О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер
1789 Година 2018, 19.09.
Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
деветнадесети септември, две
хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
Частно
гражданско дело номер 1300 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод частни жалби от К.Д.Т.
от гр. Бургас като законен представител на малолетния си син Калоят Б.Т., чрез пълномощника си
адвокат Златина Маркова от БАК и адвокат Иванка Синигерова
от БАК – пълномощник на Б.И.Т. от гр. Пазарджик
против Определение № 5224 от 16.07.2018
г., постановено по гр. дело №2082/2018
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
прекратил производството по гр. дело № 2082/2018 г. на БРС.
Недоволство
от така постановеното определение изразяват и двете страни, като считат, че
определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се
съображения. Молят съда да отмени атакуваното определение и върне делото на БРС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил
е отговор на частната жалба подадена от К.Т., с който
адвокат И.С. – пълномощник на Б.Т.
счита частната жалба на жалбоподателката за
основателна.
СЪДЪТ,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Видно
от приложените по делото писмени доказателства, К.Т.
в качеството си на законен представител на малолетното дете К.Т.
е предявила против Б.Т. иск с правно основание чл.123
ал.2, изречение второ от СК. Съдът е разгледал делото
в едно съдебно заседание, след което в срока за произнасяне по делото е счел,
че липсва правен интерес от претенцията по чл.123 ал.2 от СК и е прекратил производството по делото.
За
да постанови този резултат районният съд е изложил мотиви, като се е позовал на
разпоредбата на чл.127, чл.59
и чл.123 ал.2 от СК и е
стигнал до извода, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като
родителите не живеят заедно и съдът /Пазарджишки
районен съд/ се е произнесъл по привременни мерки.
Не
се спори, че Б.Т. и К.Т.
през време на брака си имат родено едно дете К.Б.Т..
С Решение №1002/04.12.2017 г.,
постановено по гр. дело № 1263/2017 г. и допълнено с Решение № 51/16.01.2018 г., упражняването
на родителските права е предоставено на майката К.Т..
С Определение № 1336/07.06.2017
г. са определени привременни мерки до приключване на
бракоразводното дело, като упражняването на родителските права е предоставено
на майката. В последствие Окръжен съд – Пазарджик се е произнесъл с Решение № 127/2018 г. по в. гр. дело №147/2018 г. като е отменил
частично решението, но по отношение на родителските права го е потвърдил.
Няма
спор, че към момента детето живее при своята майка в гр. Бургас. Безспорно е,
че детето е с рождена малформация – интерскротална хипоспадия, което е наложило хирургическа намеса, като на 23.11.2016 г. е оперирано в
детско хирургическо отделение в болница в гр. Албасете
– Испания. Лекарите извършили операцията са информирали семейството, че ще се
наложат една до две хирургически интервенции, като е желателно те да бъдат
извършени от същия екип, провел първата операция. След операцията отношенията
между родителите се влошили, което е довело до образуване на бракоразводно
дело.
Не
се спори, че на 12.05.2017 г.
майката е завела детето на преглед в отделение по детска урология към УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД гр. София за
консултация при д-р С. П., който е констатирал, че следва да бъде извършена
операция на детето, по отношение на която твърди, че ще бъде значително по-лека
от първата /продължила повече от пет часа/. Бащата от своя страна е изразил писменото си
несъгласие детето да бъде оперирано в България. Той настоява операцията да бъде
извършена там, където е проведено първото хирургическо лечение.
Причина
за настоящия спор е неразбирателството между страните за провеждане на
последващо хирургическо лечение на детето, за което специалисти са посочели, че
следва да бъде извършено до навършване на тригодишна възраст от детето. Бащата
настоява операцията да бъде извършена в Испания, а майката счита, че същата може
да бъде проведена в България.
Районният
съд е изложил фактически и правни доводи, които изцяло се споделят от
настоящата съдебна инстанция. С Тълкувателно решение №1/03.07.2017
г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСГК е
извършил тълкуване досежно даването на заместващо съгласие на единия от
съпрузите. От друга страна, претенцията с правно основание чл.123
ал.2 от СК, даваща възможност на родителите да
отнесат спора по упражняване на родителски права до съда, касае случай, в който
родителите живеят заедно. В случая обаче родителите не живеят заедно, а
съобразно цитираното по-горе определение на ПзРС
временното упражняване на родителските права е предоставено на майката, която
би могла да вземе решение относно лечението на детето. Аргумент в тази насока са
разпоредбите от чл.87 и следващите от Закона за
здравето, даващи възможност за вземане на решение от единия от съпрузите за
извършване на хирургическа намеса. При това положение районният съд е
постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде
потвърдено.
По
изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 5224 от 16.07.2018
г., постановено по гр. дело №2082/2018
г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване препис от
определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.