№ 505
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000503011 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3825 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 5865/2023 г. на Софийски градски
съд, I ГО, 3-ти състав съдът на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД е осъдил Столична
община ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на Ж. Б. П.,
ЕГН **********, вследствие на инцидент настъпил на 29.03.2023 г. около 19:30 ч. при
който ищцата при излизане от дома си на ул. „***“ № * тръгвайки по левия тротоар на
ул. „Сердика“ с посока на движение към ул. „Цар Симеон“, малко преди кръстовището
с ул. „Цар Симеон“ стъпила в дупка, образувана от липсваща плочка, и се спънала в
следващата плочка на тротоара, която била издадена над нивото на дупката, изгубила
равновесие и паднала върху десния си крак, който инцидент е предизвикан от
бездействието на ответника – неполагането на дължимата грима от Столична община
или от други лица, на които тя е възложила задълженията за поддържане на
съществуващото покритие от тротоарни плочки, при който инцидент Ж. Б. П. е
получила луксация /изкълчване/ на пателата/капачето/ на дясното коляно, което
реализира медико - биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за повече от 30 дни, контузио peг. кубити синистра /контузия в областта
на левия лакът/, което реализира медико - биологичния признак разстройство на
здравето неопасно за живота, контузио ллани ет дигити декс. /контузия на дясната
длан и пръсти/, което реализира медико - биологичния признак разстройство на
здравето, неопасно за живота, като първоинстационният съд е присъдил следните суми
– на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 30 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпения инцидент на 29.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на настъпване на инцидента – 29.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
Недоволна от така постановеното решение е останал ответника Столична
1
община, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
необоснованост и неправилност поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че не е категорично доказана причинно-
следствената връзка между получените от ищцата увреждания и попадането в участък
с надигната плочка на общински тротоар. Оспорва, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка следвала от свидетелските показания
и приетата и неоспорена СМЕ. Твърди, че не отговоря за причинените на ищцата
вреди, доколкото от посочените схеми на разположените подземни проводи
собственост на „БТК“ АД и „ЕРМ Запад“ ЕАД следва, че те са нормативно задължени
да осъществяват ремонт и поддръжка на шахтите в тези части от тротоара, доколкото в
полза на сочените от въззивника дружества са възникнали сервитути по силата на
закона. Сочи, че първоинстанционното съдебно решение е немотивирано, като
първостепенният съд не е отчел противоречащи си по делото доказателства съответно
съдът не е спазил императивните си задължения по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Твърди
се още, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не
съответствал нито на характера и степента на увреждане, нито на обстоятелствата
около инцидента. Иска се от въззивният съд да отмени обжалваният съдебен акт и да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата Ж. Б. П., чрез пълномощника си адвокат А. Г., оспорва въззивната
жалба в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява механизма на настъпване на
процесното събитие, а именно, че на 29.03.2023 г. около 19:30 ч. Ж. П. в гр. София
върви по левия тротоар на ул. „Сердика“ с посока на движение към бул. „Дондуков“,
като малко преди да пресече ул. „Цар Симеон“ се спъва в дупка на тротоара
образувана от липсващи плочки и плочки, намиращи се над нивото на дупката и
паднала на лявата си страна. Твърди, че участъкът, в който е настъпило процесното
произшествие е общинска собственост и на основание чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата ответникът Столична Община е длъжен да го стопансва и да го поддържа.
Излага доводи, че твърденията на Столична Община, че има наличие на подземна
инфраструктура съответно отговорят посочените от нея две дружества са недоказани,
а евентуални са и неоснователни, тъй като Столична община като собственик на пътя
и прилежащите му тротоари има задължение да ги поддържа в изправност. Счита, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди при
приетите от същия констатации относно здравословното и физическото и състояние
вследствие на инцидента в размер на 30 000 лева не е прекомерно и е определено в
съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД. Моли първоинстанционното съдебно решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по
чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че на 29.03.2023 г. към 19:30 ч. в София, на ул. Сердика, малко преди
кръстовището с ул. Цар Симеон, на левия тротоар, ищцата, въззиваема, в настоящото
производство, стъпила в дупка, образувана от липсваща плочка, спънала се в
следващата плочка, която била издадена над нивото на дупката, изгубила равновесие и
паднала на тротоара върху десния си крак. След инцидента П. отишла в УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ ЕАД”, където било установено, че, вследствие падането, е получила
изкълчване на пателата на дясно коляно, наличие на оток, болки и ограничени
2
движения в областта на дясно коляно, наличие на рана, болка и оток в дясна длан с
пръсти и силно болезнен ляв лакът. Била приета в болницата и оперирана.
За доказване механизма на станалия инцидент по искане на ищцата
първоинстанционният съд е допуснал и изслушал свидетеля Г. Т.. Свидетелят заявява,
че не познава ищцата. В показанията си той казва, че е бил свидетел на станалия на
29.03.2023 г. инцидент. Вървял в София, по ул. Сердика, посока към Централна баня.
Било около 20 ч., смрачено. Ищцата вървяла пред него по на тротоара и, преди
кръстовището с ул. Цар Симеон, се спънала, опитала се да се хване за стълб отстрани,
но не успяла и паднала на тротоара. На самия тротоар липсвали плочки. П. се спънала
на мястото, където имало дупка от липсваща плочка и паднала. Когато свидетелят
отишъл до нея, му казала, че коляното много я боли. Свидетелят Т. изчакал докато
дойдат да вземат ищцата, за да я закарат в Пирогов.
От назначената от първоинстанционния съд и неоспорена от страните Съдебно –
медицинска експертиза, която съдът е кредитирал като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на
станалия инцидент на 29.03.2023 г. ищцата е получила следните травматични
увреждания: луксация /изкълчване/ на пателата/капачето/ на дясното коляно, което
реализира медико - биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за повече от 30 дни, контузио peг. кубити синистра /контузия в областта
на левия лакът/, което реализира медико - биологичния признак разстройство на
здравето неопасно за живота, контузио ллани ет дигити декс. /контузия на дясната
длан и пръсти/, което реализира медико - биологичния признак разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Описаните увреждания са получени от удар или падане върху твърди и тъпи
предмети и добре отговарят да са получени от процесния инцидент. Коляното е една от
най-сложните стави в човешкия опорно-двигателен апарат. Тя обединява двете големи
кости - бедрената и подбедрицата, които носят цялата тежест на тялото ни както в
движение, така и в покой. Освен тях, е налице и т. нар. „капаче". Колянното капаче се
намира точно пред колянната става и е част от нея. Свързано е със сухожилието на
четириглавия мускул в горната си част, а от долната част започва неговото собствено
сухожилие, което продължава надолу и се захваща за големия пищял. По време на
разгъване, сухожилитието на четириглавия мускул издърпва капачето по-нагоре и то се
плъзга по долната част на бедрената кост. Капачето е стабилизирано от връзки, които
го поддържат в правилна позиция и позволяват движението му да се извършват нагоре
и надолу пред коляното, без да се измества навътре или навън. Има медиална
/вътрешна/ и латерална /външна/ ретинакулна сухожилна тъкан, която произлиза от
медиалните и латерални части на четириглавия мускул. Тяхната роля е да
стабилизират капачето и колянната капсула. Главният стабилизатор на капачето, чиято
роля е също да стабилизира и ставата е MPFL - връзка, разположена от вътрешната
страна на коляното, която свързва капачката и бедрото. Тази връзка поддържа капачето
на правилна позиция и не позволява преместването му навън. Когато една от
описаните по – горе структури се нарани, капачето може да се измести или изкълчи. В
случай че MPFL се разкъса, капачето се дестабилизира и при определени движения
може да се луксира. Често изкълчването на капачето се появява след остра контузия на
MPFL - частично или цялостно разкъсване. Според експерта, обичайният период за
възстановяване е около 2 до 3 месеца, като ортезата обичайно се сваля след 30 - 45
дни. При ищцата тя е свалена след 42 дни. Окончателното възстановяване на
движенията в колянната става обикновено продължава около месец след сваляне
на ортезата. При ищцата общо възстановителният период е продължил около 2
до 3 месеца. За период от около 2 месеца ищцата е търпяла болки и страдания
като за първия месец те са били с интензивен характер. Към момента на прегледа
3
/17.05.2024г./ П. се оплаква от нестабилност в дясното коляно. Чести болки и
дискомфорт в областта на коляното има както при покой, така и при движение.
Обективно: Нормална походка. Няма оток в дясната колянна става. Движенията в
ставата - както пасивните, така и активните, се извършват в пълен обем. Липсват
клинични данни за увреда на връзковия апарат на самата колянна става. Слаба
палпаторна болезненост при натиск и движение на пателата. Лечението на процесиите
травми включва прилагането на ТАП /тетаничен анатоксин/, първична хирургична
обработка, оперативно лечение - под локална инфилтрационна анестезия е извършена
мануална репозиция /наместване/ на пателата и имобилизация с твърда ортеза.
Експертът заявява, че самостоятелното връщане обратно на капачката не може
да предизвика допълнителни усложнения. Точно обратното, тъй като това действие
предотвратява продължителното преразтягане на връзките на капачката, а също
намалява и интензитета на болката. Медикаментозното лечение е с болкоуспокояващи
средства, антикоагуланти. Проведеното лечение е съгласно съществуващите
медицински стандарти.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното:
За ангажиране на отговорността на ответника като възложител на работа по иск
с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е необходимо ищeцът да установи при
условията на пълно и главно доказване: претърпените от него вреди, които да са
резултат на противоправно и виновно поведение на лицето, комуто е възложена
работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата, тоест да се явяват
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. Възлагане на
работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД представлява натоварване с извършване на
действия, които спадат към област, в която възлагащият работата осъществява някаква
собствена деятелност, вкл. дейности, които са му вменени със закон.
В настоящият случай ответникът Столична община е длъжна по силата на
закона- чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата (ЗП), да осъществява чрез
съответните служби за контрол дейностите по ремонт и поддръжка в изправно
състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии,
както и дейностите по сигнализиране за препятствията по тях и отстраняването на
неизправностите във възможно най-кратък срок. Тротоарът, на който е станал
инцидентът, е общинска собственост, поради което и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП
и според цитирания чл. 30, ал. 4 от ЗП, задължението за поддържането му, вкл. и
на монтираните върху същия съоръжения, както и сигнализирането за
препятствия по тротоара и отстраняването на неизправностите по тях, е именно в
тежест на Общината. Следователно, ответникът има задължение да осигурява
поддръжката на тротоарите и монтираните върху тях препятствия против качване,
спиране и паркиране на автомобили във вид, съответен на предназначението им и при
съблюдаване на изискванията за безопасност, като при наличие на неизправност, е
длъжен да вземе мерки за сигнализация до отстраняването й. Негово е и задължението
да се грижи за поддръжката и експлоатацията на публичното осветление в границите
на урбанизираните територии. Тези свои задължения СО изпълнява чрез свои
служители или чрез трети лица, на които възлага съответната работа.
Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община
и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС -
4
имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно
значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в
тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този
смисъл Решение № 238 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о. на ВКС/.
Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските
пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са
общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада
„земното платно“, част от което е и тротоарът. Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в
тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните
пространства, като част от уличната инфраструктура. Това задължение с още по-
голяма сила важи за зимните месеци от годината, в които поддържането в изправно
състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на
противообледенителни материали и снегоизвозване. През зимния сезон, когато се
образуват заледени участъци грижа на собственика, в случая - ответната Община е да
предприеме необходимите мерки за отстраняването им и тяхното обезопасяване, в
каквато грижа в случая не е положена. На Столична община е вменено, чрез
оправомощени длъжностни лица от общинска администрация или чрез други лица, на
които ответникът изрично е възложил задълженията си, организирането и
осигуряването на поддържането, чистотата и отстраняването на снежната покривка и
заледените участъци от обектите публична общинска собственост. Поведението на
Столична община, изразяващо се в бездействие, съдът намира за противоправно, не
съобразено с вменените от закона задължения. Платната за движение и прилежащите
към тях тротоари са предвидени за обществено ползване и неподдържането им в
изправно състояние, представлява опасност за здравето на гражданите.
Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на
вмененото задължение, чрез съответните отговорни за това лица, представлява
противоправно поведение.
Съдът намира, че натоварените лица не са извършили необходимите
действия за поддръжка на съоръженията в състояние, годно за безопасно
придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно
приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. Съгласно
установената съдебна практика (ППВС № 9/1966 г., ППВС № 7/1958 г.)
отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило
работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително-гаранционна функция. За ангажиране
отговорността на възложителя не е нужно да се издири точно лицето, на което
е възложена работата, чието виновно бездействие е довело до настъпване на
вредата. От значение е единствено, че в резултат на пропускането да бъдат
извършени посочените дейности са настъпили вредоносните последици за ищеца.
Настоящия съдебен състав приема за неоснователно и възражението на
въззиваемия, че механизмът е недоказан на инцидента е останал недоказан. На първо
място механизмът се установява от разпитания по делото свидетел на настъпилата
злополука. Действително съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност
на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно
релевантните по делото факти, в т.ч. и показанията на свидетел, който е присъствал
при настъпването на инцидента. Обективният анализ на това доказателствено средство
5
предполага съпоставка с всички останали относими обстоятелства, установени с
другите доказателства по делото. При преценката се отчитат всички обстоятелства,
свързани с възможността на свидетеля да възприеме възпрозвежданите от него факти
(възраст, физиологични особености, психическо състояние към момента на
възприемането на фактите, други обстоятелства от обективен или субективен
характер, които са от естество да способстват или попречат (съответно и в каква
степен) да възприеме посочените от него релевантни за механизма на увреждането
факти, включително дали свидетелят е пряк участник в инцидента, или е само
страничен наблюдател, неговото конкретно местоположение и отдалеченост от
местопроизшествието и др.), както и всички обстоятелства, свързани със способността
на очевидеца да възпроизведе в свидетелските си показания релевантните по делото
факти (изминалото време между настъпването на инцидента и разпита на свидетеля,
възраст, паметово-интелектуални способности, обстановка при разпита, поведението
на страните и техните пълномощници, начинът и поредността на задаване на
въпросите към свидетеля и др.). Съдът е длъжен да вземе предвид и
добросъвестността и волята на свидетеля да каже истината, като съгласно чл. 172 ГПК
извърши преценка дали и доколко са налице обстоятелства за възможна негова
заинтересованост от изхода на делото. Всичко гореизложено е направено от
първоинстанционния съд, като настоящия въззивен състав напълно възприема
констатациите и изводите му в тази част. В допълнение следва да се отбележи, че и
назначената и неоспорена СМЕ също сочи, че констатираните увреждания могат да са
вследствие от падане върху плочки.
По възражението за съпричиняване правилно първоинстанционният съд е
приел, че същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Съдът обръща
внимание, че ответникът носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването, като следва да докаже, че пострадалото лице е допринесло за
настъпването на вредите. Ответникът следва да установи наличието на
съпричиняването при условията на главно и пълно доказване – така Решение №
18/17.09.2018 г. по гр.д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г.о. Следователно бланкетното
посочване на възражение за съпричиняване в отговора на искова молба сам по себе си
няма как да донесе успех на ответника. Въпреки това съдът отбелязва, че по делото не
са ангажирани доказателства от ответника, че Ж. Б. П. не се е съобразила с
метеорологичните условия и не се е движила съобразително по улиците в пролетни
условия (29.03.2023 г.). Липсват доказателства за наличие на конкретно действие или
бездействие при придвижването от страна на ищеца, което да е допринесло за
настъпването на събитието. Напротив, според свидетеля Г. Т., ищцата е вървяла пред
него на тротоара и се с спънала, опитала се да се хване за стълб отстрани, но не успяла
и паднала. От представените от ищцата снимки се установява и състоянието на
пешеходната алея на съответното място, която създава реалната възможност човек да
се спъне и да падне. Спъването и падането на тротоар, който е в изключително лошо
състояние, с липсващи, неподредени и разместени плочки не може да се приеме като
липса на полагане на дължимата грижа от страна на Ж. П.. На следващо място, вещото
лице по СМЕ е категорично /вкл. и при изслушването в съдебно заседание/, че
самостоятелното връщане на капачката не може да предизвика допълнително
усложнения, а точно обратното – това действие предотвратява продължителното
преразтягане на връзките на капачката.
По отношение доводите във въззивната жалба досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът счита за частично основателни
поради следните причини: Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
6
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват същите. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са
характерът и броят на уврежданията, прогнозата за възстановяване на пострадалия,
причинените морални страдания, възрастта му и пр.
Настоящия съд отбелязва, че въпреки посочените факти и обстоятелства, които
ще се доказват с поискания и допуснат свидетел от страна на ищеца, Г. Т.
свидетелства единствено за механизма на увреждане на ищцата, тоест нейното
спъване на място където имала дупка от липсваща плочка на тротоара и
последвалото падане и нейните болки единствено към този момент. Съответно
не са ангажирани свидетелски показания за установяване твърдените от ищеца болки
и страдания вследствие на увреждането на ищцата П. през възстановителният период.
Действително в СМЕ се посочва, че при такива увреждания лицето би търпяло болки и
страдания около 2 месеца, като за първия месец те са били с интензивен характер, но
това не са преки и непосредствени възприятия какво действително и конкретно е било
състоянието на ищцата П..
При определяне размера на неимуществените вреди настоящия съд се води от
следните критерии –
1. Характер на увреждането: Луксацията на пателата, която води до трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни. Съдът
възприема становището на експерта, че това е сериозно увреждане. Контузиите на
лявата ръка и дясната длан, макар и неопасни за живота, също предизвикват болки и
неудобства.
2. Продължителност и интензитет на болките: При определяне на размера на
обезщетението, съдът взема предвид продължителността на болките и страданията,
които пострадалият е търпял. Поради липсата на свидетелски показания, съдът взема
предвид единствено посочения ориентир в СМЕ – около 2 месеца.
3. Лечебен и възстановителен период: Продължителността на лечението и
необходимостта от рехабилитация след луксацията и контузиите също играят важна
роля. От СМЕ се установява, че при ищцата общо възстановителния период е
продължил около 2 до 3 месеца. Към момента на прегледа – 17.05.2024 г. тя все още е
имала оплаквания от нестабилност в дясното коляно, чести болки и дискомфорт в
областта на коляното.
4. Негативни остатъчни последици: Ако след лечението остават остатъчни
проблеми, като ограничена подвижност на коляното или хронични болки в ръката,
каквито се установяват от СМЕ, това също ще увеличи размера на обезщетението.
5. Възраст и социално положение на пострадалия: Възрастта на пострадалия и
социалното му положение също са важни фактори. В случая пострадалата е на средна
възраст – 45 години към годината на увреждане и 47 години понастоящем. Не се
установи обаче дали тя е активна в професионален и социален живот, дали
действително живее сама, дали и се налага да търси помощ за справяне с ежедневни
нужди след настъпване на инцидента.
6. Обществено-икономическите условия: Размерът на обезщетението следва да
бъде съобразен и с икономическите условия в страната към момента на увреждането, а
именно – 2023 година.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания, и свързаните с тях
7
физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, периодът за
възстановяване, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение
в размер на 20 000 лв. би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в
производството неимуществени вреди съответно за разликата над 20 000 лв. до
уважената от първостепенния съд сума от 30 000 лева първоинстанционното съдебно
решение следва да бъде отменено.
Поради частично несъвпадане в изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено в ЧАСТТА, в която искът за
неимуществените вреди е уважен за разликата над 20 000 лв. до присъдените 30 000
лв. и вместо това искът по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен за сумата
над 20 000 лв. до 30 000 лв., както и потвърдено в ЧАСТТА , с която искът е уважен до
размера от 20 000 лева.
По отговорността за разноските: Предвид изхода от настоящия спор, право на
разноски възниква за двете страни по делото.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., и предвид отхвърлнителната част на предявения иск в размер на една трета от
претендирания размер, то на процесуалния представител на ищцата - адв. А. Г., САК,
се дължат на основание ч. 38 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева с ДДС, направени
разноски по делото пред въззивния съд.
Същевременно, в полза на въззивника Столична Община се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд,
съобразно отхвърлената част от иска, а именно една трета от претендирания общ
размер. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева
съответно дължимо от въззиваемата съобразно отхвърлителната част на настоящото
съдебно решение е 50 лева. Доколкото искане за присъждане на държавна такса в
полза на Столична община не е направено, то съдът не следва да я присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3825 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 5865/2023 г. на
Софийски градски съд, I-во ГО, 3-ти с-в, В ЧАСТТА, с която съдът по предявения от
Ж. Б. П., ЕГН **********, срещу Столична община ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 33 иск при квалификацията на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, е
осъдил Столична община ЕИК ********* на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД да
заплати на Ж. Б. П., ЕГН ********** сумата над 20 000 до 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на инцидент
настъпил на 29.03.2023 г. около 19:30 ч. при който ищцата при излизане от дома си на
ул. „***“ № * тръгвайки по левия тротоар на ул. „Сердика“ с посока на движение към
ул. „Цар Симеон“, малко преди кръстовището с ул. „Цар Симеон“ стъпила в дупка,
образувана от липсваща плочка, и се спънала в следващата плочка тротоара, която
била издадена над нивото на дупката, изгубила равновесие и паднала върху десния си
крак, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 29.03.2023
г. до окончателното й изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 вр.45 от ЗЗД за сумата над 20 000 до
30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
8
вреди вследствие на инцидент настъпил на 29.03.2023 г. около 19:30 ч. при който
ищцата при излизане от дома си на ул. „***“ № * тръгвайки по левия тротоар на ул.
„Сердика“ с посока на движение към ул. „Цар Симеон“, малко преди кръстовището с
ул. „Цар Симеон“ стъпила в дупка, образувана от липсваща плочка, и се спънала в
следващата плочка тротоара, която била издадена над нивото на дупката, изгубила
равновесие и паднала върху десния си крак, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането – 29.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил Столична
община ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 иск при
квалификацията на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, е осъдил Столична община ЕИК *********
на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД да заплати на Ж. Б. П., ЕГН ********** сумата от
20 000 (двадесет хиляди лева) представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на инцидент настъпил на 29.03.2023 г. около 19:30 ч. при който ищцата при
излизане от дома си на ул. „***“ № * тръгвайки по левия тротоар на ул. „Сердика“ с
посока на движение към ул. „Цар Симеон“, малко преди кръстовището с ул. „Цар
Симеон“ стъпила в дупка, образувана от липсваща плочка, и се спънала в следващата
плочка тротоара, която била издадена над нивото на дупката, изгубила равновесие и
паднала върху десния си крак, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 29.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Столична община ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на адв. А. Г., САК, сумата от 2 400 (две хиляди и
четиристотин) лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на Ж. Б. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ж. Б. П., ЕГН **********, да заплати на Столична община ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 50 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му, чрез
връчване на препис от същото, пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9