Решение по дело №63/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№414

 

от 02.06.2023 г., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на трети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

при секретар Ангелина Латунова и прокурор Валентина Радева-Ранчева, като разгледа АД /К/ № 63/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

            Образувано е по касационна жалба на И.Д.К. срещу Решение № 144/01.12.2022 г. по дело № 618/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 271зз-323/09.11.2022 г. на полицейски орган при РУ – Харманли, ОД на МВР – Хасково /В. Г. Г. – инспектор ПК, група „Охранителна полиция“/.

            В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, същият бил постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В оспорената заповед не било посочено фактическото основание за задържането на жалбоподателя, нито причините, обосноваващи необходимостта му. Бил вписан единствено законов текст на соченото престъпление по НК и образуваното по случая досъдебно производство. Акцентира се върху това, че няма данни лицето да се е укривало, с което да осуети явяването му пред компетентните органи, след задържането му са снети обяснения, като спрямо него не били предприети други процесуално-следствени действия, нито същият е привлечен като обвиняем. Моли решението и оспорената заповед да бъдат отменени. Претендира разноски.

            В съдебно заседание касаторът - И.Д.К., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата, като допълва, че изводите на съда са неправилни, а решението съдържа бланкетни мотиви.

            Ответникът - полицейски орган при РУ – Харманли, ОД на МВР – Хасково /В. Г. Г. – инспектор ПК, група „Охранителна полиция“/, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

            Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

            Настоящата съдебна инстанция възприема изложеното от Районен съд – Харманли, като формира извод, че постановеното от него решение не подлежи на отмяна поради неговата неправилност по смисъла чл. 209, т. 3 АПК.

            1. Не са налице основания за прогласяване нищожността на заповедта като издадена от некомпетентен орган, съответно за нейната отмяна поради неспазване на установената по чл. 74, ал. 2 ЗМВР писмена форма. В акта се съдържат датата и часа на задържането, от който момент започва да тече срокът от 24 часа, спазен предвид часа, вписан като момент, в който задържаното лице е освободено. В заповедта се съдържат данните, индивидуализиращи задържаното лице. От приложените по делото писмени доказателства също се установява кое е лицето и с кое негово поведение то е нарушило правилата за държане на акцизни стоки до степен, че деянието да бъде квалифицирано като престъпление. Спазено е изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, доколкото данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са ясно и изрично отразени в самия текст на заповедта. Въпреки че не е направено разграничение между основните и квалифицираните състави на соченото за извършено престъпление, задържането на лицето се обосновава само от наличието на данни за извършването му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като не се поставя изискване както да са безспорно установени престъплението, извършителят му и неговата вина, така и на извършителя да бъде повдигнато обвинение.

2. Заповедта е връчена на И.Д.К., поради което и същият е узнал фактическото и правното основание за задържането му, представляващо ограничаване правото на свободно придвижване по смисъла на чл. 73 ЗМВР, както и какви са правата му по чл. 72, ал. 3-6, съответно по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Лицето е подписало протокола за личен обиск и декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР относно запознаване с правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Следва да се има предвид, че попълването на декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР е действие, извършено в изпълнение на заповедта и последващо издаването й, а не е елемент от самия акт - заповедта за задържане, поради което не би могло да се отрази на законосъобразността й. Не се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен на свободното придвижване на жалбоподателя. Доколкото на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР И.Д.К. е упражнил правото си на ефективна защита, оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че спрямо него като задържано лице не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Спазени са разпоредбите на чл. 5, § 2 и § 4 КЗПЧОС.

            3. Посочва се в мотивите на решение № 363/12.01.2017 г. по адм. д. № 10527/2015 г. на Върховния административен съд, V отделение, че: „разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. … Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието „данни“ по смисъла ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. … За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката“. В този смисъл е и утвърдилата се практика по прилагане на чл. 5, § 1, б. „с“ КЗПЧОС.

            4. С процесната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР касационният жалбоподател И.Д.К. е задържан за срок до 24 часа на 09.11.2022 г. в 13:15 часа. Посочено е като основание за задържането му образувано ДП № 626/09.11.2022 г. по описа на РУ Харманли, образувано по чл. 234, ал. 3, т. 3 във връзка с ал. 2 НК, за това, че в гр. Харманли, пл. „Възраждане“ № 21, в подземен етаж на сградата на магазин „BILLA“, държи акцизни стоки без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – 5 300 литра прозрачна течност с мирис на алкохол. С цитираната разпоредба се предвижда налагането на наказание на лице, което произвежда или държи с цел разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без надлежно разрешително, в немаловажни случаи, и ако предметът на престъплението е в големи размери. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно обаче подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Ирелевантно е при това, че в съдебното производство е представена и приета единствено докладна записка, в която се описва случаят по установяване държане на акцизни стоки без акцизен бандерол от жалбоподателя, не и материалите по досъдебното производство, образувано по чл. 212, ал. 2 НПК, доколкото се касае за две различни производства, които макар и взаимосвързани с оглед поставената цел – да бъдат изяснени извършено ли е престъпление и кой е неговият извършител, се провеждат при различни условия и ред.

            5. Полицейският орган е разполагал с правомощието да постанови задържане при спазване на условията за оперативна самостоятелност /чл. 169 АПК; така вж. Решение № 16596 от 05.12.2019 г. по адм. д. № 6616/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/, като не се установяват обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за незаконосъобразността му. Принудителната административна мярка от вида на процесната представлява възможност, предоставена на административния орган за улеснение изпълнение на неговите функции, и налагането й не е предпоставено от действително извършено престъпление. Принудителната административна мярка, каквато безспорно е задържането на лице за срок до 24 часа, е приложена спрямо И.Д.К. в съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Изведените от съдебната практика принципи по прилагането на чл. 5, § 1 КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на И.Д.К. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който след извършване на „теста на справедливия баланс“ е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

6. В хода на настоящото съдебно производство, след приключване на устните състезания, е постановено Решение на Съда /четвърти състав/ от 25 май 2023 година по дело C‑608/21. С оглед изложеното в него при формулиране на отговор по поставения първи въпрос се формира извод, че в конкретния случай жалбоподателят като задържано лице по повод евентуалното извършване на престъпление от негова страна е информиран за основанието си задържане с акта за задържане – оспорената заповед. Жалбоподателят като лице, което попада в хипотезата на заподозрян или обвинен в извършването на престъпление предвид изложеното в решението на Съда, е информиран и за престъпното деяние, в извършването на което е заподозрян или обвинен. Тази информация не е съобщена на лицето едва при оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а в момента на лишаването от свобода – задържане за срок от 24 часа, доколкото лицето е получило заповедта и е удостоверило това, поставяйки подписа си върху нея. С оглед изложеното от Съда при формулиране на отговор по поставения втори въпрос се формира извод, че в конкретния случай основанието за задържане на И.Д.К., в качеството му на заподозрян или обвинен в извършването на престъпление по смисъла на цитираното решение, се съдържа цялата необходима информация - описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които времето и мястото на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на лицето в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно е отчетен стадият на наказателното производство /образувано досъдебно производство/, която по своя обем е достатъчна, така че не само не е възпрепятствана, а напротив – реализирана е възможността лицето ефективно да оспори законосъобразността на задържането си.

            По изложените съображения постановеното от Районен съд - Харманли съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/01.12.2022 г. по дело № 618/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.