О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………/………..11.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет
и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.
д. № 1114/2016 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „УИНДКРАФТ
СИМОНСФЕЛД БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Триадица“, ул. „Твърдишки проход“, № 23, ет. 3, преставлявано от
Улрих Конрад Клингбахер срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна
Тауърс - Е, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
при участието на подпомагаща ответника страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Оборище“, ул. „Триадица“, № 8.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което
производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна
двойна размяна на съдебни книжа.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине
към разглеждане на делото и
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАМИРА исковата
молба, с която е сезиран за редовна, а предявените искове за допустими.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на
глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 24.01.2017 г. – 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект
за доклад по делото: Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за осъждането на ответника да заплати сумата 254605.96 лв., представляваща общо дължима, но незаплатена преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Нейково“, обективирана
в дебитно известие № 39/31.10.2015 г., към фактура № 31/31.08.2015 г. – 7659.34
лв., дебитно известие № 40/31.10.2015 г., към фактура № 32/30.09.2015 г. –
112678.79 лв. и част от сума по Фактура № 38/31.10.2015 г. – 134267.83 лв.,
определена съобразно т. 8 и 9 от Решение
№ Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР и нетното специфично производство по т. 1.7 и 1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015
г. на КЕВР, дължима по силата на Договор изкупуване № 101/31.08.2009 г. и сумата
17507.98 лв., общ размер на
обезщетение забава, както следва: - 517.54 лв., по дебитно известие №
40/31.10.2015 г., за периода 27.11.2015 г. – 26.07.2016 г.; - 6204.32 лв.,
върху цялата главница по Фактура № 38/31.10.2015 г., за периода 27.11.2015 г. –
02.05.2016 г. (деня предхождащ частично плащане), - 3172.41 лв., върху
неплатената част от главницата по Фактура
№ 38/31.10.2015 г., за периода 03.05.2016 г. (извършено частично плащане) – 26.07.2016
г., - 7613.71 лв., по дебитно известие № 40/31.10.2015 г., за периода
27.11.2015 г. – 26.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 29.07.2016 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски в производството.
Ищецът твърди, че е собственик на ВаЕЦ „Нейково“, с обща инсталирана
мощност 4000 kW, находяща се в землището на с. Нейково, общ. Каварна, обл.
Добрич, която е присъединена към мрежата, въведена е в експлоатация на
26.08.2009 г. и за изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника
Договор № 101/31.08.2009 г., по силата на който последният се е задължил да
изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. Сочи, че във връзка с изменение на чл. 31, ал. 1 ЗЕ от
24.07.2015 г., на 31.07.2015 г. било постановено Решение № СП-1, по силата на
което било установено нетно специфично производство на ел. енергия, възоснова
на което са били определение преференциалните цени за изкупуване с постановени в предходни периоди Решения на
КЕВР, в т.ч. и Решение № Ц-10/30.03.2011 г. Сочи, че по отношение на
собствената му централа било установено нетно специфично производство 2000
кВтч, при цена 188.20 лв./МВтч., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи по 2250 ч. и 2300
кВтч, при цена 172.95 лв./МВтч, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250 ч. Сочи, че
за произведената през процесния период м
август 2015 г. – м. октомври 2015 г.
енергия са подписани Протоколи за отчет. За месеците август и септември, за
произведената енергия над 2000 кВтч, при работа на централата до 2250 ч., били
издадени фактури по цена за излишък, тъй като впоследствие централата
продължила да работи и достигнала до и над 2250 ч., то разликата между 2000 и
2250 кВтч, съобразно предвиденото в т. 1.7 от Р № СП-1/2015 г., ищецът
остойностил разликата по цена 188.20 лв. и след като приспаднал вече
фактурираната цена за извишък, издал дебитни известия. За м. октомври енергия,
ищецът издал фактура, за произведената енергия до 2000 кВтч и до 2300 кВтч,
нетно специфично производство при работа на централата до 2250 м. и над 2250 ч.
по преференциални цени съответно 188.29 лв., без ДДС и 172.95 лв., без ДДС, за
МВтч. Излага още, че издадените дебитни известия и фактура били получени от
ответника на 05.11.2015 г., т.е. срокът за плащането им е изтекъл на 26.11.2015
г., поради което считано от 27.11.2015 г., последния е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за това, предмет на втората искова претенция.
В срока по чл. 376 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковете като
неоснователни. Сочи, че като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ е
задължен да изкупува енергията, произвеждана от възобновяеми източници, при
условията на същият текст, част от която се заплаща по преференциална цена, а
друга част по цени за излишък. Не оспорва, наличието на правоотношения с ищеца
за изкупуване на ел. енергия, обективирани в Договор № 101, по регулирани цени,
които към датата на сключването му са определени с Решение № Ц-04/30.03.2009 г.
