Определение по дело №1371/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1708
Дата: 23 юни 2020 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100501371
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 1708    

                                    

 

 

                                   град Бургас ,23.06. 2020 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на .............23.06……..през

две хиляди и  двадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                             

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  1371    по описа  за

                    2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на  на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Н. Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова  против решение 379/28.01.2020 г.постановено по гр.д. № 8643/2019 г. на Районен съдБургас, с което въззивната Главна дирекцияПожарна безопасност и защита на населениетокъм МВР, е осъдена да заплати на  К.И.Д. *** сумата от 1665,93  лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд общо 241,40 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143  на положния от него за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019  г. 1688 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2019 г. до окончателното плащане,  както и сумата от 220,85 лв. – лихва за забава  върху дължимите суми от момента на изискуемостта на всяка вноска до  датата на депозирането на исковата молба-от 30.01.2017 г. до 10.10.2019 г.  и сумата  от 500 лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението  на  общите  правила  по  ЗДСл  (и  съответно  КТ  и  актовете по прилагането им) е отклонено  с  чл. 187,  ал. 9  от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения  и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща  към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от ДирекцияПравно-нормативна дейносткъм МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода,  на  който  основава  решението си,  че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх. 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП.. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групиположен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебноикономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.Моли се и за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за възнаграждение  на осн.чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ал. 1 ГПК. Няма искания по доказателствата. 

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

 В законовия срок по чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.  , чрез адвокат Н.К.. – с пълномощно от първата инстанция, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по доказателствата

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна ДирекцияПожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Н. Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:*** ,РДПБЗН-Бургас , против Решение № 379/28.01.2020 г. постановено по гр.д. № 8643/2019 г. на Районен съдБургас.

НАСРОЧВА  делото на 29.07.2020 г. от 10,30 часа ,за което да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                             2.