№ 160
гр. Перник, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105547 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Д. С.. Д..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
1
868,20 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението
на 02.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 130,00 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2018 г. до 14.07.2020 г.
Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва
исковете по основание и размер. Посочва, че всички отоплителни уреди в апартамента му са
демонтирани, като през 2000 г. е подал молба за отказ от отоплителни услуги и в този
смисъл не дължи претендираното вземане. Оспорва се размерът на начисленото количество
ТЕ, а щранг-лирите работели некачествено, като се оспорва годността за измерване на
топломера, монтиран в абонатната станция. Оспорва се прогнозното начисляване на
количеството доставена топлинна енергия, като се акцентира, че Методиката е била
отменена от тричленен състав на ВАС с решение от 13.04.2018 г. Въвежда правопогасяващо
възражение за изтекла давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
2
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.
Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
От приложения договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.07.1990 г. се
установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот – апартамент, за който се твърди, че е топлоснабден. Няма твърдения и данни след
този момент имотът да е бил предмет на друга прехвърлителна сделка или да е учредено
вещно право на ползване в полза на трето лице.
При тези обективни данни, по делото съдът намира за установено по делото
наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при
предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза
на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ
на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от
фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС, а
между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази услуга,
обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от 01.09.2017 г. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради
което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В
експертизата е отразено, че през релевантния период показанията на топломера са отчитани
ежемесечно. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на
ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.
Изпълнени са нормативните изисквания за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. След провеждане на годишния
3
отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани
и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.
Изяснено е, че е начислен прогнозен разход за битова гореща вода, като след
провеждане на годишния отчет от фирмата – топлинен счетоводител, разходът е
преизчислен, съобразно показанията на измервателния уред, монтиран в имота – 2 бр.
водомери. В имота има едно отоплително тяло – щранг-лира в банята без ИРУ, за което по
изчислителен път е начислен служебен разход като за такова, работило непрекъснато.
Изяснено е, че след провеждане на годишния отчет от фирмата-топлинен счетоводител
разходът за топлинна енергия за отопление е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалната годишна изравнителна
сметка. През периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по проект (170 куб. м.) и само
през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми
за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е
отразено, че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти,
въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 868,20 лева.
Неоснователно е възражението относно отмяната на Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването и непостигането на целта на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Такава отмяна
частично е постановена не с посоченото от ответник решение на ВАС, а с Решение № 8294
от 26.26.2020 г. на ВАС, петчленен състав, обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.,
Съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (тоест, отмяната има действие
занапред). Горецитираното решение на петчленен състав на ВАС е влязло в законна сила на
26.06.2020 г., което е след последната дата, за която е формулирана претенция в настоящия
процес. За пълнота, методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост, инкорпорирана в Наредба за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.) – отменена понастоящем, не противоречи на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Методиката
определя топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна
собственост като разликата между общото количество топлинна енергия за отопление и
сумата от показанията на индивидуалните топломери, след което се разпределя
пропорционално на отопляемия им обем.
Посоченото напълно съответства с практиката на СЕС, обективирана в Решение по
дело С-708/17 и С-725/17 (образувано по повод на преюдициално запитване), съобразно
което се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на
етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за
всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребител в сграда-
етажна собственост, който прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имота си,
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Освен собственик или титуляр на вещно
право върху конкретен имот, лицето е съсобственик на сградната инсталация и следва да
поеме припадащата му се част от разходите за топлинна енергия. След като всички
обитатели участват в ползите, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва
да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части, респ. за сградната инсталация. По сходен
начин законодателно са уредени правоотношенията, свързани със сградната инсталация в
4
сграда – етажна собственост в други държави–членки на Европейския съюз. Пълен отказ от
ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл.
153, ал. 2 ЗЕ – чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от
абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение по решение на 2/3 от
собствениците и титулярите на вещно право на ползване (в този смисъл са и Решение №
5/22.04.2010 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 15/2009 г., както и мотивите на ТР
№ 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС).
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че
размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от
дължимата ТЕ по компоненти (отопление 233,52 лв. и БГВ в размер на 600,88 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 16,92 лв. Вещото лице е достигнало
до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца
услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след
корекциите, съгласно изравнителните сметки (16,92 лв.) възлиза на посочената в исковата
молба стойност – 868,20 лв. Падежите на всяко месечно задължение са определени, при
съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството, като няма данни за
извършвани плащания. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена
компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени задачи.
С оглед своевременно въведеното от ответника с писмения отговор правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно,
предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119
ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването
по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано процесното
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.08.2021 г. което
действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116
ЗЗД, съдът намира, че исковият период, чието начало е от м. 05.2019 г. не е покрит от
тригодишния давностен срок, поради което възражението на ответника в този смисъл е
неоснователно.
В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от 868,20
лева.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
5
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху главницата от
868,20 лева за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., възлиза на 130,00 лева, поради
което предявеният акцесорен иск за лихва следва да бъде уважен в цялост.
Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца
размер.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 475,00 лева в рамките на
исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат
присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните
в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00 лева, които също следва да
му бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *** съществува изискуемо
вземане срещу Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, за сумата в
размер на 868,20 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране
на заявлението на 02.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 130,00
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2018 г. до
14.07.2020 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 4073/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Д., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 475,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Д., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 75,00 лева – разноски пред
6
Районен съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7