на КЕВР. Не оспорва, че за процесния период приложима е цената, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която се дължи до размера на нетното специфично
производство, при което са определени цените, а за количеството надхвърлящи го
– по цесна за излишък на балансиращия пазар. Не оспорва, че процесните
количества са били продадени от ищеца на ответника, като от своя страна е
продал на „НЕК“ ЕАД, съобразно задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът
между страните се корени в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г., с който
се определя нетното специфично производство на енергия, което единствено
подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изм. На чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ. Излага, че върнал издадените документи, за да бъдат коригирани съобразно
становището на „НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия
от ВяЕЦ съобразно работата им до/над 2250 часа и нетното им специфично
производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не
последвало. Не оспорва изразеното от ищците, относно приложимостта на
разпоредбите на ЗЕ и ЗЕВИ, както и приложимостта на издадените от ДКЕВР -
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г., относно процесните
правоотношения. Проследява развитието на нормативната уредба, касаеща
процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ,
обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват
произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на
нетното специфично производство, възоснова на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР
на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието. Сочи, че за достигнатото
през м. август 2015 г., нетно специфично производство от по 2000 кВтч, за всеки
един от двата генератора, ищецът е получил заплащане на преференциалната цена,
определена по т. 8 от Решение № Ц-10, а именно 188.29 лв./МВтч, без ДДС. Сочи,
че заплатени са били стойностите по издадените фактури №№ 31/31.08.2015 г. и
32/30.09.2015 г., в които количествата енергия надвишаващи нетното специфично
производство са били остойностени по цени за излишък. Сочи, че по издадената
фактура № 38/31.10.2015 г., количеството енергия 641.18 МВтч, било заплатено
също по цени за излишък и ищецът получил сумата 6923.91 лв., вместо извършеното
от ищеца изчисляване на количеството съобразно т. 1.7 и 1.8 от Решение № СП-1.
Впоследствие от страна на ищеца било извършено преизчисляване на стойностите на
енергията, при приложението на два вида преференциални цени в т. 1.7 и 1.8 и
издадени дебитни известния към първите две фактури, който начин на изчисляване
ответникът оспорва. Счита, че не е осъществен състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищецът не е
изправна страна по договора, поради което и не е изпадал в забава и не дължи
обезщетение за това.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорват
твърденията на ответника. Отново излага анализ на начина, по който са изчислени
стойностите на продадената енергия, обективирани в издадените дебитни известия
и фактура. В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора и отново излага анализ на нормативната
уредба приложима към процесните отношения.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата:
- ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител с
електрическа енергия; - между страните
е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор №
101/31.08.2009 г.; - за отношенията
между страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение
№ Ц-10/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г.; - произведената през процесния период енергия е изкупена от
ответника; - издадените от ищеца
дебитни известия и фактури за процесния период, са получени от ответника, като
заплатена е стойност на енергията по цени за излишък; - между страните е разменяна кореспонденция досежно начина на
изчисляване на стойността на произведената енергия и приложението на Решение №
СП-1/31.07.2015 г., по което е изразено становище и от „Национална електрическа
компания“ ЕАД.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните обстоятелства: - ищецът – че е изправна страна по
договора, наличие на задължения на ответника, наличие на забава на ответника,
обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и размер; - ответникът
– точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.
Всяка страна следва да установи
фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици,
съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание,
представените от страните писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна и техническа
експертиза, вещото лице по която, след
запознаване с материалите по делото, проверка при
страните и при необходимост оглед на място и проверка в
КЕВР, да даде отговор
на следните въпроси:
- Какъв е общият
размер на произведената от ВяЕЦ „Нейково“ и постъпилата
в разпределителната мрежа активна електрическа енергия за месеците
август,
септември и октомври
- достигнат ли е и кога размера на
нетното специфично производство, съобразно легалната дефиниция дадена в пар. 1,
т. 29 от ЗЕВИ;
- размера на произведената енергия
надхвърля ли нетното специфично производство и с колко;
- съобразно отговора на горните въпроси и
съобразно категорията на централата дали попада в тези работещи до 2250 ч. или
над 2250 ч., да изчисли стойността на произведената за процесния период
енергия, съобразявайки т. 1.7 и 1.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР и
т. 8 и 9 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР;
- в случай, че е налице количество ел.
енергия надхвърлящо нетното специфично производство в горните два случая, да
посочи нейния размер и стойност по цени на свободния пазар за процесния период.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на по
1000.00 лв., вносим по равно от ищеца и ответника в едноседмичен срок от
съобщението, по сметка на ВОС, с представяне на доказателства в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Биляна Калчева Петрова, № 73 от Списъка
на вещите лица за 2016 г., която да се уведоми след доказателства за депозит.
УКАЗВА на вещото лице, да представи заключението си в срока
по чл. 199 ГПК.
УКАЗВА на страните да окажат съдействие на вещото лице при
изпълнение на възложената му задача като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че неизпълнението на това задължение ще бъде ценено
с оглед хипотезата на чл. 161 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си
чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва,
че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от
допълнителния отговор.
На подпомагащата страна да
се връчат преписи от всички книжа по делото.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: