Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 15.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в.гр.дело № 15700 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
214755 от 12.09.2019 год., постановено по гр. дело № 17231/2018 год. по описа
на СРС, ГО, 45 с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу
ответника Д.Г.Р. искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 613.87 лв.,
представляваща половината част от главница за оставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014г. до
30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********,
сумата 32.19 лв. представляваща половината от главницата за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 30.06.3014г. до 30. 04.
2016г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.06.2017г. до
окончателното изплащане; и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признавано установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
137.01. лв., представляваща половината от обезщетение за забава за периода от 15.09.2014г. до 19.06.2017г., начислено
върху главницата за топлинна енергия, както и сумата от 11.21 лв.,
представляваща половината от обезщетение за забава за периода 01.08.2013г. до 19.06.2017г.,
начислено върху услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като е
отхвърлил предявения иск за главница за незаплатена топлинна енергия за сумата
ад 613.87 лв. до пълния предявен размер от 795.29 лв., както и предявения иск
за главница за дялово разпределение на топлинна енергия за сумата над 32.19 лв.
до пълния предявен размер от 43.40 лв. и за периода от м. 06.2013г. до м.
04.2014г. вкл.. Със същото решение е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу ответника В.Г.Р. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 613.87 лв., представляваща половината част от главница за
оставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. **********ап. **сумата 32.19 лв. представляваща половината от
главницата за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
30.06.3014г. до 30. 04. 2016г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2017г. до окончателното изплащане; и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признавано установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 137.01лв., представляваща половината от обезщетение за
забава за периода от 15.09.2014г. до
19.06.2017г., начислено върху главницата за топлинна енергия, както и
сумата от 11.21 лв., представляваща половината от обезщетение за забава за
периода 01.08.2013г. до 19.06.2017г. начислено върху услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като е отхвърлил предявения иск за главница
за незаплатена топлинна енергия за сумата ад 613.87 лв. до пълния предявен
размер от 795.29 лв., както и предявения иск за главница за дялово
разпределение на топлинна енергия за сумата над 32.19 лв. до пълния предявен
размер от 43.40 лв. и за периода от м. 06.2013г. до м. 04.2014г. вкл.. С посоченото решение двамата ответници са
осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 314.38 лева за всеки от тях,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете и сумата от по 29.18 лв. от всеки един от тях,
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 42274/2017г.
по описа на СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Горепосоченото решение е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Срещу решението в частта му, в която са
отхвърлени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
съдът е отхвърлил претенцията за заплащане на доставена топлинна енергия за
сумата над 613.87 лв. от 795.29 лв. за
периода м. 06. 2013г. – м. 04.2014г., така и на начислената за периода
законна лихва от 137.01 лв. мораторна лихва върху главницата за период от
15.09.2014г. до 19.06.2017г. за всеки един от ответниците поотделно. Твърди, че
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи
условия, които били влезли в сила спрямо ответника /който не бил упражнил
правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
претендираните суми са недължими като погасени по давност. Излагат се подробни
аргументи за начина на изчисляване на
стойността на доставената енергия и начина на определяне сроковете й за плащане
от страна на потребите. Излагат се и доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на
сумата от 11.21 лв. представляваща част от обезщетение за забава, начислено
върху сумата за дялово разпределение за периода 01.08.2013г. до 19.06.2017г. .
Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а
исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по настоящото
въззивно производство и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата Д.Г.Р. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Ответникът по
жалбата В.Г.Р. не изразява становище по подадената жалба и не депозира отговор
в срок.
Третото лице –
помагач „Т.с.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба и не депозира
отговор в срок
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. При постановяването му са допуснаи и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е и правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във въззивното производство, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че въззиваемите
страни - ответникци са собственици на
процесния апартамент № 12, находящ се в гр. София, Община Надежда, ж.к.“**********,
абонатен №******и имат качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74
от 2006 год./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД. Съгласно изложените по-горе мотиви, въззивният съд
приема, че между ответниците и ищеца е
възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет
доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен №******като ответникът имат качеството потребител на
топлинна енергия и на това основание дължи заплащането на доставената топлинна
енергия.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнил аправото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Спорните между
страните въпроси по същество във въззивното производство са относно дължимостта
от страна на въззиваемите страни да стойността на доставената топлинна енегрия,
начислена от въззивника за периода 01.05.2013г. - 30.04.2014г. В тази връзка настоящият съдебен състав приема
следното:
От
заключението на назначената и приета от първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата инстанция напълно кредитира при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК, и от представените писмени доказателства
от ищеца несъмнено е установено, че през процесния период 01.05.2013г. до
30.04.2014г. са издавани кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена
топлинна енергия на обща стойност 362.65 лв., след което е издадена обща
фактура за реално консумираната топлинна
енергия, като е начислена сумата от 437.16 лв. Разликата за доплащане между кредитните
известия и сумата на общата фактура е
сума за доплащане в размер на 74.29 лв. През процесния период 01.05.2014г. до
30.04.2015г. са издавани кредитни известия
към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия на обща стойност 516.76 лева, след което е
издадена обща фактура за реално консумирана топлинна енергия, за която е
начислена сумата от 610.37лв. Така за доплащане са останали 93.58 лв. През
процесния период 01.05.2015г.-30.04.2016г. са издавани от взискателя – ищец
кредитни известия за прогнозна начислена топлинна енергия на обща стойност 454.97 лв., с които са сторнирани прогнозните задължения
по фактурите. Издадена е обща фактура за консумираната топлинна енергия за
посочения период за целия топлоснабден имот на обща стойност 543.06 лв.
Разликата между кредитните известия и сумата на общата фактура е сума за
доплащане и е с размер на 88.07 лв. Следователно общия размер на незаплатени суми
от страна на ответниците възлиза на 1590.59 лв. в това число и сумата от 362.85
лв. за периода 01.05.2013г. -30.04.2014г., включена в обща фактура № *********
от 31.07.2017г. От въззиваемата страна – ответници не са ангажирани
доказателства за извършено плащане на дължимата сума, поради което исковата
претенция на въззивника – ищец се явява основателна. Поради изложеното неправилен
е извода на първоинстанционниясъд за недължимост на прентенцията за периода м.
06.2013г. до м. 04.2014г. вкл. за сумата от над 613.87 лв. до пълния предявен
размер от 795.29 лв. и релевираната главна претенция на въззивника се явява
основателна и следва да бъде уважена ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. /
чл. 422, ал. 1 ГПК/. Поради изложеното
обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено, а исковите претенции
на въззивника уважени.
Въззивникът –
ищец претендира заплащане от двамата ответници поотделно на сумите от 137.01лв.
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014г. до
19.06.2017г. както и сумите от 11.21 лв, представляващи обезщетение за забава,
начислено върху сумата за дялово разпределение за периода 01.08.2013г. до
19.06.2017г..
Съгласно Общите
условия на ищеца /в сила от 12.03.2014 год./, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен
състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – виж и
чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето естество уговорен
между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за
изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. В този смисъл и доколкото
страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да
се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора –
чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания
случая по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
ищеца, че ответниците са били
поставени в забава по отношение на задълженията за
заплащане на цената доставената топлинна енергия
зпроцесния период и за цената на предоставената услуга дялово
разпределение, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която са
отхвърлени предявените срещу Д.Г.Р. и В.Г.Р. искове за заплащане на мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2014г. до 19.06.2017г. както и сумата от 11.21
лв, представляваща част от обезщетение за забава, начислено върху сумата за
дялово разпределение за периода 01.08.2013г. до 19.06.2017г..
По отношение на
разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да
заплатят на жалбоподателя /ищеца/ направените
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса, възнаграждения
за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 15.46 лв.,
както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса и
юрисконсулстко възнаграждение в размер по 38.99 лв. за всеки
един от тях.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 год.
на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск /искове/,
изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. При
този изход на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело №
60831/2016 год. по описа на СРС, ГО, 113 с-в, за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 44.74 лв. за всеки
един от тях.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 214755 от 12.09.2019год.,
постановено по гр.дело №17231/2018 год.
по описа на СРС, ГО, 43 с-в, в частта
му, в която е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК*********срещу Д.Г.Р., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сумата над
613.87 лв. до 795.29 лв. – представляваща ½ ид. част от пълния предявен
размер на иск за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София,, ж.к. „*********за периода
м.06.2013г. до м. 04.2014г. вкл. ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42274/2017г. по описа на СРС 43 състав - 28.06.2017г. до окончателното им заплащане както и в частта,
в която е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********срещу В.Г.Р.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сумата над 613.87 лв. до
795.29 лв. – представляваща ½ ид. част от пълния предявен размер на иск
за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София,, ж.к. „*********за периода м.06.2013г. до м. 04.2014г.
вкл. ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 42274/2017г. по описа на СРС 43 състав
- 28.06.2017г. до окончателното им
заплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Г.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че ответникът
дължи на ищеца сумата над 613.87 лв. до 795.29 лв. –
представляваща ½ ид. част от пълния предявен размер на иск за главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София,, ж.к. „*********за периода м.06.2013г. до м. 04.2014г. ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42274/2017г.
по описа на СРС 43 състав - 28.06.2017г. до окончателното им заплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.Г.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,, че ответникът
дължи на ищеца сумата над 613.87 лв. до 795.29 лв. –
представляваща ½ ид. част от пълния предявен размер на иск за главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София,, ж.к. „*********за периода м.06.2013г. до м. 04.2014г. ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42274/2017г.
по описа на СРС 43 състав - 28.06.2017г. до окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 214755 от 12.09.2019год.,
постановено по гр.дело №17231/2018 год.
по описа на СРС, ГО, 43 с-в, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Г.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса,
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 15.46 лв.,
направените разноски във въззивното производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 38.99 лв.,
както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №42274/2017 год.
по описа на СРС, ГО, 43 с-в, за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 44.74 лв.
ОСЪЖДА В.Г.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса,
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 15.46 лв.,
направените разноски във въззивното производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 38.99 лв.,
както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №42274/2017 год.
по описа на СРС, ГО, 43 с-в, за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 44.74 лв.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД, ЕИК*******със
седалище и адрес на управление ***, помагач на страна на въззивника-ищец – „Т.С.“
ЕАД .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/