Решение по дело №3605/2008 на Районен съд - Плевен

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   гр.Плевен,10.11.2009г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     

Плевенски районен съд, ІІІ-ти граждански състав, в публичното заседание на десети септември през две хиляди и  девета  година, в състав

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

  

при секретаря  Д.М., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д.№ 3605 по описа за 2008г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното

     

          Иск за делба І-ва фаза.

Постъпила е искова молба от  Н.В.В. *** Стефано ЕГН ********** против З.З.Я. ***, ЕГН **********, М.М.И. *** ЕГН ********** и В. Митева Б., ЕГН **********, в която се твърди, че на 04.03.1982г. починал общия им наследодател - Вътко Койчев Янчев, б. ж. на гр. Плевен, който оставил за наследници ищцата, найната майка Мария Я. и брат Мильо Янчев, а в наследство: ½ ид.ч. от апартамент №8 находящ се в гр. Плевен, ул. „Ст.Караджа” № 23 бл. „Славия” №8 , състоящ се от две дпални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 92,91 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 8-7 от 11,88 кв.м., припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Твърди се, че на 12.02.2001г. починала и неговата съпруга Марийка Я., която със саморъчно замещание от 09.11.1993г. завещала своята ½ ид.м. от описания по- горе недвижим имот. Твърди се, че на 12.12.2003г. починал брат и Мильо Янчев, който  оставил за наследници ответниците по делото - негови съпруга и деца. Твърди се, че имотът е съсобствен между страните, че  не могат да се поделят доброволно, поради което моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на процесния имот при правата които притежават - ½ ид.ч. за ищцата и по 1/6 ид.ч. за ответниците.

Ответниците, редовно призовани изразяват становище, че искът за делба е неоснователен. Изразяват становище, че ищцата не е активно легитимирана да предявява иск за делба, поради това, че не е наследник на Вътко Янчев, т.к. била осиновена. Изразяват становище, че завещанието на Марийка Я. е нищожно поради противоречие със закона, тъй като не е завещан обособен недвижим имот, или реална част от него, които могат да бъдат предмет на правни сделки, а несамостоятелни помещения - една стая и кухня.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници № 32548/ 06.06.08г. е, че Вътко Койчев Янчев, б. ж. на гр.Плевен, починал на 05.03.1982г. е оставил за наследници Марийка Я.-съпруга, починала на 12.02.2001г., Мильо Янчев син - починал на 12.12.2003г. и Н.В.В. – дъщеря- ищца по делото. Видно от същото е, че Мильо Янчев е оставил за наследници З.Я., В.Б. и М.И.-съпруга и деца. По делото /стр.22/ е представено друго удостоверение за наследници, издадено от Община-Плевен, от което е видно че като наследници на Вътко Койчев Янчев са посочени Марийка Я. и Мильо Янчев - син. Представено е и удостоверение за наследници на Марийка Я., от което е видно, че е оставила за наследник Мильо Янчев - наследодател на ответниците по делото.

Ответниците са направили възражение относно качеството на наследник по закон на ищцата. Твърдят, че същата е била осиновена от други лица, поради което не наследява рождените си родители. Представено е и копие от стар семеен регистър, том ІІ № 666, от който е видно, че е вписано осиновяване на Николина Мильова Иванова, родена на *** г., съгласно съдебно решение № 81/18.03.1953г.от Червен бряг от Милчо Иванов Милев и Радка М. ***. Ищцата е оспорила представеното писмено доказателство и съдът е открил производство по оспорване на извлечение от семеен регистър на кметство с.Телиш с отбелязване „осиновена” по отношение на Николина Милюва Иванова, респ. Н.В.В.. По делото е представен Акт за раждане на Николина В. Койчева, от който се установява, че Николина В. Койчева е родена на ***г. в с.Телиш.     По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е видно, че имената Николина В.В., родена на ***г., Николина М.В., с което е записана в стария личен паспорт, Н.М. Иванова- в трудова книжка и Н.В. Койчева- по акт за паждане № 41/46 г. са имена на едно и също лице.

 Съгласно чл.46 от Закона за извънбрачните деца и осиновяванията, обнародван в ДВ бр.267/26.11.1940год., действащ към момента на осиновяването, осиновеният приема качество на законен наследник на осиновителя. Съгласно чл. 49 от Закона, осиновеният запазва всичките си права и задължения към семейството, към което е принадлежал по рождение. От изложеното се установява, че режимът на осиновяването, действащ към 1953г. може да бъде приравнен на действащия в момента режим на непълното осиновяване. Този режим е действал до 1961г. когато ЗЛС с изменението от 1961 г. е приравнил изцяло осиновеният към родно дете в семейния кръг на осиновителя. Той, заедно с осиновителя е поставен в родствени правоотношения не само с осиновителя, но и с неговите роднини, а правоотношенията с роднините му по произход се прекратяват, т.е. режим като действащия в момента режим на пълно осиновяване, който след 1961г. е бил единственият законен режим и е приложим не само към бъдещите осиновявания, извършвани след влизането му в сила, а е бил отнесен задължително и към заварените осиновявания, които са били пренормирани от самия закон съобразно с установеното от него действие на осиновяването. Следователно макар осиновяването да е било уредено като непълно преди 1961г., то автоматично се е превърнало в пълно по силата на закона без оглед волята на лицата. По смисъла на закона заварени осиновявания са тези, които не са били прекратени от съда и по които осиновеният и осиновителите са живи, какъвто е настоящият случай. С приемането на СК през 1968 г. са установени паралелно два типа осиновявания , които  съответстват на двата предходни режима. Този подход е бил приложим и към заварените осиновявания, при които на лицата е била предоставена възможност за избор между двата законови режима и по-конкретно за преориентиране към новоустановения тип на непълно осиновяване. Според преходната разпоредба на чл. 105 от СК за заварените осиновявания са били приложими правилата на пълното осиновяване, което е останало задължително за двата случая – ако детето е с неизвестни родители или е оставено в обществено заведение с предварително съгласие за осиновяване. За останалите случаи е била предвидена възможност в едногодишен срок от влизане в сила на СК преминаване към типа на непълното осиновяване. Преминаването към непълно осиновяване е било възможно ако осиновителят, осиновеният и родителите на последния постигнат такова съгласие и направят съответно искане пред съда, който е допуснал осиновяването. От изложеното и представените доказателства може да се направи извода, че осиновяването на ищцата е подчинено на  действието на режима, уреден в ЗЛС от 1961, т.е. пълно осиновяване и следователно правата и задълженията на Н.В.В. с рождената и майка и баща се прекратяват,  а осиновената наследява осиновителите си. В подкрепа на този извод е и текстът на завещанието на Марийка Я., в което рождената майка на ищцата е посочила, че завещава на Н.М.В. - нейна рождена дъщеря, която впоследствие е била осиновена от нейни близки част от собственото й жилище. В този смисъл съдът не кредитира представеното на стр.9 Удостоверение за наследници, в което Н.В.В. е посочена като наследник на Вътко Янчев и на стр. 10, в което Н.В. е посочена като наследник на Марийка Я..

Видно от представеното по делото саморъчно завещание е, че наследодателката на ответниците Марийка Я. е завещала на ищцата Н.В. две стаи от притежаваното от нея жилище - апартамент, находящ се в гр.Плевен ул.”Ст.Караджа” 23 ап. 8 ет.4 бл.„Славия”. Тъй като е завещан част от недвижим имот, която не е обособена и не може да бъде предмет на правна сделка съдът намира, че завещателното разпореждане е нищожно. Възражението на ищцата, че от завещанието може да се направи извод за това, че е завещана притежаваната от наследодателката на Н.В. недвижим имот е неоснователно. От представените доказателства – констативен нотариален акт е видно, че  Вътко Янчев и Марийка Я. са признати за собственици на недвижим имот-апартамент № 8, находящ се в гр.Плевен на ул.”Ст.Караджа” № 23 вх.А, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и клозет с общо застроена площ 92,91 кв.м., т.е. съгласно разпоредбите на действащия към откриване на наследството чл. 14 ал.7 Семеен кодекс, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия от общото имущество, т.е. съпругата М. Я. е получила ½ ид.ч. от апартамента, а останалата половина се наследява от наследодателя на ответниците. От представеното завещание обаче не може да се направи извод дали М.Я. е завещала притежаваната ½ ид.ч. от недвижимия имот, поради което завещателното разпореждане е нищожно.

  Ето защо, съдът намира че ищцата не е активно легитимирана да предявява иск за делба тъй като не е съсобственик - не е наследник по завещание, нито по закон на Вътко Койчев Янчев и Марийка Я., поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Воден от горното, съдът :

 

Р    Е    Ш    И   :

 

          НЕ ДОПУСКА на основание чл. 69 от ЗН  да се извърши съдебна делба между Н.В.В. ***, ЕГН ********** и З.З.Я. *** ЕГН **********, М.М.И. ***, ЕГН ********** и В.М. *** ЕГН ********** върху следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ №8 находящ се в гр. Плевен на ул.„Ст.Караджа”№ 23 ет.4, състоящ се от  две  спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 92,91 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 8-7 от 11,88 кв.м. и припадащите се общи части от общите части на сградата и правото на строеж.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му  чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: