Присъда по дело №447/2025 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ: ЯРП е предявила обвинение против подсъдимите Р.А.С.
и Б.М.Х. от гр.Ямбол за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл. 195 ал.1 т.3,
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20, ал. 2, вр. чл.29 б.“а“ и ”б” от НК
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимите така както е предявено. Счита, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства безспорно се
установява фактическата обстановка, изложена в обвинителният акт, поР.
което подсъдимите следва да бъде признати за виновни по предявеното им
обвинение, а наказанието следва да бъде определено към предвидения от
закона минимум, което за бъде намалено с 1/3 и изтърпяно при първоначален
строг режим.
Подсъдимите участват в съдебно заседание лично и с назначени
защитници. Признават се за виновни, като заявяват, че признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитниците пледират за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за
установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния
акт.

В неустановен момент в периода от 09.30 часа на 03.03.2025г., до
около 09.00 часа на 04.03.2025г. подсъдимите Р.А.С. и Б.М.Х., двамата от гр.
Ямбол, се разхождали в гр. Ямбол, по ул. „Преслав“. Минали покрай имот,
намиращ се на ***, на посочената улица, обитавана от свидетеля Я.С.А..
Двамата подсъдими решили да влязат в имота и да вземат от него вещи, които
да продадат, за да изкарат пари.
В изпълнение на решението си, подсъдимите Р.А.С. и Б.М.Х. влезли в
имота и отишли до построена в него едноетажна къща, с изградено над първия
етаж таванско помещение. Подсъдимите се качили по стълби, водещи до
таванското помещение и отшили до дървена врата, водеща към вътрешността
на таванското помещение. Вратата била затворена и заключена с катинар,
който бил сложен на метални халки, едната от които прикрепена към
дървената врата и втора прикрепена към касата на вратата.
Подсъдимите С. и Х. взломили вратата, като изтръгнали халката,
прикрепена към касата на вратата, увреждайки и самата каса. След това С. и
Х. отворили дървената врата и проникнали в таванското помещение.
От помещението двамата взели 1бр. килим кафяво-бежов на цвят с
размери 190/150см.; 1 бр килим кафяво-бежов на цвят с мотиви и размери
215/160см.; 1 бр килим светлосив и тъмносив на цвят с размери 130/113см.;
1бр килим с неустановени размери; 1 бр. електрически тостер, марка
„Вотапп“, сив на цвят; 1 бр. електрическа скара с черен кабел, сиво черна на
цвят, ведно с кашон с размери 50/60см; 1бр. удължител с дължина 20м. и 1 бр.
брадва, всички вещи собственост на свидетеля Я.С.А..
1

След като взели вещите, Р. С. и Б. Х. напуснали имота.
В неустановен момент след деянието, подсъдимите минали покрай
дома на свидетелката Е.И.Й. и й продали сивия електрически тостер, марка
„Вотапп.
Двамата обвиняеми минали и покрай дома на свидетеля И.И.И., на
когото продали електрическа скара с черен кабел, сиво черна на цвят, ведно с
кашон с размери 50/60см нт.
В неустановен по делото момент подсъдимите отишли до дома на
свидетеля В.А. С., брат на подсъдимия Р. С. и му продали 1 бр. килим кафяво-
бежов на цвят с размери 190/150см.; 1 бр килим кафяво-бежов на |цвят с
мотиви и размери 215/160см. и 1 бр. удължител с дължина 20м. и бр. брадва.
В хода на досъдебното производство Й.И и С. са разпитани като
свидетели. Тримата посочват, че са купили вещи от двамата подсъдими. След
като разбрали, че вещите са предмет на кражба, Е.Й. предала доброволно на
водещия разследването полицай сив електрически тостер, марка „Вотапп“;
И.И. предал доброволно електрическа скара с черен кабел, сиво черна на цвят,
ведно с кашон с размери 50/60см и В.. предал доброволно три килима - 1бр.
килим кафяво-бежов на цвят с размери 190/150см.; 1бр килим кафяво-бежов
на цвят с мотиви и размери 215/160см.
От назначената по делото оценителна експертиза се установява, че
общата стойност на отнетите вещи е 519.00лв.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Р.А.С. се
установява, че по ЧНД №*** по описа на РС-Ямбол му е определено
наказание в размер на три години лишаване от свобода, увеличено по реда на
чл. 24 от НК, изтърпяно на 07.07.2022г. , както и с Присъда № *** по НОХД
№ *** по описа на PC-Ямбол е осъден на две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим, изтърпяно на 19.10.2024 год.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Б.М.Х. се
установява, че с Определение № ***т 11.12.2024г. по ЧНД *** на ЯРС, влязло
в сила на 28.12.2024г. му е определено едно общо наказание „лишаване от
свобода“, в размер на 2г. и 4м., увеличено на основание чл. 24, ал. 1 от НК в
размер на Зг., което да изтърпи при първоначален строг режим и е бил
осъждан по НОХД *** по описа на ЯРС, с Присъда № *** от 13.08.2024г.,
влязла в сила на 29.08.2024г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 г., който да изтърпи при първоначален
строг режим.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена както от
направените от подсъдимия признания, така и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
2

следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен
начин се установява, че подсъдимите Р.А.С. и Б.М.Х. са осъществили както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението кражба по
смисъла на чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ НК , тъй като в периода от около 09:30 часа на
03.03.2025 г. до около 09:00 часа на 04.03.2025 г., в гр. Ямбол, от таванско
помещение, намиращо се над едноетажна къща, находяща се в гр. ***,
действайки в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез разрушаване
на прегР. здраво направени за защита на имот- счупване на метална халка на
катинар, са отнети чужди движими вещи на обща стойност 519 лв. от
владението на собственика им Я.С.А. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив

Подсъдимите С. и Х. са осъществили деянието в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и б“б“ от НК.
Подсъдимия Р.А.С. е осъждан с определение № *** по ЧНД № *** по
описа на РС-Ямбол на три години лишаване от свобода увеличено по реда на
чл. 24 от НК, изтърпяно на 07.07.2022г. , както и с Присъда № *** по НОХД
№ *** по описа на PC-Ямбол.на две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
На Б.М.Х. с Определение № ***т 11.12.2024г. по ЧНД *** на ЯРС,
влязло в сила на 28.12.2024г. му е определено едно общо наказание „лишаване
от свобода“, в размер на 2г. и 4м., увеличено на основание чл. 24, ал. 1 от НК в
размер на Зг., което да изтърпи при първоначален строг режим и е бил
осъждан по НОХД *** по описа на ЯРС, с Присъда № *** от 13.08.2024г.,
влязла в сила на 29.08.2024г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 г., който да изтърпи при първоначален
строг режим.
Т.е. двамата подсъдими са осъждани за тежко умишлено престъпление с
лишаване от свобода повече от една година, изтърпяването, на което не е
отложено по реда на чл. 66 от НК, както и че са извършили настоящото след
като са били осъждани два пъти на лишаване от свобода за престъпления от
общ характер и от изтърпяване на наказанията по предишните осъждания не е
изтекъл пет годишния срок по чл.30 от НК.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал.1 т.3
от НК. Подсъдимите са проникнали в частния дом в гр. *** чрез повреждане
на прегР. здраво направени за защита на имот- счупване на металната халка на
катинар поставен на вратата на таванското помещение в частния дом, т.е за
3

целта са разрушили на прегР., здраво направени за защита на имот.
Преодоляването на посочените прегР. е било в пряка причинна връзка със
самото отнемане на процесните вещи, тъй като по този начин подсъдимите са
си осигурили безпрепятствен достъп до същите, а в последствие са ги изнесли
от къщата.
Престъплението е осъществено и в условията на съучастие,
като и двамата подсъдими са взели участие в изпълнителното деяние -
проникнали са в жилищната сграда заедно след като са повредили прозореца,
след което отново заедно са изнесли от имота така откраднатите вещи. В
съзнанието на С. е било проектирано, че върши кражбата заедно с подс. Х.,
респективно с нейните квалифицирани признаци. Всичко това сочи за доказан
общност на умисъла между двамата подсъдими.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява още, че подсъдимите са участвали, както в прякото отнемане на
вещите – предмет на престъплението, така и в установяването на
фактическата власт върху същите.
За придобиване на владението вьрху вещите подсьдимите не е
получил сьгласието на собственика им.
При осъществяване на престъплението подсъдимите са действали с
пряк умисъл, тъй като ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават от
фактическа власт върху вещите техния собственик, но въпреки това са
искали и целели установяването на своя собствена фактическа власт върху
тях. Следователно същите са разбирали както противоправния и
общественоопасен характер на извършеното, така и неговите
общественоопасни последици, но въпреки това са искали настъпването на
тези последици.
Подсъдимите са съзнавал и че вършат престъплението след като
имат влезли в сила присъди.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че Р.А.С. и Б.М.Х. са
осъществили както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението кражба по смисъла на чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3, вр.
чл. 194 ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ НК, поР. което ги
призна за виновни по така предявеното им обвинение.
Относно вида и размера на наложеното наказания, съдът взе
предвид следното:
Съдебното следствие се проведе по правилата на глава ХХVІІ от
НПК.
За извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне на конкретния размер на наказанието, от една страна
4

съдът взе предвид ниската стойност на отнетото имущество – под половин
минимална работна заплата, съдействието от страна на подсъдимите за
разкриване на обективната истина, изразеното съжаление, възстановяването
на част от отнетото имущество и прие че са налице изключителни смегчаващи
вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание
се оказва несъразмерно тежко и им наложи наказание от по шест месеца
лишаване от свобода, което наказание да изтърпят при първоначален строг
режим.
При този изход на делото подсъдимите бяха осъдени да заплатят и
направените по същото разноски в размер на по 75,38 лв. по сметка на ОД на
МВР Ямбол.

Съдът намира, че така наложеното наказание е необходимо и
достатъчно за постигане на превъзпитателен и възпиращ ефект както върху
подсъдимите, така и върху останалите членове на обществото.
Причини за осъществяване на деянието от страна на подсъдимия
са незачитането на установения в страната правопорядък и изградени
престъпни навици.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	74
Дата:	2 юли 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия:	Радостин Стоянов Радиев

Дело:	20252330200447
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юни 2025 г.

Присъда по дело №447/2025 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите