Р Е Ш Е Н И
Е
№ 19 05.01.2017
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ХХ граждански състав
На петнадесети
декември две
хиляди и шестнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретар А.С.
изслуша
докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 4813/2016г.
и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на С.Ж.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** против Трудово Производителна кооперация ”Металик”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявана от Г.А.П.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 87055 лева трудови
възнаграждения /по 1200 лева на месец за периода от 01.01.2009г. до
28.02.2015г. и 655 лева за отработените 12 дни през месец 2015г./, както и
лихви за забавено плащане върху всяка от главниците, ведно със законната лихва
върху всяка главница от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е работил като инженер-механик в ответната кооперация
по силата на безсрочен договор, като трудовото му правоотношение е прекратено,
считано от 18.03.2015г. поради неизплатени трудови възнаграждения.
Възнаграждението е било в размер на 1200 лева месечно. Към настоящия момент
работодателят не му е заплатил трудовите възнаграждения от началото на 2009г.
до прекратяване на трудовия договор. Падежът на всяко възнаграждение е бил
26-то число на месеца, следващ този, през който е положен трудът. Поради
неспазване на падежа се дължат и съответните мораторни обезщетения. Моли
исковете да се уважат.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответното юридическо лице, в
който се заявява, че искът е неоснователен. На 31.03.2010г. било проведено
отчетно-изборно събрание на кооперацията, на което е взето решение да се
изплащат по 300 лева през месец на дължими трудови възнаграждения заради настъпила
криза в кооперацията. На събранието присъствал и ищецът и е участвал в
гласуването на това решение. Ищецът освен това е получил изцяло дължимите
трудови възнаграждения за 2009г. Ответникът прави възражение за погасяване на
трудовите възнаграждения с кратката погасителна давност. Предявяването на иска
е през август 2016г. и е станало извън тригодишния давностен срок, като така са
погасени всички вземания за възнаграждения. Давността е изтекла и за
мораторните лихви, търсени за всяка главница. Алтернативно ответникът оспорва
иска по размер, доколкото ищецът е получил изцяло възнагражденията си за
2009г., а за останалите години са му изплатени с РКО общо 8673.34 лева.
В съдебно заседание съдът е приел на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК заявеното от
ищеца частично оттегляне на исковите претенции за главници и лихви както
следва: 57 600 лева главница, представляваща сбор от трудовите
възнаграждения за периода от януари 2009г. до декември 2012г.; 32 614.72
лева мораторни лихви върху посочените трудови възнаграждения, както и законната
лихва върху общата главница, считано от датата на подаване на исковата молба,
като в тази част на основание чл.232 от ГПК производството по делото е
прекратено.
В
последното съдебно заседание съдът е приел на основание чл.214, ал. 1,
изречение 3-то ГПК заявеното от ищеца изменение на исковите претенции за
главници и мораторна лихва, в следния смисъл:
- за м. януари 2013г. - от 1200 лв. на 1512 лв. – дължимо трудово възнаграждение и обезщетение
за забавено плащане от 424.55 лв. на 534.82 лв., дължимо за периода от
26.02.2013г. до 19.08.2016г.
- за м. февруари 2013г. - от 1200 лв. на 1512
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
415.19 лв. на 523.02 лв., дължимо за периода от 26.03.2013г. до 19.08.2016г.
- за м. март 2013г. - от 1200 лв. на 1512 лв.
- дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 404.83
лв. на 509.96 лв., дължимо за периода от 26.04.2013г. до 19.08.2016г.
- за м. април 2013г. - от 1200 лв. на 1512
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
394.80 лв. на 497.33 лв., дължимо за периода от 26.05.2013г. до 19.08.2016г.
- за м. май 2013г. - от 1200 лв. на 1512 лв.
- дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 384.43
лв. на 484.27 лв., дължимо за периода от 26.06.2013г.
до 19.08.2016г.
- за м. юни 2013г. - от 1200 лв. на 1217.16
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
374.41 лв. на 379.67 лв., дължимо за периода от 26.07.2013г. до 19.08.2016г.
- за м. юли 2013г. - от 1200 лв. на 1512 лв.
- дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 364.05
лв. на 458.60 лв., дължимо за периода от 26.08.2013г.
до 19.08.2016г.
- за м. август 2013г. - от 1200 лв. на 1512
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
353.70 лв. на 445.55 лв., дължимо за периода от 26.09.2013г.
до 19.08.2016г.
- за м. септември 2013г. - от 1200 лв. на
1524 лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
343.68 лв. на 436.36, дължимо за периода от 26.10.2013г.
до 19.08.2016г.
- за м. октомври 2013г. - от 1200 лв. на 1398.11 лв. -
дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 333.32 лв.
на 388.26 лв., дължимо за периода от 26.11.2013г. до 19.08.2016г.
- за м. ноември 2013г. - от 1200 лв. на
1451.43 лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане
от 323.30 лв. на 390.95 лв., дължимо за периода от 26.12.2013г. до 19.08.2016г.
- за м. декември 2013г. - от 1200 лв. на
1523.99 лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане
от 312.95 лв. на 397.34 лв., дължимо за периода от 26.01.2014г. до 19.08.2016г.
- за м. януари 2014г. - от 1200 лв. на
1461.65 лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане
от 302.60 лв. на 368.48 лв., дължимо за периода от 26.02.2014г. до 19.08.2016г.
- за м. февруари 2014г. - от 1200 лв. на 1524
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
293.25 лв. на 372.32, дължимо за периода от 26.03.2014г. до 19.08.2016г.
- за м. март 2014г. - от 1200 лв. на 1455.42
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
282.89 лв. на 343.01, дължимо за периода от 26.04.2014г. до 19.08.2016г.
- за м. април 2014г. - от 1200 лв. на 1524
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
272.87 лв. на 346.45 лв., дължимо за периода от 26.05.2014г. до 19.08.2016г.
- за м. май 2014г. - от 1200 лв. на 1524 -
дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 262.52 лв.
на 333.30 лв., дължимо за периода от 26.06.2014г. до 19.08.201бг.
- за м. юни 2014г. - от 1200 лв. на 1524 лв.
- дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 252.49
лв. на 320.57 лв., дължимо за периода от 26.07.2014г. до 19.08.2016г.
- м. юли 2014г. - от 1200 лв. на 1524 лв. -
дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 242.12 лв.
на 307.40 лв., дължимо за периода от 26.08.2014г. до 19.08.2016г.
- за м. август 2014г. - от 1200 лв. на 1524
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
231.76 лв. на 294.24 лв., дължимо за периода от
26.09.2014г. до 19.08.2016г.
- за м. септември 2014г. - от 1200 лв. на 1536 лв. -
дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 221.73 лв.
на 283.72 лв., дължимо за периода от 26.10.2014г. до 19.08.2016г.
- за м. октомври 2014г. - от 1200 лв. на
1409.10 лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане
от 211.37 лв. на 248.11 лв., дължимо за периода от 2б.11.2014г. до 19.08.201бг.
- за м. ноември 2014г. - от 1200 лв. на 1536
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
201.34 лв. на 257.62 лв., дължимо за периода от 26.12.2014г. до 19.08.2016г.
- за м. декември 2014г. - от 1200 лв. на 1536
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 190.99
лв. на 244.37 лв., дължимо за периода от 26.01.2015г.
до 19.08.2016г.
- за м. януари 2015г. - от 1200 лв. на 1470
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
180.65 лв. на 221.20 лв., дължимо за периода от 26.02.2015г. до 19.08.2016г.
- за м. февруари 2015г. - от 1200 лв. на 1536
лв. - дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от
171.31 лв. на 219.17 лв., дължимо за периода от 26.03.2015г.
до 19.08.201бг.
- за м. март 2015г. - от 655 лв. на 1192.23 лв. - дължимо трудово
възнаграждение и обезщетение за забавено плащане от 87.86 лв. на 159.84 лв.,
дължимо за периода от 26.04.2015г. до 19.08.2016г.
При преценка на събраните по делото доказателства
и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до
следните фактически и правни изводи:
Исковете
са частично основателни.
Безспорно
се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството-ответник
по силата на трудов договор от 28.09.2001г. Този въпрос не е спорен по делото.
Трудовото правоотношение се установява от уведомлението по чл.62, ал.5 КТ,
според което трудовият договор е сключен на 28.09.2001г. и е прекратен на
18.03.2015г. /заповедта за прекратяване също е приложена по делото/. Според
уведомлението основното трудово възнаграждение е 1200 лева на месец.
Изготвената
съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че общият брутен размер на
възнагражденията за периода от януари 2013г. до март 2015г. е 39975.09 лева, а нетният
размер възлиза общо на 31487.87 лева. В таблицата вещото лице е дало брутните и
нетните размери на всяко отделно възнаграждение, както и размерите на
изчислените лихви за забава. Вещото лице е записало, че според представената
счетоводна документация сумите за трудови възнаграждения за периода от януари
2013г. до март 2015г. не са изплатени. Неизплатените суми са осчетоводени като
депонирани. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че представените по
делото от ответника РКО касаят изплащани възнаграждения, но за период пред
2013г. Сумите по тези ордери, макар и изплащани през 2014г. и 2015г., са за
стари задължения, относими към 2009г. и 2010г. В своето допълнително заключение
вещото лице отново е установило, че с представените по делото 23 бр. РКО са
изплатени трудови възнаграждения за периода от януари до август 2010г.
Експертизата е съставила таблица, в която са описани РКО по суми, номера и дати
и е посочено съответно за кой месец и година е изплатено трудовото възнаграждение.
Експертизата не е оспорена от страните и съдът я кредитира като компетентно
изготвена.
Следователно
се доказва, че работодателят дължи на работника посочените в експертизата суми
за трудови възнаграждения за периода от януари 2013г. до март 2015г., тъй като
няма данни те да са били заплатени.
Неоснователно
е възражението на ответника, че възнаграждения не се дължали, понеже на
проведено годишно отчетно-изборно събрание на кооперацията било взето решение
възнагражденията да се изплащат през месец по 300 лева заради настъпила криза в
кооперацията. Действително е налице протокол от заседанието на общото събрание
на кооперацията от 31.03.2010г., в който е отразено, че се утвърждава решение № 8 на УС от 28.08.2009г. за заплащане на по 300 лева през месец на всички
работещи в кооперацията до излизане от кризата. В същото време обаче ищецът е
оспорил подписа си, положен за председател на събранието и е заявил, че не се е
съгласявал с приетото решение. Съдът приема, че подписът за председател на
събранието е положен със запетая отпред, поради което следва да се приеме, че
не е на ищеца. Наистина решението за изплащане на по 300 лева през месец първо
е било прието на заседание на УС, като видно от протокола на това заседание,
същият е подписан от ищеца като член на УС. Следователно съдът счита, че ищецът
на заседание на УС е гласувал за такова решение. След това е било проведено
друго заседание на общото събрание от 30.11.2009г., с което е прието решение за
утвърждаване на решение № 8 на УС от 28.08.2009г. за
изплащане по 300 лева на месец на всички работещи в кооперацията до излизане от
кризата. Протоколът носи подписа на Н. и този подпис не е оспорен. Ето защо
съдът приема за доказано твърдението, че решение за заплащане на 300 лева през
месец е взето на заседание на УС през август 2009г., а след това на
30.11.2009г. това решение е утвърдено от общото събрание. В този ред на мисли
въпросът дали ищецът е подписал протокола от следващо заседание на общото
събрание през 2010г., на което отново е утвърдено решението на УС, се явява ирелевантен,
доколкото е налице решение още през 2009г., с което се утвърждава решението на
УС.
Независимо
обаче, че е прието и утвърдено решение за заплащане на 300 лева през месец, този
факт няма значение, доколкото страните са обвързани от трудов договор, който
определя получаването на ежемесечно трудово възнаграждение. Именно трудовият
договор важи в отношенията между страните. Той не е променен в смисъл, че
възнаграждението се плаща през месец. Ето защо съдът е обвързан само от
договора, който сочи съдържанието на трудовото правоотношение. Както стана
ясно, безспорно е, че е сключен трудов договор, макар и да не е представен,
като от другите писмени доказателства е виден и размерът на възнаграждението на
ищеца. Няма валидно извършено изменение на трудовия договор в посока на
намаляване заплатата на 300 лева и заплащането й през месец.
Налага
се извод, че се дължат възнагражденията с размерите, изчислени от вещото лице.
Възражението
за давност е основателно само за възнагражденията за периода януари 2013г. –
юни 2013г., които се претендират по 1512 лева за всеки месец, с изключение на
м.юни, за който претенцията е за 1217.16 лева. Давността за погасяване на
вземането е кратката тригодишна давност – чл.111, б.”а” ЗЗД. Според
експертизата датите на плащане на трудовите възнаграждения са 26-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението. Следователно възнаграждението
за януари е следвало да се изплати на 26.02.2013г., възнаграждението за
февруари – на 26.03.2013г., възнаграждението за март – на 26.04.2013г.,
възнаграждението за април – на 26.05.2013г., възнаграждението за май – на
26.06.2013г. и възнаграждението за юни – на 26.07.2013г. На тези дати настъпва
изискуемостта и оттогава тече и кратката погасителна давност. Давността е
изтекла най-късно на 26.07.2016г. /за вземането за юни/. Искът е заведен на
19.08.2016г., т.е. след изтичане на давността за вземанията за периода от
януари до юни 2016г. Тези вземания са погасени с давност и не се дължат от
работодателя. На основание чл.119 ЗЗД, доколкото главното вземане е погасено по
давност, погасени са и лихвите за забава върху тези възнаграждения. В тази част
искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Останалите
възнаграждения не са погасени по давност, тъй като следващото възнаграждение за
юли 2013г. е следвало да се плати на 26.08.2013г., но искът е подаден на 19.08.2016г.,
т.е. преди давността да изтече.
