РЕШЕНИЕ
№ 2803
гр. Бургас, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20252120101862 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на К. Ч. К., ЕГН
**********, с адрес гр. ********** срещу ЗД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, ул. „Г.М. Д.“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков
Младенов и Тодор Данчев Тодорински, с която се претендира осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 7000 лв.- частичен иск за сумата от
15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в средни телесни повреди, болки, страдания, стрес, дискомфорт,
вследствие на настъпило на 23.07.2023г. ПТП; сумата от 60 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди- такси за преглед и издаване на съдебно-медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на
увреждането- 23.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 23.07.2023г., около 13.30ч., ищцата е пътувала
на задната седалка зад водача в лек автомобил АУДИ А5, с peг. № **************,
собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, като водач на автомобила е била К.И.М..
Сочи се, че по време на движение по общински път BGS 1210 км., до кръстовище за к-
с Свети Тома, лек автомобил Фолксваген Шаран с peг. № К.И.М., управляван от В. Д.
Т., ЕГН **********, навлиза в тяхното платно за движение и предизвиква пътно
транспортно произшествие. Съставен е констативен протокол за ПТП № 346р-
9901/29.08.2023г. от Т.С служител при РУ- Созопол към ОД на МВР- Бургас, в който са
описани като пострадали лица- В. Д. Т., П.С Т.а, Д.В. Т.а и К.И.М., като липсват
пострадалите Г.С.Т. и ищцата К. Ч. К., които по време на произшествието са пътували
в управлявания от К.М. автомобил.
Твърди се, че за случая е образувано ДП № 208/23.07.2023г. по описа на РУ на
МВР- гр. Созопол.
На следващо място се посочва, че управляваният от В. Д. Т. лек автомобил
1
притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ответното
дружество, съгласно полица № BG /30/122002351591/09.08.2022г., със срок на
валидност 08.08.2023г.
Навежда се, че след ПТП-то ищцата е откарана в МБАЛ- гр.Бургас за преглед,
от който се установило, че същата е с контузия на главата и десен глезен. Вследствие
на удара в областта на главата е загубила съзнание. Извършена е консултация с
ортопед и неврохирург, и е насочена към общо практикуващ лекар за проследяване.
На следващия ден на ищцата била поставена диагноза- контузия на клепача и
околоочната област, и поради временната й неработоспособност й бил издаден
болничен лист за периода 24.07.2023г.- 06.08.2024г. за домашно лечение. Твърди се
още, че на 03.08.2023г. ищцата посетила съдебен лекар от Клиника по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където били установени
следните травматични увреждания: хирургически обработена рана /залепена с тъканно
лепило/ в областта на лявата периорбитална област, кръвонасядане на долния клепач
на лявото око, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане на седалището,
охлузвания на ляво коляно и оток в областта на десния глезен.
Сочи се, че три месеца след ПТП-то ищцата получила необичайни и
непроявявани до този момент светкавици в очите, за което на 07.11.2023г. посетила
лекар. На 01.12.2023г. ищцата посетила офталмолог за консултация, който след
извършени преглед и изследвания, поставил диагноза- субективни зрителни
разстройства, и дал препоръката на ищцата да не натоварва очите си, като избягва
работа с компютър, гледане на телевизия, шофиране и тежко физическо натоварване,
включително да не спортува, да не лети със самолет. Сочи се, че на 22.12.2023г. и на
23.02.2024г. са извършени контролни прегледи и изследвания, като е назначена терапия
и отново е дадена препоръка за ограничено физическо натоварване, както и контролен
преглед след една година.
Твърди се, че в резултат на всичко гореизложено, нормалния жизнен и работен
процес на ищцата бил затруднен за период от около шест месеца. Заявява се, че
получените травми са довели до физически, душевен и емоционален дискомфорт.
Твърди се, че оздравителният процес до пълното излекуване на причинените травми е
продължил около шест месеца, като дори към настоящия момент разстройството на
психиката продължава, ищцата не шофира, заради страха да не се повтори отново този
инцидент.
На следващо място се заявява, че претърпените имуществени вреди са в размер
на 60 лв.- заплатена такса за преглед от съдебен лекар и издаване на съдебно
медицинско удостоверение.
Сочи се, че на 06.12.2024г. ищцата отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
15000 лева, но с уведомление с изх. №1253/06.03.2025г. й било отказано поради
недоказаност на отговорността на застрахователя.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество подаде писмен отговор, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер, и се претендира отхвърлянето му.
Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на л.а. „Фолксваген Шаран” с peг. № **** по
силата на Застрахователна полица № BG/30/122002351591, сключена със „ЗАД Далл
Богг: ЖИ.т и здраве” АД, валидна към датата на произшествието. Твърди се, че не са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, като се
настоява, че водачът В. Д. Т. не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така
както е описано в исковата молба, поради което липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно протИ.правно поведение и вина за
настъпване на пътния инцидент. Оспорва се и механизмът на процесното ПТП.
2
Излагат се подробни съображения, че претендираният размер на обезщетението
е прекомерно завишен и не е съобразен с приноса на пострадалата за настъпване на
вредоносните последици от процесното ПТП. Твърди се, че представените с исковата
молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават претърпените вреди и
претендираното обезщетение. Наведено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в нарушение на
изискванията на чл.137а ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен
колан. Твърди се, че горепосоченото нарушение се намира в пряка причинно-
следствена връзка с вредоносните последици от произшествието, поради което и при
евентуална доказаност на исковата й претенция, определеното от съда за справедлИ.
обезщетение следва да бъде намалено на половина заради наличието на принос.
Посочва се, че твърдените увреждания при ищцата не са вследствие на
процесното ПТП, а са настъпили много преди него. Сочи се, че на извършения преглед
непосредствено след инцидента е издаден болничен лист на ищцата, предвид леките
увреждания, а не й е препоръчана хоспитализация в болнично заведение.
Твърди се, че в съставения от органите на МВР Констативен протокол за ПТП не
е отразено, че ищцата е пострадала вследствие на процесното събитие.
Оспорва се и искът за обезщетение на претърпените имуществени вреди по
основание и размер, като се сочи, че твърдените разходи не са били необходими за
лечението на ищцата.
Оспорва се и началният момент на претенцията за законна лихва, като се твърди,
че ответникът е изпаднал в забава от 06.03.2025г.- датата на изтичане на тримесечния
срок, в рамките, на който дружеството е длъжно да се произнесе по така заявената
извънсъдебна претенция.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.432 КЗ.
Няма спор по делото, че към 23.07.2023 г. л.а. „Фолксваген Шаран” с peг. №
**** е бил валидно застрахован в ответното дружество по силата на полица №
BG/30/122002351591.
Безспорно е по делото и че на сочената дата по общински път BGS 1210 км., до
кръстовище за к-с Свети Тома, е настъпило ПТП, с описания автомобил.
Съдът намира за безспорно между страните, че водач на л.а.“Фолксваген
Шаран“ с рег. № К.И.М., към момента на произшествието, е бил В. Д. Т..
Във връзка с настъпилото произшествие било образувано ДП № 208/2023 г. по
описа на РУ на МВР- гр. Созопол. Видно от изпратеното копие на същото, с
постановление от 18.04.2024 г., предявено на 12.09.2024 г., като обвиняем е привлечен
В. Д. Т. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“Б“ вр. чл. 342, ал.1,
предложение трето, вр. чл. 5, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, за това, че на 23.07.2023 г., около
13,30 ч., на общински път BGS 1210 км., до кръстовище за к-с Свети Тома, землище на
общ.Созопол, в посока от гр. Созопол към пътен възел за път втори клас II 99, при
управление на МПС- л.а. Фолксваген Шаран с рег.№ К.И.М., нарушил правилата за
движение по пътищата посочени по- горе, и по непредпазлИ.ст причинил средна
телесна повреда на К.И.М., П.С Т.а и Д.В. Т.а. Във връзка с направени изрични
изявления от страна на пострадалите лица наказателното производство по ДП е било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК.
С оглед извършеното прекратяване за установяване механизма на настъпване на
произшествието, по настоящото производство бе допусната съдебно- автотехническа
експертиза. Вещото лице, запознавайки се материалите по делото, както и тези,
събрани по соченото ДП, е приело, че на 23.07.2023 г., около 13,30 ч., лек автомобил
3
/посочен като товарен/ „Ауди А5“, управляван от К.М., се движел по главен път II 99
към третокласен път BGS 1210 км. в посока към гр. Созопол. На предна дясна седалка
пътувала Гергана Титюкова, а на задна лява седалка- ищцата. Трите жени имали
поставени предпазни колани. Времето било ясно, слънчево, в разгара на летния
курортен сезон. Пътят бил извън населено място, двупосочен, с по една лента за
движение във всяка посока, регулиран с пътни знаци и пътна маркировка. Участъкът
на местопроизшествието бил прав, равен, сух асфалт. Автомобилът преминал през У-
образно кръстовище. По същото време л.а. „Фолксваген Шаран“, управляван от В. Т.,
се движел по път BGS 1210 км. в посока от гр. Созопол. Преди У-образното
кръстовище имало поставена табела Т13 „Направление на път с предимство в
кръстовище“, като пътят с предимство завивал надясно. При извършване на маневрата
за завиване надясно Т. частично навлязъл в насрещната лента. В това време л.а.,
управляван от М., излизал от левия завой на У-образното кръстовище и се движел в
правия участък, когато тя възприела другия автомобил да се движи в нейната лента.
Предприела аварийно спиране, но ударът настъпил в процеса на спиране в нейната
лента за движение на около 1,2 м. от осовата линия. Първото съприкосновение било в
челните леви части на двата автомобила, като ударът бил силен, челен, ексцентричен.
От съприкосновението се отворили предните въздушни възглавници на л.а. Ауди, както
и лявата и дясната въздушна завеса. След удара двата автомобила се движели зацепено
в посока гр. Созопол, с ротация надясно за л.а. Ауди и наляво за л.а. Фолскваген. Като
заключение вещото лице сочи, че произшествието е настъпило поради навлизане на
л.а. Фолскваген в насрещната лента за движение, в която се е движел л.а. Ауди, поради
неизпълнение задължението на водача Т. непрекъснато да контролира автомобила си.
Така описаният механизъм за настъпване на произшествието съдът възприема
изцяло с оглед обстоятелството, че при изясняването му вещото лице се е запознало с
целия доказателствен материал по делото, включително и с изисканото ДП.
Заключението по допълнителната автотехническа експертиза, настоящата инстанция
намира за обективно, всестранно и пълно, като няма основание да се съмнява в
безпристрастността и компетентността на вещото лице. Експертът е изследвал в
цялост наличните по делото данни, поради което съдът намира за доказано, че вината
за настъпилото произшествие е изцяло в поведението на водача на лекия автомобил
Фолскваген- В. Д. Т.. Същият неправомерно е навлязъл в насрещната лента, в която в
този момент се е движел л.а. Ауди, вследствие на което е настъпил удар между двете
МПС поради несъобразяване на поведението на Т. с останалите участници в
движението. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на самия св. Т.,
който сочи, че причина за настъпилия удар е именно неговото действие по навлизане в
насрещната лента за движение. В този смисъл са и показанията на св. М.. В тази
връзка ответното дружество е материално- правно пасивно легитимирано да отговаря
по предявените претенции.
Ищецът твърди, че вследствие на допуснатото ПТП са му причинени следните
увреждания: хирургически обработена рана /залепена с тъканно лепило/ в областта на
лявата периорбитална област, кръвонасядане на долния клепач на лявото око,
кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане на седалището, охлузвания на ляво
коляно и оток в областта на десния глезен, мозъчно сътресение.
За тези увреждания К. е предявила и претенции пред застрахователя за сумата от
15000 лв., която била отказана, поради недоказаност на отговорността на ответника.
От заключението по изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза се
установява, че сочените травматични увреждания биха могли да са настъпили в
резултат на претърпяното ПТП и да са получени от съприкосновението на тялото с
части от интериора на купето на автомобила. Сочи се, че травмата на главата е
получена от удар в лявата колонка на автомобила; кръвонасядането на гръдния кош- от
поставения предпазен колан; кръвонасядането на седалището- при рязко движение
напред и назад, както и при въртене на тялото наляво и надясно; охлузването на ляво
4
коляно- при удар в лявата страна на автомобила; оттока в областта на глезена- от удар
в долната задна част на облегалката на шофьорската седалка. Изрично вещото лице е
посочило, че ако ищцата е била без поставен предпазен колан, биха се получили много
по- тежки увреждания.
Експертът заявява, че средният възстановителен период на описаните
увреждания по тялото е 1 месец, като оздравителният процес е протекъл с
усложнение- зрителни нарушения, преминали за 6 месеца. Получените травматични
увреждания според вещото лице са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та. Към настоящият момент липсвали оплаквания или усложнения.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице по СМЕ. Същото
почива на актуален преглед на пострадалия, като е съобразено и с издадената и
приложена по делото медицинска документация досежно настъпилите увреждания на
ищеца. В този смисъл приема, че всички, посочени в исковата молба, и изброени по-
горе телесни увреди са настъпили вследствие на допуснатото произшествие, поради
което е налице причинно- следствената връзка, като това се потвърждава и от
показанията на св. М., управлявала автомобила, в който се е возила К., а именно: че
ищцата се е намирала на задната седалка зад шофьора, с поставен предпазен колан; че
е била ударена в лявата страна на главата в областта на окото и клепача; че е имала
охлузвания по тялото- гърдите и коляното, левия глезен е бил подут. М. сочи, че на К.
са й забранили да гледа телевизия заради мозъчното сътресение, имала поС.ни болки в
главата. В продължение на две седмици търсела медицинска помощ, тъй като се
плашела от загубата на памет, която имала 2-3 часа след случката. Два-три месеца след
инцидента започнала да вижда замъглено и да вижда някакви светкавици пред очите,
поради което са й извършени множество прегледи. Докторите заявили, че най-
вероятно тези светкавици се дължали на отлепване на ретината, вследствие на удара.
Свидетелката сочи, че ищцата преживява много тежко причинените й травми, като и
до днес не можела напълно да се възстанови психически. Страхувала се да шофира
сама. По това време подготвяла много голям проект в работата си, но заради травмите
била лишена от възможността да го довърши в предвидените срокове. М. изрази
категоричност, че К. след катастрофата нямала възможност да спортува и да продължи
нормалния си ритъм на жИ.т.
С оглед на така изложеното настоящата инстанция счита, че сочените в исковата
молба увреждания са в пряка причинна връзка с допуснатото ПТП, поради което
подлежат на обезвреда.
От страна на ответното дружество се навеждат твърдения за съпричиняване на
от страна на пострадалата, тъй като същата е била без поставен предпазен колан.
Както бе посочено по- горе вина за настъпилото произшествие носи В. Т., който
е навлязъл в насрещната лента за движение. Причините за това останаха неизяснени в
хода на производството, като от основното заключение по САТЕ се установи, че л.а.
Ауди е фабрично оборудван с предпазни колани за всички места. От показанията на св.
М., както и от заключението на вещото лице по СМЕ, категорично се установява, че
ищцата е била с поставен предпазен колан, като доказателства в обратната насока не
бяха ангажирани от ответното дружество, чиято е била тежестта.
Както е разяснено в Тълкувателно решение №1/2014г. на ОСТК, т.7, и в
практиката по прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД (Решение № 21 от 03.02.2017г. по т.д. №
437/2016г. на II т.о., решение № 169 от 28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на II т.о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на II т.о., решение № 198 от
03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на II т.о. и др.) съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина; приносът на увредения може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е протИ.правно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен;
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства
5
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на вредоносните
последици; съпричиняването може да се изразява и в поемане на риска от
настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране;
необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем, като за
определяне степента на съпричиняване следва да се съпоставят броят и тежестта на
нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение
за причиненото увреждане.
Въз основа на горните разяснения и при преценка на събраните по делото
доказателства се налага извод, че съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца не е налице в сочения от застрахователя смисъл. Вещото лице по СМЕ бе
категорично в заключението си, че ако К. е била без поставен колан, то уврежданията
са щели да бъдат много по- тежки.
При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по делото, което
обстоятелство е напълно доказано.
Установява се, че вследствие на виновно допуснатото ПТП от страна на В. Т., на
ищеца са причинени описаните и твърдени в исковата молба физически и психически
травми, вследствие на което К. е изпитвала болки и страдания, неудобства в
ежедневието поради краткосрочната загуба на паметта. Настъпилото зрително
нарушение неминуемо е довело до поне частична невъзможност за пълноценно
самостоятелно обслужване. Установи се, че ищцата е изпитвала страх да шофира.
Показанията на свидетелката М. съдът намира за последователни, непротИ.речиви,
житейски логични и възпроизвеждащи непосредствените субективни възприятия за
последиците от инцидента за пострадалата в психоемоционален план. Наред с това
същите кореспондират със заключението на вещото лице по СМЕ. Настоящата
инстанция счита, че в процесния случай, с оглед установеното протИ.правно
поведение от страна на водача на автомобила, във всички случаи инцидентът е довел
до негативни изживявания за ищцата. По горните доводи, включително и отчитане
изразените от страните становища, съдът намира, че в настоящото производство е
безспорно, че К. е претърпяла болки и страдания в резултат на нанесените й телесни
повреди, които са в пряка причинна връзка с протИ.правното деяние на техния
извършител- В. Т..
СправедлИ.то обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл.52
от ЗЗД, означава да се определи точен паричен еквивалент на болката, негативните
преживявания и тяхното отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в
най- пълна степен следва да компенсира вредите. В конкретният случай следва да се
вземе предвид и отчете обстоятелството, че болките и страданията на ищцата са със
сравнително значителен интензитет, получени в резултат на произшествието, няма
данни по делото да се счита, че не са отзвучали напълно. Нейното възстановяване
според вещото лице е протекло в рамките на общо 9 месеца, което е обичайно за
преминаването на такъв вид травми време. От събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата и понастоящем преживява случилото се, изпитва страх да
шофира автомобил сама. Вследствие причиненото зрително нарушение, на К. е било
забранено да извършва обичайни за ежедневието действия, като гледане на телевизия,
работа с компютър, въобще всякакво натоварване, свързано с напрягане на зрението,
както и й е било предписано ограничено физическо натоварване. В съдебно-
медицинската експертиза се сочи, че се е наложила първична хирургична обработка на
раните по главата, от която неминуемо са били претъпени болки и страдания.
Проведено е било домашно лечение с намалена физическа активност и покой,
предписан е бил прием на обезболяващи.
При съобразяване на изложеното, като се вземат предвид всички посочени по-
горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедлИ.ст по чл.52 от
ЗЗД- характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
6
които е извършено, причинените морални страдания, претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, вида и броя на
нанесените телесни увреждания, периодът за възстановяване, възрастта на ищцата,
причинените й неудобства и дискомфорт, както и социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на инцидента, последиците от уврежданията,
съдът намира, че справедлИ.то обезщетение за претърпените от К. неимуществени
вреди е в размер на 7000 лева, за която сума претенцията се явява основателна. Касае
се за жена в средна възраст, за която няма данни да е имала здравословни проблеми
преди произшествието. Съобразно заключението по СМЕ получените травматични
увреждания се характеризират като леки телесни повреди, причиняващи временно
разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, причинили болки и страдания. През
възстановителният период, а и понастоящем, стана ясно, че К. е търпяла и търпи
физически дискомфорт и душевни страдания. Ето защо претенцията следва да бъде
уважена за сумата от 7000 лв.
Ищцовата страна претендира и законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ. В последната норма е
предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в
рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от
КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
пострадалото лице, която от датите е най- ранна. В случая, видно от представеното
заявление от К., носещо входящ номер, застрахователят е уведомен на 06.12.2024 г.,
поради което и от тази дата следва да дължи законната лихва за забава. Съдът не
възприема твърдението на ответника, че началната дата следва да бъде считано от
изтичане на тримесечния срок, в който дружеството е длъжно да се произнесе по
предявената претенция. Касае се за инструктивен срок, изтичането на който зависи
изцяло от поведението на застрахователя, поради което същият не може да бъде
протИ.поставен на заявилия претенцията. Не се споделя и твърдението на ищцата, че
обезщетението се следва от датата на увреждането, предвид наличието на специална
норма в КЗ за началото на забавата.
По отношение претенцията за имуществените вреди:
От ищцата се претендира сумата от общо 60 лв., съставляващи такса за
извършен преглед и издаване на съдебно- медицинско удостоверение, заплатена
съобразно представената фактура от 03.08.2023 г. Няма спор по делото, че този разход
е бил извършен от страна на К., като същият съставлява имуществена вреда, която е
нанесена във връзка с настъпилото ПТП, поради което подлежи на обезвреда в пълен
размер.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, върху ответникът следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца разноски. Видно от представеният списък и
приложените към делото писмени доказателства, ищцата е направила разноски в
размер общо на 1525,85 лв., които следва да й бъдат присъдени. К. е заплатила и
сумата от 1200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на адвокат С. Ч., които също
следва да бъдат възложени за плащане от ответника в пълен размер. Съдът не
възприема направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая съобразно нормата на чл. 7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за сумата от 7000 лв.,
колкото съдът присъжда, минималното възнаграждение е в размер на 1000 лв., на
7
колкото всъщност е оценена адвокатската работа, като остатъка от 200лв. се явява
ДДС.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС- Бургас и държавна такса в размер на 280 лв. върху присъденото обезщетение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК *********, представлявано
от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов, Тодор Данчев Тодорински, да заплати
на К. Ч. К., ЕГН **********, с адрес гр. ********** сумата от 7000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди от допуснато ПТП на 23.07.2023г., на общински
път BGS 1210 км., до кръстовище за к-с Свети Тома, землището на общ.Созопол, в
посока от гр. Созопол към пътен възел за път втори клас II 99, причинени при
управление на л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег.№ К.И.М., с водач В. Д. Т.,
представляващи болки, страдания, стрес, дискомфорт, както и сумата от 60 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди- заплатена такса за преглед и
издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху
двете суми, считано от 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху присъдените суми за периода от
23.07.2023 г. до 06.12.2024 г.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК *********, представлявано
от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов, Тодор Данчев Тодорински, да заплати
на К. Ч. К., ЕГН **********, с адрес гр. ********** сумата от 2725,85 лв.,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК *********, представлявано
от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов, Тодор Данчев Тодорински, да заплати
по сметка на Районен съд- Бургас сумата от 280 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8