Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/03.11.2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
октомври две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при
участието на секретаря Антоанета А.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19138 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във
фазата на извършване.
Производството е във втора фаза по извършване
на делба по допуснати с решение № 3971 от 30.09.2019 г. по гр. д. № 19138/2018
г., по описа на ВРС, имоти между К.Д.П.-А., при квота ½ ид.ч. и Д.И.К., при квота ½ ид.ч. на следните имоти:
ЖИЛИЩЕ в гр.В., в сграда с идентификатор
***1, включващо втори жилищен етаж с достъп от стълбищна
клетка към улицата, както и по външно стълбище
откъм дворното място, състоящ се от две
антрета, хол, трапезария, кухня, две спални, коридор,
баня, тоалет и две тераси, с обща
застроена площ 140 кв.м, тавански етаж състоящ се
складови помещения в подпокривното пространство на сградата със
светла площ от 132 кв.м., ведно
с ½ ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ***1,
½ ид.ч. от ГАРАЖ с идентификатор ***3, със застроена площ от 40кв.м.,
както и ½ ид.ч. от дворното място съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, при граници на
дворното място идентификатори №№ ***; ***; ***; ***; ***.
Приета е за разглеждане претенция за
възлагане на ищеца по чл.349, ал. 1 ГПК.
Приета е за разглеждане предявената претенция
от Д.И.К. срещу К.П. П.-А. за заплащане на сумата от 100 лв. месечно, считано
от 01.09.2015 г. до 31.01.2019 г., както и сумата в размер на 120 лв. месечно
за периода 01.02.2019 г. – 20.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
дата на предявяване на претенцията - 21.10.2020 г. до окончателното изплащане
за лишаване от ползването на допуснати до делба ЖИЛИЩЕ в гр.В., в сграда с
идентификатор ***1, включващо
втори жилищен етаж с достъп от
стълбищна клетка към улицата, както
и по външно стълбище откъм дворното място, състоящ се от
две антрета, хол, трапезария, кухня, две спални,
коридор, баня, тоалет и две тераси,
с обща застроена площ 140 кв.м и тавански етаж състоящ се складови
помещения в подпокривното пространство на сградата със светла
площ от 132 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
общите части на градата с идентификатор ***.1.
Приета е за разглеждане предявената на
основание чл.344, ал.2 от ГПК претенция, като привременна мярка К.П. П.-А. да
заплаща на Д.И.К., считано от 21.10.2020 г. до окончателно извършване на
делбата в размер на 120 лв. месечно, с падеж 1-во число на месеца, за който се
дължи сумата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане на сумата, за лишаване от ползване на имота - ЖИЛИЩЕ в гр.В., , в сграда с
идентификатор ***.1, включващо втори жилищен етаж с достъп от стълбищна
клетка към улицата, както и по външно стълбище
откъм дворното място, състоящ се от две
антрета, хол, трапезария, кухня, две спални, коридор,
баня, тоалет и две тераси, с обща
застроена площ 140 кв.м, тавански етаж състоящ се
складови помещения в подпокривното пространство на сградата със
светла площ от 132 кв.м., ведно
с ½ ид.ч. от общите части на градата
с идентификатор ***.1.
Приета е за разглеждане предявената претенция
от ищеца като привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК Д.И.К. да заплаща на К.К.П. П.-А. обезщетение за ползване на собствената ½ ид.ч. от тавански етаж, от която е лишена, в размер на 125
лв. месечно, считано от дата 20.01.2021 г., до окончателно извършване на
делбата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до датата на
плащането.
Във връзка с направените от
страните искания и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С решение №3525/17.08.2015г. по
гр.д.№15873/14г. на ВРС е прекратен брака между К.
Д. К., и Д.
И. К., сключен на
13.12.1987г. с акт за
сключен брак № 2545/13.12.1987г. пред дл. лице по гр.
състояние в гр. Варна, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.
Предоставено е упражняването
на родителските права по отношение на детето Б. Д. К., на
майката, като е определено местоживеенето при нея и режим на лични отношения с
бащата, както и месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение
по делото за развод до
настъпване на законно основание за изменяване или
прекратяване на издръжката, с падеж 5/пето/ число на
месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната
лихва при
забава върху всяка закъсняла
вноска.
Разпределено е ползването на семейното жилище, находящо се в жилищната сграда в гр. В., местност ”А.” № 351, представляващо втори и тавански жилищни етажи от
сградата, състоящо се на втори
етаж от антре,
хол, трапезария, кухня, две спални,
коридор, баня, тоалет и две тераси,
с обща застроена площ 85 кв.м., както и тавански етаж състоящ се
от антре, салон, коридор, две стаи с тераси
пред тях, баня тоалет и дрешник
с обща застроена площ 140 кв.м. КАКТО СЛЕДВА: на К. Д. К. и детето Б.
Д. К., след прекратяване на брака се
предоставя ползването на втори жилищен
етаж от сградата,
състоящ се от антре, хол,
трапезария, кухня, две спални, коридор,
баня, тоалет и две тераси, ведно
с прилежащите мебели, а на Д. И. К., след прекратяването на брака се
предоставя ползването върху таванския етаж състоящ се
от антре, салон, коридор, две стаи с тераси
пред тях, баня, тоалет и дрешник, ведно с прилежащите мебели, с начална дата 31.07.2015 г. Постановено е след
развода жената да носи предбрачното си фамилно име П..
По делото е прието заключение от
в.л. М. А. от 12.10.2020г., от което се установява, че допуснатия до делба имот е реално неподеляем. Пазарна стойност на ЖИЛИЩЕ в гр.В., местност С. Н., в сграда с
идентификатор ***.1, включващо втори жилищен етаж и тавански
етаж в сградата с идентификатор ***.1.
е 84 850 лв. ГАРАЖ с идентификатор ***.3, със застроена площ от 40 кв.м., е 14 400 лв., както и за цялото дворното място
съставляващо поземлен имот с идентификатор *** е 40 000 лв.
От заключението на допуснатата от съда и
приета СТЕ вх.№ 289014/31.05.2021г. от в.л.М. А. относно наемната цена на
процесните имоти се установява, че средният пазарен наем за ЖИЛИЩЕ в гр.В., месност С.Н., в сграда с
идентификатор ***.1, включващо втори жилищен етаж съобразно състоянието
му към момента е 200 лв. месечно, а тавански етаж 80 лв. за периода
01.09.2015г.-31.01.2019г. От допълнителна СТЕ вх.№299485/05.10.21г., която дава
заключение относно наемната цена на жилище и тавански етаж за периода
01.02.19г.-20.10.2020г.се установява, че за жилището е 2911 лв., а за тавански
етаж -1164 лв.
За установяване ползването на жилището и таванско помещение са разпитани свидетелите
Д.Й.Х. и И. С. Й. за ответника и Т. К. Т. и С. Д.П. за ищцата.
I. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА:
Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява чрез следните способи: посредством съставяне на
разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл. 352
от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353
от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за
избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Приета е за разглеждане претенция за
възлагане на ищеца по чл.349, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1, изр. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска
имуществена общност, прекратена с развод и бившия съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от
брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял,
като уравнява дяловете на останалите съделители с
други имоти или пари. В случая е безспорно и установено от събраните по делото
доказателства, че съделителите К.Д.П.-А. и Д.И.К.
- бивши съпрузи, към момента на извършване на делбата имат непълнотелно
дете от брака, Б. Д. Кондова, като упражняването на родителските права по
отношение на К. са предоставени на майката К. К. с решение №3525/17.08.2015г.
по гр.д.№15873/14г. на ВРС.
Видно от представено удостоверение рег.№АУ096424ОД-0010Д/01.10.2019г-
ищцата К.П. е назначена за настойник на сина си И. К., поставен под пълно
запрещение с решение № 113/01.02.2016г. по гр.д.№3011/2015г. на ВОС /л.163-164
от делото/.
За доказване на твърдението си, че живее под
наем ищцата е представила договор за наем на недвижим имот от 15.09.2015г. с М.
Ф. и К. А. на недвижим имот-апартамент, в гр.В. срещу наемна цена от 600 лева.
В конкретния казус се установяват
предпоставките на чл. 349
ал.1 от ГПК - видно и от заключението на приетата и неоспорена СТЕ процесното жилище е неподеляемо,
било е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, като няма данни ищцата да притежава друго собствено жилище.
Ето защо следва да се приеме, че ищцата отговаря на условията на 349
ал.1 от ГПК, поради което процесното жилище в гр.В., месност С. Н., в сграда с идентификатор
***.1, включващо втори жилищен етаж с достъп от стълбищна
клетка към улицата, както и по външно стълбище
откъм дворното място, състоящ се от две
антрета, хол, трапезария, кухня, две спални, коридор,
баня, тоалет и две тераси, с обща
застроена площ 140 кв.м, тавански етаж състоящ се
складови помещения в подпокривното пространство на сградата със
светла площ от 132 кв.м., ведно
с ½ ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ***.1, следва да бъде поставено в нейн
дял. Както и ½ ид.ч. от
дворното място съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, тъй като теренът
загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените обекти
обща част и съответно поради предназначението му, така и поради
изричната разпоредба на чл.
38, ал. 3 от Закона за собствеността следва да се възложи ведно с
обособения обект-втори жилищен етаж.
По отношение на допусната до делба ½ ид.ч. от ГАРАЖ с идентификатор ***.3, със застроена площ от 40кв.м., то доколкото същият се
притежава в съсобственост между страните по делото и трето лице, на осн. чл. 345 от ГПК, следва да се изключи от делбата.
За уравняване на дяловете ищцата К.Д.П.-А.
следва да заплати на Д.И.К. сумата от 42425 лв. за
жилището, с прилежащ таван и 10 000 лв. за дворното място, съобразно
заключението по СТЕ.
ІІ. По претенцията на ищеца по чл.
31, ал. 2 от ЗС.
Предпоставка за възникване на задължението за
обезщетяване в хипотезата на чл.
31, ал. 2 от ЗС е наличие на съсобствено
имущество, то да се ползва лично от съсобственик и да е отправена писмена
покана до другия съсобственик с искане за лично ползване, респ. за заплащане на
обезщетение. В правната теория и практика е прието, че когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че
препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може
да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за
задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва общата вещ лично по
смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС и дължи обезщетение на останалите за ползите, от които са
лишени. В този смисъл е и приетото ТР № 7/02.11.2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на
ОСГК на ВКС становище, че лично ползване по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи
с вещта. От значение е само обстоятелството, че с действията си той засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Обезщетението
по чл.
31, ал. 2 от ЗС е средството за защита на лишения от възможността
съсобственик пряко да си служи с общата вещ съобразно притежавания от него дял
в съсобствеността и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от
съсобствениците, а размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота в съсобствеността. Тъй като
обезщетението е да репарира вреди, то се дължи, когато са реално претърпени т.
е. обезщетението се дължи за минало време. Задължението за заплащане на
обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ.
Писменото поискване по чл.
31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
То е равнозначно на поканата по чл.
81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава като
веднъж отправено, то се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Следователно за да
се освободи от отговорност по чл.
31, ал. 2 от ЗС, ползващият съсобственик следва да предложи на
съсобственика и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право
/ Решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС /.
В случая с
решение 03525/17.08.2015г. по гр.д.№15873/14г. на ВРС е прекратен брака
между страните К.Д.П.-А. и Д.И.К., като е
разпределено ползването на семейното жилище, находящо се в жилищната сграда в гр. В., местност ”А.”, представляващо втори
и тавански жилищни етажи от сградата,
състоящо се на втори етаж
от антре, хол, трапезария, кухня, две спални,
коридор, баня, тоалет и две тераси,
с обща застроена площ 85 кв.м., както и тавански етаж състоящ се
от антре, салон, коридор, две стаи с тераси
пред тях, баня тоалет и дрешник
с обща застроена площ 140 кв.м. КАКТО СЛЕДВА: на К. Д. К.,
ЕГН ********** и детето Б. Д. К., ЕГН **********, след прекратяване
на брака се предоставя ползването
на втори жилищен етаж от
сградата, състоящ се от антре,
хол, трапезария, кухня, две спални,
коридор, баня, тоалет и две тераси,
ведно с прилежащите мебели, а на Д. И. К., ЕГН **********, след прекратяването на брака се
предоставя ползването върху таванския етаж състоящ се
от антре, салон, коридор, две стаи с тераси
пред тях, баня, тоалет и дрешник, ведно с прилежащите мебели, с начална дата 31.07.2015 г.
Предвид
извършеното разпределяне ползването на семейното жилище между страните с влязло
в законна сила съд. решение, предмет на настоящата делба, то искането на Д.И.К. срещу К.П.
П.-А. за заплащане на обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС следва да се отхвърли .
ІІІ. По искането по чл.344, ал.2 от ГПК:
Предвид възлагане имотите предмет на делбата
на ищцата, то искането на ответника на основание чл.344, ал.2 от ГПК като
привременна мярка К.П. П.-А. да му заплаща обезщетение за лишаване от ползване
до окончателното извършване на делбата се явява основателно за периода от
датата на влизане в сила на съдебното решение за извършване на делбата до
окончателното й извършване,което настъпва след заплащане на сумата за
уравняване на дяловете в 6-месечния срок по чл.чл.349
ал.5 от ГПК. Относно размера следва да се вземе предвид изготвена допълнителна
СТЕ вх.№299485/05.10.21г., която дава заключение относно наемната цена на
жилище и тавански етаж за периода 01.02.20г.-20.10.2020г., тъй като тази цена е
за последния актуален период. Съдът не възприема възраженията на ищцата, че за
жилището следва да се приложи същият коефициент 04., което е приложен за
таванското помещение, тъй като и при двата обекта е отчетена липсата на ток и
вода. Съответно дължимото обезщетение за лишаване от ползване на ЖИЛИЩЕ в гр.В., местност С. Н., в сграда с идентификатор
***.1, включващо втори жилищен етаж следва да е 74 лв.,
а за таванския етаж-29 лв. или общо сумата от 103 лв.,като се отхвърли за
периода от 21.10.2020г. до датата на влизане в сила на съдебното решение и за
горницата над 103лв. до претендираните 120 лв.
Съответно следва да се отхвърли исканата от
ищцата привременна мярка по чл.344 ал.2 от ГПК, като неоснователна.
IV. ТАКСИ
На основание чл.71, ал.1 от ГПК вр. с чл.8 от ТДТССГПК съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху дела на всеки от тях в
имотите, предмет на делбата: за К.Д.П.-А.- 2097 лв. и за Д.И.К.-2097 лв.
V. РАЗНОСКИ
Съгласно чл. 355 от ГПК, страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им.
Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с
писмени доказателства и други съдопроизводствени
действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане
разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат,
намират приложение в делбеното производство само във
връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на
чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.
Като
съобрази разпоредбата на чл. 355 ГПК намира, че в тежест на съделителя
Д.И.К. следва да се
възложат разноски в полза на ищцата за СТЕ в първа фаза на делбеното
производство за сумата от 175 лв.
Разноски
за адвокатско възнаграждение на страните не се присъждат по изложените по-горе
съображения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА в дял и изключителна собственост на К.Д.П.- А., ЕГН ********** следните
имоти: ЖИЛИЩЕ в гр.В., месност С.Н., в сграда с
идентификатор ***.1, включващо втори жилищен етаж с
достъп от стълбищна клетка към улицата, както
и по външно стълбище откъм дворното място, състоящ се от
две антрета, хол, трапезария, кухня, две спални,
коридор, баня, тоалет и две тераси,
с обща застроена площ 140 кв.м, тавански етаж състоящ се складови
помещения в подпокривното пространство на сградата със светла
площ от 132 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
общите части на сградата с идентификатор ***.1, както и ½ ид.ч.