Видно
от изменението на иска, прието в съдебното заседание, ищецът е съобразил
претенциите си с експертизата, поради което исковете следва да бъдат уважени
изцяло. С решението ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца брутни
суми за трудови възнаграждения, както следва: за м. юли 2013г. - 1512 лв., за м. август 2013г. - 1512 лв., за м. септември 2013г. - 1524 лв., за м. октомври 2013г. - 1398.11 лв., за м. ноември 2013г. - 1451.43 лв., за м. декември 2013г. - 1523.99 лв., за м. януари 2014г. - 1461.65 лв., за м. февруари 2014г. - 1524 лв., за м. март 2014г. - 1455.42 лв., за м. април 2014г. - 1524 лв., за м. май 2014г. - 1524 лв., за м. юни 2014г. - 1524 лв.; м.
юли 2014г. - 1524 лв., за м. август 2014г. -
1524 лв., за м. септември 2014г. - 1536 лв.; за м. октомври 2014г. - 1409.10 лв.; за м. ноември 2014г. - 1536 лв., за м. декември 2014г. - 1536 лв., за м. януари 2015г. - 1470 лв., за м. февруари 2015г. - 1536 лв. и за м. март 2015г. - 1192.23 лв., ведно със законните лихви от
завеждане на делото до окончателното изплащане.
По
исковете за мораторна лихва върху трудовите възнаграждения:
Вещото
лице е изчислило лихвите върху брутните трудови възнаграждения, тъй като ищецът
е поискал да му се присъдят именно брутни възнаграждения. Практиката на ВКС
приема, че няма пречка възнагражденията да се присъдят както в брутен, така и в
нетен размер, стига това изрично да е посочено в съдебното решение. Ето защо
съдът ще присъди брутните размери на възнагражденията. Що се отнася до лихвите
обаче, съдът намира, че работодателят дължи на работника заплащане на лихви за
забава само върху нетните размери на заплатите. Това е така, защото работникът,
макар и в негова полза да се присъдят брутните възнаграждения, в крайна сметка
ще получи нетните им размери, а съдебният изпълнител ще внесе горницата в полза
на фиска за данъци и осигуровки. Ето защо е логично лихвите да се изчисляват
върху нетните размери на заплатите. Понеже експертизата е изчислила лихвите
върху брутните главници, тя не може да се ползва при решаване на спора по
същество, а съдът трябва по реда на чл.162 ГПК да извърши собствени изчисления
на дължимите лихви на базата на нетните главници /размерите на нетните главници
са описани в експертизата/. Изчисленията показват, че се дължат следните лихви
за забава: върху главницата за
м. юли 2013г. - 359.59 лева за периода от 26.08.2013г. до 19.08.2016г., върху
главницата за м.
август 2013г. - 349.36 лева за периода от 26.09.2013г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. септември 2013г. - 342.15 лева за периода от 26.10.2013г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. октомври 2013г. - 308.30 лева за периода от 26.11.2013г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. ноември 2013г. - 306.55 лева за периода от 26.12.2013г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. декември 2013г. - 311.55 лева за периода от 26.01.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. януари 2014г. - 292.60 лева за периода от 26.02.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. февруари 2014г. - 291.94 лева за периода от 26.03.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. март 2014г. - 272.73 лева за периода от 26.04.2014г. до
19.08.2016г.,
върху главницата
за м. април 2014г. - 271.66 лева за периода от 26.05.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. май 2014г. - 261.35 лева за периода от 26.06.2014г. до
19.08.2016г., върху главницата за м.
юни 2014г. - 251.37 лева за периода от 26.07.2014г. до 19.08.2016г., върху
главницата за м. юли 2014г. - 241.05 лева за периода от 26.08.2014г. до
19.08.2016г.,
върху главницата
за м. август 2014г. - 230.74 лева за периода от 26.09.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. септември 2014г. - 222.50 лева за периода от 26.10.2014г. до 19.08.2016г., върху
главницата за м. октомври
2014г. - 197.04 лева за периода от 26.11.2014г. до 19.08.2016г., върху
главницата за м. ноември
2014г. - 202.03 лева за периода от 26.12.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. декември 2014г. - 191.65 лева за периода от 26.01.2015г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. януари 2015г. - 175.78 лева за периода от 26.02.2015г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. февруари 2015г. - 171.90 лева за периода от 26.03.2015г. до
19.08.2016г. и върху главницата за м. март 2015г. - 132.54 лева за периода от 26.04.2015г. до
19.08.2016г. Следователно само за тези размери исковете за лихва са
основателни, като в останалата си част те подлежат на отхвърляне.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 455.96 лева.
Не следва да се уважава възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Касае се за множество предявени искове, чийто общ
размер възлиза на 49741.02 лева. Освен това по делото е назначена експертиза, а
и съдът е обсъдил поотделно възраженията на ответника за погасяване на
вземанията по давност, за плащането с РКО и е изградил различни правни изводи
по отношение на различни групи вземания.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
съдебно – деловодни разноски в размер на 11.45 лева.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на съда
такса от 1814.38 лева, както и 136.79 лева разноски за експертиза.
Така
мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Трудово Производителна
кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявана
от Г.А.П. да заплати на С.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес *** следните брутни трудови възнаграждения за
периода от юли 2013г. до март 2015г.: за м. юли 2013г. - 1512 лева, за м. август 2013г. - 1512 лева, за м. септември 2013г.
- 1524 лева, за м.
октомври 2013г. - 1398.11 лева, за м. ноември 2013г. - 1451.43 лева, за м. декември 2013г. -
1523.99 лева, за м.
януари 2014г. - 1461.65 лева, за м. февруари 2014г. - 1524 лева, за м. март 2014г. -
1455.42 лева, за м.
април 2014г. - 1524 лева, за м. май 2014г. - 1524 лева, за м. юни 2014г. - 1524 лева, за м. юли 2014г. - 1524 лева, за м. август 2014г. - 1524 лева, за м. септември 2014г.
- 1536 лева, за м.
октомври 2014г. - 1409.10 лева, за м. ноември 2014г. - 1536 лева, за м. декември 2014г. -
1536 лева, за м.
януари 2015г. - 1470 лева, за м. февруари 2015г. - 1536 лева и за м. март 2015г. -
1192.23 лева, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от
подаване на исковата молба – 19.08.2016г. окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Трудово Производителна
кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
представлявана от Г.А.П. да заплати на С.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес ***
следните лихви за забава върху
нетните възнаграждения за периода от юли 2013г. до март 2015г.: върху
главницата за м. юли 2013г. - 359.59 лева за периода от 26.08.2013г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. август 2013г. - 349.36 лева за периода от 26.09.2013г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. септември 2013г. - 342.15 лева за периода от 26.10.2013г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. октомври 2013г. - 308.30 лева за периода от 26.11.2013г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. ноември 2013г. - 306.55 лева за периода от 26.12.2013г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. декември 2013г. - 311.55 лева за периода от 26.01.2014г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. януари 2014г. - 292.60 лева за периода от 26.02.2014г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. февруари 2014г. - 291.94 лева за периода от 26.03.2014г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. март 2014г. - 272.73 лева за периода от 26.04.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за м. април 2014г. - 271.66 лева за периода от 26.05.2014г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. май 2014г. - 261.35 лева за периода от 26.06.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за м. юни 2014г. - 251.37 лева за периода от 26.07.2014г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. юли 2014г. - 241.05 лева за периода от 26.08.2014г. до
19.08.2016г.,
върху главницата
за м. август 2014г. - 230.74 лева за периода от 26.09.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. септември 2014г. - 222.50 лева за периода от 26.10.2014г. до 19.08.2016г., върху
