Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр.Свищов, 15.08.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 21.05.2019година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня
Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1301 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е
образувано по предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8,
ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 ЗАЗ и по чл. 86 ЗЗД..
Ищцата Ц.С.Д. твърди,
че е собственик на следните имоти, находящи се в землището на с.Д., общ.Свищов:
нива от 36,007дка., представляваща имот №084016, представляваща имот №042008 по
КВС на същото землище и на нива от 23,362дка., представляваща имот №042008 по
КВС на същото землище. Твърди, че по силата на сключен договор за аренда от
02.04.2012г. между ищцата и ответника „С.“ЕООД, първата предоставила за ползване гореописаните
имоти за срок от 5 години, до 2016/2017г. включително. Договорът бил вписан в СВ Свищов под №259, рег.№2196, том
трети. Твърди, че съгласно клауза в договора страните договорили арендна вноска
от 35 лв. на декар. Било договорено, че арендната вноска се заплаща до 31.11.
Заявява, че тъй като такава дата няма, целта е била да се определи последния
ден на м.ноември, поради което тя се дължи от 30.11. Твърди, че срокът на
договора изтекъл и ищцата е отдала процесните имоти на друг земеделски
производител. Твърди, че ответното дружество не е заплатило на ищцата арендната
вноска на отдадените общо 59,69 дка. земеделска земя за стопанската 2016/2017г.
Синът на ищцата в качеството на пълномощник посетил ответното дружество, но
управителя отказал заплаща. Твърди, че ищцата отправила нотариална покана в
която определила 10-дневен срок за заплащане и посочила банкова сметка, ***йствия
по издължаването си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 2077,92 лева главница, както и сумата
от 217,51лв. лихва за забава, считано от 01.12.2017г. до дата на завеждане
исковата молба, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока и по реда
на чл.131 от ГПК ответника по иска е депозирал отговор на исковата молба. В
същия е изложил, че на 17.10.2016г. на ищцата чрез пълномощника ѝ е
изплатена сумата от 2626,61 лева. Твърди, че е извършено плащане в повече – с
548,70лв. С допълнително уточнение на отговори си твърди, че посочената сума е
изплатена за стопанската 2015/2016г. Претендира прихващане на сумата от
548,70лв., ведно със законна лихва от 128,63лв. за периода от 17.10.2016 до
08.02.2019г., както и законната лихва до
дата на плащане.
В съдебно заседание
ищцата, чрез своя пълномощник - адвокат П.Д. поддържа исковата претенция и моли
съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
Ответникът не се
явява и не се представлява в съдебното заседание. Не изразява становище.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото Нотариален акт №183, т. IV, дело №1183/1996г. на Свищовски районен съд ищцата е придобила
собствеността на следните имоти, находящи се в землището на с.Д., общ.Свищов: НИВА от 36, 007 дка, находяща се в местността “*“,
от които 25, 205 дка – четвърта категория, и 10,802 дка – трета категория,
съставляваща имот №084016 по КВС на същото землище и НИВА от 23, 362 дка, находяща се в местността „Б.“,
шеста категория, съставляваща имот №042008 по КВС на същото землище.
Представен по делото е договор за аренда от 02.04.2012г. между ищцата и
ответника „С.“ЕООД, вписан в СВ Свищов
под №259, рег.№2196, том трети, с който първата предоставила на ответното
дружество за ползване гореописаните имоти за срок от 5 години, до 30.09.2017г. В чл.6 от договора страните договорили цена на
арендното плащане в размер на 35 лева на декар, която се заплаща еднократно до
31.11 на всяка година.
Представена е и нотариална покана от 11.07.2018г. на Нотариус Любомира
Аджарскас район на действие РС-Свищов от
Ц.С.Д. до „С.“ ЕООД, с която на
ответника се предоставя десетдневен срок да заплати на ищцата на посочената от
нея банкова сметка ***, дължима по стопанската 2016/2017г. Представен е и
констативен протокол от 20.09.2018г. на
същия нотариус, съгласно който поканата се счита за връчена на 22.08.2018г.
Представен по делото е и РКО от 17.10.2016г. за сумата от 2626,61 лева заплатена от „С.“ ЕООД К.И.Д.съгласно
пълномощно №48/02.04.2012г.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 вр.
чл. 2, ал. 1 ЗАЗ:Предявеният иск е за
осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимата годишна рента за
стопанската 2016/2017 г. по сключен между тях договор за аренда, който е
процесуално допустим и подлежи на разглеждане.
За да се приеме за основателен този иск с посоченото по-горе правно
основание, е необходимо съдът да установи, че страните са били в
правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях договор за аренда на
земеделска земя, че ищецът е изправна страна, а ответникът - неизправна поради
виновно неизпълнение на задължението си да предаде договореното арендно
плащане. В доказателствена тежест на ищцата е да докаже наличието на
облигационна връзка с другата страна, т.е. че ответникът е страна по договора
за аренда, предаването на владението върху процесните имоти, предмет на
договора в състояние годно за ползването им, изискуемостта на вземането си по
договора, както и размера му. В тежест на ответника е да докаже наличие на
плащане или друг правопогасяващ по отношение на задължението му за заплащане на
арендните вноски факт.
Съдът приема за установено по безспорен начин, че страните са били в
арендно правоотношение през процесния период, възникнало по силата на валидно
сключен договор за аренда на земеделски земи от 02.04.2012 г., съдържащ всички
съществени елементи - две насрещни волеизявления, предмет на договора,
договорено арендно плащане. Земеделските земи, предмет на този договор, са били
предадени на арендатора - ответник по делото, което не се оспорва от ответника.