от дворното
място съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, при граници на дворното
място идентификатори №№ ***; ***; ***; ***; ***, ПРИ УСЛОВИЕ, че К.Д.П.- А.,
ЕГН ********** заплати на Д.И.К., ЕГН ********** в 6-месечен
срок
от влизане в сила на решението за възлагане за
паричното уравнение на дела сумата в
размер на 52 425 лв. (петдесет и две
хиляди четиристотин двадесет и пет лева), ведно със законната лихва
върху нея считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното
заплащане, на основание чл.
349, ал. 5 ГПК .
К.Д.П.- А., ЕГН ********** става
изключителен собственик на гореописаните имоти, след като в 6-месечен
срок
от влизане в сила на решението за възлагане за
паричното уравнение на дела заплати сумата в размер
на 52 425 лв. (петдесет и две хиляди
четиристотин двадесет и пет лева), ведно със законната лихва върху нея считано от
влизане в сила на решението за възлагане до окончателното заплащане, на
основание чл. 349, ал. 5 ГПК, в противен случай
решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде
изнесен на публична продан .
ИЗКЛЮЧВА
ОТ ДЕЛБАТА следния
имот: ½ ид.ч. от ГАРАЖ с идентификатор
***.3, със застроена
площ от 40 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявената
претенция от Д.И.К. срещу К.П. П.-А. за заплащане на сумата от 100 лв. месечно, считано от 01.09.2015
г. до 31.01.2019 г., както и сумата в размер на 120 лв. месечно за периода 01.02.2019 г. – 20.10.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на предявяване на претенцията - 21.10.2020 г.
до окончателното изплащане за лишаване от ползването на допуснатия до делба ЖИЛИЩЕ в гр.В., местност С.Н, в сграда с идентификатор ***.1, включващо втори жилищен етаж с достъп от стълбищна клетка
към улицата, както и по външно
стълбище откъм дворното място, състоящ се от
две антрета, хол, трапезария, кухня, две спални,
коридор, баня, тоалет и две тераси,
с обща застроена площ 140 кв.м, тавански етаж състоящ се складови
помещения в подпокривното пространство на сградата със светла
площ от 132 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
общите части на градата с идентификатор ***.1.
ОСЪЖДА К.Д.П.- А.,
ЕГН ********** да заплаща на Д.И.К., ЕГН ********** сумата в размер на 103 лв. (сто и три лева) месечно, считано от влизане в сила на
решението за възлагане до окончателно извършване на делбата, с падеж 1-во число
на месеца, за който се дължи сумата, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата, за лишаване от ползване
на имота - ЖИЛИЩЕ в гр.В., местност С.Н., в сграда с идентификатор ***.1, включващо втори жилищен етаж с
достъп от стълбищна клетка към улицата, както
и по външно стълбище откъм дворното място, състоящ се от
две антрета, хол, трапезария, кухня, две спални,
коридор, баня, тоалет и две тераси,
с обща застроена площ 140 кв.м, тавански етаж състоящ се складови
помещения в подпокривното пространство на сградата със светла
площ от 132 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
общите части на градата с идентификатор ***.1,
на основание чл.344, ал.2 от ГПК, като отхвърля
искането за периода от 21.10.2020г. до датата на влизане в сила на
съдебното решение и за горницата над 103 лв. до претендираните
120 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявената
претенция на К.Д.П.- А. като привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК
Д.И.К. да й заплати обезщетение за ползване на собствената ½ ид.ч. от тавански етаж, от която е лишена, в размер на 125 лв. месечно, считано от дата 20.01.2021 г., до окончателно
извършване на делбата, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до датата на плащането.
ОСЪЖДА К.Д.П.- А., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС сумата от 2097 лв. (две хиляди деветдесет и седем лева),
представляваща държавна такса, на осн. чл.8 от
ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН ********** да заплати
по сметка на ВРС сумата от 2097 лв. (две хиляди
деветдесет и седем лева),, представляваща държавна такса, на осн. чл.8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН ********** да заплати на К.Д.П.- А., ЕГН ********** сумата
от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева),
представляващи разноски в производството за делба, на осн.
чл. 355, изр. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: