г., по издадени
2 броя фактури за потребени В и К услуги (61 куб.м.) за отчетен период 14.09.2017г. –
16.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че ответницата е ползвател на ВиК услуги, предоставяни
от ищеца и за отчетния период от 14.09.2017 г. до 16.08.2018 г. били издадени 2 броя
ежемесечни фактури - фактура № **********/ 31.07.2018 г. и фактура №
**********/31.08.2018 г.
Двете фактури не били заплатени от ответницата и се явявали просрочени и
изискуеми съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ. По тази причина ищецът претендира заплащането на
дължимите по тях суми на обща стойност от лв. , от които главница в размер на лева, както
и лихва за забава в размер на лева за периода от 31.07.2018 г. до 10.12.2019 г.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което исковете да бъдат уважени.
Претендират се направените по делото разноски.
1
В отговора на исковата молба, особеният представител на ответната страна оспорва
исковете по основание и размер, като излага твърдения, че от представените по делото
писмени доказателства не се установявало по безспорен начин, абонатът реално да е
потребил количествата вода за претендираният от ищцовото дружество период.
Приложените по делото фактури, като частни документи, не били годно основание за
плащане, тъй като не са били подписани от длъжника и не съдържат признание за
дължимостта на сумите за процесния период.
Налице било пълно противоречие в отразеното количество потребени ВиК услуги,
както и в посочения отчетен период между приложеното извлечение от карнета и
представените констативни протоколи за затапване на водомера и възстановяване на
водоснабдяването.
От приложените по делото писмени доказателства не се установявало как точно е
извършено замерването на водата в имота на ответницата-абонат за претендираният период.
Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства се моли за решение, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представите.
Ответната страна, редовно призовавана се представлява от особения си представител
адв. Н.Г., която пледира за отхвърляне на исковите претенции.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД:
За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание, ищецът носи
тежестта да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника
и източника, от който произтича това правоотношение, че ищецът реално е доставил ВиК
услуга на ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните
води за претендирания период, че ответникът е потребител на питейна вода на посочения
абонатен номер, че ответникът е изразходвал претендираното количество вода и има
съществуващи и действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по
процесната фактура за посочения в нея период и в претендирания размер.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че между страните
е налице валидно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги, за което е открита
партида за имот, находящ се на адрес гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Пейо Яворов" № 20 с
абонатен № 272061.
Ищецът, чиято бе доказателствената тежест в процеса, обаче не успя да докаже, че
2
ответникът е потребил цялото количеството вода, чиято стойност се претендира.
Вярно е, че по делото са налични два броя фактури и отчет, съставен от инкасатор на
ищцовото дружество, в който е отразено количество консумирана вода от 59 куб.м. за
периода 07.2017г. – 14.08.2017г и 20 куб. м. консумация за периода 14.08.2017г. – 09.
2017г., но тези документи представляват частни свидетелстващи документи, и притежава
формална доказателствена сила, която се състои единствено в това, че съдът приема факта
на писменото изявление и неговото авторство, без да обхваща никакви други данни, за които
документът свидетелства, и доколкото тези документи не съдържат подписа на ответника, с
изключение на консумираната вода, отчетена за периода 07.2017г. – 14.08.2017г., не би
могло да се приеме, че документите доказват потреблението на посоченото в тях количество
вода за целия претендиран период.
Освен това, съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписът си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора,
като се посочват трите имена и адреса на свидетеля, а изключение от това правило се
допуска само при дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет, за което
доказателства по делото липсват.
В конкретния случай по отношение на отчетеното количество вода от 20 куб. м за
периода 14.08.2017 – 09.2017г. не е спазена посочената процедура, тъй като при съставянето
на отчета не е присъствал свидетел, респ. не е подписан от такъв.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира исковата претенция за доказана
единствено за левовата равностойност на 59 куб.м вода за периода от 07.2017г. –
14.08.2017г.
Съгласно Решение № Ц-30/29.07.2016г. на КЕВР, към процесния период са били
утвърдени цени на ВиК услугите, без ДДС, предоставяни от ищцовото дружество, както
следва:
Цена за услугата доставяне на вода на потребителите -2.10 лв./куб.м.;
Цена за услугата отвеждане на отпадъчните води -0.08 лв./куб.м.;
Цена за услугата пречистване на отпадъчните води за-битови и приравнени към тях
обществени,търговски и др.потребители -0.17 лв./куб.м;
Общо 2.82 лв. с ДДС. за куб.м.
Така за потребеното количество вода от 59 куб. м. за периода 07.2017г. – 14.08.2017г.,
ответницата дължи заплащането на сумата от 166.38 лв. с ДДС, като за разликата до пълния
претендиран размер от 172.02 лв. и за периода 14.08.2017г. – 16.08.2018г., искът се явява
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 от ЗЗД:
3
По иска с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже, че
главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията
си.
Ищецът в настоящото производство успя да докаже вземането си до размера от 166.38
лв. за 59 куб м. вода за отчетен период 07.2017г. – 14.08.2017г., поради което същото се
явява ликвидно.
Вземането е и изискуемо на основание чл. 33, ал. 2 от Общите условия на
„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, според която разпоредба, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
В конкретния случай обаче процесната фактура № **********/31.08.2018 г., касае
период 18.07.18-16.08.2018г., който е различен от този, за който се отнася отчетеното
количество вода от 59 куб.м., при което съдът намира, че издаването й респ. неплащането
на задължението по нея в определения срок не е поставило длъжникът в забава досежно
дължимото за периода 07.2017г. – 14.08.2017г.
Релевантна за посочения период е фактура № **********/ 31.07.2018 г., за 10 куб. м.
вода, в която е посочен периода от 14.09.2017г. – 18.07.2018г., в който попада част от
потребеното количество вода. Тази фактура е от 31.07.2018г. и считано от 31.08.2018г.
ответницата е изпаднала в забава по отношение на сумата, посочена в нея.
Тъй като ответницата не е заплатила на ищцовото дружество дължимата по издадената
фактура фактура № **********/ 31.07.2018 г. в посочения в нея срок, то тя дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, която върху сумата от 28.20 лв. за
периода от 31.08.2018г. до 10.12.2019г. е в размер на 3.65 лв.
Изчисленията са направени чрез интернет калкулатор www.calculator.bg
Ето защо, исковата претенция се явява основателна до размера от 3.65 лв. и следва да
бъде уважена, а за разликата до претендирания размер от 21.08 лв. следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски съобразно
уважената част от исковите претенции.
В случая ищцовото дружество е направило разноски в размер на 25.00 лв. за държавна
такса в исковото производство и 300.00 лв. за възнаграждение на особения представител на
ответника.
Така ответникът дължи на ищеца, пропорционално на уважената част от претенциите,
деловодни разноски в исковия процес в размер на 286. 17 лв.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00 лв. за
държавна такса и пропорционално на уважената част от заявените претенции, ответникът
4
следва да му заплати сумата от 22.01 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К. СЪБИНОВА с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: град Попово, обл. Търговище, ул. „Оборище №25,
ЧЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД - град Разград с ЕИК: *********,
представлявано от управителя инж. Стоян Райков Иванов, СУМАТА от лв. // с ДДС,
представляваща стойността на предоставени В и К услуги (59 куб.м. вода) за имот, находящ
се на адрес гр. П., обл. Т. ул. „П.Я." № с абонатен № 272061, за периода 07.2017г. –
14.08.2017г, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер от лв. и за периода
14.08.2017г. – 16.08.2018г, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К. СЪБИНОВА с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: град П. обл. Т. ул. „О. №, ЧЕ ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД - град Разград с ЕИК: *********, представлявано
от управителя инж. Стоян Райков Иванов СУМАТА от лв. //, представляваща обезщетение
за забава за периода от 31.08.2018г. до 10.12.2019г.., като за разликата до пълния
претендиран размер от 21.08 лв.. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.К. СЪБИНОВА с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: град
Попово, обл. Търговище, ул. „Оборище №25, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –
ДУНАВ” ЕООД - град Разград с ЕИК: *********, представлявано от управителя инж. Стоян
Райков Иванов, СУМАТА от лв. // - разноски в исковия процес и СУМАТА от лв. // -
разноски в заповедното производство , пропорционално на уважената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5