РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Силистра, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20203420101496 по описа за 2020 година
Ищецът Д. П. З. с ЕГН ********** от гр.С., ул. П. Б. № , вх. , ет. , ап. , моли съда да
осъди ответниците да му заплатят сумата от 1 509.68 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, произтичащи от незаконно удържана сума от личните й банкови сметки
за погасяване остатъка от потребителския кредит на починалата □ сестра, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от месец май 2020 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и разноските си по делото.
Твърди, че през месец май 2020 година, от сметките й в банка ДСК била удържана
общо сума в размер на 3 200.00 лева без нейно знание и съгласие и с цел удовлетворяване на
неизпълнено задължение по договор за кредит, сключен от нейната сестра, чрез
пълномощник. Сестра й починала през 2015 година, като неин наследник бил ответника П.
Г. С., който действал като пълномощник на майка си при сключване на договора. Ищцата
счита, че за дълга на кредитополучателката към банката следва да отговаря нейният
наследник, поради което кредиторът е следвало да насочи принудително изпълнение спрямо
имуществото на наследника. Като се е удовлетворил от средствата, налични в нейните
банкови сметки, без да засяга имуществото на наследника, ищцата счита, че кредиторът е
действал незаконосъобразно и с действията й е причинил имуществени вреди.
В хода на производството, по отношение на втория ответник са наведени доводи
относно качеството му на наследник и в условията на евентуалност, с оглед решението по
отношение на първия ответник, моли да бъде осъден вторият ответник да й заплати сумата,
която е заплатила на кредитора на основание чл. 127 от ЗЗД.
Изложени са и допълнителни доводи във връзка с претенциите, като се твърди
нищожност на сключения договор поради липса на съгласие, а отделно от това, според
ищеца, вземането на банката е погасено по давност.
Ответникът "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
1
гр. София ул. Московска № 19, представляван от изпълнителните директори Ю. Б. Г. и С. Л.
С. е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция, като счита същата за
неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че Договорът за кредит за текущо
потребление от 16.03.2015г. е сключен от „Банка ДСК" АД от една страна като кредитор и
от друга страна М. П. Т. и Д.П. Б. - двете заедно и поотделно в качеството им
кредитополучатели. Именно поради качеството на кредитополучател на ищцата и в
съответствие с чл. 11 от договора, от сметките й служебно е удържана остатъчната сума по
кредита. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е удържана сума в сочения от ищцата
размер от 1 509. 68 лева, като в отговор на твърденията на ищцата, заявява, че кредитът не е
обявяван за предсрочно изискуем. Излага подробни доводи относно неоснователността на
твърденията на ищеца за нищожност на договора, както и на възражението му, касаещо
служебно удържане на суми по погасено по давност задължение.
Ответникът П. Г. С. с ЕГН **********, гр. С., ул. Х. А. № , чрез назначения от съда
особен представител адв. Д.К. е подал писмен отговор, с който счита иска за допустим, но
неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. След извършените уточнения, счита, че
претенцията по отношение на първия ответник е неоснователна, а по отношение на втория
ответни - за евентуално основателна само до размера на платеното от ищцата в качеството й
на солидарен длъжник.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 127 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Исковата претенция по отношение на първия ответник - "БАНКА ДСК" АД касае
репарирани на вреди вследствие на незаконосъобразни действия от страна на служител на
банката. Мотивите, изложени във връзка с обосноваване на тази теза, са че за ищцата не
съществува правоотношение по договор за банков кредит, а наличната сума по собствената
й сметка е удържана неправомерно за погасяване на дълг на починалата й сестра.
Тази теза не може да бъде споделена от съда, тъй като от представените и
неоспорени по делото доказателства се установява, че ищцата притежава качеството на
кредитополучател по договор за текущо потребление от 16.03.2015г., носещ нейният подпис
/обстоятелство, потвърдено от самата ищца/. Отделно от това, от представеното и също
неоспорено извлечение по кредита /лист 101 - 102 по делото / е видно, че на 08. 02. 2016
година ищцата лично е извършила плащане по кредита, с което си действие е потвърдила
съществуването както на договорното правоотношение, така и на наличието на собственото
си задължение по него.
Поради липсата на изпълнение на задължението за плащане на дължимите
анюитетни вноски, след настъпването на крайния падеж по договора за кредит,
кредитодателят, в изпълнение на договореното в чл. 11 от Договора е събрал сумата от
1509.68 лева от сметката на ищцата. В случая не са налице никакви незаконосъобразни
действия или неправомерно поведение от страна на банката или на неин служител, както и
не са налице вреди, които да обосноват основателност на иска по отношение на "БАНКА
ДСК" АД. Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава
не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез
смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Съгласно
2
разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като в случая нито един от тези елементи не е
налице.
За пълнота на изложението, следва да се коментира и обстоятелството, че освен
договора за кредит, по делото са представени и допълнителни доказателства - договор за
залог върху вземания от 16. 03. 2015 г., общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление и погасителен план, също подписани от ищцата. Преценени в съвкупност
представените писмени доказателства, ведно с изявлението на ищцата за наличието на
знание от нейна страна за искането за предоставяне на банков кредит, сочат на
неоснователност на твърдението, изложено в допълнителната молба, за нищожност на
сключения между страните договора за заем по смисъла на чл. 26 ал. 2 ЗЗД, поради липса на
съгласие за сключването му. Както договорът, така и съпътстващите го документи носят
подписа на ищцата, която не оспорва нито неговата автентичност, нито верността на
съдържанието на сделката, поради което не е налице основанието за нищожност по смисъла
на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението за погасяване на задължението по давност, тъй
като същото е със срок до 16. 03. 2019 год., от който момент до служебното събиране на
сумата от сметката на ищцата не е изтекла давността.
По изложените съображения исковата претенция по отношение на първия ответник
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на втория ответник съдъ намира исковата претенция за частично
основателна. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД въвежда презумпцията за равна
задълженост във вътрешните отношения на солидарните длъжници. Тази презумпция е
оборима, като в тежест на оспорващата ищца е да докаже, че наследодателката на ответника
е разходвала тези средства за собствени нужди, но такова доказване по делото не е
проведено. По тази причина съдът приема, че двете кредитополучателки имат равни
задължения при погасяване на кредита. Тъй като няма спор, че цялата остатъчна стойност на
задължението е удържана от сметката на ищцата и задължението е погасено изцяло по този
начин, то основателна е претенцията за заплащане на половината от платеното от ищцата,
каквото е задължението на ответника ПЛ. Г. СТ. в качеството му на единствен наследник на
починалата кредитополучателка М. П. Т..
По тези съображения, съдът уважава претенцията на ищцата в размер на 754.84 лева
и я отхвърля в останалата й част като неоснователна и недоказана.
Сумата е дължима, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на делото ответникът П. Г. С. следва да заплати на ищцата
направените разноски, които съобразно уважената част от исковата претенция са в размер на
227.00 лева.
Водим от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Д. П. З. с ЕГН ********** от гр.С., ул.
3
П. Б. № , вх. , ет. , ап. против "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София ул. Московска № 19, представляван от изпълнителните директори Ю.
Б. Г. и С. Л. С. за заплащане на сумата от 1 509.68 / хиляда петстотин и девет лв. и 68 ст. /
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконно
удържана сума от личните й банкови сметки за погасяване остатъка от потребителския
кредит на починалата □ сестра, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
месец май 2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П. Г. С. с ЕГН **********, гр. С., ул. Х. А. № на основание чл. 127, ал. 2
от ЗЗД да заплати на Д. П. З. с ЕГН ********** от гр.С., ул. П. Б. № , вх. , ет. , ап. , сумата от
754.84 / седемстотин петдесет и четири лв. и 84 ст./ лева, представляваща припадащата му
се част от заплатена сума за погасяване на договор за текущо потребление от 16.03.2015г. в
качеството му на наследник на М. П. Т., ведно със законната лихва от 24. 11. 2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 227.00 / двеста двадесет и
седем / лева - разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4