Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/22.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 1488 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от
„БНП П.П.Ф.“ С.А., П., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А, клон Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****срещу М.С.М.,
ЕГН:**********, адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника, произтичащо от Договор за потребителски заем № ****/12.03.2016 г. сключен между М.С.М. и БНП П.П.Ф.“
С.А, клон Б. на
12.03.2016 г.,
по силата на който първият, в качеството му на кредитодател
е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател парична сума,
срещу поето от последния задължение за връщане на крайната дължима сума по
кредита, в следните размери:
- сумата от 6593.49 лева /шест хиляди петстотин деветдесет и
три лева и 0.49 ст./, представляваща главница,
ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.10.2019 г. – до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 1669.90
лева /хиляда
шестстотин шестдесет и девет лева и 0.90 ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до
11.10.2019 г..
В условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати следните суми: сумата от сумата от 6593.49 лева /шест хиляди петстотин деветдесет и три лева и 0.49
ст./, представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението ; сумата от 1669.90 лева /хиляда шестстотин шестдесет и девет
лева и 0.90 ст./, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до 11.10.2019 г..
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен между
страните на 12.03.2016г. договор за потребителски кредит, ищецът, в качеството
му на кредитодател е предоставил, а ответникът, като
кредитополучател е получил парична сума в размер от 7000, срещу поето от
последният задължение да върне същата, съгласно уговорен погасителен план. Кредитодателят финансирал и застраховка Защита на
плащанията, като вноските по нея са част от погасителната. Предоставил сумата
2352 лева за закупуване на застраховка. В чл.3 от договора, страните са
постигнали съгласие задължението да бъде погасено на 60 месечни вноски, всяка в
размер 216.57 лева, които съставляват изплащане на главницата, ведно с
оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите 20.75% и годишния лихвен
процент от 17.38 %., както и вноска по застрахователна премия. Въпреки
изправността на ищеца, ответникът е преустановил плащането на погасителните
вноски по кредита от 05.03.2017г., като съгласно уговореното в договора /чл.5/,
при просрочие на две или повече вноски, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо, считано от падежа на втората непогасена
вноска. Погасени са само 10 вноски. Към 05.04.2017г., когато кредитът е станал
изискуем, задължението на ответника възлизало на 9071.38 лв. и представлявало
50 вноски. Понастоящем, непогасените вноски по кредита са в исковия размер.
Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на
ответника не е последвало. От този момент ответникът дължи и обезщетение за
забава върху неизпълненото главно задължение в размер на законната лихва.
Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 17680/2019г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В условията на евентуалност при отхвърляне на
главните искове поради липса на надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост, моли за осъждане на ответника да му заплати претендираните суми.
Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
Претендира и разноски.
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявените искове. Оспорва наличието на предпоставките обосноваващи правото на
кредитора да обяви задълженията по договора за предсрочно изискуеми. Счита
исковете за неоснователни. Оспорва по размер заявените претенции. Навежда
доводи, че договорът за кредит е нищожен, сключен в нарушение на чл.11, ал.1 ЗПК, изискващ да е изготвен на разбираем за потребителя език. Моли за
постановяване на решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 17680/2019г. по описа на ВРС,
17-ти състав, се установява, че по заявление от 29.10.2019г. в полза на „БНП П.П.Ф.“ С.А., П., чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А, клон Б., ЕИК **** против М.С.М., ЕГН:********** е издадена
Заповед № 8759/18.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумите, както следва: сумата от 6593.49 лева, представляваща
дължима главница по договор за потребителски заем № ****/12.03.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.10.2019 г. – до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1669.90 лева представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 05.04.2017 г. до 11.10.2019 г., както и
съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 186.04 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 38.46 лв.,
съразмерно с уважената част от заявените претенции, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК.
Видно е от
приложения на л. 16 от делото договор за потребителски
кредит №
****/12.03.2016 г., че „БНП П.П.Ф.” ЕАД
/правоприемник на което е ищецът по делото/ е предоставило на ответника револвиращ кредит чрез издаване и ползване на кредитна
карта на стойност 7000 лева и кредит за покупка на застраховка "Защита на
плащанията" в размер на 2352 лв., или общ размер на кредита от 9352 лв.
Застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващ на
срока на договора и е част от всяка месечна погасителна вноска. Страните са
уговорили дължимост от кредитополучателя на такса
ангажимент в размер на 245 лв., срещу което кредиторът фиксира лихвения процент
за срока на договора, която се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа таксата ангажимент от 245 лв. от общия размер
на кредита. Кредитът е предоставен на кредитополучателя при лихвен процент от 17.38%,
ГПР от 20.75%, подлежащ на връщане от кредитополучателя на 60 броя погасителни
вноски с размер на месечната вноска от 216.57лв.. Общата стойност на плащанията
е 12994.20 лв. В договора е инкорпориран погасителен план, като крайният падеж
на кредита е 05.04.2021г. В чл.5 е уговорена дължимост
при забава на една или повече месечни погасителни вноски от кредитополучателя
на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл.5 изр.2, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, вкл. всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост
Съгласно Сертификат №№****, ответникът е застраховано лице по пакет "Защита
на плащанията" и "Злополука" по пакет "Комбинирана
защита".
Крайният падеж на договора е
настъпил на 05.04.2021., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,
но преди приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Видно от ССчЕ, отпуснатият
кредит от 7000 лв. е усвоен от ответника - кредитополучател на 14.03.2016г. по
банкова сметка. *** № 3903578 е преведена сумата 6755 лева, като разликата до
7000 лева е такса ангажимент на банката в размер на 245 лева. Последното
плащане от кредитополучателят е извършено на 26.03.2018г. в размер на 20 лева,
която сума е отнесена за покриване на част от натрупаната законна лихва. Непогасените
от ответника задължения по договора съвпадат с исковите размери на претендираните вземания и са, както следва: главница – 6593.49
лева /вкл. и застрахователната премия/, договорна лихва в размер на 2453.31 лв. /която не
е предмет на делото/. Видно от приложение 1 към заключението, ответникът е
преустановил плащането на кредита след 09.03.2017г., като последното погасяване
е извършено на 09.03.2017г. за погасяване на вноска с падеж 05.03.2017г.. Мораторната лихва за забава върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до
11.10.2019г. възлиза на 1685.00 лева,
изчислена служебно от съда с Апис финанси.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените по реда на чл.415, ал.4 вр. чл.422, ал.1 ГПК установителни
искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен
интерес у ищеца от предявяването им.
Разгледани по същество предявените по реда на чл.415
ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК искове, предмет на делото,
се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
Безспорно по делото се установи факта на възникнало
облигационно правоотношение между ищеца, като кредитор и ответника, в
качеството на кредитополучател, от сключен между тях на 12.03.2016г. Договор за
потребителски паричен кредит № ****/12.03.2016 г., по силата на който е отпуснат кредит за
потребителски цели в размер на 7000лв. и кредит за покупка на застраховка
"Защита на плащанията" в размер на 2352 или общ размер на кредита 9352
лева. Видно от ССчЕ, на 14.03.2016г. отпуснатият
кредит е усвоен от кредитополучателя, чрез превод по разплащателната му сметка,
с което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя отпуснатия кредит за потребителски цели. Размерът на
отпуснатия кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията" е
платен директно от кредитора на застрахователния агент "Директ сървисис" ЕАД,
предвид което за ответника - кредитополучател е възникнало насрещно задължение
за връщане на отпуснатия кредит в общ размер от 2352 лева и за заплащане на
договорната /възнаградителна/ лихва, съгласно
условията на договора и Погасителния план към него, чийто краен падеж е
настъпил на 05.04.2021г., т.е. в хода на производството пред настоящата
инстанция, който факт следва да бъде съобразен съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
Вземането по договора за исковите суми за главница и мораторна лихва, чийто носител е ищеца, е ликвидно
/определено по основание и по размер/, както и изискуемо, предвид настъпилия
краен падеж – 05.04.2021г.. Видно от ССчЕ, ответникът
е погасил 11 месечни вноски, като след плащане на вноската с падеж 05.03.2017г.
е преустановил плащанията по договора. ССчЕ безспорно
установява дължимост на исковите суми изцяло в претендираните размери, които не са погасени от ответника.
Основателна е и претенцията за мораторна лихва в
заявения размер. Дължимостта на мораторната
лихва е съгласно чл.5 изр.1 от договора.
Неоснователно
е възражението на ответника за нищожност на договора, като сключен в нарушение на чл.11,
ал.1 ЗПК, изискващ да е изготвен на разбираем за потребителя език. Договорът е сключен на 12.03.2016г.,
т.е. при действието на чл.19, ал.4 ЗПК,
в сила от 23.07.2014г. и отговаря на изискванията му. В договора ясно и
точно е посочен начинът, по който е определен размерът и формирането на
месечната вноска. Действащият към този момент ЗПК урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски
кредити, както и за съдържанието на договора за потребителския кредит. Чл.
10 и 11 ЗПК, поставят конкретни изисквания към съдържанието на договора
за потребителски кредит, които са
задължителни, а липсата им съобразно чл.22 ЗПК води до недействителност на
договора. В конкретния случай са
изпълнени изискванията на закона.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и съобразно
уважената част от исковете /224.50 лева /.
Ищецът
претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са налице доказателства за
действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер
на 214.83 лева; депозит за особен представител – 743.17 лева; депозит за вещо
лице – 250 лева, като се претендира още и юрисконсултско
възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в процеса от 100
лева. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото следва да бъде определено в претендирания
минимален размер от 100 лева. Така разноските в полза на ищеца се определят на
сумата от 1308 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД в
отношенията между страните, че М.С.М., ЕГН:**********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „БНП
П.П.Ф.“ С.А., П., чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А, клон Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****следните суми, произтичащи от Договор за потребителски заем № ****/12.03.2016 г.: сумата от 6593.49 лева /шест хиляди петстотин деветдесет и три лева и 0.49
ст./, представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2019 г. – до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 1669.90 лева /хиляда шестстотин шестдесет и девет
лева и 0.90 ст./, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до 11.10.2019 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 17680/2019г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА М.С.М.,
ЕГН:**********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.“ С.А., П., чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А, клон Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****сумата от
1308 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и 224.50
лева в производството по ч.гр.д. № 17680/2019г. на ВРС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: