№ 2651
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Хасъмска
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело №
20231100108114 по описа за 2023 година
Ищецът Д. А. М. е предявил иск с правна квалификация по чл. 118, ал. 2
от КМЧП, срещу К. С. П. за признаване и допускане изпълнението на
територията на Република България на решение по дело № BS-28787/2022-
HBK на Съда по семейно право в гр. Холбек, Кралство Дания, съгласно което
правото на упражняване на родителските права спрямо Й.К. П., роден
********* г., се прехвърля на Д. А. М.. В молбата се твърди, че ищецът е
вуйчо на малолетния Й. и брат на майка му, починала през 2019 г. Сочи, че
детето е живеело в България с майка си, баба си по майчина линия и ищеца,
като след смъртта на майка му грижите за него са били поети от баща му К. П.
в Дания. След като социалните служби са установили, че същият не разполага
с необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето, Й. е бил
изведен от семейната среда и бил настаняван при приемни семейства и
центрове за деца в Дания. С решението, чието признаване се иска, съдът е
възложил на ищеца родителските права върху малолетния. Твърди, че
решението е признато от компетентните институции в Република България,
като в съдебно заседание уточнява, че учреденото настойничество не
кореспондира на решението, чието изпълнение по този начин е
възпрепятствано. С оглед на това моли да се признае чуждестранното съдебно
решение, като счита че са налице предпоставките за това.
Ответникът поддържа становище за недопустимост на молбата, поради
това, че липсва изричен отказ от признаване на чуждестранното съдебно
решение от компетентния орган. Сочи, че решението се признава директно на
територията на друга държава-членка без необходимост от специално
производство съобразно с разпоредбите на Регламент 1215/2012 на ЕП и
1
Съвета. Счита иска за евентуално неоснователен поради липса на
предпоставките по чл. 117, т. 3 и т. 4 от КМЧП. Моли молбата да бъде
оставена без разглеждане, евентуално- съдът да откаже признаването на
съдебното решение.
Софийският градски съд, като взе предвид данните по делото и
приложените към исковата молба за екзекватура съдебни книжа на чужд език,
преведени на български език, и приетите в хода на производството писмени
доказателства, прие за установено следното:
С решение по дело № BS-28787/2022-HBK на Семейния съд в гр.
Холбек, Кралство Дания, от 15.11.2022 г., представено в превод от датски език
и в оригинал с Апостил № 89С44СВА от 31.01.2023 г. от Министерството на
външните работи на Дания, родителските права върху детето Й. К. П. са
прехвърлени на Д. А. М..
В решението е посочено, че са събрани показанията на Д. А. М. и К. П.,
като е бил проведен разговор с детето Й. П. в присъствието на детски
психолог.
Въз основа на събраните по делото доказателства датският съд е приел,
че вуйчото на Й. – Д. М. разполага с компетенцията, качествата и условията да
се грижи за него, предприел е необходимите стъпки за осигуряване на
подходящо училище и психологична и психиатрична помощ, както и че
самият Й. би се чувствал добре в Сингапур с вуйчо си и в средата, която би му
била предложена там. С оглед на това е преценил, че упражняването на
родителските права следва да бъде прехвърлено именно на него.
Видно от представения съдебен протокол от 07.02.2023 г. на Източния
окръжен съд, решението от 15.11.2022 г. е окончателно, доколкото подадената
въззивна жалба е била оттеглена на 19.01.2023 г.
С удостоверение № 1/16.02.2023 г. на Органа по настойничество и
попечителство при Община Свиленград Д. А. М. е назначен за настойник на
Й. К. П., а със заповед № 1/16.02.2023 г. на основание чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от
СК е назначен настойнически съвет на последния, състоящ се от настойника,
заместник-настойник М.А. М.а и съветници Г.Я.Н. и М.А.В..
По делото е представено удостоверение за раждане от 09.04.2009 г. на Й.
К. П., видно от което негова майка е Д. А. М.а, а баща – К. С. П..
Съгласно препис-извлечение от акт за смърт на Д. А. М.а, същата е
починала на 12.05.2019 г.
При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав достигна
до следните изводи от правна страна :
Предявеният иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от
иницииране на производство по екзекватура. На първо място, следва да се има
предвид, че спрямо Кралство Дания не се прилага Регламент (ЕС) 2019/1111 на
Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и
изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с
2
родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца,
доколкото към настоящия случай приложение намира Конвенция за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила
на децата /Хагска конвенция от 1996 г., наричана за краткост
„Конвенцията“/, ратифицирана със закон и в сила от 01.02.2007 г., по която
договарящи страни са както Република България, така и Кралство Дания.
Съгласно чл. 24 от Конвенцията без да се нарушава чл. 23 от същата, всяко
заинтересовано лице може да подаде молба до компетентните органи на
договарящата държава да се произнесат относно признаване и непризнаване
на мярка, взета в друга договаряща държава, като процедурата се определя от
правото на замолената държава. В настоящия случай макар и да не е налице
изричен отказ от признаване на решението от компетентния орган, решението
не е признато. Следва да се отчете обстоятелството, че не са зачетени
правните му последици, по начина по който същото го изисква, доколкото
учредяването на настойничество и назначаването на настойнически съвет не
съответства на института на упражняването на родителски права. В този
смисъл за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен
иск по чл. 118, ал. 2 от КМЧП пред Софийски градски съд, независимо от
липсата на изричен отказ от признаване на решението.
Според чл. 26 от Конвенцията „ако мерки, взети в една договаряща
държава и подлежащи на изпълнение в нея, трябва да бъдат изпълнени в друга
държава, при молба от заинтересовано лице те се обявяват за изпълняеми или
регистрирани с цел изпълнение в тази държава в съответствие с предвидената
в законодателството й процедура“. Признаването може да бъде отказано само
на някое от основанията, предвидени в чл. 23, ал. 2 от Конвенцията, а именно:
- ако мярката е била взета от орган, чиято компетентност не е произтичала от
едно от основанията, посочени в глава II; - ако мярката е била взета в рамките
на съдебен или административен процес, без на детето да е била предоставена
възможност да бъде изслушано, в нарушение с основните принципи на
замолената държава, освен ако не се е касаело за спешен случай; - по молба на
всяко лице, което твърди, че ако мярката бъде предприета, тя ще наруши
неговата родителска отговорност, без на това лице да се даде възможност да
бъде изслушано, освен ако не се е касаело за спешен случай; - ако такова
признаване е в очевидно противоречие с обществения ред в замолената
държава, имайки предвид висшия интерес на детето; - ако мярката е
несъвместима с по-късно взета мярка в недоговаряща държава, в която детето
има обичайно местопребиваване, когато по-късната мярка подлежи на
признаване в замолената държава; - ако не е спазена процедурата, предвидена
в чл. 33 от Конвенцията.
С оглед събраните по делото доказателства няма основание да бъде
отказано признаването и допускането на изпълнението на чуждестранния
съдебен акт на територията на Република България, тъй като не са налице
нито една от отрицателните предпоставки по чл. 23, ал. 2 от Конвенцията.
3
На първо място, мерките за закрила на детето Й. К. П. са били взети от
компетентен орган по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Конвенцията, доколкото към
момента на вземането им детето е имало обичайно местопребиваване в
Кралство Дания, съгласно приетата фактическа обстановка по делото пред
датския съд, която на основание чл. 25 от Конвенцията е обвързваща за
настоящия съд по отношение на фактите, въз основа на които чуждестранният
съд е обосновал своята компетентност. Малолетният към онзи момент Й. П. е
бил изслушан от компетентния съдия в присъствието на детски психолог. На
ответника е предоставена възможност да вземе отношение по предявения иск,
както и да присъства в съдебно заседание, като на основание чл. 47, ал. 6, във
вр. с ал. 1 – 4 от ГПК му е назначен особен представител. Действието на
чуждестранното съдебно решение в Република България е съвместимо с
българския обществен ред, тъй като макар и в българския правен ред да не се
съдържа подобна мярка, по силата на която роднина на детето може да
упражнява родителски права спрямо него, то в интерес на последното е да
получи грижи, каквито би получил от родител, и да му бъде осигурена сигурна
семейна среда, каквато датският съд е преценил, че може да бъде осигурена
именно от ищеца Д. М.. В настоящия случай приложение не намират
изискванията на чл. 23, ал. 2, б. „е“ и „f”. Към момента детето Й. пребивава на
територията на Република България, където чуждестранният съдебен акт
подлежи на признаване и изпълнение.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК има ищецът. Съдът, съобразявайки възражението на ответника за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение на
ищеца, намалява претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от
5 000 лева, на 1300 лева, като отчита правната и фактическа сложност на
делото, както и чл. 25 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В този смисъл ответникът следва да бъде
осъден да плати сторените по делото разноски в общ размер от 1 950 лева, от
които 1300 лева – адвокатски хонорар, 600 лева – заплатени депозити за
назначаване на особен представител и 50 лева – държавна такса.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА на територията на Република България
изпълнение на решение по дело № BS-28727/2022-HBK на Семейния съд в гр.
Холбек, Кралство Дания, от 15.11.2022 г., с което родителските права върху
детето Й. К. П. са прехвърлени на Д. А. М..
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН**********, да заплати на Д. А. М.,
ЕГН**********, сумата от 1 950 лева – разноски по делото.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5