№ 3795
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110154123 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л.56/ насочена против И. Х., М. Х., В. Х., Б. Х. и А. Х., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно на
ищеца сумите както следва:
И. Х. – 212.43лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 69.09лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 29.08.2024г., 0.92лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. –
30.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 0.29лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
– 29.08.2024г.
М. Х. – 212.43лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 69.10лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 29.08.2024г., 0.91лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. –
30.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 0.30лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
– 29.08.2024г.
В. Х. – 212.43лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 69.10лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 29.08.2024г., 0.91лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. –
30.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 0.30лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
– 29.08.2024г.
Б. Х. – 212.43лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
1
м.05.2020г. – м.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 69.10лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 29.08.2024г., 0.91лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. –
30.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 0.30лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
– 29.08.2024г.
А. Х. – 212.43лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 69.10лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 29.08.2024г., 0.91лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. –
30.09.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 0.30лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
– 29.08.2024г.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците, като собственик на
процесния апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Навежда
доводи, че дяловото разпределение е извършено от фирма „Т.с.“ ЕООД. Твърди се, че
след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от петимата ответници, които са
идентични по своето съдържание, досежно формулираните доводи и възражения.
Исковите претенции се оспорват, сочи се, че част от вземането на ищеца е погасено по
давност, като се навеждат доводи за недопустимост на претенцията за дялово
разпределение. Формулирано е искане да не се допускат исканите от ищеца
експертизи.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на
сключен между него и наследодателя на ответниците валиден договор за доставка на
топлинна енергия, качеството потребител – собственик или ползвател на
топлоснабдения имот за същия, точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне
на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода,
сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност, наведено от ответниците, в
тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът
2
предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Съгласно правната норма на чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради
което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено
ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият
носител, т.е. вещният ползвател.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г., клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ.
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя. при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Предмет на настоящото производство са искови претенции за топлинна енергия
и дялово разпределение доставени до обект с абонатен № 176597, представляващ ап.
125, находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 15 по делото копие на Заявление – декларация, се
установява, че С. И. Х. е депозирал пред ищцовото дружество молба за открИ.не на
пратида на негово име. Предвид, че молбата-декларация (заявление) за открИ.не или
3
промяна на партида с абонатен номер за всеки имот представлява по своето правно
естество предложение (оферта) за сключване на индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД, и че когато топлофикационното дружество приема
заявлението и продължава да доставя топлинна енергия до имота, както е в случая,
може да се направи еднозначен извод, че ищцовото дружество е приело
предложението на заявителя за сключване на индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия, респективно през исковия период клиент на „Т.С.“ ЕАД, е бил
единствено С. И. Х..
От приложената на л. 47 по делото справка от НБД „Население“ се установява,
че същият е починал след исковия период, а именно починал е на 02.01.2022г.
От справката е видно, че негови наследници на индивидуализираните
ответници.
Настоящият съдебен състав намира, че всеки един от ответниците отговарят до
размера на наследствената си квота по аргумент от нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗН.
Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от открИ.нето на наследството
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството - в този смисъл решение № 437 от 17.01.2012. по гр. д. № 70/2011 г. на
ВКС III ГО. В конкретния случай по делото не са наведени твърдения и няма
доказателства за отказ от наследство или приемане по опис.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН - съпругът наследява част, равна на частта на всяко
дете.
По изложената аргументация всеки един от ответниците отговаря за 1/5 от
задълженията за исковия период.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен №176597, е била присъединени към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот – ап. 125, находящ се в /адрес/,
е бил топлофициран, че за исковия период ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия /БГВ/ в количество и с качество индивидуализирани в исковата молба, на
посочената стойност, че третото лице помагач е извършило услуга дялово
разпределение на посочената стойност, както и че евентуално дължимият се размер на
акцесорните претенции е в размера, индивидуализиран в исковата молба.
Така изложеното и обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти
и обстоятелства обуславят извода за основателност на заявените претенции за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение, поради което следва да се
разгледа наведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
4
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. Исковата молба е депозирана на 12.09.2024г., респективно погасени
по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 12.09.2021г. или в
процесния случай погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.06.2021г. За останалата част от периода, видно от заключението на
вещото лице размерът на доставена, но незаплатена топлинна енергия е 122.92лв.
Няма погасена по давност част от вземането на дялово разпределение, респективно
искът се явява основателен за сумата от 4.56лв.
По изложената аргументация следва извода, че исковите претенции срещу всеки
ответник се явяват основателни за 24.58лв. – доставена топлинна енергия, като над
тази сума до максимално предявения размер от 212.43лв. или за разликата от 187.53лв.
претенциите се явяват неоснователни.
Исковете за дялово разпределение се явяват основателни срещу всеки ответник
за предявения размер.
По акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва за исковия период върху задължението за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, което не е погасено по давност е 30.35лв., респективно
акцесорната претенция срещу всеки ответник се явява основателна за сумата от
6.07лв, като над тази сума до максимално предявения размер акцесорната претенция
се явява неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 1413.69лв., уважената част е в
размер на 157.80лв., респективно отхвърлената част е в размер на 1255.89лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1350.00лв., от които
1000.00лв. – държавни такси, 250.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, на ищеца се дължат разноски с оглед
уважената част на исковете в размер на 150.65лв., респективно всеки от ответниците
5
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 30.13лв.
Всеки един от ответниците е представляван от адвокат, осъществил безплатна
правна помощ. На всеки от адвокатите следва да се признае възнаграждение в размер
на 400.00лв.
С оглед изложеното и съобразявайки отхвърлената част на исковете, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ищецът следва да заплати на всеки от процесуалните
представители на ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 355.35лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Х., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 24.58лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2021г. – 30.09.2021г., до
обект с абонатен № 176597, представляващ ап. 125, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 6.07лв – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 29.08.2024г.,
0.92лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. – 30.09.2021г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия в
частта за сумата от 187.85лв. за периода м.05.2020г. – м.06.2021г., иска за сумата от
63.02лв. – мораторна лихва върху доставената топлинна енергия и иска за сумата от
0.29лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 15.09.2021г. –
29.08.2024г., една част като неоснователни, друга част като погасени по давност.
ОСЪЖДА М. С. Х., ЕГН ***********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 24.58лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2021г. – 30.09.2021г., до
обект с абонатен № 176597, представляващ ап. 125, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 6.07лв – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 29.08.2024г.,
0.91лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. – 30.09.2021г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия в
частта за сумата от 187.85лв. за периода м.05.2020г. – м.06.2021г., иска за сумата от
63.03лв. – мораторна лихва върху доставената топлинна енергия и иска за сумата от
0.30лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 15.09.2021г. –
29.08.2024г., една част като неоснователни, друга част като погасени по давност.
ОСЪЖДА В. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 24.58лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2021г. – 30.09.2021г., до
обект с абонатен № 176597, представляващ ап. 125, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 6.07лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 29.08.2024г.,
0.91лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. – 30.09.2021г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия в
частта за сумата от 187.85лв. за периода м.05.2020г. – м.06.2021г., иска за сумата от
63.03лв. – мораторна лихва върху доставената топлинна енергия и иска за сумата от
0.30лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 15.09.2021г. –
6
29.08.2024г., една част като неоснователни, друга част като погасени по давност.
ОСЪЖДА Б. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 24.58лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2021г. – 30.09.2021г., до
обект с абонатен № 176597, представляващ ап. 125, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 6.07лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 29.08.2024г.,
0.91лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. – 30.09.2021г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия в
частта за сумата от 187.85лв. за периода м.05.2020г. – м.06.2021г., иска за сумата от
63.03лв. – мораторна лихва върху доставената топлинна енергия и иска за сумата от
0.30лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 15.09.2021г. –
29.08.2024г., една част като неоснователни, друга част като погасени по давност.
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 24.58лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2021г. – 30.09.2021г., до
обект с абонатен № 176597, представляващ ап. 125, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 6.07лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 29.08.2024г.,
0.91лв. – дялово разпределение за периода м.07.2021г. – 30.09.2021г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия в
частта за сумата от 187.85лв. за периода м.05.2020г. – м.06.2021г., иска за сумата от
63.03лв. – мораторна лихва върху доставената топлинна енергия и иска за сумата от
0.30лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 15.09.2021г. –
29.08.2024г., една част като неоснователни, друга част като погасени по давност.
ОСЪЖДА И. А. Х., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал 8 ГПК, сумата от 30.13лв. – разноски.
ОСЪЖДА М. С. Х., ЕГН ***********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал 8 ГПК, сумата от 30.13лв. – разноски.
ОСЪЖДА В. С. Х., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал 8 ГПК, сумата от 30.13лв. – разноски.
ОСЪЖДА Б. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал 8 ГПК, сумата от 30.13лв. – разноски.
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал 8 ГПК, сумата от 30.13лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38 ЗАдв., да заплати
на адв. М. Л. Л. от САК сумата от 355.35лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38 ЗАдв., да заплати
на адв. К. И. Б. от САК сумата от 355.35лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38 ЗАдв. да заплати
на адв. Н. И. И. от САК сумата от 355.35лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38 ЗАдв. да заплати
на адв. В. Ф. С. от САК сумата от 355.35лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
7
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38 ЗАдв. да заплати
на адв. С. Й. Д. от САК сумата от 355.35лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца –
„Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8