главницата за м. октомври
2014г. - 197.04 лева за периода от 26.11.2014г. до 19.08.2016г., върху
главницата за м. ноември
2014г. - 202.03 лева за периода от 26.12.2014г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. декември 2014г. - 191.65 лева за периода от 26.01.2015г. до 19.08.2016г., върху главницата за
м. януари 2015г. - 175.78 лева за периода от 26.02.2015г. до
19.08.2016г., върху главницата за м. февруари 2015г. - 171.90 лева за периода от 26.03.2015г. до
19.08.2016г. и върху главницата за м. март 2015г. - 132.54 лева за периода от 26.04.2015г. до
19.08.2016г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на лихви
за забава в останалата част, а именно: иска за горницата над
359.59 лева върху възнаграждението за м.юли 2013г. до 458.60 лева, иска за
горницата над 349.36
лева върху възнаграждението за м. август 2013г. до 445.55 лева, иска за
горницата над 342.15
лева върху възнаграждението за м.септември 2013г. до 436.36 лева, иска за
горницата над 308.30
лева върху възнаграждението за м.октомври 2013г. до 388.26 лева, иска за
горницата над 306.55
лева върху възнаграждението за м.ноември 2013г. до 390.95 лева, иска за
горницата над 311.55
лева върху възнаграждението за м.декември 2013г. до 397.34 лева, иска за
горницата над 292.60
лева върху възнаграждението за м.януари 2014г. до 368.48 лева, иска за
горницата над 291.94
лева върху възнаграждението за м.февруари 2014г. до 372.32 лева, иска за
горницата над 272.73
лева върху възнаграждението за м.март 2014г. над 343.01 лева, иска за
горницата над 271.66
лева върху възнаграждението за м.април 2014г. до 346.45 лева, иска за
горницата над 261.35
лева върху възнаграждението за м.май 2014г. до 333.30 лева, иска за горницата
над 251.37
лева върху възнаграждението за м.юни 2014г. до 320.57
лева, иска за горницата над 241.05 лева върху възнаграждението за м.юли
2014г. до 307.40 лева, иска за горницата над 230.74 лева върху възнаграждението за
м.август 2014г. до 294.24 лева, иска за горницата над 222.50 лева върху възнаграждението за
м.септември 2014г. до 283.72 лева, иска за горницата над 197.04 лева върху възнаграждението за
м.октомври 2014г. до 248.11 лева, иска за горницата над 202.03 лева върху възнаграждението за
м.ноември 2014г. до 257.62 лева, иска за горницата над 191.65 лева върху възнаграждението за
м.декември 2014г. до 244.37 лева, иска за горницата над 175.78 лева възнаграждение за м.януари
2015г. до 221.20 лева, иска за горницата над 171.90 лева върху възнаграждението за
м.февруари 2015г. до 219.17 лева и иска за горницата над 132.54 лева върху възнаграждението за м.март
2015г. до 159.84 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Ж.Н., ЕГН **********,
с адрес *** за осъждане на Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявана от Г.А.П. да му
заплати следните брутни трудови
възнаграждения за периода от януари 2013г. до юни 2013г.: за м. януари 2013г. - 1512 лева, за м. февруари 2013г. - 1512 лева, за м. март 2013г. -
1512 лева, за м.
април 2013г. - 1512 лева, за м. май 2013г. - 1512 лева и за м. юни 2013г. -
1217.16 лева, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от
подаване на исковата молба – 19.08.2016г. окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Ж.Н., ЕГН **********,
с адрес *** за осъждане на Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявана от Г.А.П. да му
заплати следните лихви за забава
върху брутните главници за периода от януари 2013г. до юни 2013г.: върху
главницата за м. януари 2013г.
- 534.82 лева,
дължима за периода от 26.02.2013г. до 19.08.2016г., върху главницата за м.
февруари 2013г. - 523.02 лева, дължима за
периода от 26.03.2013г. до 19.08.2016г., върху главницата за м. март 2013г. - 509.96 лева, дължима за периода от 26.04.2013г. до 19.08.2016г., върху главницата за м.
април 2013г. - 497.33 лева, дължима за
периода от 26.05.2013г. до 19.08.2016г., върху главницата за м. май 2013г. - 484.27 лева, дължима за периода от 26.06.2013г.
до 19.08.2016г. и
върху главницата за м. юни
2013г. - 379.67 лева,
дължима за периода от 26.07.2013г. до 19.08.2016г.
ОСЪЖДА Трудово Производителна
кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
представлявана от Г.А.П. да заплати на С.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 455.96 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Трудово Производителна кооперация
”Металик”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
представлявана от Г.А.П. да заплати по сметка на БРС сумата от 1814.38 лева такса за разглеждане на исковете, както
и сумата от 136.79 лева разноски за
експертиза.
ОСЪЖДА С.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Трудово Производителна кооперация ”Металик”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б., представлявана от Г.А.П. сумата от 11.45
лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.Д.