Договорът е сключен
съгласно изискванията на чл. 3 от ЗАЗ - в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните по него, вписан е в нотариалните книги и е вписан в
Службата по вписванията - гр. Свищов. Сключен е за срок от пет години.
С посочения договор за аренда между страните се установи, че земеделската
земя, предмет на договора е с обща площ от 59,369 дка., а видно от чл. 6 от
Договора страните са се съгласили арендното плащане да е в парична форма - 35
лв. за декар, т.е дължимото арендното за стопанската 2016/2017 стопанска година
е 2077, 92 лв. От чл. 6, т.1 на Договора се установява също, че страните са се
съгласили арендното плащане да се извършва до 31 ноември на всяка година. Тъй
като такава дата няма, съдът приема, че страните са вложили смисъл на тази
договорка да е до последния ден на м. ноември. Същото не се оспорва от
ответната страна.
В хода на процеса по несъмнен начин се установи, че арендодателят е бил
изправна страна, докато по делото не бяха ангажирани никакви доказателства,
ответникът в качеството си на арендатор да е изпълнил основното си задължение
по договора за аренда, а именно престиране на арендното плащане за ползваните
земеделски земи за стопанската 2016/2017 г., поето със сключения договор за
аренда. Видно от депозирания отговор от ответника същото не се оспорва.
Поради гореизложеното, съдът намира, че предявеният срещу ответника иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗ Д, вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ се явява изцяло основателен и доказан,
поради което следва да постанови решение, с което да същият да бъде уважен
изцяло.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД: Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая падежната дата на дължимата вноска
е 30.11.2017 г. След тази дата ответника е изпаднал в забава и мораторната лихва върху дължимите суми следва
да се начисли за времето от 01.12.2017 г. до предявяване на исковете – 12.12.2018
г. Изчислена с лихвен калкулатор, същата е в размер на 217,60 лева. Ето защо отвеното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата посочената сума.
След като претенцията е доказана по основание и размер, следва да бъде разгледано правопогасяващото възражение на ответника за прихващане. Ответното дружество предяви възражение за прихващане със свое вземане в размер на сумата от 548,70лв., ведно със законната лихва от 128,63лв. за периода от 17.10.2016 до 08.02.2019г., както и законната лихва до дата на плащане, представляваща заплатена от арендатора сума през предходната стопанска година.
Възражението е допустимо, но неоснователно, като липсата на основание
произтича направо от самите твърдения на ответника. Последният, нито в отговора, нито в уточнението към него, нито в съдебно заседание, не изложи правни доводи
за основателността на вземането си, като доводите му само възпроизвеждат събраните в процеса доказателства и във връзка с тях счита за доказано вземането си в търсения
от него размер. Независимо от
липсата на правни доводи от представените доказателства съдът намира следното: Видно
от представения от ответника РКО на 17.10.2016г. на пълномощника на ищцата К.Д.е
изплатена сумата от 2626,61 лева. Като основание за плащането в РКО изрично е
посочено, че е изплатен наем за 2016г. В случая съдът счита, че извършените
плащания в по - висок размер от уговорения в договора е в резултат на
постигнато между страните съгласие в тази насока. Тези изводи съдът прави от
заявеното от ответника с отговора, а именно, че „плащането в повече е една
правна възможност на арендатора, право, а не задължение и в никакъв случай не е
за всички, а е според количеството и
качеството на арендуваната земя, уговорки за изкупуване на земята и др.“.
В настоящия случай ищцата е предоставила две големи по размер ниви, което
улеснява тяхното обработване. Освен това земята е с висока категория, което предполага
по-високи добиви от нея. Ето защо съдът приема, че заплатеното в повече от ответника е в резултата на посочените от самия
ответник критерии.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски за ДТ в размер на 91,82лева и 375,00 лева за адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК **, със
седалище ***, представлявана от М.Й.Д.-Ц. да заплати на Ц.С.Д. с ЕГН **********
***, сумата от 2295,52 лева ( две хиляди
двеста деветдесет и пет лева и 52 ст.),
от които 2077,92лева – главница представляваща дължима от ответното
дружество на ищцата арендна вноска за следните земеделски земи: НИВА от 36, 007 дка, находяща се в местността “*“,
от които 25, 205 дка – четвърта категория, и 10,802 дка – трета категория,
съставляваща имот №084016 по КВС на същото землище и НИВА от 23, 362 дка, находяща се в местността „Б.“,
шеста категория, съставляваща имот №042008 по КВС на същото землище, двете
находящи се в землището на с.Д., община Свищов за стопанската 2016/2017г.
съгласно Договор за аренда от 02-04.2012г., нотариално заверен и вписан на
08.05.2012г. под №259, рег.№2196, т.III на
СВ-Свищов, и 217, 60 лева ( двеста и седемнадесет лева и 60ст.) законна лихва
върху главницата за периода от 01.12.2017ж. до дата на предявяване на иска –
12.12.2018г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 12.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като основателен и доказан.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК **, със
седалище ***, представлявана от М.Й.Д.-Ц. да заплати на Ц.С.Д. с ЕГН **********
*** направените по делото разноски, в размер на 466,82 лева (четиристотин шестдесет
и шест лева и 82ст.) за ДТ, и
адв.възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прихващане на „С.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище ***, представлявана от М.Й.Д.-Ц.
срещу Ц.С.Д. с ЕГН ********** *** за сумата от от 548,70лв., ведно със законна
лихва от 128,63лв. за периода от 17.10.2016 до 08.02.2019г., както и законната лихва до дата на плащане.,
представляваща заплатена от арендатора сума през предходната стопанска година.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: